РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Пловдив, 28.05.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 1731 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове(ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на ЕТ "**", ЕИК **със седалище и адрес на управление: **, срещу Решение № 30/3/3120598/3/01/04/01 с
изх.№ 01-6500/1539 ОТ 12.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с което се налага финансова корекция по договор за
безвъзмездра финансова помощ № 30/3/3120598 от 14.10.2014 г.
В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение.
Твърди се, че не е налице нарушение на ЗУСЕСИФ, алтернативно се счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и
прилагане на материалните норми, както и че същото не съответства с целта на
закона. Посочва, че жалбоподателят изцяло е съдействал по задълженията в
договора, извършени били множество проверки, за което са представени
доказателства, като на място при проверките не са констатирани нарушения.
Такива се констатират на по-късен етап, а жалбоподателят счита, че нередноти не
са били налице. Освен това неправилно е посочена санкцията в размер на 100%,
тъй като 75% представляват финансиране по ЗУСЕСИФ, а останалите 25%
представляват национално съфинансиране, поради което алтернативно моли да се
намали размерът на санкцията. Иска се отмяна на оспорения акт и решение по
същество. Претендират се разноски.
Ответникът
- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез
процесуален представител юрк. Н. оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и
интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея и
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата е срещу индивидуален
административен акт, който съгласно нормата на чл.
73, ал.4 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо с изх. №
01-6500/1539 от 16.03.2017г. ДФ „Земеделие" е открил производство по
налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Установено
е по делото, че жалбоподателят има сключен договор № 30/3/3120598 от
14.10.2014г. по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие" и
мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и
постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие", и съгласно условията
на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от
Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., по който е подадена
заявка за авансово плащане № 30/3/********** от 01.06.2015 г.
При
извършена проверка на място след плащане в периода 26.01.2017г. - 07.02.2017г.,
както и след извършени допълнителни административни проверки е установено
неспазване на разпоредбите на точка 4.17, т. 4.21, т.4.25, букви „а" и
„б", и т. 4.25.3 от договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г., както и точка
6, букви „г" и „д", и точка 11 от Приложение 2 към него, респективно
чл. 54, ал. 1 и чл.55, ал.1, точки 1, 2 и 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007 - 2013г.
1.
На
първо място са констатирани промени, които, според административния орган,
изменят предназначението на инвестицията, което според заложените цели в
проекта е разнообразяване на туристическия продукт предлаган от ЕТ"** - И.Р.",
чрез предоставяне на нови СПА продукти и допълнителни услуги - колела под наем.
При извършената проверка на място след плащане е установено, че тези услуги се
предоставят от „** -Р. и син" ЕООД.
За
да откаже отпуснатата финансова помощ, административният орган се е мотивирал
със следните правни основания: Съгласно
т. 6 от Приложение 2 към договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. Фондът има
право да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или част от изплатената
финансова помощ по договора, заедно със законната лихва върху нея и/или да
прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта, освен в случаите по
т.4.4 от договора и когато: буква „г": Ползвателят е променил предмета на
подпомаганата дейност. Същото задължение е предвидено и в чл.55, ал.1, т.1 от
Наредба № 23 от 18.12.2009 г., според който за срок 5 години след сключване на
договора за финансово подпомагане получателите са длъжни: т.1 да използват
придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение.
2.
Направен
е извод, че ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания
проект активи по предназначение. Инвестицията е функционираща, но услугите се
предоставят от „** -Р. и син"ЕООД, а не от Ползвателят по договор №
30/3/3120598 от 14.10.2014г. - ЕТ"** - И.Р.".
За
да откаже отпуснатата финансова помощ, административният орган се е мотивирал
със следните правни основания: Съгласно
т. 4.25 от договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. В срок от 5 години от
сключването на настоящия договор Ползвателят е длъжен: буква „а": да
използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само по
предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.
В
т. 6 от Приложение 2 към договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. е посочено, че
Фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ,
както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или част от изплатената
финансова помощ по договора, заедно със законната лихва върху нея и/или да
прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта, освен в случаите по
т.4.4 от договора и когато: буква „д": Ползвателят не използва придобитите
на основа на одобрения проект активи по предназначение.
Същото
условие е поставено и в чл.55, ал.1, т.4 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.,
според който за срок 5 години след сключване на договора за финансово
подпомагане получателите са длъжни: т.4 да не преустановяват подпомогнатата
дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за
производство.
3.
