О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 11.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 138 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано
по жалба от Б.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед
№ РД-10-2/04.01.2022 г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с
която на основание чл. 18 ал. 2, във вр. с
чл. 18 ал. 1, предл. първо от Договор за управление №
РД-14-1/15.01.2018 г. и във връзка с констатациите и изводите относно
изпълнение на договорните задължения от страна на инж. Ц., описани в Одитен
доклад вх. № КДВО-02-01-7/05.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП и доклад от ръководител на
Звено „Вътрешен одит“ относно извършения одитен ангажимент в териториалното
поделение вх. № КДВО-02-01-7(21)1/05.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП е разпоредено инж. Б.Х.Ц. – б. д. на ДЛС „Р.“ да заплати
неустойка – парична сума в размер на 6 323,76 (шест хиляди триста двадесет
и три 0,76) лева, равняваща се на две месечни брутни трудови възнаграждения.
В жалбата се оспорват изложените в заповедта мотиви, не
ставало ясно и кои брутни трудови възнаграждения се визират в диспозитива на
същата. В чл. 18 ал. 3 от Договора за управление било уговорено, че заповедта
по ал. 2 за реализиране на отговорността по ал. 1 не е индивидуален
административен акт по смисъла на АПК. Качеството на индивидуален административен
акт не можело да се определи в договор между държавно предприятие по чл. 62 ал.
3 от Търговския закон и физическо лице, а в закона изрично или в съответствие с
чл. 21 от АПК. Счита, че обжалваната заповед е именно индивидуален
административен акт по силата на чл. 172 ал. 3 от Закона за горите, според
който в изпълнение на своите правомощия д. на предприятието издава индивидуални
административни актове. В чл. 172 ал. 1 т. 4 предл.
второ и чл. 173 ал. 3 от ЗГ на д. били вменени изрични правомощия за сключване
и прекратяване на договорите за управление на директорите на ТП. В. му било р.
на цялостната дейност и съответно – н. о. за цялата дейност на ДП, поради което
обжалваната заповед била издадена при осъществяване правомощията на д. на ЮИДП
по силата на изрична законова регламентация. Въпросът в случая бил дали когато
се търси обезщетение от твърдяно лошо изпълнение на договор за управление,
който не е административен, д. на ДП има компетентността да издаде индивидуален
административен акт, с който да разпореди на другата страна по договора
задължение за обезвреда на вредите от твърдяното лошо изпълнение. В тази връзка
заповедта била незаконосъобразна до степен на нищожност, тъй като формално по
силата на закона тя съставлявала индивидуален административен акт, но с нея се
разпореждали права и задължения във връзка с изпълнение на договор, който не е
административен. Поради това, д. на ЮИДП нямал компетентността да издаде
заповед с посоченото съдържание, а следвало по друг процесуален ред да предяви
претенциите си. Моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед,
алтернативно – да я отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски.
От данните по
делото се установява, че на 15.01.2018 г. между Д. на „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП и настоящия жалбоподател Б.Ц. е сключен Договор за управление №
РД-14-1, с предмет възлагане ръководство и представителство на Държавно ловно
стопанство „Р.“ в съответствие с действащото законодателство на РБългария, решенията на министъра на земеделието, на УС и
на Д. на ЮИДП ДП – Сливен и в рамките на предоставените му, съгласно
действащата нормативна уредба правомощия. По силата на чл. 18 от този договор,
съгласно ал. 1, 2 и 3 страните се споразумели за следното: ал. 1: „При
нарушение от страна на д. на териториалното поделение на договора за
управление, в това число и такова, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на
ЗГ, Закона за лова и опазване на дивеча, подзаконовите актове по тяхното
прилагане, както и на други нормативни актове, както и при извършване на
действия, уронващи доброто ме на предприятието и в случаите на злоупотреба с
доверието на управителните и ръководни органи на ЮИДП ДП, директорът на
териториалното поделение дължи неустойка в размер до 5 месечни брутни
възнаграждения; ал. 2: „За реализиране на отговорността по ал. 1 д. на
предприятието издава заповед, с която определя основанието и конкретния размер
на дължимата неустойка“ и ал. 3: „Заповедта по ал. 2 не е индивидуален
административен акт по смисъла на АПК“.
На основание чл. 18
ал. 2, във вр. с ал. 1 предл.
първо от Договора за управление и във връзка с констатациите и изводите относно
изпълнение на договорните задължения от страна на инж. Б.Х.Ц. – б. д. на ТП
„ДЛС Р.“, подробно описани в Одитен доклад вх. № КДВО-02-01-7/05.11.2021 г. в
ЦУ на ЮИДП за извършен одит за съответствието при финансовото управление на
дейностите в ТП „ДЛС Р.“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.06.2021 г. и доклад
от ръководителя на Звено „Вътрешен одит“ относно извършения одитен ангажимент в
териториалното поделение вх. № КДВО-02-01-7(21)1/05.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП,
Директорът на ЮИДП ДП издал Заповед № РД-10-2/04.01.2022 г., с която разпоредил
инж. Б.Х.Ц. – б. д. на ДЛС „Р.“ да заплати неустойка – парична сума в размер на
6 323,76 (шест хиляди триста двадесет и три 0,76) лв., равняваща се на две
месечни брутни трудови възнаграждения.
С молба вх. №
СД-01-01-1485/14.04.2022 г. пълномощник на ответника представя Одитен доклад за
извършен одит за съответствието при финансовото управление на дейностите в ТП
„ДЛС Р.“ за периода 01.10.2018 г. до 30.06.2021 г. и Доклад на ръководителя на
Звено „Вътрешен одит“ относно извършения одитен ангажимент в ТП „ДЛС Р.“.
При преценка на
изложеното в жалбата, молбата от ответника, представените писмени доказателства
и относимите правни норми настоящата съдебна
инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет и следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният акт не
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК,
според която норма, индивидуален административен акт е изричното волеизявление
или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. За да се извърши преценка относно характера
на оспорената заповед, съдът следва да анализира статута на страните по
процесния договор за управление, неговото съдържание, както и характера на
възникналото по силата на този договор правоотношение. Съобразно разпоредбата на
чл. 163 ал. 1 от Закона за горите,
държавните предприятия за управление на горските територии, каквото е
"Югоизточно държавно предприятие" ДП, са юридически лица със статут
на държавни предприятия по чл. 62 ал. 3 от Търговския закон, а според чл. 2 ал.
1 т. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), държавните предприятия са
публични предприятия. Съгласно чл. 52 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗПП,
управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за
управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския
закон или специалния закон, с който е създадено предприятието. В тези договори,
видно и от представения по делото такъв, се определят финансовите взаимоотношения
между страните, правата и задълженията
на директора на териториалното поделение, основанията за прекратяване на
договора.
Сключването на
договора за управление на държавно предприятие по чл. 163 ал. 1 от ЗГ води до
възникване на гражданско правоотношение между подписалите договора страни, а не
до административно такова. Съгласно чл. 172 ал. 1 т. 4 от ЗГ, директорът на
държавното предприятие сключва и прекратява трудовите договори с работниците и
служителите в централното управление на държавното предприятие, както и
договорите за управление с директорите на териториалните поделения, в т.ч. да
прекрати договора и приложи клаузи от същия в изпълнение. В горните хипотези директорът
на държавното предприятие действа единствено в качеството му на орган на
управление на предприятието, а не като административен орган.
Правоотношенията, които възникват във
връзка с управлението на териториалното поделение по смисъла на цитираните
разпоредби от ЗГ, не попадат в обхвата на административния контрол за законосъобразност,
защото не са административни правоотношения, т. е. такива на власт и
подчинение. Касае се за правоотношения във връзка с управлението на териториалното
поделение и осъществяване от държавата на определената по закон стопанска
дейност. Актовете, издавани от директора на държавното предприятие във връзка с
този договор за управление на териториално поделение не са административни, а
са волеизявления на орган на управление. Именно предвид характера на
правоотношението, възникващо по силата на сключения договор за управление, в
двустранно приетата в същия клауза на чл. 18 ал. 3 от процесния договор е
посочено, че заповедта по ал. 2 (за реализиране на отговорност при нарушение от
страна на директора на териториалното поделение) не е индивидуален административен
акт по смисъла на АПК. По своя правен характер договорът за управление
представлява правопораждащ юридически факт на
мандатно правоотношение с гражданскоправно естество. В този смисъл, макар
директорът на държавното предприятие при изпълнение на функциите си да
притежава качеството на административен орган (арг.
чл. 172 ал. 3 ЗГ), в мандатното правоотношение същият не издава административни
актове. Следователно, заповедта, с която са ангажира отговорност на страна по
договор за управление, сключен между директора на държавното предприятие и
директор на териториално поделение към това предприятие (каквато е процесната) няма
характер на властническо разпореждане, произтичащо от правното положение на
административен орган, а обективира волеизявление на
една от страните по договорното правоотношение. Това налага извода, че
обжалваната заповед не съдържа белезите на индивидуален административен акт.
Наличието на годен
за съдебен контрол административен акт е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното производството. За да е налице
административен акт не е достатъчно издателят му да притежава качеството на
административен орган. Определяща в случая е позицията на органа в съответното
правоотношение, разкриваща се в смисъла на правната норма. Правомощието за
сключване и прекратяване на договори за управление е предоставено на органа с
цел да обслужи участието на публичното юридическото лице в съответното
гражданско правоотношение, по което страните изразяват волята си извън
властническия модел, типичен за реда на държавното управление. Прекратеното
правоотношение с оспорващия не е административно по своя характер и като
последица защитата срещу евентуално негово незаконосъобразно развитие не е по
реда на съдебно-административния контрол по АПК.
При горните
съображения жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт,
който няма белезите на административен такъв, което е и пречка за разглеждането
й по същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства
налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството
по делото.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд
Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед №
РД-10-2/04.01.2022 г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с
която на основание чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 18 ал.
1, предл. първо от Договор за управление №
РД-14-1/15.01.2018 г. и във връзка с констатациите и изводите относно
изпълнение на договорните задължения от страна на инж. Ц., описани в Одитен
доклад вх. № КДВО-02-01-7/05.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП и доклад от ръководител на
Звено „Вътрешен одит“ относно извършения одитен ангажимент в териториалното
поделение вх. № КДВО-02-01-7(21)1/05.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП е разпоредено инж. Б.Х.Ц. – б. д. на ДЛС „Р.“ да заплати
неустойка – парична сума в размер на 6 323,76 (шест хиляди триста двадесет и
три 0,76) лева, равняваща се на две месечни брутни трудови възнаграждения, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 138/2022
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: