Р
Е Ш Е
Н И Е № 91
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ – девети състав, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА, след като разгледа докладваното от председателя гражданско въззивно дело № 2793 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от страна на И.Б. чрез пълномощник адв. К. като се обжалва решението, постановено по гр.д. № 14360/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, ІV гр.с., което е постановено по иск за съдебна делба на недвижими имоти първа фаза -по допускане на съдебна делба, като решението се обжалва В ЧАСТТА, с която е допуснат до делба ½ ид.ч. от сутерен, който по кадастрална карта е отразен като имот с идентификатор 56784.512.518.1.3, като съдът е приел тази ½ ид. ч. от сутерена като част от основните два жилищни обекта. Изразяват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, постановено при наличие на съществено процесуално нарушение без съобразяване с всички събрани по делото доказателства, в противоречие с материалния закон.
Изразяват се конкретни съображения. Заявява се, че въпреки, че са установявани по делото, че в сутеренния етаж с идентификатор 56784.512.518.1.3 по проект са били предвидени три помещения наименувани – изби и две помещения наименувани – гаражи, според жалбоподателя неправилно е бил възприет от съда сутеренният етаж, в една част на решението, като прилежаща част, а в друга – като обща част към основните жилищни обекти. Заявява се, че всъщност това са гаражи. В тази насока, не са нито прилежащи, нито общи части към момента на строителството и сега действащите норми на собствеността. Заявява се, че е неправилен изводът на съда, че този обект, който не е жилищен не отговаря на правилата и нормите позволяващи определянето му като самостоятелен обект и че неправилно е отразен в кадастралната карта като такъв, като преди това в действащата кадастрална карта имот с идентификатор 56784.512.518.1.3 е нанесен с предназначение – за склад и не отговаря на техническите правила и норми за жилище. Заявява се, че складовете могат да бъдат самостоятелни обекти и могат да бъдат нанесени с това предназначение. Заявява се, че имот с идентификатор 56784.512.518.1.3 е нанесен с предназначение за склад. Заявява се, че прилежащите към жилищните обекти избени и складови помещения нямат самостоятелно правно съществуване и не се нанасят в кадастъра като самостоятелни обекти. Заявява се, че спорният обект е нанесен в кадастъра в съответствие с Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и по- точно, приложение № 4 към чл.16, ал.3 от същата. АГКК е нанесла целия сутеренен етаж като един самостоятелен обект на собственост с предназначение – склад, изхождайки от титула за собственост, че на И.Б. му е учредено правото на строеж.
На следващо място се заявява, че с решението, което се обжалва се отнемат правата на собственост на жалбоподателя, тъй като решаващият съд е направил констатация, че родителите на страните по делото С. Б. и съпругата му М. Б. безвъзмездно са учредили на И.Б. и на другия си син /наследодателя на страните/ права на строеж с нотариален акт № 197, том V, н.д. № 2061/1974 г. Заявява се, че И.Б. е получил право на нов строеж на трети етаж /втори жилищен/ и правото на строеж на сутеренните помещения. В тази насока се заявява, че не е изключено, което и да е помещение от бъдещата сграда, т.е. учредени са права на строеж на И.Б. на целия сутерен от бъдещата сграда. Прави се различия с учредените права на строеж на И.Б. като се заявява, че на наследодателя на страните И. Б. е учредено изключително и, само, правото на строеж на втория етаж. Заявява се, че решаващият съд е игнорирал това валидно придобивно основание на имота - учредено право на строеж за И.Б. и е постановил решението си само въз основа на заключението на вещото лице, че три от сутеренните помещения са проектирани като изби и са предвидени за всяко от жилищата. Заявява се, че съгласно заключението на вещото лице към жилището има прилежащо обслужващо помещение – таван, независимо от факта, дали е извършено разпределение на ползването между собствениците или не. Също така, таванското помещение продължавало да се ползва като складово помещение от страните. Липсва правна квалификация, която следва да се даде от съда, а не от вещото лице. Заявява, че предназначението се определя от закона – чл. 38 от ЗС, а не от вещото лице. В тази насока решението е неправилно, тъй като жилищните обекти са само два, но не и обектите в сградата. В тази насока се цитира и практика на Върховен касационен съд.