Установено
е, че е било учредено право на ползване на трето лице за активите, предмет на
подпомагане. Съгласно предоставените счетоводни документи при извършената проверка
на място след плащане, приходите от активите по проекта не се водят отделно, а
се включват в пакетната цена на нощувката. Продажбата на услугите, под формата
на пакетна цена за нощувка се осчетоводява от „** -Р. и син"ЕООД.
За
да откаже отпуснатата финансова помощ, административният орган се е мотивирал
със следните правни основания: в т. 4.25
от договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. е заложено, че в срок от 5 години от
сключването на настоящия договор Ползвателят е длъжен: буква „б": да не
продава, дарява, преотстъпва ползването на активите, предмет на подпомагане под
каквато и да е форма с изключение на случаите, когато това се изисква по
закон". Същото е предвидено и в чл.55, ал.1, т.2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г., съгласно който за срок 5 години след сключване на договора за
финансово подпомагане получателите са длъжни: т.2 да не продават, даряват,
преотстъпват ползването на активите, предмет на подпомагане, под каквато и да е
форма с изключение на случаите, когато това се изисква по закон.
4.
Според
административиня орган, ползвателят не води всички финансови операции, свързани
с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва
счетоводни сметки с подходящи номера. ЕТ"** - И.Р." не отчита
приходите от предоставянето на услугите, заложени по проект, като същите се
осчетоводяват от „** -Р. и син" ЕООД. Услугите заложени в бизнес плана не
се водят отделно, а са заведени като „Нощувки" и „Хотелиерство".
За
да откаже отпуснатата финансова помощ, административният орган се е мотивирал
със следните правни основания: съгласно
т. 4.21 от договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. Ползвателят е длъжен да води
аналитична счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване и
проследяване на всички операции, свързани с подпомаганите дейности. Същото
задължение е и нормативно установено в чл.54, ал.1 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г., според който местната инициативна група и получателите на
подпомагане са длъжни да водят аналитична счетоводна отчетност, която да е
достатъчна за установяване и проследяване на всички операции, свързани с
подпомаганите дейности.
5.
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Съгласно
представените при проверката на място документи за приключилите две финансови
години, са били реализирани приходи в размер на 0.00 лв. за 2015г., което
представлява 0.00% от приходите заложени по бизнес плана и 0.00 лв. за 2016г.,
което представлява 0.00% от приходите заложени в бизнес плана. От
предоставените счетоводни документи, при извършената проверка на място след
плащане, е установено, че ЕТ"** - И.Р." няма реализирани приходи от
продажба на услугите заложени в бизнес плана.
6.
При
проверката е констатирано още, че ползвателят не е разкрил и/или запазил броя
работни места. На място, след извършването на плащане по договора, е
предоставена справка за актуалното състояние на действащите трудови договори на
ЕТ"** - И.Р." към 27.01.2017г. Действащи са общо 7 броя трудови
договори, но нито един от тях не е свързан с предмета на инвестицията по
договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г.
За
да откаже отпуснатата финансова помощ, административният орган се е мотивирал
със следните правни основания по позиции 5 и 6:
Съгласно
определението, залегнало в §1 т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№29/11.08.2008г., при условията на която е сключен договорът за подпомагане,
"Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР, т.е. включително и одобрения бизнес план.
В
т. 4.17 от договор за подпомагане № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. изрично предвижда
задължение за ползвателя, който е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор и в съответствие с изискванията съгласно
Приложение 2 към настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи.
В
т.4.25.3 от същия договор е предвидено, че Ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия догово".
Освен това в т. 11 от Приложение 2 към договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. задължава
ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване
на съгласие от страна на Фонда, да не се отклонява от одобрените и предоставени
на Фонда технически спецификации и/или количествено-стойностни сметки,
необходими за изпълнението на инвестицията - предмет на договора.
Съгласно
чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. в случай че МИГ или получателите на
помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с тях. Според ал.2 на същия член в случаите по ал.1
Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Според
третата алинея на посочената разпоредба – чл.59, ал.З от Наредба № 23 от
18.12.2009г. Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени
суми заедно със законната лихва върху тях, когато МИГ или получателите на
помощта: т. 3 са променили предмета на подпомаганата дейност; и по т. 4 не
използват придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение.
В
раздел VIII. ОТГОВОРНОСТ, точка 8.1 от договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. е
записано, че в случай, че Ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и
договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената
финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тези
документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато Ползвателят изкуствено е създал условията за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
Ползвателя. В този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от
Наредба № 23 от 18.12.2009г.
В
т. 16 от Приложение 2 към договор № 30/3/3120598 от 14Л0.2014г. е заложено, че
в случай, че Ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно или
нормативно установено в Наредба № 29 от 11.08.2008г. и/или Наредба № 23 от
18.12.2009г. задължение, и/или е представил декларация и/или документ с невярно
съдържание или подправени такива, включително, когато такива документи или
декларации са представени от ползвателя при или по повод кандидатстването му за
подпомагане на инвестицията - предмет на договора, налице е функционална
несамостоятелност и/или е установено изкуствено създаване на условията за
изпълнението на изискванията за получаване на помощта от страна на Ползвателя,
за да извлече облага в потиворечие с целите на мярката и/или същият е получил или
е одобрен за получаване на допълнителна финансова помощ за дейности,
финансирани по реда на Наредба № 23 от 18.12.2009г., Фондът има право да
претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта.
Прието
е на основание т. 8.1 от Договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014г. и т. 16 от
Приложение 2 към него, във връзка с неизпълнението на точка 4.17, т.4.21,
т.4.25, букви „а" и „б" и т.4.25.3 от договора, както и точка 6,
букви „г" и „д", и точка 11 от Приложение 2 към него, както и на
основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 от 18.2.2009г., във връзка с
нарушаването на чл.54, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от същата наредба, и
утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., на жалбоподателя
ЕТ „** - И.Р." да бъде наложена финансова корекция, както следва:
• За констатираните нарушения описани в т.
1 и т. 2 по-горе, съгласно т. 2 от Методиката за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., финансовата корекция е в размер на 100
% от предоставената финансова помощ по договора.
• За констатираното нарушение по т. 3,
съгласно т. 3 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти
по ПРСР 2007-2013г., финансовата корекция е в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора.
За
констатираното нарушение описано в т. 4 по-горе, съгласно т. 31 от Методиката
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007—2013 г.,
финансовата корекция е в размер на 5% от предоставената финансова помощ по
договора.
• За констатираното нарушение описано в т.
5 по-горе, съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане
по проекти по ПРСР 2007-2013г., финансовата корекция е в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ по договора.
• За констатираното нарушение описано в т.
6 по-горе, съгласно т. 18 от Методиката за определяне на санкциите след плащане
по проекти по ПРСР 2007-2013г., финансовата корекция е в размер на 10 % от
предоставената финансова помощ по договора.
Съгласно
Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007-2013г., когато са установени редица нередности при изпълнението на един и
същ договор за които е подадена заявка за плащане след 01.01.2015г., размерите
на санкциите не се натрупват. Най-сериозната нередност се приема като
показателна за вземането на решение, относно процента на санкция и се прилага
най-високото ниво на фиксирана санкция, предвидена за съответните установени
нередности.
Въз
основа на посоченото, общия размер на финансовата корекция, която е наложена с
административиня акт на ЕТ „** - И.Р." е на стойност 26101,23 лева,
представляваща 100% от предоставената финансова помощ по договора.
Писмо
с изх. № 01-6500/1539 от 16.03.2017г. е предоставена възможност на
жалбоподателя да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени
възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, е
връчено на 21.03.2017г.
По
делото се изслуша и съдебно-счетоводна експертиза, която установява обхвата на
извършената проверка и поетите договорни задължения. Установено е съгласно
представените счетоводни документи, че проектът не генерира приходи;
инвестицията е функционираща, но услугите, предмет на договора не се
предоставят от ЕТ“**“, а от „** –Р. и син“ ЕООД, поради което в счетоводната
отчетност на ЕТ“**“ не са генерирани приходи.
Установено
е, че приходите от ползването на активите по проекта не са заведени поотделно
по видове, а са заведени общо и са включени в пакетната цена на нощувката, като
същите се отчитат от друго дружество – „** –Р. и син“ ЕООД.
Вещото
лице е проверило представените от жалбоподателя счетоовдни документи и тези по
преписката и е констатирало, че за проверявания период 2015- 2016 г.
жалбоподателят е отчитал само приходи от продажба на следните услуги: приходи
от продажба на услуги механа, коктейл бар и бистро. Въз основа на представените
оборотни ведомости и хронологии на см.703 Приходи от продажба, се установява и
от експертизата, че услугите са осчетоводени в дружеството „** –Р. и син“ ЕООД
по см.703 1 Приходи от продажба на услуги „нощувка“. Дейностите, предмет на
Договор № 30/3/3120598 от 14.10.2014 г. са заведени в счетоводната отчетност на
** –Р. и син“ ЕООД, като същите не са индивидуализирани отделно, а са включени
в общата /пакетна/ цена на нощувката. В същото време за периода 2015 – 2016 г.
жалбоподателят ЕТ“**“ няма отчитани приходи от услуги, които са заложени по
бизнес план.
Направен
е извод, че инвестицията е извършена, но не в съответствие с одобрения биснес
план и Таблицата на одобрената инвестиция. Тъй като в счетоводната отчетност на
бенефициента няма отчитане на услугите, заложени по бизнес план, то процентното
изпълнение на същите е нула.
Вещото
лице е установило, че процентът размер на финансовата корекция е бил изчислен
правилно по отделните видове нарушения, като за всички тях той е 100%, само по
т.4 е 5%, което съвпада с изчисленията, направени в процесното решение.
Съдът
кредитира изготвената ССЕ като компетентна и безпристрастна, кореспондираща с
всички събрани по делото доказателства.
При
тези фактически установянания съдът направи своите правни изводи. Оспорения акт
е издаден от изп.директор на ДФЗ, който е акредитиран да изпълнява функциите на
единствената за страната разплащателна агенция, а съгласно чл. 73
ЗУСЕСИФ е органът одобрил проекта, поради което актът се явява издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Налице
е съответствие на оспорения административен акт с материалния закон, предвид
следните съображения: Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.Съдът
намира, че в случая, актът съдържа конкретни и ясни мотиви за фактическите и
правни основания за определяне на финансова корекция на дружеството.
По
аргумент от чл.
71 от ЗУСЕСИФ, с извършването на финансови корекции се отменя
предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът
на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне
или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция
нормативно са регламентирани в чл.
70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а в случая се касае за нарушения по т.4, т.7 и т.9 от
цитираната норма, а именно: т. 4 – за нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013; т. 7 – за неизпълнение на одобрени индикатори и т. 9 – за
друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ.
Съгласно
чл.
143 (1) от Регламент № 1303/2013 (чл.
98 от Регламент № 1083/2016 с оглед на чл.
152 (1) от Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122
(2) Регламент № 1303/2013 (чл.
70 (1) от Регламент
№ 1083/2006), държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите
и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност се
съдържа в чл.
2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2
(7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл.
152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която "нередност" е
всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза.
Следователно
определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като
"нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна:
1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. това действие или
бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право,
свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход
в общия бюджет. Безспорно жалбоподателят има качеството на икономически субект
по смисъла на чл.
2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта
от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое
качество, страна по договор за финансова помощ, е осъществило действия за
разходване на получено финансиране.
Доказването
на финансовото отражение на нарушението е съществен елемент от фактическия
състав за налагане на финансова корекция, с оглед разпоредбата на чл. 72
от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма, при определяне размера на
финансовите корекции, се отчитат естеството и сериозността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, а когато
констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага
финансова корекция.
Следователно
в тежест на УО е да установи и докаже, че е налице действие или бездействие от
страна на бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на
бюджета на общността т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или
потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
В
случая конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасяне на
такава, намираща се в причинна връзка с твърдяното нарушение, е установена и доказана
от събраните по делото доказателства. Същата се потвърждава и от изслушаната
икономическа експертиза на в.л. С., което обуславя извод за наличие на основание
за налагане на финансова корекция. Целта на финансовата корекция е да
възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага
и в частност като задължи бенефициента да възстанови сумата, която е придобита
в резултат на допуснатата нередност. За законосъобразността на акта по чл.
73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е от значение и определеният размер на финансовата
корекция. Определянето на конкретния размер на налаганата финансова корекция е
въпрос на преценка от страна на административния орган, като същият се е
обосновал относно определянето размера на корекцията съгласно на изискванията
по чл.
72 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл изискванията при сключване на договора
несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил
одобрения проект. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са
правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Установената
нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и
одобрения бизнес план. При тези данни
настоящият съдебен състав приема, че административният орган правилно е
установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по
смисъла на ЗУСЕСИФ и §1, т.13 от ДР на Наредбата, като е съобразил финансовата
корекция в размер на 100%, прилагайки т.30 от Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от
Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
По
изложените съображения съдът намира, че решението на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" е постановено при спазване
на изискванията на чл.
73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.
59 от АПК при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона, се явява законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е неоснователна. От
страна на ответника по делото също се претендират разноски, които следва да му
бъдат присъдени. Такива се констатират в размер на 300 лв. заплатен депозит за
вещо лице и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ, или общо сумата от 500 лева.
Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "**", ЕИК **със седалище
и адрес на управление: **, срещу Решение
№ 30/3/3120598/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/1539 ОТ 12.05.2017 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което се
налага финансова корекция по договор за безвъзмездра финансова помощ №
30/3/3120598 от 14.10.2014 г.
ОСЪЖДА ЕТ "**", ЕИК **със
седалище и адрес на управление: **, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 500 /ретстотин/ лева разноски
за производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/