№ 428
гр. Ямбол, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101606 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и
е образувано по подадена молба от Д. В. В. от гр. Я. лично и като майка и
законен представител на малолетното дете Г. Д. В. срещу Д. Г. В. от гр. Я.. В
нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на
закона от ответника спрямо молителките. Твърди се, че Д. В. В. и ответника
са съпрузи, като от 13 години последният е упражнявал постоянен тормоз над
съпругата-физическо и психическо насилие. Воден от необоснована ревност я
постоянно притеснява по телефона на работното й място, изисквайки да му
дава сведения къде е, с кого се намира, както и да покаже на камерата
обстановката наоколо. Вечер провежда аналогични разпити и при
неудовлетворителни отговори, й нанася удари. На 13.06.2022 г. около 23,00
часа ответникът е събудил съпруга си, която е спяла при по-малкото им дете.
Задърпал я е към хола, където е започнал да я души, блъска и нанася удари по
тялото. Не й е позволил да се обади на тел.112 и я е заплашил, че ще я убие,
ако се обади в полицията. На 14.06.2022 г. около 23,00 часа отново е дърпал
молителката от леглото, въпреки че му е споделила, че е уморена и й се спи.
Съборил я е на земята, хванал я е за косата и я е влачил към хола. Правил е
опит да я души. Заплашил я е, че ще я убие. Малката им дъщеря се е събудила
и е започнала да пищи. Питала е баща си, какво прави на майка й. Ответникът
е наредил на съпругата си да я приспи и да отиде после при него в хола.
1
Молителката през това време е повикала полиция. Служителите на МВР са
посетили дома на страните и са видели следите от насилие по тялото на
молителката. Голямата им дъщеря се е прибрала вкъщи тогава и заедно с нея
и малкото дете майката е напуснала жилището. От този момент молителката
се страхува за живота и здравето си. Поради това иска, съдът да наложи на
ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 2 и 3 от закона, включително да
предостави защита на малолетното дете Г..
В с.з. молбата се поддържа. Претендира се и присъждане на разноските
по делото.
Ответникът оспорва молбата. Признава в първото с.з., че е имало
скандали и физически съприкосновения със съпругата му, но счита даденото
в молбата описание за пресилено. Заявява, че е сгрешил „за страшно много
неща“, за което съжалява. Признава и че вечерта на 15.06.2022 г. е влязъл в
стаята, търсейки съпруга си, в резултат от който детето Г. се е събудило.
Впоследствие процесуалният му представител оспорва изцяло твърденията в
молбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Д. В. В. и ответника са съпрузи, видно и от Удостоверение за
граждански брак от 28.05.2005 г. на общ. Я.. Не е спорно, че са родители на
детето Г. Д. В., родено на 29.11.2018 г. (съгл. Удостоверение за раждане от
30.11.2018 г. на общ. Я.).
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 15.06.2022 г. от молителката,
съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313
от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти
относно поведението на ответника. Представен е и лист за преглед на
пациент в Спешно отделение от д-р И. № ***/15.06.2022 г., в който е
удостоверено наличието на синини в областта на шията и охлузвания по
ръцете на молителката.
В показанията на свидетеля В.- майка на ответника- се сочи, че в
последно време е усещала, че има някакво напрежение между съпрузите. Тя е
присъствала в случаи, когато са се навиквали един друг, защото ответникът „е
по забележките вкъщи“. Снахата й е споделяла за неговата засилена ревност
напоследък, усещана през годините и от свидетелката. Случвало се е
2
ответникът да е псувал жена си по време на спор. Не я е биел пред майка си, а
е имал „дребни“ прояви. Например я е дърпал за ръката, за да не вика и да
прави децата свидетели на разправиите. В телефонен разговор на св. В. с
молителката след издаване на заповедта за незабавна защита последната е
обяснила, че е потърсила такава, защото съпругът й ще я убие. Затова е
решила повече да не търпи психическия и физически тормоз. Свидетелката
заявява, че детето и бащата се виждат по „Вайбър“. Детето му казва, че го
обича и пита, кога ще се прибере вкъщи.
Служителите на РУ-Я., посетили семейното жилище по сигнала на
молителката –св. М. и Д. - дават показания, че са заварили същата
емоционално разтроена. В детската стая са видели малката дъщеря на
страните също много разстроена, изплашена и плачеша. Не е искала да се
отделя от майка си, която я е успокоявала. Плачела е преди да дойдат
служителите на МВР. Детето е реагирало спокойно в тяхно присъствие. Св.
М. е разговарял с него. Ответникът е гледал телевизия в една от стаите и е
бил учуден от идването на органите на реда. Отрекъл е да е осъществил
насилие спрямо съпругата си. Тя е разказала, че за пореден път е претърпяла
насилие от него, че е викал и я е заплашвал. Св.М. не е сигурен, дали е
разказала за физическо насилие. Малко по-късно се е прибрала и другата
дъщеря на страните. Също е била много разстроена от това, което се е
случило. В присъствие на полицаите молителката е пожелала да напусне
апартамента, т. к. не се е чувствала спокойно там. Голямата й дъщеря също е
напуснала дома, като е счела, че малката й сестра ще се чувства по-спокойна,
ако са заедно. Преди това е разговаряла с баща си. Според свидетелите
молителката не е употребила алкохол, за разлика от ответника, на масата пред
когото е имало бира. Св. М. не е констатирал наранявания по молителката.
Свид. Д. обаче е видял червени петна по шията й, които тя му е показала като
причинени от ответника. Не е приела предложението на свидетеля да се обади
на Спешния център. Нейните обяснения са били изслушани от този свидетел,
докато св.М. е разпитвал ответника в другата стая. Според св. Д. е съставен
протокол за предупреждение само на съпруга, видно и от Протокол от
14.06.2022 г., съставен от С. Д. Д. по преписка вх.№***/2022 г. на РУ-Я..
Свид. Н. – колежка на молителката в частна фирма, която се занимава с
*** проучвания -дава показания, че по време на работа, от няколко месеца,
молителката е говорела със съпруга си твърде често по телефона и след всеки
3
разговор е била разстроена. Постоянно е трябвало да му казва къде и с кого е,
какво прави точно в момента. Честотата на разговорите й е пречила на
работата. Понякога е излизала от кабинета в коридора на болницата да
говори. Свидетелката я е виждала да си включва камерата на „Вайбър“ и да
обикаля с телефона стаята, за да покаже, че няма никой, където е тя. След
всеки разговор видимо не е била в кондиция. Идвала е на работа доста
изтощена, почти неадекватна и много изморена, почти всяка сутрин през
последните няколко месеца. На 15.06.2022 г. е дошла със синини по врата.
Била е много разстроена. Разплакала се е и е решила да сподели случилото се
на колежката си- че е влачена вечерта от съпруга си по земята, започнал е да я
души, казвайки че ще я убие. Това най-много я е притеснило. Малкото дете се
е събудило и е станало свидетел на насилието. Разплакало се е. После
молителката се е обадила на полицията. Помолила е колежката си да я
придружи до „Спешно отделение“, защото я е било страх да върви сама по
улиците. През цялото време се е оглеждала по пътя и е треперела, мъжът й да
не изскочи отнякъде. Страхувала се е за живота си.
В Психологически доклад от клиничен психолог П. К. и в Социален
доклад на ДСП-Я. от 29.08.2022 г. се съдържат дадени от голямата дъшеря на
страните –С.- сведения за осъществяван през годините психически тормоз от
страна на баща й над майка й по повод на необоснована ревност,
предизвиквала скандали вкъщи. Психологът е регистрирал повишена
тревожност и депресивни епизоди при детето.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1
от ЗЗДН. По същество същата е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права.
В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл.
2 от закона, упражнено спрямо съпруга (чл.3 т.1). Поради това пострадалият
има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от
всички събрани по делото доказателства.
4
Гласните доказателства подкрепят заявеното в декларацията на
молителката. Свидетелката Н. е очевидец на постоянния телефонен тормоз
над колежката й, видяла е синините по шията й на следващия ден след
насилието, както и явно изразения страх да върви сама навън. Единият от
полицаите, посетили сигнала на 14.06.2022 г., дава показания, е видял
червените петна на същото място по тялото- непосредствено след
причиняването им. Това, че другият полицай не си спомня, молителката да е
разказала за физическо насилие и да не е видял следи от такова, не изключва
възприятията на колегата му, на когото пострадалата лично е посочила
белезите. Освен това според св.Д., именно той е разговарял с нея, докато
колегата му е взимал обяснения от съпруга. Следите по тялото на
молителката са удостоверени и в листа за преглед в Спешно отделение.
Показанията на св. В., която като майка на ответника следва да се счита
заинтересована по смисъла на чл. 172 от ГПК, също съдържат данни за
конфликти между съпрузите, за дърпане на молителката за ръката от сина й,
за оплаквания от нея, че той се заканва да я убие- последното съобщено на
следващия ден след насилието. Данни за нетърпимо негово поведение се
съдържат й в социалния доклад, съдържащ и изложение на споделеното от
голямото дете на страните пред социалния работник. Такива факти е
споделило и пред психолога К.. Макар да се касае за частен документ, който
се ползва само с формална доказателствена сила, същият удостоверява, че
такова изявление е направено от издателя му-относно проведената
психологическа беседа. Моментът на издаването му не е фиксиран, но може
да се определи в периода след образуване на делото, предвид отразените
данни за раздялата на родителите и всекидневните позвънявания от бащата, с
цел детето да оправи отношенията му с майката.
Следователно изводът, че ответникът с действията си е осъществил
домашно насилие по смисъла на горецитираната разпоредба, както физическо,
така и психическо насилие, е категоричен.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита,
а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се
определи до осемнадесет месеца, предвид нееднократния характер на
насилието. Мерките по ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице чрез
отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
5
спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от
такива действия -от всякакъв вид насилие: и физическо, и психическо.
Системния характер и степента на насилието, застрашаващо живота и
здравето на пострадалата, обосновава максималния срок на мерките.
Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
В случая е налице тази хипотеза. Съдът счита, че декларацията не е
оборена от събраните доказателства и в частта относно детето, което е било в
дома по време на физическото и психическо насилие над майка му.
Полицаите са го видели разстроено, уплашено, чули са го да плаче още преди
да влязат в жилището, а на тяхното присъствие е реагирало спокойно. Не е
искало да се отделя от майка си и е тръгнало с нея при напускане на
жилището. Всичко това сочи, че не е било притеснено от идването на
служителите на МВР, а от предходно събитие. Самият ответник признава в
първото с.з., че детето се е събудило по време на конфликта между съпрузите.
Той е достатъчен като стресогенен фактор да го смути и разстрои.
Многократно изтъкваните в хода на делото от ответника обстоятелства, че
детето проявява привързаност към него, общува активно, търси близост, не
изключват осъществяване на насилие спрямо майката, в негово присъствие,
доколкото агресивното поведение не е насочено срещу самото дете, към което
бащата има различно отношение. Законът обаче квалифицира като
емоционално насилие върху дете такова поведение спрямо друго лице от
домашните, извършено в присъствие на детето.
Поради това следва да се предприемат и мерки за закрила спрямо
детето, но доколкото същото не е пряк обект на насилието, нито има данни
многократно да е извършвано пред него, следва срокът да е минимален.
Опасенията на майката, че бащата би могъл да въздейства психически върху
детето с цел помиряването си с нея, не могат да обосноват по-голяма
продължителност на мерките, доколкото законът урежда като релевантен
факт конкретното извършено насилие, а не всякакво предполагаемо бъдещо
поведение.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. и съдебни разноски в размер на 20 лв.
6
за призоваване на свидетели.
Следва да му бъде наложена глоба на основание императивната
разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в минимален размер - 200 лв., с оглед на
факта, че се налага за първи път, която глоба да се заплати по сметката на
съда.
Следва ответникът да заплати на молителката и направените по делото
разноски на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Г. В. от гр. Я., *** с ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д. В. В., ЕГН ********** от гр.
Я., *** и малолетното дете Г.Д. В., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Д. Г. В. от жилището, обитавано съвместно с Д. В. В. в
гр. Я., *** за срок от осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Д. Г. В. от гр. Я. да приближава Д. В. В., ЕГН
********** от гр. Я., ***, всяко нейно местопребиваване, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от
осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Д. Г. В. от гр. Я. да приближава малолетното дете Г.Д.
В., ЕГН **********, всяко негово местопребиваване, жилището, детската
градина и местата за социални контакти и отдих, до за срок от три месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
НАЛАГА на Д. Г. В. глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. В. да заплати ДТ в размер на 25 лв. и съдебни разноски
в размер на 20 лв. по сметката на ЯРС.
ОСЪЖДА Д. Г. В. да заплати на Д. В. В. направените по делото
разноски в размер на 400 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР -Я.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
7
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8