Р Е Ш Е Н И Е
№ 176/30.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 1036 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано по жалба на Г.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна мярка (ЗППАМ)
№ 22-0367-000121 от 19.07.2022 год. на началник група
към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на
МВР – Пазарджик), Районно управление – Велинград (РУ – Велинград), упълномощен
със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик,
с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на
регистрацията на ППС - лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ***, за срок от шест
месеца, считано от 18.07.2022 год.
В жалбата се
излагат общи оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли се
за нейната отмяна и присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се адв. А.. Поддържа
жалбата с доводи за нейната отмяна. Излага аргументи свързани с гласните
свидетелски показания на свидетеля К.П.С.,***, въз основа на които излага
доводи, че действията на полицейските служители са презумирано от
предполагането на вината на А. Г.Л. и бащата на жалбоподателя Г.Л.. Сочи, че по
делото няма други събрани доказателства, установяващи вината на жалбоподателя.
Ответната страна
– началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик,
Районно управление – Велинград, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. От пълномощника главен юрисконсулт П. е представено писмено
становище, обективирано в писмо с вх. № 1915 от 06.03.2023 год., в което излага
аргументи, че при издаване на процесната ЗППАМ не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушенията са безспорно доказани
въз основа на приобщения доказателствен материал по делото и при спазване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН правилно е наложена принудителна административна
мярка на жалбоподателя за извършеното нарушение. Моли съда да отхвърли жалбата
на Г.Л.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с
довода, че спорът не се характеризира с фактическа и равна сложност.
Административен съд -
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ №
22-0367-000121 от 19.07.2022 год. на началник група към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), Районно
управление – Велинград (РУ – Велинград), на Г.А.Л., на основание чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на ППС - лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ***, за срок от
шест месеца, считано от 18.07.2022 год. Посочено е, че са отнети два броя
регистрационни табели с рег. № ***, а СУМПС № *********, кат. В АМ, издадено на
Г.Л. се води на отчет в ОД на МВР – Пазарджик. Процесната заповед е издадена за
това, че на 17.07.2022 год., в 21:40 часа, в гр. Велинград, на кръстовището на
бул. Хан Аспарух“ и ул. „Бачо Киро“, младши автоконтрольор С. е съставил АУАН
Серия GA с № 720125 на А. Г.Л., който е управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с
рег. № ***, собственост на Г.А.Л., след като е лишен от това право по съдебен
ред с присъда на Районен съд – Велинград за 12 (дванадесет) месеца, считано от
23.09.2021 год. до 23.09.2022 год.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 17.10.2022 год.
По делото са приложени ксероксни копия „заверени вярно
с оригинала“ от:
-АУАН Серия GA с № 720125, съставен на 18.07.2022 год.
от К.П.С., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, РУ –
Велинград, на А. Г.Л.,***, в качеството му на водач на ППС лек автомобил – „БМВ
320Д“, с рег. № ***, за това че на 17.07.2022 год., в 21:40 часа, в гр.
Велинград, на кръстовището на бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Бачо Киро“ е управлявал
процесното МПС, собственост на Г.А.Л., с ЕГН ********** (неправилно посочен
като Л., но идентифициран с посоченото ЕГН) и е извършил следното нарушение:
управлявал е МПС, след като е лишен от това право по съдебен ред с присъда на
Районен съд – Велинград за 12 месеца, считано от 23.09.2021 год. до 23.09.2022
год. Посочено е, че виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1от ЗДвП – управлява
моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред;
-Наказателно постановление № 22-0367-000948 от
19.09.2022 год., издадено от началник група в ОД на МВР – Пазарджик,
РУ-Велинград, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на А. Г.Л. е наложено наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева,
предвид чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за виновно нарушение на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП-управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
Относно компетентността
на административния орган по делото е представена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022
год. на директора на ОД на МВР–Пазарджик, с която в т. 1.5 е оправомощил
началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б.“а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Във връзка с направено доказателствено
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К.П.С.-младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Пазарджик, РУ-Велинград. От свидетелските му
показания установява, че през нощта на 17.07.2022 год. е бил на работа нощна
смяна, когато се е получил сигнал за настъпило ПТП, при който е било пояснено,
че водачът наям ПС и МПС са напуснали мястото на ПТП. При пристигане на място
две жени са чакали служителите на РУ-Велинград като са посочили номера на лекия
автомобил и са описали водача, който е управлявал. Установили са, че
автомобилът се намира в близост до мястото на ПТП. Служителите са отишли на
адреса и са установили, че направеното описание от двете жени съвпада с това на
А. Л.. Последният е потвърдил, че е управлявал МПС. Бил е изпробван за алкохол
с техническо средство и са му направили справка, от която се установило, че
същият е лишен от правоуправление поради употреба на алкохол. Свидетелят сочи,
че след това са били свалени регистрационните табели на автомобила и лицето е
заведено в районното управление, където е бил задържан за срок от 24 часа. От
свидетелските показания се установява, че служителите са се намирали в центъра
на града, до адреса са пристигнали за 4-5 минути, разговаряли са с жените и
10-15 минути след това са установили лицето.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от предявеното оспорване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Оспорената
заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по силата на Заповед
№ 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР–Пазарджик, с която в
т. 1.5 е оправомощил началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б.“а“,
т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Също така е издадена и в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.
59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. В нея
освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание
на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи
хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени
с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният
акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка
доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящото съдебно-административно производство. На
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че
същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1
от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН-съдържа описание на
нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на
чл. 40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото
производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН
констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на
същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение,
както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в
производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление, но не и пред настоящата съдебна инстанция. Не
подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото
като извършено в АУАН административно нарушение, по аргумент на чл. 179, ал. 1
от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му.
Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението
на лекия автомобил без наличието на свидетелство за управление съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
Съгласно
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в относимата й редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т.
4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината.
Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП дори не изисква собственикът на моторното
превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице,
което го управлява и това е видно от анализа на цитираната норма. От текста на
последната се установява, че при прекратява се регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
т. 4 от НПК. Чрез тази принудителна административна мярка се реализира
диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна
принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта
на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респ. с
притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази
мярка не съставлява административно наказание - по аргумент на чл. 13 от ЗАНН.
Видно
от доказателствата по делото, на А. Г.Л.,*** е съставен АУАН Серия GA с №
720125, съставен на 18.07.2022 год. от К.П.С., на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, за управление на 17.07.2022
год., в 21:40 часа, в гр. Велинград на ППС лек автомобил – „БМВ 320Д“, с рег. №
***, след като е лишен от това право по съдебен ред с присъда на Районен съд –
Велинград за 12 месеца, считано от 23.09.2021 год. до 23.09.2022 год. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на
заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на
административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предложение първо от АПК. Цитираният
АУАН е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в
настоящото съдебно-административно производство. Въз основа на него е издадено
НП № 22-0367-000948 от 19.09.2022 год. от началник група в ОД на МВР –
Пазарджик, РУ-Велинград и наложената, въз основа на извършеното административно
нарушение, ПАМ. Представените по делото доказателства от административния орган
подкрепят изложените в ЗППАМ факти и обстоятелства. Спорът по делото се
концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя правилно е издадена
процесната ЗЗПАМ и наложената с нея ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП. Процесуалният представител на жалбоподателя излага аргументи в
насока, че предполагаемата вина на А. Г.Л., както и на баща му, е презумирана.
В случая безспорно се установява, а и при издаване на оспорената ЗППАМ
жалбоподателят не е посочил, че има възражения спрямо изложените в нея факти и
обстоятелства. От изслушаните и неоспорени гласни свидетелски показания на
свидетеля С. също се установява, че когато служителите от РУ-Велинград са
посетили адреса на лицето, А. Л. е потвърдил, че е управлявал лекия автомобил
на посочената дата. Следователно, пред административния орган са били налице
всички материални предпоставки за налагане на процесната ПАМ по реда на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е
управление на автомобил от неправоспособен водач. Законът изисква самото
нарушение – управлението на МПС от лице, което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред и да е
констатирано с АУАН, което в случая е сторено. Също така следва да се отбележи,
че правилно мярката е наложена собственика на МПС-то. В тази връзка
неоснователни и необосновани са оплакванията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ.
Не е
налице и нарушение на целта на закона. Целта на Закона за движение по пътищата
е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да
се улеснява тяхното придвижване, както и да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица. Налагането на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а
прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в посочената разпоредбата-за
срок от 6 (месеца) месеца.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и при наличието на материално правните
предпоставки за издаването й, поради което е законосъобразна, а жалбата на Г.А.Л.
следва да се отхвърли като неоснователна.
С
оглед изхода от спора и своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с
оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото, поради което в полза ОД на МВР-Пазарджик, следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд –
Пазарджик, VII – и състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.А.Л., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна мярка № 22-0367-000121 от 19.07.2022 год. на началник група към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Районно
управление – Велинград.
ОСЪЖДА Г.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик, сумата в размер на 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)