№ 10
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500294 по описа за 2021 година
Производство по чл. 463 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК, образувано по жалба срещу
Решение № 260 509 от 12.04.2021 г., пост. по гр.д. № 360/2021 г. на Окръжен Съд – П., с
което е оставена без уважение жалбата на К. П. АНГ., ЕГН – ********** - длъжник по изп.д.
№ 164/2018 г. на ЧСИ А.А., рег. № ***, срещу изготвеното от съдебния изпълнител
Разпределение от 07.12.2020 г., предявено на страните на 11.12.2020г., като неоснователна.
Жалбата е от длъжника по изпълнението К.А., поддържаните оплаквания са за
неправилност на решението, искането - за неговата отмяна и за отмяна на обжалваното
разпределение.
От ответника по жалбата и взискател по изпълнението „ Р.А.** „ ООД, ЕИК
********* е депозиран отговор за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на К. П. АНГ., ЕГН –
********** – длъжник по изп.д. № 164/2018 г. на ЧСИ А.А., рег. № ***, срещу изготвеното
от съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело Разпределение от 07.12.2020 г.,
предявено на страните на 11.12.2020 г..
От приложеното в препис изпълнително дело се установява че негов предмет са
подлежащи на удовлетворяване парични притезания на взискателя „ Р.А.** „ ООД срещу
1
длъжника А. по Изпълнителен лист от 30.06.2017 г., изд. по въззивно гр.д. № 754 /2017 г. на
ОС – П. / 21 781, 63 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2015 г. и
законна лихва за период 01.09.2010 г. – 24.01.2015 г. в размер на 6 048, 87 лв. /; по
Изпълнителен лист от 12.06.2018 г., изд. по гр.д. № 2007/2015 г. на РС – П. / 3 448, 02 лв.,
1 500 лв. и 1 000 лв. – деловодни разноски / и по Изпълнителен лист от 21.05.2019 г.,
издаден по гр.д. № 11953/2017 г. на РС – П. / 1 667, 90 лв. и 750 лв. – деловодни разноски /.
По делото няма присъединени други взискатели – по тяхно искане и по право.
Насочено е принудително изпълнение върху собствения на А. недвижим имот – ½ ид.ч.
от ПИ с идентификатор ************, находящ се в землището на гр. П., местност П., с
площ на имота / целия / от 1 086 кв.м., с предназначение на територията – земеделска,
категория четвърта, с начин на трайно ползване – друг вид застрояване. Насрочена е първа
за имота публична продан в периода 06.03.2020 г. – 06.04.2020 г., поради обявеното
извънредно положение в страната същата не се е провела и е била насрочена отново в
периода 24.07.2020 г. – 24.08.2020 г.. Явили са се двама наддавачи – взискателя и трето за
изпълнителното производство лице „ М.К. „ ЕООД. За купувач на имота е бил обявен
взискателя, който се е отказал да го закупи и вземането му е намалено с размера на един
задатък / 1 936 лв. / - Постановление от 18.09.2020 г.. За купувач е обявен втория наддавач „
М.К. „ ЕООД, който в срока по чл. 492 ал. 3 от ГПК не е внесъл предложената цена и
внесения от него задатък – 1 936 лв., е задържан за удовлетворяване на паричните
притезания на взискателя / същото Постановлението от 18.09.2020 г. /.
Насрочена е по искане на взискателя втора публична продан в периода 12.10.2020 г. –
12.11.2020 г. С Протокол от 13.11.2020 г. за купувач на имота е обявен взискателя с
предложена цена от 18 000 лева.
Сумата 18 000 лв. е предмет на обжалваното пред ОС – П. Разпределение от 07.12. 2020
г. по чл. 495 от ГПК. С него на първо място са посочени вземанията на взискателя -
единствен, към датата на разпределението, посочено е че за продадения имот няма
незаплатени местни данъци и такси. Като вземане от първи ред - с привилегия по чл. 136 ал.
1 т. 1 от ЗЗД, са приети вземания на ЧСИ за такси и разноски по ТТРЗЧСИ - авансово
дължими, но незаплатени от взискателя в общ размер от 460, 50 лв. - подробно
индивидуализирани по вид, размер и основания, както и дължимата се на ЧСИ такса по чл.
26 от ТТРЗЧСИ – 1 560 лева. Общо 2 020, 50 лв. – която сума е определена за внасяне от
взискателя купувач, а с остатъка от продажната цена в размер на 15 979, 50 лв. на основание
чл. 461 от ГПК ще се прихване съразмерна част от вземането на взискателя – купувач.
Посочено е че дължимите за внасяне от него 2 020, 50 лв. ще се редуцират до размер на 84,50
лв. – с удържания на основание чл. 493 т. 1 от ГПК задатък от „ М.К. „ ЕООД в размер на
1 936 лева.
В жалбата пред окръжният съд длъжникът А. е поддържала следните доводи за
незаконосъобразност на разпределението:
Първо – неправилно сумата от 2 020, 50 лв. била редуцирана с размера на удържания
задатък 1 936 лева. Действително съгласно чл. 493 т. 1 от ГПК този задатък служи за
удовлетворяване вземанията на взискателите, но само след окончателното приключване на
изпълнението върху имота, а именно – след влизане в сила на постановлението за възлагане.
До този момент както продажната цена, така и задатъците не подлежат на разпределение и
изплащане, респ. на прихващане в „ предварителното „ разпределение по чл. 495 от ГПК.
Второ – приетите за удовлетворяване авансово дължими от взискателя, но неплатени
2
от него на ЧСИ такси и разноски 1/ не са привилегировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 1 от
ЗЗД; 2/ за тях е предвиден друг способ и ред за удовлетворяване на ЧСИ и 3/ те не са
направени за изпълнителния способ, от който е реализирана сумата, която се разпределя,
като се визират конкретно: 48 лв. – уведомления за разпределението; 24 лв. – ПДИ, 18 лв. –
вдигане на възбрана; 36 лв. – т. 13 от ТТРЗЧСИ / за разпределение /; т.10 – копие от
документ; 37 лв. – копие от актове; 8, 60 лв. – заличаване на възбрана.
С обжалваното решение окръжният съд е намерил жалбата за неоснователна.
Относно признатите привилегии за авансово дължими от взискателя, но незаплатени от него
на ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ е прието че видно от данните по изпълнителното
дело тези такси и разноски са за и във връзка с проведената публична продан на имота и
изготвяне и предявяване на процесното разпределение, в т.ч. и пропорционалната такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Размерите им съответстват на фиксираните такива в Тарифата. Така
същите не са начислени произволно и не е налице неяснота за кои точно извършени
действия се отнасят. Прието е още че те се ползват с посочената привилегия, ЧСИ на
основание чл. 79 ал. 2 от ГПК има право да ги събере служебно в своя полза за сметка на
длъжника като дължими от последния – в който смисъл и разрешението, дадено в т. 11 от ТР
№ 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Относно включването на сумата, представляващ удържан
задатък от предходната публична продан е прието че тя правилно е включена в
разпределението по посочения в него начин, защото съгласно чл. 493 т.1 от ГПК задатъка
служи за удовлетворяване вземането на взискателите и предвид че в случая има един само
взискател, който е и обявения купувач на имота, този задатък служи изцяло за
удовлетворяване на неговото вземане.
В жалбата срещу решението се поддържат доводи, възведени в жалбата пред
окръжния съд срещу разпределението. Настоява се че удовлетворените от ЧСИ в негова
полза вземания за такси и разноски – посочените в жалбата пред окръжния съд, с призната
привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД са в противоречие с т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, тъй като те „ нямат нищо общо „ с изпълнението върху имота и извода на
окръжния съд в противна насока е неправилен. Настоява се че с удържания задатък може да
се погасява вземане на взискателя само след приключване на изпълнението върху имота -
което настъпва с влизане в сила на постановлението за неговото възлагане, с доводи че ако
това постановление бъде отменено / поради ненадлежно проведено наддаване или
невъзлагане на имуществото по най високата предложена цена /, то значи публичната
продан се явява незаконно проведена и всички внесени от купувача и другите наддавачи
суми, в т.ч. и задатъците подлежат на връщане на правоимащите лица.
Жалбата е неоснователна.
Процесното разпределение е във връзка с чл. 495 от ГПК, с него се определя дължимата
за внасяне от взискателя „ Р.А.** „ ООД сума във връзка с приключила публична продан на
собствен на длъжника К.А. недвижим имот, за който дружеството е обявено за купувач. То е
обуславящо за издаване на възлагателното постановление за имота, последното се издава
след внасяне на сумата, считано от влизане в сила на разпределението. По делото е
установено че „ Р.А.** „ е единствения по делото взискател на длъжника А. към датата на
разпределението, както и че за имота няма незаплатени местни данъци и такси. Удържания
задатък от 1 936 лв. е от предходна публична продан на същия имот, обявена за нестанала
по причина че обявения по нея купувач на имота „ М.К. „ ЕООД – трето за изпълнението
лице, не е внесло цената в срока по чл. 492 ал. 3 от ГПК. Следователно този задатък служи
изцяло за удовлетворение на взискателя „ Р.А.** „ ООД / чл. 493 ал. 1 т.1, предложение
първо от ЗЗД / и няма да подлежи на връщане дори и при евентуална отмяна на бъдещото
възлагателно постановление. Ето защо същият правилно е включен в разпределението по
3
посочения в него начин / в полза на взискателя / и същото не се явява незаконосъобразно на
поддържаното от длъжника в горния смисъл възражение. Извода на окръжния съд в този
смисъл е правилен.
Неоснователни е и поддържаното че включените в обжалваното разпределение такси и
разноски по ТТРЗЧСИ не са за публичната продан, сумата от която се разпределя. Напротив
– от данните по делото се установява че те са именно във връзка с нея – както правилно е
приел окръжният съд, като в тази насока следва да се отбележи и че по изпълнителното дело
не е прилаган друг изпълнителен способ, съответно няма направени такси и разноски по
ТТРЗЧСИ за такъв. Несъбирането от ЧСИ на дължимите му се авансово от взискателя такси
и разноски по ТТРЗЧСИ не е пречка същите да бъдат събрани в рамките на изпълнителното
производство за сметка на длъжника, когато като краен резултат са дължими от него –
какъвто е настоящия случай. Основанието за това е разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК и
предоставената от чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ възможност те да бъдат събрани от ЧСИ и в
производство по чл. 410 от ГПК не води го изключва. Касае се за различни процесуални
възможности, като второ посочената не дерогира първата. В този смисъл и решението на
окръжният съд, което е изцяло съобразено с разрешението, дадено с т. 11 от ТР №
2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Оплакването на длъжника че тези разноски не са в първия
ред на специалните привилегии по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД е без значение за атакуваното
разпределение. Защото - както се каза по горе, към датата на неговото извършване чрез
събраната от публичната продан сума се удовлетворяват вземания само на „ Р.А.** „ ООД
като единствен взискател, няма други вземания, след удовлетворяването на които или
съразмерно с които тези такси и разноски да подлежат на събиране от ЧСИ, а единственият
по изпълнението взискател не само не възразява, а желае включването на незаплатените
авансово дължими от него такси и разноски по ТТРЗЧСИ в разпределението в полза на
ЧСИ и тяхното удовлетворяване чрез прихващане с удържания от „ М.К. „ ЕООД задатък.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 509 от 12.04.2021 г., пост. по гр.д. № 360/2021 г. на Окръжен
Съд – П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4