№ 10
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. С.
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. С. Гражданско дело №
20221720105453 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Р. Г. К., ЕГН ********** от гр. ****
против „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано Б.И. -
управител.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 28.11.2005 г. по ЧГД №
2404/2005 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от
1143.90 лв., представляваща главница за периода от 27.12.1999 г. до
26.09.2005 г., сумата от 445.43 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 27.12.1999 г. до 24.11.2005 г. и сумата от 34.77 лв., представляваща
съдебни разноски.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 15.06.2007 г. е
образувано изпълнително дело № 515/2007 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район
на действие ОС - Перник. На 02.05.2011 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на ответника - „Мини открит въгледобив“ ЕАД. Други
изпълнителни действия не са предприемани.
1
Сочи, че вземането, обективирано в изпълнителния лист, е погасено по
давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи, поради погасяване по давност, сумата от 1143.90 лв.,
представляваща главница за периода от 27.12.1999 г. до 26.09.2005 г., сумата
от 445.43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.12.1999 г. до
24.11.2005 г. и сумата от 34.77 лв., представляваща съдебни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, за
които вземания на 28.11.2005 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
2404/2005 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 515/2007
г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС - Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че
изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане е
прекратено по силата на закона и от визскателя не са предприемани действа
за образуване на ново такова. Затова счита, че не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и не дължи разноски. Заявява възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б.,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител. С подадено от него на 13.12.2022 г. писмено становище е
заявил, че оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. Счита, че
не е налице правен интерес от водене на предявения иск. Възразява срещу
размера на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
2
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения
изпълнителен лист, издаден на 28.11.2005 г. по ЧГД № 2404/2005 г. по описа
на Районен съд - Перник на основание чл. 237 и чл. 242-248 от ГПК. От него е
видно, че ищецът е осъден да заплати на ответника спорното вземане.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа, на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя
интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по
давност. Това е така, защото давността изключва принудителното
изпълнение, но съдебният изпълнител не разполага с правомощия да я
приложи. Изтичането на давностния срок може да бъде установено само от
съда в проведен исков процес. Прекратяването на образуваното изпълнително
дело на основание чл. 433, т. 8 от ГПК не изключва принудителното
изпълнение. Независимо от него кредиторът може да направи искане за
прилагане на друг изпълнителен способ и съдебният изпълнител дължи
прилагането му, тъй като е обвързан от силата на представения му
изпълнителен титул. Единствената последица от настъпилата перемция е, че
новото искане на длъжника, ще бъде образувано в ново изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по силата на закона.
С оглед така изложеното, настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника за отсъствие на правен интерес у ищеца от водене
на предявения иск.
Разгледан по същество искът е основателен.
От приетите писмени доказателства, преценени от съда на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В производство по реда на чл. 237, 242 – 248 от ГПК /Обн. бр. 12 от
8.02.1952 г. и отменен бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ на
28.11.2005 г. на извън съдебно изпълнително основание е издаден
изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 1143.90 лв., представляваща стойността на консумирана и отведена
питейна вода за периода от 27.12.1999 г. до 26.09.2005 г., както и да заплати
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 445.43 лв. за
периода от 27.12.1999 г. до 24.11.2005 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2005 г. и направените по делото разноски в
размер на 34.77 лв.
3
С молба от 15.06.2007 г. ответникът е поискал образуване на изпълнително
дело за принудително събиране на вземането, обективирано в изпълнителния
лист.
На 21.06.2007 г. съдебният изпълнител е изготвил сметка за дължимите
суми по изпълнителното дело. На 25.07.2007 г. е изпратил призовка за
доброволно изпълнение на длъжника, която е връчена на последния на
15.10.2007 г. С писма от 16.08.2007 г. е извършено проучване за доходите и
имуществото на длъжника, както и за наличие на публични вземания срещу
него.
С постановление от 29.11.2007 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Запорното съобщение е изпратено на работодателя
– „Мини открит въгледобив“ ЕАД на 19.11.2007 г. С писмо от 07.12.2007 г.
същият е уведомил ЧСИ, че длъжникът не работи при него и не може да
изпълни наложения запор.
На 02.05.2011 г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника в „Мини открит въгледобив“ ЕАД. На 16.05.2011 г. отново е
получено писмо от работодателя, че лицето е в трудово правоотношение с
него.
На 20.10.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил писмо до взискателя, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да
съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане
на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
4
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителния лист е издаден по реда на чл. 237, б. "К" от ГПК
/отменен бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ на несъдебно
изпълнително основание. В т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. ВКС е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не
представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД и съответно не прекъсва давността.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д.
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Цитираното постановление е обявено за загубило силата си с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г. ВКС. Следователно то е действало в периода 18.11.1980 г. – 26.06.2015 г.
Изпълнително дело № 515/2007 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано на
15.06.2007 г. Последното изпълнително действие по него е извършено на
02.05.2011 г. с изпращане на запорно съобщение до работодателя на
длъжника за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. След тази
дата не са извършвани изпълнителни действия и не са искани такива от
взискателя. Затова на основание чл. 433, т. 8 от ГПК на 03.05.2013 г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
През периода на висящност на изпълнително дело № 515/2007 г. /от
15.06.2007 г. до 03.05.2013 г./ са били приложими разясненията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд. Затова съдът приема, че през този период не е текла
погасителна давност за вземането, обетивирано в изпълнителния лист,
издаден на 28.11.2005 г.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, считано от 03.05.2013 г. е започнала да
тече нова давност. Срокът и е идентичен с този на първоначалната, тъй като
изпълнителният лист, в който е обективирано вземането е издаден в
производството по чл. 237 от ГПК /отменен/ - на несъдебно изпълнително
основание. Съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителния
титул няма силата съдебно решение, с което е установено вземането по
5
смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Цитираната разпоредба има предвид съдебен акт, постановен в спорно
исково производство, в което участва длъжникът и който установява със сила
на пресъдено нещо дължимостта на вземането. Само в тези случаи новата
давност, която тече от влизане в сила на съдебното решение, е петгодишна. В
настоящия случай изпълнителният лист срещу ищеца е издаден в
производство по чл. 237 от ГПК/отменен/, в което тойне е участвала, затова за
инкорпорираните в него вземане не е приложима давността по чл. 117, ал. 2
от ГПК. Процесните вземания са да доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води, както и лихва за забава върху всяко от месечните плащания.
Вземанията за доставка на „В и К“ – услуги са периодични вземания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като са за заплащане на парични суми, с
единен правопораждащ, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем.
Затова за погасяването им по давност е относим тригодишния срок по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на същата разпоредба с тригодишна давност се
погасяват и вземанията за лихва за забава.
В случая давностният срок е започнал да тече на 03.05.2013 г. и е изтекъл
на 03.05.2015 г. Затова към настоящия момент вземанията на ответника срещу
ищеца, за което е издаден процесния изпълнителен лист са изцяло погасени
по давност. Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
64.97 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА в полза на адвокат Б. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно 462.41 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Р. Г. К.,
ЕГН ********** от гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация”
6
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Средец № 11, представлявано Б.Л.И. – управител сумата от 1143.90
лв./хиляда сто четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща
главница за периода от 27.12.1999 г. до 26.09.2005 г., сумата от 445.43
лв./четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 27.12.1999 г. до 24.11.2005 г. и
сумата от 34.77 лв., представляваща съдебни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното и изплащане, за които вземания на
28.11.2005 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2404/2005 г. по описа на
ПРС и е образувано изпълнително дело № 515/2007 г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие ОС - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 1, представлявано от Б.Л.И. – управител ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. К., ЕГН ********** от гр. **** сумата от 64.97 лв.
/шестдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 1, представлявано
от Б.Л.И. – управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б. – член на САК, с
личен № **********, със служебен адрес: **** сумата от 462.41 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7