Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1223
гр. Пловдив, 14.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1263/2018г. по описа на ПРС, ХХV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 307569-F346745/18.12.2017г., издадено от Н.Б.Б.
- Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу СБАЛ „Специал Медик” ООД, ЕИК *********,
с което на дружеството, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Жалбоподателят, СБАЛ „Специал
Медик” ООД с *** И.С.Ф. се представлява в съдебно заседание от адв. А., обжалва
цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Същата излага в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, като навежда аргументи за пропуснат
законоустановен срок за съставяне на АУАН, допуснати процесуални нарушения в
АУАН и НП, алтернативно се излагат аргументи за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва
жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по делото съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството жалбоподател СБАЛ „Специал медик” ООД имало сключен договор за
счетоводно-консултантско обслужване с „Томер” ЕООД. Във връзка с изпълнението
на този договор „Томер” ЕООД издало фактура с №
136/15.11.2016г. на стойност 8333.33 лв. без ДДС /10 000 лв. с ДДС/ за проведени
юридически консултации и изготвяне на рамков договор с НЗОК. Сумата била
заплатена в брой на 15.11.2016 г. в 14.50часа, за което бил издаден фискален
бон № 5/15.11.2016г., издаден от ЕКАФП с индивидуализиращ № ДТ655739, фискална
памет с индивидуализиращ №02655739, въведен в експлоатация от „Томер” ЕООД. В
последствие била извършена проверка на
„Томер” ЕООД, при която се установило, че това плащане е било
осъществено от СБАЛ „Специал медик” ООД. В хода на извършената проверката
многократно били изисквани документи, като се наложило на 11.07.2017г. да бъде
физически посетен адреса на дружеството „Томер” ЕООД, при която се установило,
че соченото плащане от СБАЛ „Специал медик” ООД по фактура с № 136/15.11.2016г. е било осъществено в брой. С оглед
на установеното на 03.10.2017 г. спрямо СБАЛ „Специал медик” ООД, в
присъствието на управителя на дружеството И.С.Ф. бил съставен АУАН за нарушение
на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, който бил
връчен на същата дата. При съставянето на АУАН присъствал и *** на СБАЛ
„Специал медик” ООД – св. Д. Т.. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
процесното НП в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по
сходен начин с това в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитаната като
свидетел актосъставителка Е.Д., свидетелката по акта Г.П., копия от фактура №
136/15.11.2016г. и фискален бон № 5/15.11.2016г., копие от аналитичен регистър
на „Томер” ЕООД, копия от документи от проверка на „Томер” ЕООД, писмени
доказателства прочетени и приети по делото.
Разпитаната като свидетел
актосъставител Д. е потвърдила отразените от нея факти в АУАН, от които било
установено, че дружеството жалбоподател заплатил не по банков
превод или чрез внасяне на платежна сметка сумата в размер на 10 000 лв. към „Томер“
ЕООД, документирано с фискален бон. Свидетеля посочва че по време на
извършената проверка свидетелката по акта Г.П. е присъствала и е напускала
кабинета само за да вземе разпечатаните листове от принтера в коридора. Съдът
кредитира изцяло показанията свидетеля, доколкото същите се явяват обективни,
последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля по акта – св. П., която описва
какви действия са били извършени при съставянето на акта, доколкото същите
кореспондират от една страна с показанията на св. Д., а от друга страна не
противоречат и на останалите събрани по делото доказателства. Същата
потвърждава потвърждава че е присъствала по времето на съставянето на акта,
като заявява че е излизала няколко пъти за да вземе разпечатаните листове от
коридора.
Свидетелските показания на св. Д. Т. съдът кредитира частично, като не
кредитира показанията му в частта, касаеща обстоятелството, че св. П. не е
присъствала през цялото време при съставянето на актовете. За да приеме това
становище съдът отчита от една страна, че показанията на св. Тютюнджиев се
явяват изолирани от останалия доказателствен материал по делото, а от друга
страна противоречат на кредитираните показания на актосъставителя и свидетеля
по акта.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитаната по молба на
жалбоподателя свидетелка В. К., съдът също кредитира частично показанията й,
като не кредитира онези части които противоречат на събраните по делото
доказателства които съдът кредитира. Съдът не кредитира заявеното от нея че
всички документи са били предадени на проверяващите още през месец април 2017г.
и при извършената проверка на 11.07.2017г. в офиса на „Томер“ ЕООД не са били
проверявани никакмви документи, тъй като това противоречи на събраните по
делото писмени доказателства и самата свидетелка не посочи след като се е
запознала със съдържаншието на протокола за извършена проверка от 11.07.2017г.
в който е отразено че е била извършена проверка на документи и който протокол е
подписала лично, защо не е възразила ако е имало неверни данни отразени в него.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
На
първо място следва да се посочи, че при извършената проверка, служебно и във
връзка с наведените оплаквания, настоящият съдебен състав констатира, че в
случая при издаването на АУАН и НП са спазени формалните изисквания на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН и предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 ЗАНН
срокове. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Правилна е дадената от административно-наказващия
орган материално-правна квалификация, както и определената санкционна норма за
така извършеното административно нарушение.
Не се споделя възражението за изтекъл тримесечен срок за съставяне на АУАН
по смисъла чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Това е така, тъй като от доказателствата по
делото не може да се установи с категоричност, че нарушението на
санкционираното дружество е било установено на 11.07.2017г. в хода на
извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Томер” ЕООД и
извършено посещение в офиса на това дружество, документирано с протокол №0479090/11.07.2017г. За да приеме такава позиция съдебният състав
кредитира изцяло приложените по делото документи касаещи извършена проверка на
дружеството „Томер” ЕООД – дружеството, към което СБАЛ „Специал Медик” ООД е извършило
плащане по фактура 136 от 15.11.2016г. От същите се установява, че проверката
на „Томер” ЕООД е продължила значителен период от време, като се е налагало
неколкократно изискване на документи, включително и след датата 12.04.2017г., на която дата се твърди, че „Томер” ЕООД
е представило счетодни документи изискани от органите по приходите, включително
и процесната фактура 136 от 15.11.2016г. Ето защо и съдът приема, че следва да
се счита за дата на откриване на нарушението на СБАЛ „Специал Медик” ООД датата
на осъществяване на насрещната проверка, при която и е констатирано по
безспорен начин, че санкционираното дружество е заплатило не чрез банков превод
или чрез внасяне по платежна сметка сумата от 10 000 лева към „Томер” ЕООД
по фактура 136 от 15.11.2016г. Ето защо и съдът приема, че АУАН е съставен в
законоустановения тримесечен срок от датата на откриване на нарушението, която
пък от своя страна е в законоустановения едногодишен срок от допускане на
нарушението. В този смисъл и не е налице допуснато съществено процесуално
нарушение касаещо срокът на съставяне на АУАН.
Не
се констатират и визираните в жалбата непосочване на датата и място на
извършване на нарушението в АУАН и НП. И в двата акта изрично се сочи, че СБАЛ
„Специал Медик” ООД е осъществило плащане към „Томер” ЕООД по фактура 136 от
15.11.2016г. в 14.50часа на 15.11.2016г., като това плащане е било извършено в
гр. Пловдив. С оглед на това и съдът счита тези наведени възражения за
неоснователни.
Като основателно, но несъществено се преценява възражението касаещо непълно
описание на фактурата и предмета й, в АУАН и НП. Действително се констатира
соченото от процесуалния представител на жалбоподателя разминаване, но това
обстоятелство не влияе на правната преценка относно наличието на извършено
нарушение, а от друга страна в АУАН и НП ясно и безпротиворечиво е посочено по
коя фактура и на кое дружество е заплатена сумата от 10 000 лева, както и
че това плащане не е станало по законоустановения ред /не чрез банков превод
или чрез внасяне по платежна сметка/. Именно с оглед и на обстоятелството, че
се съдържат като описание всички факти и обстоятелства описващи нарушението по
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, съдът счита, че разминаването в описанието на
дейностите по фактурата не е съществено процесуално нарушение и не ограничава
правото на санкционираното дружество да разбере за какво се санкционира. В
крайна сметка при извършената проверка от „Томер“ ЕООД е предоставено копие на
Договор за счетоводно-консултантско обслужване сключен между жалбоподателя и
„Томер“ ЕООД, какъвто предмет на договор е отразен в съставения АУАН и НП.
Действително във фактура 136 от 15.11.2016г. е отразено „провеждане на
юридически консултации и изготвяне на рамков договор с НЗОК“, за което обаче не
са представени сключени мужду страните договори. Така или иначе, и при счетоводното
и при юридическото обслужване, при плащане в размер на 10 000лв., същото не следва да се
извършва в брой защото това е административно нарушение по ЗОПБ.
По същество съдът приема, че е осъществен съставът на нарушението, за което
е санкциониран жалбоподателя по следните съображения :
Нормата на чл. 3, ал.1, т.1 ЗОПБ
указва, че „плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща
10 000.00 лв.”. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от
общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена
санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е
юридическо лице.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и
гласните такива, че с действията си дружеството жалбоподател е допуснало
състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
дружеството жалбоподател е извършило плащане в брой на сума в размер от 10 000
/десет хиляди/ лева, с което е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“, съдът почерпи
доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС,
касаещо периодичните плащания, според което под „плащане” по смисъла на чл.111
„в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно
задължение за предаване на пари или други заместими вещи.
В случая плащането на процесната сума е било документирано с издаването на фискален
бон № 5/15.11.2016г., издаден от ЕКАФП с индивидуализиращ № ДТ655739, фискална
памет с индивидуализиращ №02655739, въведен в експлоатация от „Томер” ЕООД.
Във връзка с гореизложеното и цялостната доказателствена маса, съдът
намира, че от обективна страна безспорно се установи, че СБАЛ „Специал Медик”
ООД е осъществило именно плащане към дружеството „Томер” ЕООД на стойност 10
000 /десет хиляди/ лева, което плащане не е било осъществено чрез превод или
внасяне по платежна сметка.
В конкретния случай установеното административно нарушение е било подведено
под материалната норма на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОПБ,
който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с
глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е
физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е юридическо лице.
В конкретния случай общия размер се явява 10 000 /десет хиляди/ лева,
следователно правилно в случая е била определена имуществена санкция в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева, който се явява 50 % от 10 000 лева. Ето защо и в
тази част не е налице основание за ревизиране на обжалваното наказателно
постановление.
С оглед всичко изложено и като констатира, че извършването на процесното
нарушение се явява доказано по несъмнен начин и че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството, съдът счете, че жалбата, като неоснователна и
недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
За пълнота съдът счита, че следва изрично да посочи, че допуснатото от
дружеството нарушение не може да се счита за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна обществената опасност на нарушението в
конкретния случай не се явява значително по-малка от обществената опасност на
сходни нарушения по принцип и от друга по делото стана ясно че нарушението
извършено от жалбоподателя не е еднократно.
Ето защо ПРС ХХV н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
(НП) № 307567-F346745/18.12.2017г.,
издадено от Н.Б.Б. - Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу СБАЛ „Специал Медик”
ООД, ЕИК *********, с което на дружеството, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