РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Ямбол, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330101350 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Централна кооперативна
банка” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявани от
изпълнителните директори С.М.С. и Н.С.К., чрез пълномощника адв. С. К. от АК – Ямбол,
против С. Д. С., ЕГН: ********** от ***, с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
3569,89 лв. главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г., сумата от 153,37 лв. –
договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.01.2023 г., сумата от 614 лв. – лихва за
забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.02.2023, които суми са дължими по Договор за ипотечен банков кредит №
*** год. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за потребителски
кредит № *** год. , по силата на който ищецът предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 20000 лв., усвоен на 05.02.2008 г., срещу задължението на ответника да
погаси дължимите суми – главница, лихви, такси и разноски в размери и срокове,
определени в погасителен план, неразделна част от договора, но не по-късно от 25.01.2023 г.
С анекс от *** год. страните са предоговорили размера на кредита , поради което на
*** год. на ответницата са приведени още 10000 лв. Въз основан на писмо, получено от
ответницата на *** год. е подписан нов погасителен план с месечни вноски от 323,37 лв. и
срок на издължаване 23.01.2023 год.
С допълнителен анекс е подписан нов погасителен план , по силата на който, считано
от *** год. погасяването на кредите следва да става с анюитетни месечни вноски от 313,28
лв.с падежи на 25 –то число на месеца и срок на издължаване 25.01.2023 год.
Поради неритмично изпълнение на задължението, съобразно погасителния план
ответницата започнала да формира задължения. Поради липсата на доброволно плащане от
1
страна на ответника, ищецът подал за дължимите суми заявление по реда на чл. 417 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради
което се предявява настоящият установителен иск.
В съдебно заседание ищецът изпраща представител, сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД..
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който
е оспорил иска. Не оспорва сключването на цитирания в исковата молба договор за
потребителски кредит с ищеца. Счита, че е погасила изцяло задължения та си по него.
Оспорва получаването на уведомление за нови лихвени равнища ва БЛП, съответно по реда
на чл.193 от ГПК автентичността на известието за доставяне, първа страница на анекс от ***
год. и погасителен план с погасителни вноски в размер на 323,37 лв., за които твърди, че не
е подписвал. Счита, че вземанията са погасени по давност. Оспорва договора за кредит ,
като недействителен поради наличие на неравноправни клаузи относно лихвите, както и
поради противоречие със ЗПК.
В с.з. ответникът се явява лично и с адвокат, сочи доказателства, претендира
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че същите са сключили цитирания в исковата молба
договор за потребителски кредит на 04.02.2008 г. при посочените в исковата молба условия,
по силата на който договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 20000 лв., с
краен срок за издължаване на сумата до 25.01.2023 г. съгласно погасителен план, неразделна
част от договора.
С анекс № *** год. страните са предоговорили размера на кредита , поради което на
*** год. на ответницата са приведени още 10000 лв. Въз основан на писмо, получено от
ответницата на *** год. е подписан нов погасителен план с месечни вноски от 323,37 лв. и
срок на издължаване 23.01.2023 год.
С допълнителен анекс е подписан нов погасителен план , по силата на който, считано
от *** год. погасяването на кредите следва да става с анюитетни месечни вноски от 313,28
лв.с падежи на 25 –то число на месеца и срок на издължаване 25.01.2023 год.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че отпуснатата сума от 30 000 лв. е била усвоена от ответницата от които 20 000 лв. на
05.02.2008 год. и 10000 лв. на *** год. на 18.07.2008 г., като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК непогасените задължения по Договор за ипотечен банков
кредит № *** год. са 3569,89 лв. главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г.,
сумата от 153,37 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.01.2023 г. и сумата
от 614 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г.
От заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че ответницата не е погасила вноски от № 169 до № 180 от погасителния план от *** год.
като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК непогасените задължения по
Договор за ипотечен банков кредит № *** год. са 3569,89 лв. главница за периода от
25.02.2022 г. до 25.01.2023 г., сумата от 153,37 лв. – договорна лихва за периода от
2
25.03.2022г. до 25.01.2023 г. и сумата от 614 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2022
г. до 15.02.2023 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписа на „кредитополучател“ положен на първа страница от Анекс към
договор за банков кредит № *** год, сключен на *** год. е положен от С. Д. С..
