Р Е Ш Е Н И Е
№………./......07.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар
М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1522 по описа за 2015 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба, заведена с вх. №28410/23.09.2015г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, на К.Д.Д., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощник адвокат М.П.,***, съдебен адрес:***.
Със същата срещу „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Солун” 3, представлявано от
изпълнителния директор С.В., са
предявени искове за връщане на сумата 80 000 лева, представляваща преведена
от ищеца на 05.01.2012г. по банковата сметка на ответното
дружество сума при начална липса на основание за това, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2015г., до
окончателното й плащане, както и за
заплащане на сумата 30 307,22 лева,
представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 80 000 лв. за периода от 06.01.2012г.
до 22.09.2015г.
Ищецът претендира и осъждане на
ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се
на чл.78, ал.1 ГПК.
В предмета на делото е включено и
прието за разглеждане направено от ответника „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Солун” 3, възражение за прихващане с насрещно негово вземане от ищеца К.Д.Д., ЕГН **********,***, в размер на 75 050 лева,
представляващо неоснователно изплатена на 28.03.2013г. по банков път сума с посочено
основание - изплатен дивидент съгласно решение на ОСС, подлежаща на връщане на ответното
дружество.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по
делото, направен в открито съдебно заседание от 25.04.2013г., изменен в открито
съдебно заседание на 09.06.2016г.
По предмета на спора.
Производството е
образувано по искове с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадени парични средства поради начална
липса на основание за това, ведно със следващото се обезщетение за забава.
Ищецът
К.Д.Д. твърди, че е
бил съдружник и управител в „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД (преобразувано на
21.05.2014г. в АД), притежавайки 10% от дружествения капитал. С решение на
общото събрание на съдружниците от 27.12.2013г. ищецът е бил изключен като
съдружник и освободен като управител на дружеството, като промените са вписани
в Търговския регистър по партидата на
дружеството на 22.01.2014 г.
На 05.01.2012г. ищецът превел по
банковата сметка на ответника сумата от 80 000 лв., с вписано във вносната
бележка основание „захранване”.
Като твърди, че нито към датата на
плащането, нито преди или след това между страните е имало облигационна връзка,
по силата на която платената сума да е била дължима, а посоченото във вносната
бележка основание „захранване” само по себе си не изпълнява критериите за
правно основание за прехвърляне на имуществени права от една правна сфера в
друга, ищецът твърди, че сумата е била платена при начална липса на основание и
връщането й е изискуемо от момента на плащане.
При тези основни твърдения ищецът
претендира осъждане на ответното дружество да му върне неоснователно платената
сума от 80 000 лева, ведно с дължимото обезщетение за забава, чийто размер
за периода от деня, следващ извършването на превода (06.01.2012г.) до датата на
подаване на исковата молба в съда (22.09.2015г.) се заявява в размер на
30 307,22 лева.
Ответникът
„РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, развива, на първо място, правопогасяващо
възражение, че правото на ищеца да претендира връщане на исковата сума е
преклудирано по силата на сключена между страните извънсъдебна спогодба от
05.06.2015г., представена по т.д. №211/2014г. на Варненски окръжен съд (ВОС)
със съвместна молба на страните вх. №17844/08.06.2015г.
На второ място, като не отрича
получаването на сумата от 80 000 лева по банковата му сметка, ответникът оспорва иска като твърди, че плащането
е извършено с оборотни средства на дружеството, налични на каса, и е с
основание захранване на разплащателната му банкова сметка.
***не за прихващане с насрещно негово
вземане към ищеца за връщане на неоснователно изплатена му като дивидент сума в
размер на 75 000 лева, извършено на 28.03.2013г. по банков път.
Като
твърди, че посоченото в платежното нареждане основание за плащане на сумата - изплатен дивидент съгласно решение на ОСС,
е невярно, тъй както протокол за взето от ОСС решение за изплащане на дивиденти
липсва, ответникът поддържа становище, че тази сума е получена от ищеца без
основание, поради което дължи нейното връщане на дружеството.
Възражението
за прихващане на ответника е включено в предмета на делото за съдебно разглеждане
и произнасяне (чл.298, ал.4 от ГПК). Същото намира правно основание в нормите
на чл.104, във вр. с чл.103 и чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищецът
К.Д. не оспорва, че на 28.03.2013г. е
получил от ответника сума в размер на 75 050 лв., като дивидент.
Противопоставя твърдения обаче, че плащането
е направено въз основа на решение на общото събрание на съдружниците за
разпределяне на печалбата и изплащане на дивидент, протоколът за който се
съхранява в деловодството на ответното дружество, това решение е взето от съдружниците С.В.,
притежаващ 90% от капитала, и К.Д., притежаващ 10% от капитала, като плащането
е било надлежно отразено в счетоводството на ответника.
Наред с това ищецът не
оспорва, че между него и ответника е била сключена извънсъдебна спогодба от
05.06.2015г., представена по т.д.
№211/2014г. на ВОС, но възразява за нейната относимост към
предявения иск като твърди, че същата урежда изцяло последиците от воденето
само на описаните в нея дела между страните и касае откази само от процесуални
права и от претенции за вреди.
Това
твърдение се оспорва от ответното дружество като се поддържа становището,
обосновано подробно в подадения отговор на исковата молба, че с оглед
постигнатата в чл.5 на спогодбата договореност и факта, че в хода на исковото
производство по т. д. №
211/2014г. на ВОС и в.т.д. №117/2015г. на ВАпС обстойно е бил обследван въпроса
за извършен от ищеца К. Д. превод на сумата от 80 000 лева по приложена от
самия него банкова вносна бележка от 05.01.2012г., правото на ищеца да
претендира отново връщане на сумата е преклудирано.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Представената от ответника „РУБИКОН
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД спогодба от 05.06.2015г., подписана между страните и
представена със съвместна молба вх. №17844/08.06.2015г. по т.д. №211/2014г. на
Варненски окръжен съд, на основата на която се обосновава възражението за
преклузия на правото на ищеца да претендира връщане на исковата сума, съдът
намира за неотносима по предмета на настоящия съдебен спор. Тази спогодба се
отнася до други спорни отношения между страните, без наличие на преюдициално
значение за изхода на настоящия спор. Същата не съдържа изявления, които да се
идентифицират с правоизключващи или правоотблъскващи последици по смисъла на
чл.365, ал.1 от ТЗ по отношение на отнесените от страните за съдебна реализация
права в настоящото производство.
Ето защо доводът на ответника, че
процесния правен спор е в обхвата на посочената от него спогодба, се цени като
неоснователен.
Произходът на внесените от ищеца К.Д. по разплащателната сметка на ответното
дружество 80 000 лева е установен и се идентифицира като средства, изтеглени от
неговата лична сметка в същата банка и в период от време, съвпадащ с вноската
по тази разплащателна сметка (така нареждане разписка от 05.01.2012г., 09:57ч.,
и вносна бележка от 05.01.2012г., 10:05ч., и двете при банка „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК” АД, клон 87000 Транспортна). Разходният касов ордер
(РКО) от същата дата 05.01.2012г., представен от ответника с цел да обори този
доказателствен факт, не носи подписа на ищеца и не удостоверява, че в случая
процесните 80 000 лева са оборотни средства на дружеството - ответник,
използвани от ищеца в качеството му на управител на това дружество към този
момент.
В процесния случай захранването на
разплащателната сметка на ответното дружество (към този момент правно
организирано като ООД) от неговия управител не може да се идентифицира нито с
основание за дарение, нито с основание изпълнение на задължение, нито пък със
заемно основание. Липсват твърдения от страните и представени доказателства в
тази насока. Единствено възможния правен и фактически обоснован извод, който се
налага въз основа на доказателствата по делото е, че дружеството - ответник
дължи да възстанови получените от него без валидно основание парични средства в
размер на 80 000 лева, с които ищецът ефективно е заверил разплащателната му
банкова сметка.
*** за прихващане с изплатената от
него на 28.03.2013г. по банков път и
получена от ищеца сума в размер на 75 050 лева, подлежаща на връщане поради
липсата на основание за нейното плащане, съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения:
Процесната сума касае банков превод от
сметката на ответното дружество по сметката на ищеца, извършен на 28.03.2013г.
от счетоводителя на това дружество към този момент, и с основание плащане на
дивидент. Касае се за документ, изходящ от дружеството, чиято е
доказателствената тежест да опровергае съдържанието на записа в платежното
нареждане, посочващо в основание на транзакцията плащане на дивидент. Ответното
дружество не представя такива доказателства. Нещо повече, извършената
съдебно-счетоводна експертиза по счетоводните записи на дружеството ответник,
както и данъчната информация по ЗКПО,
подкрепят напълно записа в процесния банков превод, като плащане на дивидент.
Доказателствения довод на ответника за липсата на протоколно решение на ОСС за
изплащане на такъв дивидент, не може да обоснове извод за липса на основание по
процесното плащане.
Ето защо заявеното от ответника искане
за съдебна компенсация на насрещни задължения на страните следва да се отхвърли
като неоснователно.
По изложените съображения предявеният
от ищеца главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД се цени като доказан по основание и размер,
поради което се уважава.
Основателен е и акцесорния иск за
изтекли лихви върху главницата за претендирания период от време. Както е прието
и в решение №985/01.09.2010г. по гр.д. №2924/2008г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, давностният срок на претенцията за връщане
на даденото при начална липса на основание с оглед разясненията в т. 7 на
Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС на РБ започва да тече още от деня на
получаването на престацията, от което следва извод, че ответникът изпада в забава
още към момента на получаването на паричните суми от ищеца, без да е без да е
необходима поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД. За периода от 06.01.2012г. (дата, следваща датата на даването на
сумата) до 22.09.2015г. (дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда) дължимите законни лихви
върху главницата от 80 000 лв. са в общ размер 30 310,69 лева
(изчислени от съда с помощта на автоматизирана изчислителна система АПИС –
ФИНАНСИ/ Изчислителни системи/). Този размер е по-голям от претендирания от
ищеца, поради което и с оглед на диспозитивното начало на гражданския процес
искът следва да бъде уважен в предявения размер от 30 307,22 лева.
При безспорно установена забава на
ответника за връщане на получената при начална липса на основание сума,
продължаваща и понастоящем, главницата от 80 000 лв. следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
23.09.2015г., до окончателното й плащане.
Във връзка с формирания
краен извод за основателност на предявените претенции и тяхното уважаване,
съобразно и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК основателно
се явява искането на ищеца да му се присъдят сторените за производството
разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.194) и
доказателствата за направени разноски, са в общ размер на 9 446,39 лева, и
следва да се репарират изцяло на ищеца.
Въз основа на
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Солун” 3, представлявано от изпълнителния директор С.В.,
да заплати на К.Д.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 80 000 лева (осемдесет хиляди
лева), представляваща преведена от ищеца на 05.01.2012г. по банковата
сметка на ответното дружество сума при начална липса на основание за това,
на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.09.2015г., до
окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 30 307,22
лева (тридесет хиляди триста и седем
лева и двадесет и две стотинки), представляваща общия размер на дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
80 000 лв. за периода от 06.01.2012г. до 22.09.2015г.; както
и сумата 9 446,39 лева (девет
хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Солун” 3, представлявано от
изпълнителния директор С.В.,
възражение за прихващане с насрещно негово вземане от ищеца К.Д.Д., ЕГН **********,***, в размер на 75 050 лева,
представляващо изплатена на 28.03.2013г. по банков път сума с посочено
основание - изплатен дивидент съгласно решение на ОСС, подлежаща на връщане на ответното
дружество, поради начална липса на основание за нейното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: