Решение по дело №2345/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Жалбоподателят – Б. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. и Д. оспорва Заповед № ЗРИ - 390/ 13. 06. 2022 г, на Кмет на Район „Източен“ - Община - Пловдив, с която е наредено премахване на „Стационарен преместваем обект за търговска дейност“, с приблизителна площ 800 кв. м., поставен в имот частна собственост с идентификатор 56784.527.9 по КККР на [населено място], УПИ І - озеленяване и спорт, кв. 1 по плана на [жк], с адрес: [населено място], [улица], собственост на Б. М. А. с адрес: [населено място], [улица], М. А. с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, М. И. С. с адрес: [населено място], [улица], ет. *.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се иска отмяната му от съда. Според жалбоподателя в мотивите за издаване на оспорвания акт не са описани характеристики на обекта – предмет на премахване, които да отговарят на нормите на чл. 56 или чл. 57 от ЗУТ. Твърди, се че обектът не е преместваем по смисъла на посочените разпоредба, съответно не е приложим реда за премахването му, регламентиран в чл.57а от ЗУТ. Сочи се, допуснато при издаване на акта съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 35 и 36 от АПК, тъй като кметът на района не е изпълнил задължението си да установи кое е лицето, на което да бъде разпоредено да премахне процесния обект. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът – кмет на район „Източен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител Ловчалиева - служител с юридическа правоспособност, в писм. Бележки / л.129-132/ изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обектът, чието премахване е разпоредено е преместваем, съгласно чл.56 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Сочи, че заповедта е издадена на лицата, които са подали искане за издаване на разрешение за поставяне на обекта във вида и обема, както е изграден. Излага съображения, че за обекта е отказано да бъде издадено разрешение за поставяне с оглед висяща процедура по изменение на ПУП за имота. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни - М. А. А., М. И. С. и Б. И. Н. , чрез адв. А. считат оспорената заповед за незаконосъобразна , по съображения в писм. Бележки , като претендират и разноски.

Окръжна прокуратура - [населено място] не встъпва в процеса.

Оспорената заповед е съобщена на 30.05.2022г. лично на жалбоподателя, видно от обратна разписка на л.15 по делото. Жалба е подадена от нейния адресат, чрез административния орган на 01.06.2022г. Издадената заповед засяга пряко и неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. С оглед на изложеното и съобразно мотивите в определение №3998/ 03,04,2024г. по ад. № 2925/24г. на ВАС съдът приема жалбата за подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и от лице с правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът приема следното:

Предвид доказателствата представени с приетата по делото административна преписка се установява, че на 29.03.2022г. длъжностни лица от район „Източен“ при община Пловдив са извършили проверка на обект, описан като „стационарен преместваем обект за търговска дейност", административно определен под № 1, с приблизителна площ 280 кв.м., поставен в имот с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на [населено място] в УПИ I-озеленяване и спорт, кв.1 и в улична регулация по плана на [жк], с адрес: [населено място]. [улица]. За резултата от проверката е съставен констативен акт № 10/29.03.2022г. (л. 22) като в същия е записано, че проверката е осъществена в отсъствие на лицата: Б. М. А., М. А. А., М. И. С. и И. М. С.. Посочените лица са вписани в констативния акт като собственици на терена и на обекта, съгласно титули за собственост – н.а. № **, т.3,рег.№ ** от 2021г., н.а. № **, т.3, рег.№ ** от 2015г. и н.а. № **, т.11,рег.№ **от 2005г.

Констатирано е от страна служителите на район „Източен“, че на място е установен преместваем по смисъла на чл.56 от ЗУТ или чл.57 от ЗУТ обект, който се сочи да е поставен при неспазване на изискванията на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Съгласно установеното в акта, за посочения обект не са издавани разрешение за поставяне и разрешение за ползване.

По делото са представени доказателства за съобщаването на КА, както и разпечатка от интернет страницата на община Пловдив - район „Източен” /л.19/, от която е видно, че съобщение за издаването на КА до жалбоподателя и заинтересованите страни е публикувано на интернет страницата на община Пловдив на 02.06.2022г.

Въз основа на изложеното в КА от 29.03.2022г. е издадена оспорваната заповед, с която е наредено премахване на процесния обект. Посочено е, че заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 2 ал. 6 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Пловдив.

По делото е представен протокол № 11/08.10.2020г. (л.55) от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при район „Източен“, видно от който на заседанието на съвета е представена за разглеждане схема-предложение за поставяне на СПО по чл. 56 от ЗУТ в имот с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на [населено място] по заявление № 9400-2124 (1)/21.09.2020г. към № 9400-2124/24.07.2020г. от Д. С., Л. Т. и И. С.. Видно от съдържанието на протокола предложената схема за разполагане на СПО не е приета за одобряване предвид изготвяне на проекто-предложение за допускане на ПУП от изпълнителя по договор № 10-Д79 за обект с предмет „Транспортно комуникационен план за част от [улица]в участъка от [улица][улица]и изработване на ПУП-ПУР по плана на [жк] и кв.„Източна индустриална зона“. Представен е по делото и протокол № 2/31.03.2022г. (л.28) от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при район „Източен“, видно от който на заседанието на съвета е представена за разглеждане схема за поставяне на СПО по чл.56 от ЗУТ в имот с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на [населено място] по заявление № 9400-600/04.03.2022г. от Б. М. А., М. А. А., М. И. С. и И. М. С.. По отношение на предложената схема съветът е взел решение да предложи на главния архитект да откаже одобрението й по следните мотиви: район „Източен“ е в изпълнение на договор № 10-Д79; издадена е Заповед № 21ОА-1909/15.07.2021г. на община Пловдив за допускане за изменение на ПУП; издадени са положителни становища от експлоатационните дружества, както и Удостоверение № 01-718745-22.12.2021г. за приемане на проект за изменение на КК и КР на [населено място], издадено от АГКК; съставени Констативен акт № 10/29.03.2022г. и Констативен акт № 11/29.03.2022г. Посочва се в мотивната част на решението на експертния съвет, че трасето на споменатите улици и габарити е уточнено, нанесено е на схемата предложение, но СПО не е съобразено с действащата регулация и с бъдещото разширение на улицата за изграждане на пътна връзка на [улица]и [улица].

От ответната страна по делото е представено решение № 429, взето с протокол № 17 от 30.09.2022г. на Общински съвет Пловдив, съгласно което е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на част от [жк], „Източна индустриална зона“ IV част, [жк] [жк], [жк], [населено място] и ПУР на [улица], [улица], [улица]и ул. „ У.У.“.