Подписа за „кредитополучател“, положен в Погасителен план към договор за банков кредит
№ *** год, с месечна вноска от 323,37 лв. е положен от С. Д. С..
Не е възможно да се отговори дали подписа на „получател“ положен в известие за
доставяне от *** год. е положен или не от С. Д. С..
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.П. се установява причината за
различието в заглавието на анекса от *** год. предоставен от ищеца и този представен от
ответницата е че се касае за техническа грешка при пренасянето на номера на кредита и че
се касае за Договор за ипотечен банков кредит № *** год. сключен с ответницата С. С. а не
както е посочен в екземпляра представен от ответницата с наименование „Анекс към
договор за банков кредит с реф. № *** год. Независимо от допуснатата техническа грешка,
то съдържанието както на екземпляра представен от ищеца, така и на екземпляра представен
от ответника на Анекса от *** год. е абсолютно идентично.
При изслушването на ответницата в с.з. на 12.02.2024 год. също стана ясно, че С. е
била запозната с размера на погасителните вноски, включително и тази в размер на 323,37
лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на ч е чл. 422 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ
и чл.92 от ЗЗД..
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно
легитимирана страна – заявител в заповедното производство,Тъй като ч.гр.д. № *** год. се
намира в ЯОС, съдът приема, че предявения иск в настоящото производство е подаден в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на
съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед
за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Съгласно чл.430 от ТЗ С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищеца е
предоставил ипотечен кредит в размер на 20000 лв., усвоен на 05.02.2008 г., срещу
задължението на ответника да погаси дължимите суми – главница, лихви, такси и разноски
в размери и срокове, определени в погасителен план, неразделна част от договора, но не по-
късно от 25.01.2023 г.
С анекс от *** год. страните са предоговорили размера на кредита , поради което на *** год.
на ответницата са приведени още 10000 лв Това обстоятелство не се отрича и от ответника..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза установено, че ., като към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК непогасените задължения по Договор за ипотечен
банков кредит № *** год. са 3569,89 лв. главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023
г., сумата от 153,37 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.01.2023 г. и
сумата от 614 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г.
3
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза по банковите извлечения на
ЦКБ обезщетението за забава за периода от 25.03.2022 год. до 15.02.2023 год. е 614 лв.в.
Направените възражения за изтекла давност макар и голословни, като не е посочен
начален и краен срок на давността съдът намира за неоснователни. Вземанията по договора
са срочни , като длъжникът е изпаднал в забава на 25.02.2022., от когато му е начислена
лихва за забава. Ищецът е подал заявлението по чл.417 от ГПК в съда на 15.02.2023г. Към
тази дата не е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок, приложим в случая, поради
което вземанията по договора са дължими.
Възражението за неравноправни клаузи е неоснователно. Същото не е
конкретизирано , но съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
случая, всички клаузи са договорени индивидуално с ответницата както в сключения
договор за ипотечен кредит № *** год. така и с подписаните в последствия Анекси към
него и погасителни планове.
Като взе предвид заявеното от ответницата в с.з. на 12.02.2024 год., че е била
запозната с размера на месечната вноска от 323,37 лв., заключението на съдебно-
почерковата експертиза, показанията на свидетелката П. за допуснатата техническа грешка ,
съдът намери, че оспорването на истинността на известие за доставяне от *** год., първа
страница на Анекс от *** год. и погасителен план с месечни погасителни вноски в размер
на 323,37 лв. за недоказано
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото, които възлизат общо на сумата от 1324,75лв.
Ответникът дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски,
които са в размер на 86,75лв. – платена държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. С., ЕГН: ********** от ***,
че дължи на „Централна кооперативна банка” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявани от изпълнителните директори С.М.С. и Н.С.К. сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 3569,89 лв. главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г.,
сумата от 153,37 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.01.2023 г., сумата
4
от 614 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 15.02.2023, които суми са дължими по Договор за
ипотечен банков кредит № *** год. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК оспорването на истинността на
известие за доставяне от *** год., първа страница на Анекс от *** год. и погасителен план с
месечни погасителни вноски в размер на 323,37 лв. за недоказано.
ОСЪЖДА С. Д. С., да заплати на Централна кооперативна банка” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 86,75 лв. – разноски, направени по ч.гр.д. №
*** г. по описа на ЯРС, както и сумата от 1324,75лв – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач „Български пощи“
ЕАД и С. П. К..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5