№ 66
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502388 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е въз основа на подадена от ИВ. СТ. ЗЛ., чрез процесуален представител адв.
Т.Д., въззивна жалба срещу Решение №673/17.06.2021 г., постановено по гр. д. №
11519/2020 г., по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че не дължи на „Електроразпределение север” АД, гр. Варна сумата от 2858,36 лева,
представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена
в обект находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ****** през периода
27.10.2015г. до 24.06.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/07.07.2020 г., както и ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 726,11 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззивникът изразява становище за неправилност, поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, и за необоснованост на
обжалваното решение. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответното дружество законосъобразно претендира от потребителя заплащане на сумата по
процесната корекция на сметка, тъй като в заключението на СТЕ се установявало, че не е
възможна манипулация на СТИ чрез нанасяне на показания в скритите тарифи, тъй като за
1
това било необходимо проникне във вътрешността му, което с оглед целостта на стикерите
и пломбите му не било осъществено. На следващо място сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ да обслужи измервателния уред най-малко
веднъж на всеки три месеца, поради което неизправностите или отклоненията в последния
не следвало да се вменяват в тежест на потребителя. Жалбоподателят излага твърдения още,
че въззиваемото дружество притежава единствено лицензия за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
от ДКЕВР, поради което разполага с правомощие единствено да транспортира и разпределя
ел.енергия, но не и да я препродава. Сочи, че приложимата нормативна уредба и общите
условия предвиждат разпределителното дружество само да констатира данните за
неизмереното количество, въз основа на преизчисления да съставя справка и да уведомява
крайния снабдител - продавач за задължението на абоната, но не позволяват то да
претендира компенсация на свой технологичен разход. По изложените съображения оспорва
извода на съда, че дори и общите условия на въззиваемия да не отговарят на изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, то корекцията е законосъобразно извършена, доколкото следва да се
приложат правилата на договора за продажба по чл. 183 от ЗЗД, тъй като ответното
дружество не е страна по сключения договор за продажба на ел. енергия. На следващо място
въззивникът твърди, че по делото са налице противоречиви доказателства, доколкото СТЕ
противоречи на констативния протокол на БИМ досежно установяването на неточно
отчитане, поради което последното не е установено от ответника в условията на главно и
пълно доказване. Оспорва още като неправилен извода на съда относно обективния характер
на отговорността на потребителя, като счита, че съобразно общата норма на чл. 82 от ЗЗД
насрещната страна е следвало да докаже виновното му неправомерно поведение. В
заключение сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките му редовно
заявени доводи и възражения, както и по искането му за инцидентно произнасяне относно
валидността на чл. 17 от ПИКЕЕ. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт с присъждане на извършените в производствата пред двете съдебни
инстанции съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, гр. Варна, представлявано от адв. Хр. Игн., с който се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че с
въззивникa са страни по договор за пренос и достъп до ел. енергия, като дружеството е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на ЗЕ и по силата на чл. 45 от ПИКЕЕ е
легитимирано да извършва технически проверки на мястото и измервателната система на
СТИ. Твърди, че когато ел. енергия е вече отчетена като технологичен разход на мрежовия
оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на
"Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Сочи още, че
разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ не цели реализиране на приходи от продажба на
ел.енергия или санкциониране на клиенти, при които има неизмерване, неправилно или
неточно измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвикват без
това да ощетява другите потребители. В заключение въззиваемият твърди, че
2
електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и
потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него, поради което се дължи на
основание чл. 200, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Отправя искане за съда за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява и не
изпраща представител, като излага твърденията си за основателност на иска в депозирана
писмена молба.
Процесуалният представител на въззиваемия потвърждава становището си за правилност
и законосъобразност на решението, поради което моли за неговото потвърждаване с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на предявен от
ИВ. СТ. ЗЛ. отрицателен установителен иск, с който е отправено искане да бъде прието за
установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД, че не му дължи сумата от
2858,36 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия
за потребена в обект находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ****** през
периода 27.10.2015 г. до 24.06.2020 г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/07.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че ищецът като купувач и ответникът като продавач са страни
по договор за пренос и достъп на електроенергия електроенергия с място на доставка обект
находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******. Ищецът узнал, че с
фактура № **********/07.07.2020г. му е начислено потребление в размер на 2853,36лв.,
което оспорва, като твърди, че не е получавал реално такова количество електроенергия, и
то е невъзможно да премине през СТИ. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ
това не е било по негова вина, като сочи, че предвидената в ПИКЕЕ отговорност не е
безвиновна. Оспорва материалната легитимация на ответника, за който твърди, че
притежава единствено лицензия за разпределение на електрическа енергия, но не и за
доставка на такава. Излага твърдения, че липсват законови или облигационни основания за
извършване на процесното служебно начисление, като възразява и срещу законността на
процедурата, по която е извършено то. Отправя искане за извършване на косвен съдебен
контрол относно законосъобразността на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното
дружество, както и наличието на договор между страните за пренос и достъп на
електроенергия. Сочи се, че на 24.06.2020г. е била извършена проверка на средството за
измерване на обект в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******, при която в
присъствието на свидетел било констатирано, че в скрит регистър 1.8.3. има неотчетена ел.
3
енергия.За проверката бил съставен констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и
изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана външна софтуерна намеса в
тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на
ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е
изготвена корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./ и е начислена
процесната сума, която не е санкция, а реално доставено количество електроенергия, което
не е било отчетено от видимите регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното
количество в регистър 1.8.3, който не е видим на дисплея и е действително потребено в
обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети.Претендират се разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна
проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с одобрените
и приети ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е
извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер,
съответстващ на измереното количество ел. енергия.
Видно от протокол за монтаж на СТИ № 11148732/26.10.2015 г. на 26.10.2015 г.
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, праводател на ЕРП Север“ АД, са монтирали в
обекта на потребление, находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******,
процесният електромер.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, а пред въззивна инстанция комплексна съдебно-техническа и софтуерна
експертиза, от заключенията, на които се установява, че електромерът е монтиран нов с
нулеви показания по Т1 и Т2, от което вещите лица единодушно обосновават извод, че и
показанията в Т3 също са били нулеви. При изслушването на заключението пред първата
съдебна инстанция вещото лице Н.В. с категорично е заявил, че доколкото СТИ не е
включвано в електрическата мрежа, то следва, че при монтажът му в показанията в
невизуализираните тарифи Т3 и Т4 не е имало вписани стойности. Заключение, което се
поддържа и от експертите по комплексната експертиза, които допълват, че фърмуеърът на
устройството не позволява външното въвеждане на тарифни стойности без количеството
електрическа енергия действително да е преминало през него.
Видно от констативен протокол за проверка на СТИ № 5100740 на 24.06.2020г.
служители на ответното дружество извършили проверка на процесното СТИ, при която било
установено отчет от 16216 кВч. в регистър Т3 и то било демонтирано. Електромерът е
демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протоколът е подписан
от актосъставителите и един свидетел – дъщеря на ищеца.
От приложения по делото Констативен протокол № 427/02.07.2020г. на БИМ Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр. Варна, се установява, че
при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирана
4
преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 16216 кВч. В протокола е посочено, че
електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите
характеристики, тъй като е установена намеса в тарифната му схема.
Въз основа на съставения протокол за извършената проверка, на абоната било изготвено
становище за начисляване на електрическа енергия от 06.07.2020г. за период от 27.10.2015г.
до 24.06.2020г., която е остойностена във фактура № **********/07.07.2020г. в размер на
2858,36 лева.
Констатациите, обективирани в протокола от извършената проверка относно установената
софтуерна намеса в тарифната схема на измервателното средство се потвърждават изцяло от
проведената пред настоящата инстанция комплексна експертиза, заключението на която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от него, СТИ първоначално е
програмирано да работи по два графика за работа - Зимен и Летен, които са настроени да
отчитат в тарифа Т1 и Т2 със съответния часови диапазон. При софтуерно прочитане се
установява, че СТИ е настроено да отчита по три тарифи. Определен е цикъл, който
включва период от 24 часа, като при настъпване на описания час, се задейства избраната
тарифа. Процесният електромер е програмиран да отчита натрупаната от полунощ до 06:00
ч. електроенергия в регистър ТЗ, от 06:00ч. до 08:30ч. отчита в Т1 (нощна тарифа), от 08:30ч.
до 16:30ч. отчита в Т2 (дневна тарифа) и от 16:30ч. до 00:00ч. отново в ТЗ. По този начин
същият отчита по съответно по Т1 - 2:30ч; Т2 - 8:00 часа; ТЗ — 13:30 часа от денонощието.
Заключението на вещите лицa e, че установеното претарифиране е извършено чрез софтуер
за обслужване на електромер Carat Digitron М02 и парола за параметризиране, смарт
устройство, оптична сонда за комуникация и пряк достъп до електромера. Същото е
извършено на 04.12.2016г (неделя), но не може да се установи кой е извършителят.
С оглед посочената фактическа установеност се достига до извода, че електромерът е
монтиран на абоната нов, с нулеви показания и е параметризиран да отчита по две тарифи
на 26.10.2015 г. На 04.12.2016 г. неустановено лице е извършило последващо
параметризиране на устройството, вследствие на което СТИ е започнало да отчита
електроенергията. натрупана във времевия интервал от 16:30 ч. следобед до 6 ч. сутринта в
невизуализираната трета тарифа, поради която същата не е могла да бъде установена при
редовния отчет, съответно същата не е била фактурирана в процесния период.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия случай въззивното дружество, притежаващо лицензия за оператор на
електроразпределителна, мрежа в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ е
5
съставил констативен протокол, обективиращ резултата от извършената проверка.
Последният е подписан от двама служители на търговското дружество и един свидетел –
дъщеря на абоната, като е изпълнено и изискването на ал. 4 от цитираната разпоредба като
му е изпратен препис от протокола. Видно от съдържанието му, електромерът е демонтиран
и пломбиран, като е изпратен в БИМ за метрологичен контрол, чийто резултат е
материализиран в КП № 427/02.07.2020г., като по този начин е спазен процедурата и на ал. 5
от чл. 49 от ПИКЕЕ, поради което следва да се приеме, че корекцията е извършена
законосъобразно.
Констатациите на БИМ относно извършеното софтуерно вмешателство и отчетеното
поради него в регистър Т3 количество електрическа енергия в размер на 16216 кВч се
потвърждават безспорно от проведените в рамките на съдебното производство две
експертизи, от заключението на които, както вече беше изложено, е видно, че същото е
натрупано след монтирането на измервателното средство на абоната, като е посочена
изрично и моментът, в който е извършена и нерегламентираната параметризация –
04.02.2016 г. в 15:24 ч. С оглед изложеното, напълно ирелевантно се явява обстоятелство
кой е фактическият извършител на посоченото софтуерно претарифиране, доколкото
вследствие на него се е стигнало до натрупване на измерените количества в
невизуализираният регистър, което е станало причина същите да не бъдат отчетени,
съответно начислени и фактурирани, преди проверката от 24.06.2020г. От съществено
значение за формирания извод е факта, че установената в невизуализирания регистър
измерена ел. енергия е действително преминала през електромера и е доставена на абоната
в конкретно посочен период от 04.02.2016 г. до 24.06.2020 г., през който същият е бил
монтиран на обекта на потребление. Последният попада в темпоралния обхват на
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, съгласно която операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в невизуализираните регистри, поради което не е налице същинско
обратно действие на нормата, тъй като субективното право на оператора възниква занапред,
след влизането и в сила. В същото време, тя изрично предвижда възможността му да
́
начисли измерените, но нефактурирани количества електрическа енергия в периода от
датата до монтирането на СТИ до датата на проверката, извършена при действието на
приложимите Правила, като по този начин е уредено действието на разпоредбата в
темпорално отношение. По същия начин е предвиден и субектът, който следва да извърши
допълнителното начисление, основаващо се на посоченото нормативно основание, а не на
сключен договор за доставка на електрическа енергия, поради което не е налице изискване
той да разполага с нарочна лицензия за посочената дейност.
Съобразно изложените съображения са неоснователни и възраженията на въззивника за
липса на нормативно установено основание за коригиране на сметка за ел.енергия за изтекъл
период. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
6
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21
ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган и при спазване на материалните разпоредби на закона, поради което са
законосъобразни и следователно - задължителни за страните.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и относно
неоснователността на възражението по чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като нормата регламентира
задължение на оператора да осигурява на абоната възможност за визуален достъп, но само
до показанията на визуализираните регистри на СТИ в съответствие с избраната от страната
тарифност на измерване.
Съобразно установената законосъобразност на извършената корекционна процедура и
предвид доказаността на факта на доставяне на процесните количества електрическа
енергия до обекта на потребление на абоната са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ за начисляване на сумата от 2858.36 лева, поради което предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като
валидно, допустимо и правилно.
С оглед извършеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемото дружество и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора,
същото следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в Наредба № 1 9 юли
2004 г. на ВАдвС, а именно до сумата от 516.11 лева с вкл. ДДС. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на страната следва да бъде присъдена и сумата от 300 лева, представляваща
заплатен депозит за изготвената в производството комплексна експертиза, или общият
размер на подлежащите и на присъждане разноски възлиза на 816.11 лева.
́
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 673/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 11519/2020 г.,
по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от ИВ. СТ. ЗЛ. ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
7
че не дължи на „Електроразпределение север” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление ****** сумата от 2858,36 лева, представляваща корекция по силата на договор
за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. ******, клиентски №
******, абонатен № ****** през периода 27.10.2015г. до 24.06.2020 г., но неотчетена и
неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/07.07.2020 г.,
както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 726,11 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ЗЛ. ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение север”
АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****** сумата от 816.11 лева
/осемстотин шестнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски пред настоящата въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8