По делото е изслушана и приета без възражение на страните съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице инж.Я. Р., което от представените по делото документи приема, че за имота, в който е разположен процесният обект не е одобрявано изменение на КККР. Посочено е, че в същия се намират шест сгради, отразени в кадастралната карта, а процесният строеж не е отразен в същата. По отношение на материалите от които е изпълнен, размерите, конструкцията, разположението и предназначението на обекта, вещото лице посочва, че същият представлява стоманена конструкция с начупена конфигурация, която следва имотните граници на ПИ с идентификатор 56784.527.9 и е изцяло разположен в него. Изпълнената стоманена конструкция е монтирана върху хоризонтална бетонова площадка, която по лицето на имота от северозапад, югозапад и югоизток е изравнена с нивото на тротоара пред обекта, а от другите страни /вътре в имота/ е на 60 см. над естествения терен. Бетоновата площадка продължава след края на обекта в посока на изток вътре в имота с ширина 4,75м. и дължини 24,00м. и 24,50м. съответно в южната и северната си страни, без върху нея да има построен обект. Конфигурацията на обекта е начупена на три части така, че като цяло общия обект да следва линиите на имотните граници. От север конструкцията е с ширина 7,00м., с лице 16,90м. към улицата и 15,85м. към вътрешността на имота. Конструкцията продължава с чупка в посока на югоизток. Ширината на този участък е 6,00м. и има дължини съответно 25,60м. 21,14м. към улицата и към имота. След края на този втори участък конструкцията продължава на югоизток с трети къс участък, който има дължина 4,25м. само към улицата, а другият му край съвпада с края на предния участък. Вещото лице посочва, че цялата стоманена конструкция е изпълнена от система от колони в три реда със сечение кутия с размери 100/100мм. с две еднакви осови разстояния между редовете. В напречна посока осовите разстояния са: в първия участък по 4,20м., във втория 4,35м. и третия 4,20м. По горните краища на колоните са монтирани стоманени греди в две посоки, изпълнени от еднакви профили кутия със сечение 50/100м. По късите страни на обекта гредите са в осите на трите колони и според ВЛ представляват главни греди, а по дългите страни са монтирани второстепенни греди през 100см. една от друга. Върху гредите е монтирана трапецовидна ламарина. По лицето на обекта към улиците колоните и гредите създават височина 3,20м. от нивото на бетоновата площадка, а към вътрешността на имота тази височина е 3,00м. Поради разликата в нивата на терена откъм улицата и откъм имота, към имота височината на обекта е 3,60м. от терена. Конструкцията оформя едноскатен покрив с наклон към имота. По челните греди към улиците, с ивици трапецовидна ламарина заварена към рекламна конструкция от малки профили е оформено рекламно пано по цялата дължина на обекта. Според ВЛ, колоните са монтирани към бетоновата площадка с „пети" от заварени за тях стоманени плочи 200/200мм. Стоманените плочи са анкерирани в бетоновата площадка с болтове. Посочва се, че стенното ограждане на обекта е от два пласта водоустойчив гипсокартон, монтиран към колоните и с изолация между двата пласта. От външната страна е положена тънкослойна мазилка. Дебелината на получената ограждаща стена е 125мм. Констатирано е, че вътрешните прегради и окачените тавани в помещенията са гипсокартон. По цялото лице на обекта към двете улици са монтирани неотваряеми витрини за остъкляване, които са с височина от тротоара до долния край на конструкцията на покрива. Монтирани са врати за всяко помещение с отделна функция. Дограмата е алуминиева. Към двора на имота няма входове и остъкляване. По отношение на ползването на процесния обект ВЛ посочва, че в същия са налични няколко отделни търговски обекти (заложна къща, бръснарски салон, кетъринг и продажба на готови храни, склад, магазин за пакетирани хранителни стоки, цигари и алкохол и магазин за мебели), а от северната му страна не е създадено затворено помещение, а има празно пространството, представляващо навес. Вещото лице установява, че обекта е със застроена площ 265,04 кв.м., височината му е 3,20 и 3,60 м. като размерите му са подробно онагледени в Приложение № 1 към СТЕ. Според становището на инж. Р., процесният обект не може да бъде отделен от бетоновата площадка, към която е анкериран и да бъде преместен на друго място в неговата цялост. Монтираната стоманена конструкция е обща, с дължина 46,75м. и площ 265,04 кв.м. и няма транспортно средство, с което да бъде преместена. Колоните могат да бъдат лесно отделени от бетоновата площадка под нея, тъй като присъединяването им към бетона става външно, с болтове, но връзките между отделните елементи на конструкцията: колона-греда, греда-греда, са създадени чрез заваряване и така е получен голям обем, който не може да се премести без предварително разглобяване на по-малки сегменти, възможни за транспортиране или цялостно разглобяване до съставните елементи. Изводът на ВЛ е, че обектът не може да бъде преместен без да изгуби своята индивидуализация във вида, в който е в момента. Допълва се, че в същия са изградени ел. и ВиК инсталации, в имота, непосредствено до фасадата на обекта е изградена водомерна шахта, в която се намира общ водомер, а измервателните средства за ел.енергия са монтирани в общо табло, намиращо се до една от сградите в имота. За да онагледи ситуирането на обекта ВЛ е изготвило скица – Приложение № 2 с нанасяне на обекта върху извлечение от кадастралната карта. Към СТЕ е приложен и снимков материал. При разпита си в с.з. инж.Р. пояснява, че захващането на стоманените колони, за бетоновата площадка е с анкерни болтове, които могат да се развият, но цялото съоръжение като обект не може да се премести или да се раздели на модули, трябва да се разглоби и отново да се сглоби.

Съдът излага от правна страна следното.

Предмет на настоящия правен спор е заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е наредено премахване на обект, представляващ „стационарен преместваем обект за търговска дейност", административно определен под № 1, с приблизителна площ 280 кв.м., поставен в имот частна общинска, собственост с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на [населено място] в УПИ I-озеленяване и спорт, кв.1 и в улична регулация по плана на [жк], с адрес: [населено място]. [улица], собственост на Б. М. А., М. А. А., М. И. С. и И. М. С..

В заповедта е определен седемдневен срок (от съобщаването й) за доброволно изпълнение, а в случай на неизпълнение в указания срок, е наредено заповедта да се изпълни принудително. Процесната заповед е издадена въз основа на констативен акт № 10 от 29.03.2022г. Както констативния акт така и заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. са обявени по законоустановените начини - чрез залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление на интернет-страницата на Община Пловдив. Няма данни по преписката да е постъпило и възражение.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, оправомощен съгласно заповед № 21 [рег. номер] 10.06.2021 г. на кмета на Община Пловдив (л. 9), който е компетентен орган при издаване на заповеди за премахване по чл. 57а от ЗУТ, и заповед № 21 ОА-1247/25.05.2021 г. (л. 12), на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, при отсъствие, кметът може да предостави по заместване функциите си на заместник-кметовете на общината. В случая със заповед № 21 [рег. номер] 25.05.2021 г. на кмета на Община Пловдив /посочена в оспорения административен акт/, правомощията на кмета за периода от 25.05.2021 г. до завръщането на титуляра, са предоставени на заместник - кмета В. Р.. Оправомощаването е направено от компетентен орган, съобразно предоставената възможност от закона, като заповедта е издадена при отсъствие на титуляра. По отношение на издателя на оспорваната заповед също е налично валидно оправомощаване, съгласно заповед № ЗРИ-289/16.05.2022г. на кмета на район „Източен“ (л.16), с която е разпоредено А. К. – заместник - кмет на район „Източен“ да изпълнява функциите на кмет на района за времето от 16.05.2022г. до приключване на отпуска по болест на И. С., кмет на район „Източен“, съгласно болничен лист № Е20220794375 от 16.05.2022г. (л.17).

Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в този закон форма. В административното производство по издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.

Настоящата инстанция намира, че за характера на един обект като преместваем такъв следва да се съди по неговото предназначение и от възможността да бъде демонтиран и преместен другаде без разрушаване, а не от обстоятелството къде е разположен. Така по делото се установява по безспорен начин, че процесният обект, описан в заповедта е стационарен преместваем обект за търговска дейност“, административно определен под № 1, с приблизителна площ 280 кв.м., т. е. е сред обектите визирани по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съдът не кредитира напълно заключението по изготвената СТЕ, което е прието по делото без възражения на страните , където вещото лице прави извод, че процесният обект е невъзможно да бъде отделен от бетоновата площадка, към която е анкериран и да бъде преместен на друго място, без да изгуби своята индивидуализация.

Както по-горе се посочи, преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съдът счита, че дори в случая да е налице „замонолитване“ на вертикалните метални колони , то тези бетонни „пети“ не представляват бетонна основа на строеж. Няма данни за изкопани , изградени и изляти бетонни основи с пояс, фузове и др. подобни. Няма данни за РС , проект с конструктивна част и т.н. В КА изрично е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне и разрешение за ползване, т.е. няма строителни книжа в посока удостоверяване начин на поставяне и захващане на елементите. Факта, че е налице циментова замазка върху земната повърхност вероятно е изпълнено и с цел подобряване на условията и хигиената на провеждащите се под навеса сватбени празненства.

След като жалбоподателя не е спазил реда за разрешаване и поставяне на процесния навес , то същия не може да черпи права от своето неправомерно поведение.

Възражението на частния жалбоподател, че разпореденият за премахване обект представлява строеж, е неоснователно , тъй като при прилагане на процесуалната разпоредба на чл. 215 ЗУТ съдът следва да съобрази съдържанието на оспорения административен акт, съответно дадената от органа квалификация относно вида на обекта, разпореден за премахване. / Определение № 5442 от 23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2023 г., II о., докладчик председателят Г. С./.

Отделно от горното съдът следва да посочи, че твърденията на жалбоподателя, че е собственик на недвижимия имот, но не и на процесния обект са недоказани , тъй като : 1. Подадено е заявление за одобряване на схема за разполагане на стационарен преместваен обект с вх.№ 9400-600/ 07.03.2022 г.; 2. Втори път, като фигуриращ възложител в Заявление за одобряване на схема за разполагане на стационарен преместаен обект с вх.№ 9400-600/07.03.2022 г. и 3. Трети път с приложеното нотариално заверено пълномощно, с което Б. М. - упълномощава Й. А., да я представлява във връзка с процедираме на схема и проект за поставяем обект по чл. 56 ЗУТ в УПИ I- озеленяване и спорт, кв.1 по регулационен план на кв,„Изгрев-изток", район Източен, общ. Пловдив.

При извършване на проверка от служителите на район „Източен“ на място е установен преместваем по смисъла на чл.56 от ЗУТ или чл.57 от ЗУТ обект, който се сочи да е поставен при неспазване на изискванията на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от Наредба за‘разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Съгласно установеното в акта, за посочения обект не са издавани разрешение за поставяне и разрешение за ползване.

Междувременно в деловодството на район „ Източен“ е постъпило заявление с вх. 9400-600/04.03.2022 от жалбоподателя с искане за разглеждане и одобрение на проект за схема за разполагане на стационарен преместваен обект по чл. 56(1), т.2 и (2) от ЗУТ в имот с идентификатор 56784.527.9, попадащ в УПИ1- Озеленяване и спорт, кв.1 и в част от улица по плана на [жк], изток-[населено място]. Същият е разгледан на РЕСУТ, след което с Протокол №2 от 31.03.2022 е предложено на главния архитект на район „Източен" да откаже одобрението на входираната схема, поради несъобразяване с дейставаща регулация и с бъдещото разширение на улицата за изграждане на пътна връзка на [улица]и [улица]. Протоколът е изпратен на пълномощника на г-жа А., и е получен лично от същия.

Б. А. е била на ясно за поставянето на преместв. Обект без разрешение и е предприела действия по узаконяването му.

Съдът приема представеният по делото констативен акт №11/ 29.03.2022 г. за официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните по делото по реда на чл. 193 от ГПК, и обвързва съда и административния орган с материална доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК/ по отношение на констатациите в него за вида на обекта, за неговото разположение и за липсата на спазена процедура, строителна документация и възможност същия да бъде в режим на търпимост. Именно въз основа на констатациите в КА и въз основа на делегацията на кмета на община Пловдив (т. 3 от заповед № 2ЮА1418/2021 г.), в условията на обвързана компетентност, с цел защита на общинската собственост, провеждане на благоустройствени мероприятия , е издадена и оспорваната заповед № ЗРИ-390/13.06.2022 г.

Каза се по-горе, че част от обекта попада върху уличната регулация.

Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, който е съставен от длъжностни лица от Община Пловдив, район „Източен“ и получен от пълномощника на ищцата. Изцяло са спазени правата на жалбоподателката, като на същата е дадена възможност да депозира възражение срещу констатациите, обективирани в констативния акт. В настоящият случай, безспорно са събрани доказателства относно това - кой е нарушителят и какъв е постоянният му адрес. Това се доказва и от събраните в хода на административното производство доказателства, а именно получени посочените по-горе заявление, проект за схема, пълномощни и други , въз основа на които се установило, че освен собственик на недвижимия имот, собственик и на разположените обектите е именно Б. А..

Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като първите две норми класифицират обектите според тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни особености (в този смисъл Решение № 481 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2022 г.; Решение № 6736 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2022 г.).

В конкретния случай процесният обект може да бъде квалифициран като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за който да се изисква разрешение за поставяне.

От приетите по делото доказателства не се установи безпорно трайна конструктивна свързаност на обекта със земята, както и липсата на възможност същият да бъде демонтиран и преместен на друго място на части, без да губи своята индивидуализация. Твърденията на ВЛ по отношение на конструкцията и начина на закрепване към терена останаха недоказани. В заключението на СТЕ, ВЛ манифестира противоречиви и взаимноизключващи се твърдения: „От огледа на мястото не може да се установи дали обектът може да се разглоби, тъй като не е видно дачи металната конструкция е замоиолитена в бетоновата основа. Този извод не се променя и от обстоятелството, че обектът е със значителна квадратура, както е че е монтирана ПВЦ дограма. Тя също може да бъде демонтирана и преместена заедно с останалите елементи на конструкцията на друго място, както и отново използвана по предназначение. Фактът, че процесният обект е захранен с електричество и е климатизиран също не обуславя извод за наличие на строеж, доколкото разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ позволява преместваемите обекти да бъдат свързани с техническата инфраструктура, вкл. да бъдат електроснабдени. Следователно, процесният обект представлява преместваем такъв и в конструктивно отношение.

Отделно от горното заключението на в.л не е задължително за съдията докладчик , а същият е длъжен за обсъди същото заедно с другите събрани по делото доказателства , вкл. и със становищата на страните.

Съдът счита процесната постройка, използвана като обреден дом за преместваем обект, който продължава да обслужва сватбени церемонии и е пречка да се реализира предвиждането за разширението на уличната мрежа.

Предвид горното съдът счита оспорената заповед за законосъобразна и издадена без съществени процес. Нарушения, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, следва да се уважи претенцията на ответника за разноски, съобразно приложен списък / л. 198/ в размер на 340 лева.

Водим от горното и на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б. М. А. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]срещу Заповед № ЗРИ - 390/ 13. 06. 2022 г. на Кмет на Район „Източен“ - Община - Пловдив.

ОСЪЖДА Б. М. А. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]да заплати на Община Пловдив съдебни разноски в размер на общо 340 лева.

Решението не подлежи на обжалване.