№ 5619
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 12125 от 2.11.2022 г., постановено по гр. дело №
35756/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 177 с-в е осъдена Столична
община, ЕИК: ******* да заплати на ищцовото дружество „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: ******* на основание чл. 410 КЗ във връзка с
чл. 49 ЗЗД сума в размер на 427, 31 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило ПТП на 12.07.2021 г.
в гр. София при обходен маршрут на бул. „Тодор Каблешков“ с участието на
МПС марка „БМВ“, модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* и сумата от 15 лева
– ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от
442, 31 лв. от 01.07.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника – Столична
община, в срока по чл. 259 ГПК, с която същото се обжалва в цялост като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила, в това число разпоредбите на чл. 140, ал 1, вр. чл. 146
ГПК. Въззивникът твърди, че изготвеният от първата инстанция доклад не
съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и
разпределяне на доказателствената тежест между страните. На следващо
място поддържа, че решението е постановено при липса на доказателства.
Излага становище, че е ограничено правото на защита на ответника предвид
1
липсата на конкретизация на местоположението и размерите на твърдяната от
ищеца дупка, съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на дупка на
пътното платно, нито наличието на причинно-следствена връзка с щетата.
Заявява, че с постановеното решение съдът не е обсъдил подробно и
задълбочено събраните доказателства и същото е немотивирано. Предвид
изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционния акт като
неправилен, незаконосъобразен и постановен при неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба – „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага становище, че по
делото механизмът на ПТП и причинната връзка между вредите и
настъпилото ПТП са установени по безспорен начин, както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно
събитие. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви
относно правните си изводи. Предвид изложеното моли въззивния съд да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да постанови решение, с
което да потвърди акта на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 410 от КЗ от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Столична община за сумата от 442, 31 лева,
от които 427, 31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпили вреди в
резултат на ПТП от 12.07.2021 в гр. София при обходен маршрут на бул.
„Тодор Каблешков“ с участието на МПС марка „БМВ“, модел „X 5 М 50 Д“ с
рег. № ******* и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху пълната сума от 442, 31 лв. от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2021 г. в гр. София при
движение и използване на обходен маршрут на бул. „Тодор Каблешков“
поради извършвани ремонтни дейности, водачът на МПС марка „БМВ“,
модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* прЕ.нал през несигнализиран,
необезопасен и неподсигурен участък от пътното платно с наличие на дупка,
запълнена с чакъл и част от бордюр, като вследствие на надигане на бордюра,
били нанесени имуществени вреди на посочения по-горе автомобил. Към
момента на настъпване на пътния инцидент за лекия автомобил била
сключена валидна застраховка „Каско” към ищеца. След подадено заявление
била образувана щета, изготвени били опис - заключение, калкулация по щета
и ликвидационен акт, въз основа на които на „ф.“ ЕООД, в качеството му на
Л.ополучател било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на
427, 31 лева, с преводно нареждане от 15.07.2021 г. Пътят, по който се движил
2
автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от общинската
пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. Ищецът счита,
че му се дължат изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи в размер
на 15 лева и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Не оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение, както и
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на
необезопасен и изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване
на твърдяното ПТП. Оспорва наличието и механизма на процесното ПТП.
Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на вредите по процесния автомобил, който
не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Заплащането на обезщетението и наличието на застрахователно
правоотношение не се оспорват от страните.
По делото е представено уведомление за щета № 44012132120614 от
13.07.2021 г. (л. 7 от делото на СРС), от което се установява, че на 12.07.2021
г. водачът Г.С. е управлявал процесния автомобил, като през обходният
маршрут на бул. „Тодор Каблешков“, който бил в ремонт към онзи момент,
прЕ.нал през дупка, запълнена с чакъл и част от бордюр, вследствие на което
бордюрът се надигнал и нанесъл щети по автомобила.
Видно от застрахователна полица № 440120011004231, ведно с
приложения и общи условия (л. 8 – 14 от делото на СРС) към процесната дата
за лекия автомобил има сключена валидна застраховка „Каско+” към ищеца с
покрити рискове по клауза пълно каско и допълнителна договореност
официален сервиз, като се касае за покрит застрахователен риск, за който
отговаря застрахователното дружество, съгласно чл. 343 КЗ.
От представеното по делото свидетелство за управление на МПС (л. 18
от делото на СРС) на свидетеля Г.С. се установява, че автомобилът е бил
управляван от правоспособно лице.
От представения по делото талон на автомобила (л. 15-16 от делото на
СРС) се установява, че автомобилът е собственост на Л.одателя „П. Л. БГ”
ЕООД, а ползвател е Л.ополучателя – „ф.“ ЕООД.
От представените опис-заключения по образуваната щета №
44012132120614 от 13.07.2021 г., калкулация по претенция №
44012132120614 от 13.07.2021 г. (л. 22 – 25 от делото на СРС) се установява,
че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 427, 31 лева,
изплатени на Л.ополучателя – „ф.“ ЕООД, като застрахован, видно от
представеното платежно нареждане (л. 26 от делото на СРС).
По делото е приложена и регресна покана от 07.12.2021 г., адресирана
от ищцовото дружество до Столична община за заплащане на сумата от 442,
31 лв. по щета № 44012132120614 и отговор на Столична община от
15.12.2021 г. (л. 27-29 от делото на СРС).
По делото е приложено писмо до г-жа Стоянова, заместник-кмет на СО
3
от инж. Джоргов, заместник-кмет на СО (л. 41-42 от делото на СРС), в което е
посочено, че за описания в документите по делото път отговаря Столична
община, като за периода 12.06.2021 – 17.07.2021 г. е въведена временна
организация на движението с пълно затваряне на кръстовището на бул.
„Тодор Каблешков“ в участъка с ул. „Луи Айер“ до ул. „Деян Белишки“, като
за периода на затварянето е предвиден обходен маршрут през ул. „Шарл
Шампо“ и през колелото на градския транспорт. Приложени са и заповеди на
кмета на СО във връзка с временната организация на движението във връзка с
ремонтните работи по бул. „Тодор Каблешков“ (л. 43-47 от делото на СРС).
Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан Г.Р. С. – водач
на автомобила. Заявява, че си спомня за инцидента. През лятото на 2021 г. се
движел по бул. „Тодор Каблешков“, който се ремонтирал по посока от бул.
България към посока ул. „Луи Айер“. Там имало изкопи направени,
нахвърляни материали от ремонтните дейности. Целият бул. „Тодор
Каблешков“ бил в ремонт, но в тази част имало обход. Обходът бил наляво
покрай блокови пространства, за да може да се излезе на „Лидл“. Свидетелят
прЕ.нал през насипите и отдолу излязъл бордюр, който бил засипан.
Следствие на това предна лява гума на автомобила била скъсана и предна лява
джанта била ударена. Свидетелят се движел с 20 км. в час. Можело да се
минава по бул. Тодор Каблешков, тъй като имало обходни маршрути.
Свидетелят видял бордюра и затова спрял. Не бил звънял на застраховател.
Било събота. Автомобилът бил БМВ Х5. Обходният маршрут бил около
бензиностанция Петрол. Нямало забранителни знаци за прЕ.наване.
Свидетелят знаел за въведената временна организация на движението. Не
може да каже на коя улица станало ПТП. Било малко преди кварталната
бензиностанция на Петрол.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа
експертиза, съгласно която всички увреждания по автомобила, отразени в
описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие. Съгласно заключението, стойността, необходима за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 541, 28 лева.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
4
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
и 3) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на определена
работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина, която се предполага), вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа.
Установява се по делото, че за процесното МПС е бил сключен договор
за застраховка „Каско+“ в сила към датата на процесното ПТП, както и че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е
заплатило на Л.ополучателя застрахователно обезщетение в размер на 427,31
лв.
Обстоятелството, че не е бил съставен протокол за ПТП не означава, че
същото не се е състояло, тъй като съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол
на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие в изрично посочените в разпоредбата
хипотези, в които не попада процесното ПТП.
Неоснователни са възраженията, че е ограничено правото на защита на
ответника предвид липсата на конкретизация на местоположението и
размерите на твърдяната от ищеца дупка, съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ищецът е посочил местоположението на дупката – в гр. София, на обходен
маршрут на бул. „Тодор Каблешков“ поради извършвани ремонтни дейности
на булеварда.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и
местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено
ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са
свързани с републиканските пътища или с улиците. Разпоредбата на чл. 31 от
ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, Списъците
на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават
от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В
изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 236 на
Министерския съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските
пътища, изменено и допълнено с решения на Министерския съвет № 155 от
2009 г., № 301 и 677 от 2011 г., № 807, 871 и 1016 от 2012 г., № 340 и 646 от
2014 г., № 110, 852 и 1031 от 2015 г., № 148, 255, 315, 745, 869, 957 и 1030 от
2016 г., № 68, 374, 545 и 646 от 2017 г., № 45 и 353 от 2018 г., № 359 от 2019
г., № 20, 641, 696 и 887 от 2020 г. и № 283, 285 и 670 от 2021 г., № 552 и 1028
5
2022 г., и № 707 от 12 октомври 2023 г. Съдът, като взе предвид мястото, на
което е настъпило процесното ПТП – временен обходен маршрут на бул.
„Тодор Каблешков“ в гр. София, намира, че произшествието е настъпило на
общински път и отговорност за неговото поддържане е имал ответникът по
настоящото дело, което се потвърждава и от представените от ответника по
делото документи л. 41-47 от делото на СРС. Доколкото ответникът е
юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде
ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно Постановление № 7 от 1959
г. на Пленума на Върховния съд.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция (така Постановление № 7 от 29.12.1958
г.). За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на
определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Неоснователни са възраженията, че ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване наличие на дупка на пътното платно, нито
наличието на причинно-следствена връзка с щетата.
От анализа на събраните по делото доказателства следва изводът, че
наличието на дупка на пътя и механизмът на ПТП е несъмнено установен –
показанията на свидетеля относно наличие на необозначена и
несигнализирана дупка на пътя кореспондират, както с описанието на
събитието в уведомление за щета № 44012132120614 от 13.07.2021 г., така и
със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, и посоченото от вещото лице,
че вредите по лекия автомобил са в причинна връзка с посочения механизъм
на процесното ПТП. В процесния случай съдът намира, че по делото
безспорно се доказва, че длъжностните лица от администрацията на
ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от
ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т. е налице е неизпълнение на законово
задължение.
На следващо място не е налице изискване вещото лице да е очевидец на
инцидента, че да може да даде заключение по поставените му задачи. Да се
приеме тезата на въззивника, би означавало пред ищеца да се поставят
изисквания по отношение на процеса на доказване, каквито не се съдържат в
процесуалния закон. Заключението на САТЕ, ценено в съвкупност с приетите
писмени и гласни доказателства по делото, води до извод за основателност на
предявената претенция, с оглед което и тези доводи, съдържащи се в жалбата
следва да се преценят като неоснователни.
Не се доказва настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на
6
застрахованото МПС, тъй като дупката на пътя е била необозначена, а
ответникът, чиято е тежестта, не доказва наличието на съпричиняване. Видно
от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определението от 29.08.2022 г. (л.
48-49 по делото пред СРС), съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните. Дали водачът на автомобила е извършил административно
нарушение не е предмет на делото, а и няма как да промени изводът за
наличие на необозначена дупка на пътя. Необозначената и необезопасена
дупка не представлявала предвидимо препятствие на пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона, който е в
размер на действително причинените вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
ищецът е ангажирал доказателства, че е заплатил за ремонт на увредения
вследствие на ПТП автомобил сумата от 427, 31 лева, която сума е по-малка
от посочената от вещото лице стойност на щетата по средни пазарни цени в
размер 541, 28 лева. Предвид изложеното и съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер, а имено 442, 31 лв., от
които 427, 31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпило ПТП на 12.07.2021 г. в гр. София при обходен
маршрут на бул. „Тодор Каблешков“ с участието на МПС марка „БМВ“,
модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* и сумата от 15 лева – ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от 442, 31 лв. от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2013 г., по т. дело № 6 от 2012
г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са договорени, така и че са заплатени. В
договора за правна помощ следва да бъде указан размерът и начинът на
плащане на уговореното между страните възнаграждение. В конкретния
случай въззиваемата страна не е представила доказателства за уговорено
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
и начин на плащане. Предвид изложеното искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-А въззивен състав:
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12125 от 2.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 35756/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 177 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8