Решение по КНАХД №401/2025 на Административен съд - Кюстендил

К. Х. П. от гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. Д. М., обжалва Решение № 166/08.08.2025 г. на КРС по Н.А.Х.Д. № 594 по описа на същия съд за 2025 г.

Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на КРС е неправилно и незаконосъобразно като се иска отмяна на решението на РС, съответно на НП. В о.с.з. адв. М. поддържа жалбата изцяло..

Ответникът по касационната жалба – Началникът на „Областен отдел“ Автомобилна администрация гр. Кюстендил се явява лично и оспорва подадената жалба.

Заключението на прокурора е, че решението на РС - Кюстендил е законосъобразно, а жалбата е неоснователна.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС по Н.А.Х.Д. № 594 по описа на същия съд за 2025 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000697/30.04.2025 г. на Началника на Оластен отдел “Автомобилна администрация” гр. Кюстендил, с което е наложена “глоба” в размер на 1 500 лева на К. Х. П. от гр. Кюстендил, [улица], на основание чл. 98 ал. 7 т. 5 , буква „б“ пр. 1 от ЗАвт.П за нарушение по чл. 19а ал. 2 т. 5, буква 4б“ от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 349049/01.04.2025 г. срещу К. Х. П., за това че на 01.04.2025 г. около 15.20 ч. на [улица]при извършване на тематична проверка във връзка със Заповед № РД-01-265/31.03.2025 г. на Учебен център „Крами 98“ ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация № 149 от 27.11.2018 г. за организиране на курсове за придобиване на начална класификация и усъвършенстване на познанията на водачи, е установено, че в с. Коняво, [улица], ет. 3, стая № 14, в кабинета на УЦ на 01.04.2025 г. в 11.40 ч. К. П. като преподавател по теоретично обучение на група 2025 - 19 на кандидатите В. Г. и Д. А. за придобиване на начална квалификация за превоз на пътници, не спазва графика за провеждане на обучение. При проверка на място в кабинета в 11.40 ч. не присъстват кандидатите и преподавателя не се намира в кабинето за провеждане на обучението. При справка в информационната система на ИААА се уставовява, че към този час няма вписани данни във връзка с побучението. При последваща проверка в 13.40 ч. отнова няма вписани данни в информационата система на ИААА.

Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 01.04.205 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 19а ал. 2 т. 5, буква „б“ от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Актът е връчен на нарушителя на 01.04.2025 г., който го е подписал без възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000697/30.04.2025 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв., на основание чл. 98 ал. 7 т. 5, буква „б“ пр. 1 от Закона за автомобилните превози.

Първоинстанционният съд е приел, че в конкретният случай контролният орган правилно е наложил наказанието в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е потвърдил НП.

Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще остави в сила решението на РС - Кюстендил.

Изводите на първата съдебна инстанция са обосновани от доказателствата по делото, като правните съображения се споделят от КнАС. Ясно и конкретизирано е описанието на установеното нарушение в НП, като е налице съответствие между описанието на фактите за извършеното нарушение и приложимия материален закон.

Правилно КнРС е приел, че наказващият орган е наложил административно наказание съобразявайки го с разпоредбата на чл. 98 ал. 7 т. 5 буква „б“ пр. 1 от ЗАвт.П /наказва се с глоба 1 500 лв. преподавател по теоретично и/или практическо обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанаията им, който при провежсане на обучението допуска нарушение на графика за провеждане на теоретичното и/или практическото обучение. От доказателствата по делото /писмени и устни/ се установява, че П. е извършил горецитираното нарушение, като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващият орган е приел, че е извършено. Това се потвърждава и от свидетелските показания на св. И. и св. В.. Не може да се приеме, че извършеното нарушение е по – скоро маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложената глоба е в абсолютния законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношения, които се охраняват, не сочи ниска степен на обществена опасност в сравнение спрямо други подобни деяния. Извършеното деяние е резултатно, тъй като се касае за нарушение във връзка с графика за провеждане на обучението. Нарушението на ритмичността в реалното провеждане на учебните занятия по Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, което явно е налице в случая – неоснователно пропускане на планирани по график занятия, не би могло да се квалифицира като маловажно нарушение, защото пряко рефлектира върху професионалната подготовка на водачите, а оттук и върху безопасността на движението по пътищата. Същото е довело до липса на извършено обучение, което обстоятелство е квалифициращо за нарушението по чл. 98 ал. 7 т. 5 буква “б“ от ЗАвт.П. Последиците от липсата на обучение са от значение не само за извършената проверка на 01.04.2025 г., а ще са от значение и за контрола и в период след нея и нарушаването на изискванията на Закона за автомобилни превози се явява отегчаващо вината обстоятелство. При тази обществена опасност на деянието касационният съд счита, че е неоснователно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят не установява наличието на други фактически основания, които да определят случая като маловажен.

Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде намалена от настоящата инстанция.

Като е потвърдил НП, КнРС е постановил правилно решение и същото на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще бъде оставено в сила от АС-Кюстендил.

Поради изхода на спора, ответникът по касация няма право на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166/08.08.2025 г. на РС - Кюстендил по Н.А.Х.Д № 594 по описа на същия съд за 2025 година.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.