РЕШЕНИЕ
№276
01.10.2018 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 888 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на Р.Г., гражданин на Република
Молдова, роден на *** г., против Наказателно постановление № 22-0000149/16.07.2018
г. на Началника на областен отдел „АА”- гр. Бургас, с което за нарушения на чл.100,
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и чл.12, § 2, б.А, изречение
първо, предложение второ от Приложение „Контролен уред”, на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.93в, ал.17, т.2, от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателят са наложени административни наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
и 1500 лв. Релевират се възражения за неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде отменено
атакуваното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
И. „А.а.”, не изпраща представител, редовно уведомена, и не взема отношение
по жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представеният по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 243206/16.07.2018 г. е
съставен за това, че на същата дата, около 07,00 ч., в КК „Слънчев бряг”, на
главен път Варна- Бургас, до Аквапарк, жалбоподателят управлявал автобус „Рено”
с рег.№ РВ0100РС, като извършвал случаен превоз на пътници без свидетелство за
управление от съответната категория „Д”, както и не използва карта на водача за
дигитален тахограф, с който е оборудван автобуса. Административнонаказващият
орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно
от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен
контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на
акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намира, че на са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежни органи в рамките на тяхната компетентност. Изложените в
жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, не се споделят от
настоящата инстанция. По делото няма спор, че жалбоподателя- водач на
превозното средство, е чужд гражданин. Действително нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН предвижда възможността на нарушителя в 3- дневен срок да депозира писмени
възражения против акта. Съгласно ал.4 обаче, когато нарушителят няма постоянен
адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на
наказващият орган. Използването на думата „незабавно” от страна на
законодателят предпоставя дерогиране на общите правила, визирани в ал.1 на
чл.44 ЗАНН. Нормата не поставя препратка към ал.3, поради което съдът няма
основание да счита, че ал.4 визира възможност за неспазване на срока само по
ал.3, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Не се споделя и
възражението, че нормата на ал.4 касаела само съставени актове по Закона за
движение по пътищата. Такова уточнение не е поставено в чл.44, ал.4 на ЗАНН,
поради което същата важи за всички административни нарушения. По отношение
твърдяното нарушаване на правото на защита поради липса на надлежен превод,
съдът го намира за неоснователно. В ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство- във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице,
което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното прилагане на
нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може
да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими
за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази
връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която е възприета
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване
на нарушението и съставянето на акта, както българските така и чуждите
граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение,
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и
предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чуждия гражданин. При преценката на нарушението, описано в АУАН, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на
процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод
постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето
да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер- част е от правото му на справедлив процес и правото му на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010
година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За
извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. В този смисъл е Решение № 683/05.04.2018
г. на Адм.С- Бургас по КАНД № 323/2018 г.
В настоящият случай, както в АУАН,
така и в наказателното постановление е отразено запознаването на жалбоподателя
със съдържанието на документите посредством преводач, като в НП е отразено, че
това е извършено от служител на РУ- Несебър, на който са посочени имената и
ЕГН. Този факт се потвърждава и от показанията на св. Д., който бе категоричен,
че при извършения превод водачът на автобуса е разбрал за какво му е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Предвид на това
съдът счита, че Г., макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което
му е съставен АУАН, и се е
възползвал пълноценно от възможността да го оспори по съдебен ред посредством
ангажиран адвокат.
Не се споделя и твърдението, че не бил посочен вида на управляваното от
жалбоподателя МПС. И в АУАН, и в НП е отразено, че се касае за автобус.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на Г. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било
издадено наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено в цялост.
По делото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автобус,
без сочената документация, каквато се изисква съобразно цитираните в акта и в
наказателното постановление норми. Санкциите са във фиксиран размер, поради
което не подлежат на съдебен контрол в тази им част.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0000149/16.07.2018 г. на Началника на областен отдел „АА”-
гр. Бургас, с което за нарушения на чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, и чл.12, § 2, б.А, изречение първо, предложение второ от
Приложение „Контролен уред”, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.93в,
ал.17, т.2, от Закона за автомобилните превози, на Р.Г., гражданин на Република
Молдова, роден на *** г., са наложени административни наказание „Глоба” в
размер на 10 лв. и 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: