РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Силистра, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20253400100045 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба на Р. Ю. А., ЕГН **********, ,
подадена чрез адв.Е. Ф., с която срещу Прокуратурата на Република България се предявява
иск, с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, като се претендира да бъде осъден ответникът да заплати следните суми:
120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на следствено дело
1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а
сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за периода от образуване на делото през
януари 1991г. до момента на предявяване на настоящия иск;
законната лихва за забава върху посочената по- горе сума, дължима за периода от
02.02.2022г. до окончателното изплащане;
Претендира, направените разноски по настоящото дело.
Ищцата твърди, че тя и покойният й вече съпруг са пострадали от така наречения
"възродителен процес" и подробно е изложила обстоятелствата, свързани с това. Посочила е,
че в рамките на следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените
сили е започнало разследване на деянията, от които са пострадали, но досъдебната фаза на
това дело продължава вече повече от 30 години, което е извън разумния срок, представлява
нарушение на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗЧОС и й причинява неимуществени вреди. Тези вреди
1
се изразяват в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство,
неудоволетворение от бавенето му, тревоги и страх, че се води формално, разочарование и
загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.
Освен това, забавянето на делото има за пряка последица загубване на залога му -
загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите,
причинени с разследваните деяния. Тези вреди и размерът, който ищцата счита за
справедлив за обезщетяването им, са посочени подробно в исковата молба. Ищцата се
позовава на практиката на ЕСПЧ, според която загубата на възможности, причинена с
нарушение на права, защитени по ЕКПЧОС, включително от нарушението на чл. 6§1 - и от
неразумния срок, е основание за присъждане на обезщетение за това. В повечето случаи,
заради изтеклото време, е трудно да се определи точния размер на причинените от това
имуществени вреди, поради което ЕСПЧ определя едно общо обезщетение, отчитайки и
добавяйки значимостта на изгубените възможности. Предвид това, според стандартите на
ЕСПЧ, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ
съдът следва да отчете и загубата на възможности, като ги калкулира в размера на
обезщетението. В разглеждания случай загубата на възможности не се свежда само до
моралната страна на удовлетвореност, а включва и имуществените и неимуществените
вреди, които не са обезщетени, нито от държавата, нито от преките причинители. Загубената
поради бавене на делото възможност тя и съпругът й да получат адекватно обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди от т.нар. възродителен процес, също трябва да се
калкулира в обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ. Тези вреди са посочени в §25 на исковата
молба.
Всичко това я мотивира да предяви исковете, по които е образувано настоящото
производство.
ОТЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по
право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Прокурор в Окръжна прокуратура- Г.В., е
подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са недопустими, поради
следните съображения:
Формулираното искане и търсената защита за заплащане на обезщетение в конкретен
размер /120 000 лв./, не кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на исковата за
търпени вреди от ищцата –лично, в качество на пострадала от деянията, предмет на
разследването по посоченото дело и в качеството й на наследник на съпруга й, като пряко
пострадал от тези деяния.
С оглед на това ищцата следва да уточни дали правото на обезщетение, което
претендира се основава само на нейни нарушени права или се основава и на нарушени
граждански права на нейния наследодател в резултат на процесното разследване. При
предявени две претенции на самостоятелно основание - в качеството й на един от
четиримата наследници на Хамуридин Алиев А.ов, като пострадал, и в личното й качество
на пострадала, всяка една от тях следва да бъде конкретизирана и по размер.
2
Налице е още едно основание за недопустимостта на предявения иск:
Нормата на чл. 26 ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Решаващият фактор за приложимостта на
чл. 6, § 1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали
висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на гражданско право,
с титуляр жертвата от престъплението. В § 13 от обстоятелствената част на исковата молба
се твърди, че ищцата не е била разпитвана в качеството на свидетел. Съпругът й също не е
бил призоваван и не са му били разяснени правата като пострадало лице. От това следва, че
ищцата няма качеството на „жертва", както в лично качество, така и като наследник на
пострадало лице-съпруга й- по смисъла на ЕКЗПЧОС.
По силата на материалноправната норма на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ, при смърт на
увредения неговото право на обезщетение на неимуществени вреди се наследява само ако е
било предявено пред съд от увредения. В този смисъл ищцата Р. Ю. А., като наследник на
съпруга си Х АА. не е легитимирана да предяви и да води иск по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на съпруга й от нарушено негово право, за
разглеждане и решаване в разумен срок на процесното следствено дело, тъй като неговото
право не е било предявено пред съд.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, произлизащи от действия
на Народната милиция през периода 1985г.-1989г., подробно описани в § 6 от
обстоятелствената част на исковата молба. Твърдените вреди, за които се търси обезщетение
с иска, касаят упражнена по отношение на съпруга на ищцата държавна репресия във връзка
с така наречения „възродителен процес“, за целите на провежданата от държавата
насилствена асимилация на турската етническа общност, чрез интернирането, изселването и
заселването му по административен ред /Арг. Заповед от 04.02.1985г.; Заповед от
19.03.1986г. и Заповед за прекратяване от 13.02.89г./, което попада в приложното поле на
специален закон- Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица
/ЗПГРРЛ/.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.6 от ЗПГРРЛ, лицата от тази категория имат право на
еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С настоящата
искова молба ищцата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, претендира обезщетение за преки вреди
от престъплението - предмет на забавеното дело, за които съществува специален ред по
ЗПГРРЛ, поради което искът се явява недопустим и на това основание. /Позовава се на
Определение №2399 от 16.05.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№1075/2024г., IV г.о.ГК, постановено
по реда на 280 ГПК./
Излага съображения по основателността на предявените искове, като заявява, че
всички те са неоснователни по следните съображения:
Не е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по
3
чл.2б от ЗОДОВ. Твърденията на ищеца, че делото не е приключило в разумен срок са
необосновани и не са съобразени с фактическата и правна сложност. Следва да се съобрази и
това, че за периодите след внасянето на обвинителният акт в съда и връщането му на
органите на Прокуратурата, тя не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря. В
този момент друг правен субект, различен от ответника е бил отговорен за своевременното
разглеждане и решаване на делото. В съдебната фаза съдът е този, който ръководи
наказателната производство и решава всички въпроси по делото.
Твърдените вреди не са в причинна връзка с воденото производство, не са доказани,
част от тях подлежат на обезщетение по друг ред.
Счита, че е налице прекомерност на размера на претенциите като те не са съобразени
с трайно установената съдебна практика.
По отношение на акцесорните искове за забава, счита че началния момент, от който
може да бъде поискана законова лихва е датата на предявяване на исковата претенция -
02.02.2025 г., а не от по-ранен момент, тъй като производство не е приключило.
Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, част от които е и
адвокатски хонорар, моли да се съобрази, че настоящото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да
превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2Б от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на
Р.България и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /
по надолу в текста, за краткост: Конвенцията/.
По възраженията за недопустимост на производството:
Настоящият съдебен състав счита, че искът е допустим и е предявен от лице, което
притежава материално-правна и процесуална легитимация, чиито права и задължения в
качеството му на пострадало лице, се засягат пряко от производството по сл. д. № 1/91 г.,
впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента
4
ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. Ищецът притежава качеството пострадал по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК като лице, претърпяло вреди от
престъпление, което обуславя активната му процесуална легитимация в производството.
Ищцата, е легитимирана /процесуално и материалноправно/ да предяви иска и като лице,
което е встъпило като наследник на починала страна по делото, производството, по което е
продължило извън разумния срок за това. С оглед установената съдебна практика, трябва да
се приеме, че след встъпването в това производство на мястото на наследодателя си,
наследникът има качеството на "пряко пострадал", а за предходния период - на "непряко
пострадал" ("непряка жертва") от деликта. /В този смисъл: Решение, постановено по гр. д.
№ 4654/2021 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №50240/16.12.2022г. на ВКС по гр.д.№ 4654/2021г.,
IV г.о./
Съгласно чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, а разпоредбата на ал. 2 от същия член предвижда,
че при смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Съгласно практиката на ВКС /Решение№ 6/11.02.2022г. по гр.д.№ 1555/21г.; Решение
№140/29.06.2022г. на ВКС по гр.д.№3356/21г./ пострадалият от престъпление е сред лицата,
попадащи в обхвата на КЗПЧОС, тъй като наказателното производство засяга негови
граждански права. Изискуемата от закона и Конвенцията обусловеност е налице, тъй като
евентуална присъда срещу преките причинители е предпоставка ищецът да претендира и да
получи морално и материално обезщетение.
Не може да се сподели тезата на ответника, че ищецът е можел да предяви гражданския
си иск по реда на чл.49 от ЗЗД и да реализира правата си независимо от наказателното
производство. Както сам ответникът заявява, разглеждания казус е с изключителна правна и
фактическа сложност, като много от документите са секретни, което прави практически
невъзможно физическо лице да събере необходимите доказателства във връзка с
установяване на претенцията си. Очевидно е, че прокуратурата, разполагаща с капацитет и
специални правомощия не е успяла да се справи с тази задача за този продължителен период
от време, което е показателно, че това не е по силите на отделно физическо лице.
По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или
бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен
акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково
производство да претендира обезщетяването на нанЕ.ите му вреди.
С оглед на тези аргументи, съдът счита за неоснователно възражението на ответника, за
липса на активна процесуална легитимация у ищеца и за нередовност на исковата й молба, с
оглед на това, че не са разграничени вредите причинени й в лично и в качеството на
наследник на починалия съпруг. Това е така, тъй като обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този
деликт.
Неоснователно е и възражението във връзка с това, че ищецът може да претендира
5
обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
/ЗПГРРЛ/, тъй като вредите, от т.нар. „възродителен процес“ които подлежат на обезщетение
по реда на този закон, са различни от тези, които се обезщетяват по реда на чл.2б от
ЗОДОВ.
От това следва, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството поради
недопустимостта му на сочените от ответника основания и предявените искове следва да
бъдат разгледани по същество.
По основателността на предявените искове:
Правото на справедлив съдебен процес, включва в себе си и правото на разглеждане
на делото в разумен срок, независимо дали се касае за досъдебно или за съдебно
производство. Това е гарантирано и от Конституцията на Република България /чл.7/,
предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип и в наказателното производство, а именно разпоредбите на чл.22 от НК,
регламентиращи задължението на съда, но това задължение е производно от изпълнението
на задълженията на прокуратурата и разследващите органи да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в процесуални срокове.
В конкретния случай не се спори, че процесното дело е с изключителна фактическа и
правна сложност, но въпреки това продължилото повече от 30 години досъдебно
производство не може да се оправдае с пречки от процедурно естество. Дори да се
приспадне от общата му продължителност периодът от време, през който делото се е
намирало във съдебна фаза, предвид двукратното внасяне на обвинителен акт по него, то
общата продължителност на ДП не се вмества в представата за разумността на срока за
разследване, внасяне на обвинение и постановяване на присъда.
Отговорността на държавата в разглежданата хипотеза е обективна, поради което е без
значение и не следва да се изследва въпроса кое е довело до констатираното забавяне.
Правната и житейска логика изисква продължителността на производството да е в рамките
на определената със закон абсолютна давност, в противен случай разследването се явява
безпредметно за пострадалите лица и се приравнява на отказ от правосъдие. В разглеждания
случай безспорно, тази абсолютна давност е изтекла.
Изложеното и събраните по делото писмени доказателства налагат извода, че правото на
ищеца за разглеждане на делото в разумен срок е накърнено.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
6
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Не се оспорва от ответника, а и събраните по делото писмени доказателства
установяват, че съпругът на ищцата един от пряко пострадалите от деянията, които са
предмет на разследването по сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените
сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998r. по описа на ВОП-София, а сега
ДП №11-048/1999 по описа на ВОП-София.
През януари 1985г. същият е бил задържан на работното му място и отведен в
МВР- Силистра, където е бил физически и психически малтретиран, за да бъдат променени
рождените му имена;
от февруари 1985г. до март 1986г. е лишен от свобода в затвора и лагера на остров
Белене;
от март 1987г. до края на 1988г. е лишен от свобода в с. Тлачене, Врачански окръг.
Наблюдението му от Държавна сигурност е продължило и след освобождаването му от
с.Тлачене- пред дома им е имало милиция, лишен е бил от право да напуска
населеното място.
През май 1989г. цялото семейство е екстрадирано в Австрия.
Тези вреди подлежат на обезвреда по реда на ЗПГРРЛ, но преживените страдания
обуславят качеството му на пострадал по разглежданото досъдебно производство, при което
се разследва престъпление с висока обществена опасност, от което са накърнени основни
права и свободи на А.ов и на ищцата– на етническа принадлежност, свободно предвижване
и убеждения.
Предмет на настоящото производство са вредите, произтичащи от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от
Конвенцията, които с оглед заявено в исковата молба се свеждат до притеснения, очакване и
безпокойство за резултата от това производство, недоволство от забавянето му, тревоги и
страх, че се води формално, разочарование и загуба на доверието в институциите,
безпомощност пред бездействието им.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази, че причинените
неимуществени вреди надвишават обичайните. Това произтича от факта на изключителната
продължителност на наказателното производство, която няколкократно надвишава
средната. Тази продължителност е довела до изтичането на абсолютната давност, което
/както и настъпилата смърт/ прави невъзможно да се ангажира наказателната отговорност на
извършителите. Правомерното очакване на пострадалия- да получи справедливост и
възмездие за тежките репресии, които е преживял, не се е оправдало и въпреки
възобновяване на производството е невъзможно, тъй като на 06.10.2017г. Х.А.ов е починал.
В своите решения ЕСПЧ приема, че съществува оборима презумпция относно
неимуществените вреди, произтичащи от неразумната продължителност на наказателното
производство. Предвид на това не е необходимо да се доказват вредите, които обичайно се
7
търпят в случаите, когато съдебното производство е продължило извън разумния срок, а
именно: притеснения и безпокойство за развитието му и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството за справедливост и доверие в държавността.
В конкретния случая ответникът не твърди факти и не сочи доказателства във
връзка с опровергаване на тази презумпция, предвид на това, следва да се приеме за доказан
факта, че ищецът е претърпял сочените от него вреди.
При съвкупна преценка на тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав счита, че следва да се присъди обезщетение в размер на 45 000 лeва като
за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева искът е неоснователен и недоказан,
поради което следва да се отхвърли.
Съдът не споделя тезата на ищеца и изложените аргументи за присъждане на
обезщетение в размер на 2000 евро за всяка година забава, тъй като това искане е в
противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката на ВКС, според които размерът
на обезщетението следва да е съобразен с жизнения стандарт в държавата.
При определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразено че ищцата
претендира обезщетение и за вредите причинени на съпруга й, както и загубата на
възможностите да се претендират обезщетения за вредите от самите престъпления, предмет
на делото.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва.
Обезщетението се претендира считано от 02.02.2022г.- три години преди
завеждане на иска- 03.02.2025г.
ЗОДОВ не съдържа специални правила относно дължимото обезщетение за
забава, поради което приложими са общите разпоредби на гражданското право, от което
следва, че обезщетението се дължи от датата на увреждането. Началният момент на лихвата,
не е обусловен от датата на приключване на наказателното производство и това произтича и
от факта, че обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ се дължи и в случаите, когото тава
производство не е приключило. В разглеждания случай, че ищецът се съобразява с
предвидената в закона давност по отношение на лихвите за забава и претендира
обезщетението си за период от 3 години преди предявяване на иска си. /В този смисъл е
Определение № 122/14.02.2020г. на ВКС по гр.д.№ 3564/2019г., IIIг.о./.
Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
По делото от страна на ищеца е представено пълномощно, но не и договор за правна
защита и съдействие с отбелязване на договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение,поради което такова, дори и да е заплатено от ищеца на процесуалния му
представител, не се присъжда поради липса на доказателства.
8
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р. Ю. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата
45 000/ четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея и
починалия й съпруг Х А А., неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело №
1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело
№ 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура – София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на Военноокръжна прокуратура – София,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 75 000 лева -
разликата от уважения размер от 45 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9