№ 7
гр. Русе, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ева Д.
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. Д., от гр.Русе, представлявана от
адв.П. А. от АК-Русе, против Решение № 1049 от 22.07.2024 г., поправено с
Решение № 1347 от 15.10.2024 г., постановени по гр.дело № 2147/2023 г. по
описа на РРС, в частта, с която са били уважени предявените срещу нея искове
на С. Д. Р., от гр.Русе, на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 000 лв., представляваща част от общо претендирано обезщетение от 5 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесена лека телесна
повреда на 26.04.2018 г., със законната лихва от същата дата, и 500 лв.-част от
общо претендирано обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди в резултат на нанесена обида на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва
от нея дата.
Счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен по
подробно изложените в жалбата съображения.Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете.Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна С. Д. Р., чрез адв.К. Д. от АК-Русе, своевременно е
подала отговор на въззивната жалба, като счита последната за неоснователна.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като й се присъдят
направените разноски за тази инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
1
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК
настоящият състав намира, че Решение № 1049 от 22.07.2024 г., поправено с
Решение № 1347 от 15.10.2024 г., постановени по гр.дело № 2147/2023 г. по
описа на РРС, са валидни и допустими.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
молба на С. Д. Р. срещу Д. Н. Д. с искане ответницата да бъде осъдена да й
заплати, на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД, сумата от 1 500 лв., частично
предявен иск от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нанесена лека телесна повреда на
26.04.2018 г., както и 1 500 лв.-частично предявен иск от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на нанесена обида на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на уврежданията.
В твърденията си по исковата молба Д. Р. е посочила, че е претърпяла
болки и страдания в период от шест месеца в резултат на нанесената й от
насрещната страна лека телесна повреда на процесната дата, както следва: по
лява скула имала косо, почти надлъжно одраскване с червена коричка, с
размери около 5,5 см, което започвало непосредствено встрани от външния
ъгъл на ляво око и достигало лявата буза, встрани от лявата лабиална гънка,
по лява скула на около 0,2 см от описаното одраскване и успоредно на него се
установило одраскване с червеникава коричка, с размери около 1,5 см. По
долен ляв клепач и лява скула имала две охлузвания с размери по около 0,3/0,3
см, областта около уврежданията била отточна.На 26.04.2018 г. ответницата
нарекла публично ищцата "мърша". От нанесената обида С. Р. се почувствала
унизена и с наранено достойнство. Преживяла обидата много тежко, тъй като
и била нанесена пред нейни близки, на погребението на майка й.
С отговора на исковата молба ответницата възразила по допустимостта
на исковете, като се позовала на влязлата в сила присъда по НЧХД №
1578/20218 г. по описа на РРС. Оспорила е исковете по основание и размер.
Страната е изложила твърдения, че ищцата била тази, която инициирала
конфликта на 26.04.2018 г., като и сама си причинила телесните увреждания,
описани по исковата молба, тъй като при ударите, които нанасяла, се
одраскала по лицето с букета, с който Д. Д. се предпазвала при възникналата
свада.
Първоинстанционният съд уважил исковете частично, като осъдил Д.
Н. Д. да заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща част от общо
претендирано обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нанесена лека телесна повреда на 26.04.2018 г., със законната
лихва от същата дата, и отхвърлил иска за разликата над уважения размер до
предявения частичен размер от 1 500 лв., и сумата от 500 лв.-част от общо
претендирано обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в
2
резултат на нанесена обида на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва от нея
дата, и отхвърлил иска за разликата над уважения размер до предявения
частичен размер от 1 500 лв.
В хода на производството било установено, че с влязла в сила присъда,
постановена по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на Районен съд-Русе, ищцата
била призната за виновна в това, че на 26.04.2018 г. в с.Басарбово, обл.Русе, е
нанесла на ответницата лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
болка и страдания, без разстройство на здравето, като пострадалата Д. Н. Д. е
отвърнала веднага на С. Д. Р., като й нанесла също лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето,
поради което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК, съдът ги освободил
от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК.
Със същата присъда ищцата била призната за виновна и в това, че на
26.04.2018 г. в с. Басарбово, обл.Русе, е казала на ответницата в нейно
присъствие думи, унизителни за честта и достойнството й, наричайки я
публично „курва, кучка", като пострадалата Д. Н. Д. е отвърнала веднага на С.
Д. Р., като също публично я нарекла „мърша", поради което и на основание
чл.148, ал.3, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК двете били освободени от налагане на
наказание за извършените престъпления по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК.
В него производство РС-Русе отхвърлил изцяло като недоказан
гражданския иск, предявен от Д. Д. против С. Р., за заплащане на сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
причинени на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва от нея дата.
По гр.дело № 2147/2023 г. по описа на РРС е нямало спор относно
родствената връзка и възникналия конфликт на 26.04.2018 г. между двете жени
на погребението на майката на ищцата, респективно баба на ответницата.
При постановяване на обжалвания акт, районният съдия съобразил
представените от страните съдебномедицински удостоверения, според които
на процесната дата С. Р. получила оток, охлузвания и одрасквания на лява
скула, а Д. Д.-охлузвания на лява и дясна предмишница.Взети са предвид
показанията на св.ИИ дъщеря на ищцата, и на св.ИГ, съседка на страната, като
първата твърдяла, че ответницата се нахвърлила изведнъж с юмруци и с букет
цветя в лицето на леля си, нанасяйки й рани, довели до разкървавяване, а
впоследствие-и до подуване и посиняване, като многократно я обиждала,
наричайки я „мърша“. В резултат на този инцидент, ищцата три месеца не
излизала от дома, тъй като получила страхова невроза, не спяла спокойно,
сънувала кошмари, стряскала се на сън и се обливала в пот, вземала
обезболяващи и й били нужни шест месеца, за да се възстанови от телесните
увреждания. До ден днешен се чувствала много обидена и унизена, с наранено
достойнство заради това, че на погребението Д. я обиждала и я удряла с
юмруци пред роднини и чужди хора. Данни за външния вид на ищцата след
конфликта изнася и втората свидетелка, включително какво споделила с нея С.
Р. относно емоционалното си състояние.
Правилно основният съд е ценил показанията на тези свидетелки през
призмата на евентуалната тяхна заинтересованост по смисъла на чл.172 от
3
ГПК, при отчитане на данните от съдебномедицинското освидетелстване и
изготвената съдебно-медицинска експертиза, според която обичайният
възстановителен период при установените при ищцата увреждания, свеждащи
се само до оток, охлузвания и одрасквания на лява скула и лява буза, без
цялата лява страна да е била подута и синя, то обичайният възстановителен
период е 1-2 седмици, като болките са били най-силни непосредствено след
получаване на уврежданията, след което постепенно намаляват в рамките на
часове. Отчетено и обстоятелството, възприето от наказателния съд,
постановил присъдата по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на РРС, че именно
ищцата е инициирала конфликта на гробищата.
Районният съд не е изложил доводи относно направеното от
въззивницата възражение за недопустимост на исковете, предвид
постановената присъда по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на РРС. Настоящият
състав го намира за неоснователно. Вярно е, че влязлата в сила присъда се
ползва със сила на присъдено нещо и безспорно води до непреришимост на
отхвърления в него производство иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД на Д. Д. срещу С. Р..
Този резултат обаче не касае предмета на настоящия спор.
Пред тази инстанция е направено искане за прилагане на НЧХД №
1835/2018 г. по описа на РРС, образувано по тъжба на С. Д. Р. срещу Д. Н. Д.,
като в него производство са били предявени и граждански искове за заплащане
на обезщетения в размер на по 500 лв. за нанесените на въззиваемата
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й от въззивницата
негативни изживявания от нанесената лека телесна повреда и обидата на
26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от процесната дата.
С Определение № 869 от 26.11.2019 г., постановено в открито заседание, РС-
Русе е прекратил производството на основание чл.289,ал.1 вр. чл.24,ал.1 т.6 от
НПК по съображения, че с влязла в сила присъда по НЧХД № 1578/2018 г. по
описа на РРС, Д. Н. Д. е била осъдена за деянието, предмет на НЧХД №
1835/2018 г., а С. Д. Р. оттеглила исковете си по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Изложените факти сочат на безспорен извод, че спорът, предмет на
настоящото производство, не е приключил с влязъл в сила съдебен акт, поради
което и исковете се явяват допустими.
Настоящият състав обаче намира, че обжалваното решение се явява
неправилно в атакуваната част. Районният съдия е съобразил, че съгласно
нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Така, изхождайки от резултата по
НЧХД № 1578/2018 г. по описа на РС-Русе, първоинстанционният съд
правилно е приел, че на 26.04.2018 г. страните по делото взаимно са си
нанесли леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и
страдания без разстройство на здравето, както и са си разменили обиди на
публично място, като и двете жени са били освободени от налагане на
наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.3, вр. ал.2 и чл.148, ал.1,
т.1 от НК. Принципно е вярно и че освобождаването от наказание не
освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД. Настоящият състав обаче намира, че
4
районният съд не е отчел докрай всички факти по конкретния казус.Доколкото
ищцата е инициирала конфликта на 26.04.2018 г. и именно нейните действия
са провокирали ответницата да се отбранява от това агресивно поведение, то
Окръжен съд-Русе приема, че интензивността на отбраната на Д. Д. в никакъв
случай не надвишава тази на нападението. Осъществените от двете страни
действия са обвързани от общ правопораждащ факт-възникналия между тях
конфликт и са от идентично естество и характер, като са взаимно
противопоставими като средство за защита. Нанесените телесни увреждания
на ищцата са станали в ситуация, при която ответницата е защитавала личната
си неприкосновеност от непосредственото нападение на С. Р.. Без да се
оправдават насрещните реакции на въззивницата, които също категорично са
противоправни, следва да се приеме, че те са били изцяло провокирани от
въззиваемата.Настъпването на вредоносния резултат би бил изключен,
ако Р. беше съобразила собственото си поведение с общоприетите норми на
поведение.Така настоящият състав намира, че в конкретния случай характерът
и начинът на защита на ответницата съответстват напълно на характера на
нападението-физически и вербално, поради което при прилагане принципа на
справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при отчитане на конкретните
обстоятелства по делото, следва да се приеме, че въззиваемата изцяло е
допринесла за настъпилия спрямо нея вредоносен резултат, поради което нито
една от страните не следва да бъде обезвъзмездена за проявеното от нея
противоправно поведение.
При този изход на спора следва да бъдат променени присъдените в
полза на страните разноски за производството, като в тежест на въззиваемата
би следвало да се възложи и държавната такса за производството, която
неправилно не е била събрана от РРС при постъпване на исковата молба. В
случая чл.83 ал.1 т.4 от ГПК не може да намери приложение, тъй като ищцата
е била призната за виновна по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на РРС. Сумата
обаче вече е заплатена по с/ка на РРС от ответницата на 26.07.2024 г., поради
което настоящият състав не следва да се произнася по този въпрос. В полза на
въззивницата трябва да се присъдят направените от нея разноски пред тази
инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1049 от 22.07.2024 г., поправено с Решение №
1347 от 15.10.2024 г., постановени по гр.дело № 2147/2023 г. по описа на РРС,
в частта, с която са били уважени предявените от С. Д. Р., от гр.Русе, искове
по чл.45 ал.1 от ЗЗД срещу Д. Н. Д., от гр.Русе, за заплащане на сумата от
1 000 лв., представляваща част от общо претендирано обезщетение от 5 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесена лека телесна
повреда на 26.04.2018 г., със законната лихва от същата дата, и за заплащане
на сумата от 500 лв.-част от общо претендирано обезщетение от 5 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесена обида на 26.04.2018
5
г., ведно със законната лихва от нея дата, както и в частта, с която Д. Н. Д. е
била осъдена да заплати на С. Д. Р. сумата от 100 лв.-разноски по
компенсация, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Р., от гр.Русе, искове по чл.45 ал.1 от
ЗЗД срещу Д. Н. Д., от гр.Русе, за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
представляваща част от общо претендирано обезщетение от 5 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесена лека телесна повреда
на 26.04.2018 г., със законната лихва от същата дата, и за заплащане на сумата
от 500 лв.-част от общо претендирано обезщетение от 5 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нанесена обида на 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва от нея дата.
ОСЪЖДА С. Д. Р., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“***, чрез адв.К. Д. от АК-Русе, да заплати на Д. Н. Д., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“*** сумата от 600 лв.-разноски за първата
инстанция и 650 лв.-разноски за въззивната инстанция.
В останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6