М О Т И В И
към присъда № 13 от 19.04.2011 год. по НОХД № 349/2010 год. по описа на Чирпански районен
съд
Внесен е обвинителен акт против подсъдимия
А.А.Р. за това, че на 10.09.2010 год. в гр.Чирпан,
обл.Стара Загора, след предварителен сговор с М.Н.Р. и С.М.Х., като
съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
(покрив) е отнел чужди движими вещи – пари, сума от 80 лева от владението на П.М.М.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай -
престъпление по чл.195, ал. 1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 от НК,
подсъдимия М.Н.Р. за това, че на 10.09.2010 год. в гр.Чирпан,
обл.Стара Загора, след предварителен сговор със С.М.Х. и А.А.Р., като
съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
(покрив) е отнел чужди движими вещи - пари, сума от 80 лева от владението на П.М.М.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай -
престъпление по чл.195, ал. 1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 от НК
и подсъдимия С.М.Х. за това, че на 10.09.2010
год. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора, след предварителен сговор с М.Н.Р. и А.А.Р.,
като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот (покрив) е отнел чужди движими вещи - пари, сума от 80 лева от владението
на П.М.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен
случай, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимите, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.А.Р. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия А.А.Р. в хода
на съдебните прения заема становище, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което е предаден на съд и моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият М.Н.Р. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия М.Н.Р. в хода
на съдебните прения заема становище, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което е предаден на съд и моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият С.М.Х. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия С.М.Х. в хода
на съдебните прения заема становище, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което е предаден на съд и моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда
на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направените от подсъдимите
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразеното съгласие от тяхна страна, да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът,
като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите, събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.А.Р. е роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият М.Н.Р. е роден
на *** *** Загора, живущ ***, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.М.Х. е роден на *** ***,
живущ ***, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
На 10.09.2010 год. сутринта в
гр.Чирпан, тримата подсъдими решили да отидат и да изкопаят от земята старо
желязо. Преди това посетили пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Чирпан,
собственост на св.П.М.М.. Попитали свидетеля има ли пари за да му донесат впоследствие
желязо. М. им отговорил, че има пари, но преди обяд е зает, като им казал да
отидат в пункта след обяд. Тримата подсъдими решили да влязат в пункта и да
вземат парите, които св.М. държал там. Отишли до ЖП гара гр.Чирпан, откъдето наблюдавали
и изчакали св.М. да излезе от пункта. След като го видели, че тръгва от офиса
си, подсъдимите се върнали отново там. Подсъдимият Р. останал отпред пред
пункта да пази и наблюдава, а подсъдимите Х. и Р. се качили на керемидите на
постройката, служеща за офис на св.М.. След това разместили керемидите, счупили
с крак плоскостта, служеща за таван и пробили дупка до офиса на св.М.. През
тази дупка подс.Х. се спуснал в офиса, отишъл до бюрото на св.М., откъдето взел
пари, сума от 80 лева. С помощта на подс.Р., който му подал ръка, подс.М. се
качил обратно на покрива, след което тримата подсъдими се отдалечили от пункта
за изкупуване на черни и цветни метали. След това си разделили парите по 27
лева на всеки един от тях. С Протоколи от 10.09.2010 год. подсъдимите Р. и Р.
доброволно предали на органите на РУП гр.Чирпан сумата от 40 лева, която същия
ден била върната на собственика срещу разписка.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанията на подсъдимите, както и от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства – обяснения на обвиняемият Р. (л.23
от ДП), обяснения на обвиняемия Р. (л.28 от ДП), обяснения на обвиняемият Х.
(л.33 от ДП) показанията на свидетелите М. (л.42 от ДП) и Грозев (л.43 от ДП), протокол
за оглед на местопроизшествие (л.3-4 от ДП), фотоалбум (л.5-8 от ДП), свидетелства
за съдимост (л.25, 30, 35-40 от ДП), характеристични справки (л. 26, 31, 41 от ДП), декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 24, 29, 34 от ДП), протоколи за доброволно предаване
на РУП гр.Чирпан (л.15-16 от ДП), както и от приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства - справки за съдимост на подсъдимите, като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимите, като съдът ги цени при условията на чл.373,
ал.3 от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите А.А.Р., М.Н.Р. и С.М.Х. са осъществили от обективна и субективна страна
състава, както следва: подсъдимият А.А.Р. - престъпление по чл.195, ал. 1, т.3,
т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, подсъдимият М.Н.Р.
- престъпление по чл.195, ал. 1, т.3, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и
подсъдимият С.М.Х. - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние отнемане в двете му части – те са прекратили фактическата
власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението, чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот, след което установили своя трайна
фактическа власт върху тях и са се разпоредили
с вещите, като със свои, така както намерят за добре.
Решението за извършване на
престъплението, подсъдимите са взели при една сравнително спокойна обстановка.
Предварително са набелязали мястото за извършване на деянието, както и предмета
на престъплението. По време на извършването на деянието, всеки един от тях е
знаел и съзнавал, че заедно с него действува и другият подсъдим. Тримата подсъдими
със своите отделни, координирани и целенасочени действия са успели да
реализират целта си, а именно - да отнемат вещите, предмет на престъплението,
поради което между тях е налице предварителен сговор по смисъла на чл.195,
ал.1, т.5 от НК.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия А.А.Р. се установява, че с влязла в сила присъда, същият е бил осъден
за извършено друго такова престъпление. Процесното деяние е извършено преди да
са изминали пет години от изтърпяване на предходните наказания, поради което
съдът приема, че настоящата кражба е извършена в условията на „повторност” по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия С.М.Х. се установява, че с влезли в сила присъди, същият е бил
осъден за извършени други такива престъпления. Процесното деяние е извършено
преди да са изминали пет години от изтърпяване на предходните наказания, поради
което съдът приема, че настоящата кражба е извършена в условията на „повторност”
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Стойността на вещите, предмет на
кражбата, към момента на извършване на инкриминираното деяние възлиза на сума
по-малка от размера на две минимални работни заплати за Република България.
Предишните осъждания за други такива престъпления на подсъдимите Р. и Х. ги
очертават, като личности със завишена степен на обществена опасност. Вредните
последици от деянието не са възстановени изцяло, поради което съдът приема, че
същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. В тази
насока е и Решение № 81/05.03.2001 год. на III н.о. на ВКС. Това налага
квалифицирането на деянието по чл.195, ал.1, т.7 във вр.чл.194, ал.1 във
вр.чл.28, ал.1 от НК за подсъдимите Р. и Х..
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимите се налага извода, че от субективна страна, престъплението е
извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали,
че отнемат движими вещи, които не им принадлежат, без съгласието на собственика
им, като са имали намерение да ги присвоят. А това означава, че те са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването им.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателноправната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК, за извършените от подсъдимите А.А.Р. и М.Н.Р. престъпления
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, а за
извършеното от подсъдимия С.М.Х. престъпление, закона предвижда наказание лишаване от свобода до
три години (след редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК).
С оглед спазването на втория принцип, съдът
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, мотивите им
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимият А.А.Р.,
вид и размер на наказанието,
при условията на чл.58а, към
който препраща разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта
на деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените самопризнания и тежкото
материалнобитово положение на подсъдимия.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете другото осъждане и лошите характеристични данни на
подсъдимия.
Водим от изложеното съдът наложи
на подсъдимият А.А.Р. наказание
- една година „Лишаване от свобода”, намали така определеното наказание с една
трета и му определи окончателно наказание осем месеца „Лишаване от свобода”,
което на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „СТРОГ” режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25, ал.1 във връзка
с чл.23, ал.1 от НК, допусна групиране на така наложеното наказание на
подсъдимия А.А.Р. с
наказанието, наложено му по НОХД № 709/2010 год. по описа на Районен съд
гр.Кърджали, като му определи и наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях - наказанието наложено му по НОХД № 709/2010 год. по описа
на Районен съд гр.Кърджали - десет месеца „Лишаване от свобода”, което на
основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
„СТРОГ” режим в затворническо заведение от закрит тип.
На осн.чл.59, ал.1 НК, съдът
зачете времето, през което подсъдимия А.А.Р. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”, считано от 07.04.2011 год.
Съдът определи на подсъдимият М.Н.Р.,
вид и размер на наказанието, при условията на чл.58а, към който препраща разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на
подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените самопризнания и тежкото
материалнобитово положение на подсъдимия.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия.
Водим от изложеното съдът наложи
на подсъдимият М.Н.Р. наказание - една година „Лишаване от свобода”, намали
така определеното наказание с една трета и му определи окончателно наказание
осем месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.
Съдът определи на подсъдимият С.М.Х.,
вид и размер на наказанието, при условията на чл.58а, към който препраща разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на
подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете направените самопризнания, непълнолетната възраст и тежкото
материалнобитово положение на подсъдимия.
Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете другите осъждания и лошите характеристични данни на подсъдимия.
Водим от изложеното съдът наложи
на подсъдимият С.М.Х. наказание - една година „Лишаване от свобода”, намали
така определеното наказание с една трета и му определи окончателно наказание
осем месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.
Съдът счете, че с наложените
наказания ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимите, ще ги
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на А.А.Р., М.Н.Р. и С.М.Х. да заплатят направените по делото
разноски в размер на 16.55 (шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Чирпански районен съд.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимите, тежките материалнобитови условия, при които живеят, както и
стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: