Присъда по дело №1602/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 15
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20213630201602
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Шумен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
СъдебниЕвгения Стоичкова Иванова

заседатели:Радка Симеонова Петрова
при участието на секретаря В. Ст. С.
и прокурора Ж. СТ.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20213630201602 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН *********, роден на 28.05.1968 г. в с.
*** общ. Каолиново, обл. Шумен, живущ в с. *** общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „*****“
№ 34, бълг. гражданин, женен, със средно образование, не работи, осъждан, реабилитиран
по право, ЗА ВИНОВЕН в това, в периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г. в с. Наум, общ.
Каолиново, обл. Шумен, в с. *** общ. Каолиново, обл. Шумен, в с. Хитрино, общ. Хитрино
и в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Д. Д. Д. с ЕГН ********** заблуждение, че ще му
осигури „закупуване“ на осигурителен стаж, у Р. С. Х. с ЕГН **********, че ще съдейства
пред ТЕЛК гр. Шумен за определяне на по-висок процент нетрудоспособност с цел
отпускане на пенсия за инвалидност, у С. ИСМ. ДЖ. с ЕГН **********, С. Р. М. с ЕГН
**********, Х. ИСМ. АЛ. с ЕГН ********** и ИБР. С. АЛ. с ЕГН **********, че ще им
осигури документи, с които ще могат да получават пенсия в Република България, и с това
причинил имотна вреда на Д. Д. Д. с ЕГН ********** в размер на 3000 лв., на Р. С. Х. с
ЕГН ********** в размер на 3500 лв., на С. ИСМ. ДЖ. с ЕГН ********** в размер на 3500
лв., на С. Р. М. с ЕГН ********** в размер на 7000 лв., на Х. ИСМ. АЛ. с ЕГН ********** в
размер на 4000 лв. и на ИБР. С. АЛ. с ЕГН ********** в размер на 3000 лв., като стойността
на причинената имотна вреда е в размер на 24 000 лв., поради което и на основание чл. 209,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а от НК, му налага наказание „лишаване
от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание
за срок от ТРИ години.

1
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати на Р. С. Х., ЕГН
********** сумата от 3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати на С. Р. М., ЕГН
********** сумата от 7000.00 /седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15 ноември 2018 г.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати на С. ИСМ. ДЖ.,
ЕГН ********** сумата от 3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12
ноември 2018 г.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати държавна такса
върху уважените граждански искове в размер на 560.00 /петстотин и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати на С. Р. М. сумата
от 680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да заплати на С. ИСМ. ДЖ.
сумата от 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН ********* да
заплати по сметка на ОД на МВР Шумен направени деловодни разноски по ДП № 1533/2018
г. по описа на РУ при ОДМВР - Шумен в размер на 1032.18 /хиляда тридесет и два лева и 18
ст./ лева.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложените по делото веществени
доказателства, а именно, 1 бр. диск предоставен от „Теленор България“ ЕАД, писмени
доказателства и доказателствени средства, остават по делото.

ВРЪЩА на Н. М.. ЮС. от с. ***** общ.Каолиново, ул. ***** № 34, мобилен телефон
„Самсунг“ с ИМЕЙ 35497704100340/2 с поставена SD карта, 1 бр.мобилен телефон марка
„Самсунг J600“ с ИМЕЙ 353468/10260085/7 и ИМЕЙ 353469/10/260085/5 с поставена 1 бр.
СИМ карта с надпис Telenor и 1 бр. SD карта, 1 бр. СИМ-карта на Теленор, 1 бр. СИМ-карта
на Виваком.
ВРЪЩА на И. Х. Х. от с. Наум, общ. Каолиново, ул. Преслав № 1 - 1 бр. мобилен
телефон, марка „Asus“ с поставена СИМ-карта на „Теленор“
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият Н. МЮМЮН. ЮС. е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК .

В наказателното производство за съвместно разглеждане срещу подсъдимият са
приети съответно предявеният от Р. С. Х. граждански иск за сумата от 3500 лева за
причинени имуществени вреди, предявеният от С. Р. М. граждански иск за сумата от 7000
лева за причинени имуществени вреди, предявеният от С. ИСМ. ДЖ. граждански иск за
сумата от 3500 лева за причинени имуществени вреди, като споменатите по горе лица са
конституирани като граждански ищци.
С. Р. М. и С. ИСМ. ДЖ. се представляват в съдебно заседание от адв.В. от ШАК, който
поддържа депозираните искове..
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 05.04.2022г.. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като
пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък до минималния
, при условията на чл.58а НК, което изпълнение да бъде отложено за минимално
предвидения в чл.66 ал.1 НК срок,
В хода на съдебното следствие подсъдимият Ю., заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си. Процесуалният му
представител -адв.Х. от АК гр.Разград пледира за налагане на наказание при условията на
чл.55 НК..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Д.Д. живеел в Република
Турция, като преди това живял и работил в България, в резултат на което натрупал около
дванадесет години трудов стаж, поради което през 2016г. депозирал пред НОИ, ТП-Шумен,
заявление, ведно с документи, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От НОИ обаче му върнали документите и му съобщили, че не му достигали три години
трудов стаж, за да се пенсионира. На 01.11.2017г. се върнал в Република България. За
обстоятелството, , че не може да се пенсионира споделил с И. Х.. Последният му обяснил,
че познавал човек, който можел да му помогне, а именно подс. Н.Ю.. Д. се срещнал с . Ю. и
му обяснил, че желаел да се пенсионира и не му достигал стаж. Последният му казал, че е
необходимо да си плати стажа и така ще можел да се пенсионира. Казал още, че една година
стаж струвала 1000 лв. и можел да му съдейства за закупуването на осигурителен стаж. В
периода от 26.11.2017г.-27.11.2017г. Д. и подс.. Ю. се срещнали пред здравната служба на
с. Наум, общ. Каолиново, като при тази среща Д. предал на подс.. Ю. сумата от 1800 лв.
Преди да предаде на подсъдимия сумата от 1800 лв., на 01.11.2017г. . Д. му предал и
документи, които преди това заедно с него взел от НОИ, ТП-Шумен, както и го
упълномощил да го представлява пред институцията. Подписите пред пълномощното били
заверени нотариално.
1
След тази среща Д. се върнал в Турция, като през месец януари 2018г. осъществил
връзка с Ю. по телефон. Последният му заявил, че нямал необходимия трудов стаж, поради
което били необходими още 1200 лв. . Д. се обадил на М. Р., който обработвал земите му и .
го помолил да предаде на И. Х. сумата от 1200 лв., който от своя страна щял да я предаде
на подсъдимия. След като подс. Ю. получил сумата от 1200 лв. отново се обадил на
пострадалия Д. и му съобщил, че му трябвали още 400 лв. и че бил изпратил документите му
в гр. София, за да им поставят печат „апостил“. Именно тогава. Д. разбрал, че е бил заблуден
от подсъдимия и отказал да му предаде последно поисканата сума от 400 лв. Едва на
21.03.2019г. Р. Х. /съпруга на . И. Х./, предала на . Д. документите, които предходната
година бил дал на подсъдимия, а именно 11 бр. удостоверения, обр. УП.3 и изготвена от
НОИ, ТП-Шумен справка във вр. с тях. . Подс. Ю. не възстановил на . Д. сумата от 3000 лв.,
с което му причинил имотна вреда в размер на 3000 лв.
През месец август 2018г. пострадалият. Р.Х., който две години преди това се запознал
с подсъдсимия в заведение в гр. Шумен, го потърсил. Обадил му се тъй като при първото им
запознанство разбрал от Ю., че се занимава с уреждане на пенсии, който му предоставил и
телефонен номер за връзка. Уговорили си среща пред магазин „Кауфланд“ в гр. Шумен. На
срещата Х. обяснил, че съпругата му-С. Б. е преминала през ТЕЛК, но са и дали само 38 %
нетрудоспособност. Подс. Ю. казал на Х., че можел да му помогне, но срещу пари. Обещал
му, че съпругата му ще получи 60-70 % нетрудоспособност, като за услугата му поискал
сумата от 3500 лв. Обяснил му, че той ще подготви цялата документация, с която съпругата
му трябвало да се яви пред ТЕЛК. В началото на месец септември 2018г. подсъдимият и Х.
се срещнали пред дома на последния в с. Хитрино,като в автомобила на Ю., пострадалия .
Х. му предал сумата от 3500 лв. и копия на документите на съпругата му-медицински
документи, медицински експертизи и ТЕЛК решения. След като изминали три месеца и Ю.
не се обадил на Х., той започнал да го търси по телефона. Свързал се с него, като
подсъдимият продължавал да го заблуждава, че ще му съдейства пред ТЕЛК, за да може
съпругата му да получи по голям процент нетрудоспособност, което не се случило. В
началото на 2019г., тъй като . Ю. спрял да отговаря на обажданията на . Х., той го посетил в
дома му в с. Тодор Икономово и пожелал да му бъдат върнати сумата от 3500 лв. и
документите, но подсъдимият не го сторил. За случилото се Х. сезирал органите на МВР.
След като разбрал, че Х. е сезирал органите на МВР, подсъдимият му казал да си оттегли
жалбата и щял да му възстанови сумата от 3500 лв.
На 11.11.2018г. пострадалите . С.Д. и С.М. посетили пазара в с. Тодор Икономово.
Там срещнали С. Р. и И. М., които ги поканили на гости у А. М.. Четиримата отишли в
дома на Махмуд, като жените се събрали в една стая, а мъжете-в друга. В хода на разговора,
чиято тема била недостига на средства, А. М. споделила, че познавала лице, което срещу
заплащане можело да уреди стаж за пенсия, а именно подс. Н.Ю.. Споделила още, че
подсъдимият бил направил много хора пенсионери. Пострадалата Д. пожелала да се срещне
с Ю. който дошъл след около час. Тя извикала и съпруга си –С.. М., и двамата се запознали
с него. Подсъдимият обяснил, че идвал от пенсионното и в потвърждение на думите си им
показал документ, който те не прочели, като ги уверил, че ще послужи за пенсиониране и
той го бил осигурил. Такива щял да осигури и на тях. Обяснил, че хората, на които
съдействал пред НОИ чакали около два-три месеца, след което започвали да получават
пенсия. С.М. на няколко пъти запитал подс. Н.Ю. да ни би да ги снабди с фалшиви
документи, но той го уверил, че не е така. Пострадалата . Д. запитала каква е цената на
стажа, който със съдействието на . Ю. щели да закупят. Последният отговорил, че цената за
една година стаж бил 250 евро или 500 лв. Д. се усъмнила за момент в думите на
обвиняемия и му обяснила, че в Република България имала само девет години трудов стаж.
Подсъдимият обаче я уверил, че въпреки малкото години трудов стаж, щял да може да й
осигури получаването на пенсия като я снабди с необходимите документи. Поискал
трудовата книжка на . Д. и снимал с мобилния си телефон личната й карта. Уговорили се на
2
12.11.2018г. да предадат на подсъдимия необходимите средства за закупуването на стажа,
респ. за получаването на документи във връзка с него.
На 12.11.2018г. в дома на пострадалата С.Д. в с. Хитрино, подс. Ю. получил от нея
сумата от 3500 лв., заедно с трудовата й книжка и тази на съпруга и С.М.. По-късно на
15.11.2018г. пострадалият . С.М. се срещнал с подсъдимия на бензиностанция „ШЕЛ“,
намираща се на т. нар. „7-ми километър“, където му предал сумата от 7000 лв. пострадалите
Д. и М. не разполагали с тази сума, поради което взели назаем от свои познати. След
няколко дни подсъдимия се обадил на . М. и му съобщил, че документите за пенсия били
готови и трябвало да се срещнат. Срещата се състояла на паркинга на магазин „Кауфланд“,
находящ се на ул. „Бели Лом“ в Шумен. Тогава обаче подсъдимият казал, че документите за
стажа били готови, но трябвало да дадат още пари. Те отказали да дадат пари, докато не
видят документите за пенсионирането готови. В следващите дни последвали разговори
между подсъдимия и Д. и М. , като последните настоявали той да им върне парите и
трудовите книжки, но той отказал, дори ги заплашил, че щял да извика хора да им счупят
главите. След като не получили нито трудовите си книжни, нито парите, които дали на подс.
Н.Ю., С.Д. и С.М. сезирали органите на МВР. Когато разговаряла по телефона с
подсъдимия, С.Д. използвала мобилен номер 0894 840 256, а той използвал мобилен
телефон **********. . С.М. при разговорите си с подс.Ю. използвал мобилен номер
**********, а подсъдимият-също мобилен телефон **********.
След срещата на 11.11.2018г. в дома на . А. М., С. Р. чрез С.Д., предала трудовата си
книжка на подс.. Н.Ю. с цел да провери дали може и тя да закупи трудов стаж.
Впоследствие тя се отказала да заплаща пари на подсъдимия и си поискала трудовата
книжка, но той не я върнал.
С.Д. споделила със сестра си- Х.А., която живеела в Република Турция, за това, че
се е свързала с човек, който ще й осигури документи, за да се пенсионира. На 21.11.2018г. тя
дошла в Република България заедно със съпруга си И.А.. Посетили дома на С.Д., находящ
се в с. Хитрино, общ. Хитрино, където се срещнали с подсъдимия. Ю. им обещал, че ще ги
снабди с документи, с които ще станат пенсионери в България. Казал, че тази услуга по
отношение на . Х.А. ще струва 4000 лв., а по отношение на И.А.-14 000 турски лири. При
тази среща . А. предала на подсъдимия сумата от 300 лв., след което тя със съпруга си се
върнала в Република Турция. На 25.11.2018г. те отново посетили България и се срещнали с
подсъдимия в дома на . С.Д., в с. Хитрино. На срещата присъствали С.Д., С.М., Х.А., И.А. и
подс.Ю.. При тази среща А.и предали на подсъдимия сумата от 3700 лв. , а подсъдимият им
предал два документа-Удостоверение обр. УП- 3 с изх. № 102/09.02.2005г. и Удостоверение
обр. УП 3 с изх.№ 208/07.03.2006г. Казал им, че ще им се обади кога да подадат
документите. А. запитал Ю. да не би да има нещо нередно с документите, а той отвърнал, че
работел с честни хора, които имали фирма. Не им обяснил обаче къде и на кого следвало да
ги предадат. Впоследствие ги уверил, че ще им изпрати човек, на който да предадели
документите. На 29.11.2018г. се случила поредната среща между А. и подс.. Ю., която се
състояла в хотел „Формула“, където семейство А.и били отседнали. На тази среща . А.
предал на Ю. сумата от 3000 лв. На същата дата . И.А. упълномощил подсъдимия да го
представлява пред НОИ. Подписите под пълномощното били нотариално заверени. Освен
общата сума от 7000 лв., които предали на Ю., при една от срещите между тях, те му дали и
трудовите си книжки. След тази среща А.и се опитвали да се свържат с подсъдимия, но тъй
като не успели, сезирали компетентните органи..



Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
3
самопризнанието на подсъдимият Ю. направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1
от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г. в с.
Наум, общ. Каолиново, обл. Шумен, в с. Тодор Икономово, общ. Каолиново, обл. Шумен, в
с. Хитрино, общ. Хитрино и в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Д. заблуждение, че ще
му осигури „закупуване“ на осигурителен стаж, у Р.Х. , че ще съдейства пред ТЕЛК гр.
Шумен за определяне на по-висок процент нетрудоспособност с цел отпускане на пенсия за
инвалидност, у С.Д. , С.М., Х.А. и И.А. , че ще им осигури документи, с които ще могат да
получават пенсия в Република България, и с това причинил имотна вреда на Д.Д. в размер
на 3000 лв., на Р.Х. в размер на 3500 лв., на С.Д. в размер на 3500 лв., на С.М. в размер на
7000 лв., на Х.А. в размер на 4000 лв. и на И.А. в размер на 3000 лв., като общата
стойност на причинената имотна вреда е в размер на 24 000 лв.
Престъплението, , осъществено от Н.Ю. е квалифицирано като такова
осъществено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за повече от едно
деяние, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление /чл. 209 от НК/,
извършени са през непродължителен период от време /от 01.11.2017г. до 30.11.2018г.
включително/, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането от
страна на подсъдимият на установения в страната правов ред..


При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента
на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно
поведение в наказателния процес , чисто съдебно минало, като съдът не констатира
отегчаващи вината обстоятелства



Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
4
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.
чл.209 ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до шест години .
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимият Н.Ю. ще бъде определяне на наказание в размер идентичен
с минимално предвидения в посочената по горе разпоредба размер, а именно една година
«лишаване от свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият Н.Ю.
следва да бъде наложено наказание от осем месеца “лишаване от свобода”. Съдът счита,
че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако изпълнението му бъде отложено
при условията на чл.66 НК. Именно и поради това, съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за минимално предвидения срок от три години.
Така определеният размер на наказанието, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и друго
престъпление, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на предявените от посочените по горе пострадали лица граждански
искове за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимият
деяние. Съдът счита, че предявените претенции, съответно в размер на 7000 лева по
отношение на С.М., 3500 лева по отношение на С.Д. и 3500 лева по отношение на Р.Х.
следва да бъдат уважени изцяло, като само по отношение на първите двама присъдените
суми следва да бъдат заплатени, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното заплащане на присъдените суми/Х. не е предявил подобна
претенция/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият направените деловодни
разноски.
.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни