МОТИВИ
към Решение № 336/10.03.2020г. по АНД № 750/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия А.Г.С.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, неосъждан, адрес: ***, българин, български
гражданин, за това, че на 21.12.2019
г., в района на ***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1
и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по
чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, в себе си държал високорисково наркотично вещество, по см. на чл. 3,
ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. Приложение 1 — Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/, а именно: 5,645 грама коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30 %
процента, на стойност 33,87 лв. , като стойността е определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.5,
вр. ал. 3, т .1, предложение първо от НК, вр. чл.73, ал.1 и чл. 30 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл.
3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВ/
За
РП-Бургас, редовно уведомени, представител не се явява.
Защитникът на
обвиняемия- адв. Ж. ***, моли за налагане на глоба в размер около 800 лв.
В
съдебно заседание обвиняемият се признава за виновен и изразява съжаление за стореното,
като се присъединява към казаното от неговия защитник.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А.Г.С.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***, неосъждан, адрес: ***, българин, български
гражданин
На 21.12.2019 г., св. К. С.- полицейски служител при 01 РУ на ОД МВР
Бургас, съвместно с колегите си - св. А. П. и Г. С. били на работа, като
изпълнявали служебните си задължения по противодействие на престъпността на
територията на гр. Бургас. Около 18.50 часа , те отишли в района на ***.
Намирайки се там полицейските служители забелязали обв. А.С. и свидетелите Те.
К. и А. И., които им се сторили съмнителни, тъй като от мястото където седели
се носел мирис на канабис. Полицейските служители решили да извършат проверка
на тримата. Полицаите се легитимирали и в хода на проверката видели, как обв. А.С.
изхвърлил кутийка, която преди това държал в ръце, на земята в близост до
пейката, на която седял. Кутийката била метална, от бонбони с надпис „MINTS
PEPPERMINT“. Полицаите попитали обв. А.С. какво има в кутийката и защо я
изхвърля, той отговорил, че в нея имало марихуана. Обв. С. признал пред тях, че
кутийката е негова, както и намиращата се вътре марихуана. Обв. А.С. взел от
земята кутийката, отворил я и сам показал съдържанието на полицейските
служители. Последните видели, че вътре имало суха тревна маса. Обв. С. заявил,
че ще съдейства на органите на полицията и ще предаде кутийката и намиращата се
в нея тревна маса, доброволно. Св. К. С., св. А. П. и Г. С. виждайки сухата
тревна маса поканили обв. А.С. да ги придружи до сградата на Първо РУ при ОД
МВР Бургас за провеждане на беседа е него.
В сградата на Първо РУ при ОД МВР Бургас, обв. А.С. предал с протокол за
доброволно предаване на св. К.С.горепосочените вещи. Впоследствие те били
предадени на разследващ полицай, провеждащ разследването - Петя Одринска, която
на 27.12.2019 г. извършила оглед на веществени доказателства. В хода на
извършване на действието по доброволното предаване на веществените
доказателства, в нарочно изготвения за целта протокол било записано изявлението
на обв.А.С., че „марихуаната” била негова, за лична употреба.
При разследването е назначена и изготвена физико - химична експертиза, в
заключението на която са материализирани направените от извършилото я вещо лице
констатации досежно обекта на изследването /условно обозначен, като № 1/, а
именно: растителна маса. В тази връзка се навеждат доводи, че нетното общо
тегло на въпросната растителна маса, възлиза на 5,645 грама . Сочи се, че на
база морфологични белези и химичен състав, обекта на изследване се определя
като коноп , със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 14,30 % . Стойността на държания- коноп /канабис,
марихуана/ възлизала на 33,87 лв., като стойността е определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на Анна
Иванова (л. 7 от ДП), К.С.(л. 5 от ДП), Т. К. (л. 8 от ДП), А. П. (л. 9 от
ДП), Г. С. (л. 10 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 11 от ДП),
изготвената физикохимична експертиза и дактилоскопна експертиза /Протоколи № 2 от 2020 год., изготвени от
вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР -гр.Бургас на л. 22-24 и л. 16-17 от ДП/, както и от
останалите приобщени по досъдебното производство писмени и веществени
доказателства.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В съдебно
заседание, обвиняемият С. се признава за виновен за извършеното престъпление и изразява съжаление за стореното.
Съдът основава своето
решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство
експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно
пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от
тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е предметът на
престъплението- коноп, като същият подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл. 30 разпорежда,
че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не
важи за определени цели, за които се издава разрешение за извършване на
дейности с посочените обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с
наредба, приета от Министерски съвет- Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото безспорно се
установи, че такова разрешение по отношение на обвиняемия С. не е налице.
От обективна страна е
налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и неговото авторство.
С действията си, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние „държане“.
Същият е осъществявала фактическа власт върху конопа, като е безпротиворечиво
възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол
върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). В случая конопът е бил в самия обвиняем, който го е
изхвърлил на земята.
Настоящата инстанция
намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от
11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се
обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна
даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства (
времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения
и отзвук на престъплението), така и тези досежно личността на автора.
Безспорно в
конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици, разбирани
като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат
значение за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не
единствено обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е
самият предмет на престъплението. Касае се за държане на малко количество
вещество.
Следва да бъде
наблегнато и личността на дееца. С. не е осъждан, като същият е изразил
съжаление за стореното и е съдействал на органите на разследването още от
самото начало, като сам е признал за това, че държи съответното вещество.
Всички тези изброени
обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и тези,
характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления
от същия вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Следва да се
отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй
като макар и в малки количества, се касае за държане на наркотично вещество на
публично място, което обезателно сочи, че е налице обществена опасност,
обуславяща юридическа отговорност.
От субективна страна С.
в действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че в себе си,
без надлежно разрешение държал наркотично вещество, за което е налице
забранителен режим и е целял с деянието си за него да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху това вещество.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на С. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите
отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по настоящото
обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът по принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба” в размер на 1000 лв., като законът не
оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на по-нисък. Това
произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните
санкции- административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да
наложи административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер
под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК, може да определи размер
на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца,
като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са
императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в
хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение
на минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги
трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би
утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда
по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен
резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да
урежда хипотеза, при която за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание (или няколко наказания), което е по-леко от глобата съобразно
посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно действащия Наказателен
кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е.
формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението на
наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред
с главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от
Наказателния закон от 1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не
съществува към момента, е напълно възможно законодателят да предвиди за дадено
престъпление да бъде наложено единствено някое от наказанията, посочени в чл.
37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче
такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено
наказание, което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание,
когато видът на двете санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба,
то изключенията за размера на административната касаят единствено предвидения в
ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл.
78а НК е винаги 1000 лв., освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание „глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество
е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да
надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В
тази насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д.
№ 684/2009 г. на ВКС, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК, съдът не може да определи
административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал. 1 НК минимален
размер.
Поради
изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените
съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива-
изразеното съжаление от обвиняeмия, както и пълното
съдействие от негова страна в хода на цялото производство за изясняване на
обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото
съдебно минало на С.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая
обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления, което следва да бъде
отчетено в негова полза при преценката за неговата обществена опасност.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 86,10 лева за експертиза, поради което и подсъдимият следва
да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл.
190, ал.2 НПК – за наложената глоба се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.