Прави се анализ на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗУТ и се прави извод по същество. В тази насока се сочи, че и вещото лице заявява, че таванът на сградата се ползва за складово помещение. Отново жалбоподателят счита, че се налага извода, че сутеренният етаж е отделен самостоятелен обект. Прилежащите към жилищата изби и складови помещения, не представляват самостоятелни обекти на право на собственост, и за тях не се издава отделна самостоятелна схема, точно защото са прилежащи към главната вещ. Заявява се, че процесните помещения в сутерена на сградата, които са пет на брой, не представляват прилежащи части, нито общи части и затова в кадастъра са заснети със самостоятелен идентификатор. Разсъждава се върху значението в доказателствено отношение на схемата, което е предвидено съгласно чл. 44 от ЗКИР. Заявява се, че ако правната квалификация на сутерена на сградата е прилежаща част към главната вещ /двата жилищни етажа/, то съдът е допуснал процесуално нарушение, като е постановил решение без участието на С. И. Б., който е собственик на имот с идентификатор 56784.512.518.1.2, съгласно нотариален акт, приложен по делото, от 2003 г., и тогава би било налице нищожно решение, без участие на всички собственици.
Заявява се, че порочността на решението се обуславя от това, че съдът приема спорният обект като нежилищен и оттам прави неправилен извод, че представлява прилежаща част, в една част от решението, а в друга, като обща част. Цитира се отново практика на Върховен касационен съд. Взема се становище по съществото на спора. Заявява се, че с така постановеното решение се отнемат правата на собственост на И.Б., на практика се прогласява нищожност на нотариалния акт за дарение, без това да е поискано от съда, още повече, че същият е придобил и правото на собственост и на друго придобивно основание. Придобивна давност, каквото възражение е направено в производството, установена от събраните гласни доказателства. В тази насока липсват мотиви, което обуславя порочността на решението, поради наличие на съществено процесуално нарушение. Съдът не се е произнесъл по възражение за придобивна давност и не е събразил решението със събраните доказателства. В тази насока се разсъждава върху показанията на разпитаните свидетели и се правят изводи по съществото на спора. Отново се цитира практика на Върховен касационен съд.
С оглед изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се изключи от делбата имот с идентификатор 56784.512.518.1.3, представляващ първи /сутеренен/ етаж на сградата, състоящ се от три помещения и два гаража. Не се сочат нови доказателства.
С постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемите М.Т. и З.Г. чрез адв. М.П. се взема становище като същата се счита за неоснователна. Вземат становище по същество. Моли се да бъде оставена без уважение жалбата. Претендират се разноски. Не се ангажират нови доказателства.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото- ответник в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следното:
За да
постанови решението, в обжалваната част, с която допуска съдебна делба на
недвижим имот, представляващ: ½ ид. част от сутерен, който по
кадастралната карта е отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.512.518.1.3, районният съд излага
съображения: По отношение възникналия
спор между страните за притежанието на правата на собственост върху сутеренния
етаж, съдът намира, че макар същият да е отразен в кадастралната карта като
самостоятелен обект на правото на собственост, по естеството си той не
представлява такъв, доколкото изготвеното заключение по извършената СТЕ го
определя като проектиран и изграден като
помещения със складово предназначение към трите жилища на жилищните етажи, при
което и като кредитира изцяло като компетентно
и безпристрастно изготвено заключение приема, че сутеренът се явява обща част
за двуетажната жилищна сграда и следва да се разпредели между находящите се в
нея два самостоятелни обекти при равни части.
Въззивният съд не приема за
правилен този извод на районния съд, както и изложените от него мотиви.
От своя страна, въззивният
съд след като взе предвид изложените оплаквания във въззивната жалба съгласно
чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след
преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и
относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните във въззивното
производство не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства
в първоинстанционното производство, обстоятелства:
От представените писмени доказателства – НА № 32, том 15, дело № 4332/15.12.1958 г.; протокол за извършена съдебна делба от 28.02.1959 г. по гр. д. 219/1959 г. на ПНСНА 197, том Х, дело 2061/07.04..1974 г.; скица № 15-396763/17.08.2017 г.; 15-396766/17.08.2017 г.; заключение от 22.04.2019 г. по изготвена СТЕ е видно, че собствеността върху заявения за делба поземлен имот е придобита през 1958 г. от С. И. Б.; като през 1974г. последният заедно със съпругата си М. И. Б. са дарили на синовете си –И.С.Б. и И. С.Б. по 1/3 ид. част от имота-дворното място и са учредили право на строеж на И.С.Б. върху сутерена и втори жилищен етаж от предстоящата за построяване жилищна сграда, а на И. С. Б. –върху първи жилищен етаж от бъдещата сграда. В имота, представляващ урбанизирана територия за ниско застрояване има, понастоящем, построени две сгради-жилищна, с площ от 119 кв. м. и селскостопанска с площ от 26 кв. м.
От
представената скица, /лист 11 и 12 от делото/; протокол № 12/07.03.1975 г. на
НС; архитектурен проект,/лист 17 от делото/ и заключението на вещото лице арх.
Б. К.-Х. по извършената СТЕ е видно, че към датата на одобряване на проекта за
находящата се в поземления имот жилищна сграда -1974г., етажът под първия
жилищен етаж –с три помещения, наименувани изба и две помещения-гараж, е
съответствал на чертеж „Разпределение изба“ по одобрения проект, както и че
след построяване на сградата и досега, тези помещения – в етажа под първия
жилищен етаж се използват за живеене, независимо, че този етаж не е
съответствал на действалите тогава технически правила и норми за жилище и не е
проектиран като жилище.
Видно е, още, от архитектурния проект, както и от
заключението на вещото лице, че проектът не е изпълнен изцяло, тъй като вместо проектирани
три броя жилища, един етаж под жилищния- с включени три броя изби и два броя
гаражи, на практика са били построени, само, два от жилищните етажи, и единия
етаж – под жилищния първи етаж – включващ три изби и два гаража; като
построената жилищна сграда има и таван, който по височина, обем, пространство
отговаря на характеристиките на таванско помещение със складово предназначение.
Всяко от двете жилища, заемащи самостоятелен жилищен етаж, има и припадаща към
него, съответна, идеална част от тавана на жилищната сграда, при което този таван на сградата отговаря на характеристиката
на таванско помещение със складово предназначение-
към всяко едно от двете жилища,/съответно, спазени са изискванията относно
двете жилища, съгласно СПНИНМ - параграф 38, Наредба№5/1977г.за правила и норми
по ТСУ,Наредба№5/1995г. за правила и норми по ТСУ-чл.110ал.1, ЗУТ-чл.40 ал.1,
Наредба №5/2001г.за правила и нормативи за устройство на територията/.
Въззивният съд намира, че, явно, с оглед спазване на
действащите към момента на одобряване на архитектурния проект през 1974г.
правила, архитектурният проект е предвиждал в чертеж „разпределение изба“ - три
броя избени помещения, /освен двата гаража/, тъй като се е предвиждало да бъдат
построени и три броя жилища, /като в случая е спазен параграф 38 от Строителни
правила и норми за изграждане на населените места,утвърдени от КСА при МС, с
Решение по протокол №16/22.08.1959г.-„Всяко жилище трябва да има най-малко стая
за живеене, кухня или кухненски бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна
мивка и ел. пералня, преддверие, дрешник или шкаф, зимник или складово помещение“/.
В случая, обаче, не е бил спорен въпросът, /и
необосновано се набляга и в заключението на вещото лице, отговарящо, на
въпросите, поставени му от двете страни по делото/, дали етажът под първия
жилищен етаж е бил проектиран, съответно, дали отговаря на нормите за жилище,
тъй като, не само жилището може да бъде самостоятелен обект на правото на
собственост, по отношение на който да не/е налице съсобственост между няколко
правни субекта.
Спорен е въпросът дали процесният „сутерен“ или „сутеренен етаж“, отразен
по КК като СОС с идентификатор 56784.512.518.1.3, за който се установява
идентичност с описания от вещото лице „един
етаж под първия жилищен етаж“,
/лист 66 от делото/, се явява собственост, само, на една от страните, в случая,
на ответника И.С.Б., или се явява съсобственост между трите страни по делото-
на ответника и на двете ищци, негови сестри.
Настоящият въззивен съд намира, че отговорът на този
правен въпрос произтича от волята на праводателите на страните, техните
родители – С. И. Б. и съпругата му М. И. Б., които са учредили на сина си И.С.Б.
вещно право на строеж, освен, на втори етаж от бъдещата сграда, /процесната
жилищна сграда/, и на сутеренните помещения от бъдещата постройка, предмет
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97,том V,дело № 2061/1974г., от
7.ІV.1974г. на нотариус при ПРС-Дафинка Събева, /приложен на лист 45 от
първоинст. дело/. Последно посоченият нотариален акт за дарение не е оспорен от
страните, респективно, от страна на ищците по делото. Поради което и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗС следва да се приеме, че надареният И.С.Б. е станал
самостоятелен собственик на построения сутеренен
етаж, за който му е било учредено от родителите му вещно право на строеж.
При което, в случая, без значение за правото му на собственост, е с какво
наименование ще бъде означен сутеренният етаж в архитектурния проект, /като с
изготвянето му към онзи момент, явно, е целено спазване на изискванията на СНП,
както е посочено, по-горе/, както и че има известно несъответствие между
проекта и построеното, както и че този етаж се ползвал за жилищни нужди,
независимо, че не отговарял на съответните строителни правила и норми за
жилищен обект.
От разпита на свидетелите по делото, също, е видно, че
процесният сутеренен етаж се е ползвал и за живеене от родителите на страните,
съответно, бащата С., починал 14.06.1990г., и майката М., починала на
02.05.2006г., както и че гаражите са се ползвали за гариране на коли от двамата
братя И. и И., /св. Г. В. З./. И., /наречен Л./, правел ремонт на сутерена след
1975-76г., когато направили къщата, колкото да се обитава жилището;И. имал едно
„балканче“, когато бил полицай, нямал кола, той, дори, питал брат си /И./ дали
може да остави колелото си там; И. не е бил женен, но племенникът С. му бил любимец;
от дядо С. се чувало неведнъж, че всичко е на бай Л. /И./, /св.И. П. Д./.
Видно е от показанията на свидетелите по делото, че
след построяване на жилищната сграда сутеренът се е ползвал за живеене от
родителите на страните, както и за гариране на кола и други непотребни вещи от И.,
както и е оставян багаж и от И.. Ползването на сутерена, обаче, не е довело до
промяна на правото на собственост, тъй като нито един от ползвателите не е
осъществявал самостоятелно фактическа власт върху този етаж, нито върху част от
етажа, нито е изявявал намерение/анимус/ да свои за себе си помещенията, които
ползва в този сутеренен етаж. Предвид
което и въззивният съд намира, че И.С.Б. от построяване на жилищната сграда
след 1974г. е станал собственик на сутеренния етаж на тази сграда, поради
учредено му вещно право на строеж върху сутеренния етаж, като не е престанал да
бъде носител на правото на собственост върху този етаж, и след това-както
приживе, така и след смъртта на родителите му, както приживе и след смъртта на
брат му И. Б., /починал на 29.03.2017г/., при което и понастоящем.
Предвид последно изложеното, въззивният съд намира, че
процесният сутеренен етаж, допуснат до делба като имот с идентификатор
56784.512.518.1.3, се явява собствен на И.С.Б., поради което и не е налице
между страните по делото съсобственост по отношение на него. Поради което и
решението на районния съд в обжалваната част, с която е допуснат до делба този
сутерен, следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което
се отхвърли искът за делба между страните относно този сутеренен етаж, състоящ
се от три помещения и два гаража.
Поради основателност на въззивната жалба и по арг. от
чл. 78 ал. 1 от ГПК жалбоподателят има право на направени по въззивното дело
разноски - 40 лева-внесени за ДТ за въззивната жалба, платими от страна на
въззиваемите. Въззивният съд констатира, че по въззивното дело няма данни за договорено,
както и за заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на пълномощника на
жалбоподателя, поради което и такова не се присъжда с решението на въззивния
съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 25.07.2019г. Решение № 3168 на Пловдивския районен съд, ІV граждански състав, по гражданско дело № 14360 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която се ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на - принадлежащи към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.512.518.1.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.512.518, с административен адрес: град Пловдив ул. ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена по документа площ 116 кв.м., - ½ ид. част от сутерен, който по кадастралната карта е отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.512.518.1.3, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: М.С.Т., ЕГН **********,***, З.С.Г., ЕГН ********** *** и И.С.Б., ЕГН ********** ***, ПРИ КВОТИ: от по 1/3 ид. част за всеки от тях; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Т., ЕГН **********,***, и З.С.Г., ЕГН ********** ***, против И.С.Б., ЕГН ********** ***, ИСК за допускане на съдебна делба на
„1/ 2 идеална част от сутерен, който
по кадастралната карта е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.512.518.1.3“ при квоти по 1/ 3 ид. част, съответно, за М.С.Т., З.С.Г., И.С.Б..
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********,***, и З.С.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.С.Б., ЕГН ********** ***, в общ размер сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща направени по въззивното дело разноски – за държавна такса по въззивната жалба.
В останалата част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/