Решение по дело №2781/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260397
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20202100102781
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е № 212

 

                                                      гр. Бургас, 27.05.2021г.

           

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                            

                                                                      Окръжен съдия : Иво Добрев

                                                                                                                          

при секретаря Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д. № 2781 по описа за 2020 година, съобрази следното:

 

          

 Производството по делото е образувано по повод искова молба на Ж.М.Т., ЕГН **********, чрез нейната *** и законен представител М.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу Ж.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***  за осъждане на ответника да заплати на малолетното дете, чрез неговата майка сумата от 30 000 лева обезщетение за причинените и неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от непозволено увреждане, представляващо престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 предл.първо вр. чл.26 ал.1 НК.

           Твърди се в исковата молба, че М.Т. е живяла с ответника на съпружески начала, като *** и Ж.Т. се родила по време на съвместното им съжителство с П.. Заявява се, че по отношение личността на малолетното момиче е извършено престъпно деяние, осъществяващо признаците от състава на чл.152 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. За това тежко умишлено престъпление от общ характер ответникът П. бил осъден от наказателния съд с влязла в сила присъда по НОХД №573/2019г. на Окръжен съд гр.Бургас. Уточнява се, че в резултат от инкриминирано деяние- изнасилване на низходяща сродница, която не е навършила 14 години, детето е преживяло и търпи тежки болки и страдания, които са повлияли в негативен план на неговата психика. След преустановяване на престъпното деяние пострадалата в продължение на няколко месеца спряла да се храни, продължавала и към настоящия момент да гледа в една точка, изпитвала страх от ответника и посещавала психолог от месец април 2018г., както и понастоящем.       

            Сочи се също така, че преживените тежки болки и страдания се дължали и са резултат от престъпната деятелност на ответника и последица от осъщественото по отношение на малолетното дете противоправно деяние-изнасилване.

Отговор на исковата молба не е постъпил в срок.

            След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            С влязла в сила на 18.11.2020г. присъда №293/15.10.2019г., постановена по НОХД №573/19г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас ответникът Ж.Т.П. е признат за виновен в това, че в периода месец ноември 2017г. до 17.03.2018г. в с.К., общ.А., обл.Бургас, в условията на продължавано престъпление многократно се съвкуплявал с лице от женски пол, негова низходяща сродница- дъщеря му Ж.М.Т., като изнасилената не е навършила 14 години, принуждавайки я към това със сила, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 вр.ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2, предложение първо НК вр. чл.26 ал.1 НК вр. чл.54 НК вр. чл.58а ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим.

Присъдата, с която ответникът е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.152 НК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК/. Следователно цитираният съдебен акт има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, поради което тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд.

По делото е безспорно установено, че именно ответникът П. е извършил изключително тежкото престъплението срещу личността на малолетното дете, като това е станало в условията на продължавана престъпна дейност, а жертвата на престъплението е принуждавана със сила да търпи противоправното поведение на извършителя.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелката Т.Я. споделя, че в качеството си на психолог и социален консултант е провеждала множество срещи с пострадалото дете, което към момента на запознанството им било на 10 години. Описва изключително подробно емоционалното състояние на Ж.Т., прилаганите методи за общуване с цел преодоляване отчуждението и затварянето на момичето. Категорична е, че се касае до сериозна психологична травма в резултат на случилото се, която носи множество потенциални рискове от отключване на психично заболяване в бъдеще време. Уточнява в тази връзка, че съществува голяма вероятност от поведенчески проблеми през пубертета и на по-късен етап от формирането и като личност по повод създаването и поддържане на лична връзка с друг партньор като възрастен. Изразява опасенията си от развитие на страхова невроза при детето. Казаното от нея се потвърждава изцяло от изявленията на свидетелите С.Д. и Н.Д., при които детето е настанено до навършване на пълнолетие. Първата разказва, че малолетното момиче се доверило единствено и само на нея и споделило подробности относно преживяното. Проследява състоянието на Т. през годините, като е убедителна в изявленията си, че детето и понастоящем не е преодоляло стреса и ужаса от преживяното. Споделя в тази връзка, че ищцата продължава да изпитва страх от мъже, като се държи резервирано дори със съпруга и. Това и състояние започнало да се подобрява чак след като ответника влязъл в затвора и не съществувала опасност да го срещне по улиците на селото. Н.Д. свидетелства, че пострадалата била изключително затворена и не искала да общува, да се храни и ходи на училище, плачела и сънувала кошмари, като последното и състояние не било преодоляно и към настоящия момент. Последната година ходила на училище, но само с придружител. Разказва, че за случилото се детето е споделяло само на съпругата му.      

Съдът при обсъждане показанията на свидетелите, включително при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие казаното от тях, като счита, че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по случая.

След съвкупен анализ на ангажираните по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установява, че извършеното противоправно посегателство против личността на пострадалата е предизвикало изключително сериозни емоционални травми, прераснали в постоянни страдания за продължителен период от време, които са оставили негативен отпечатък върху съзнанието и поведението и́ до настоящия момент. Касае се за вреди, нанесени по отношение на духовния и́ интегритет, които имат своето трайно проявление и понастоящем. Крехката възраст, на която ищцата е станала обект на толкова тежко престъпно посегателство е способствала за продължителното проявление в толкова висока степен на установените чрез доказателствения материал по делото емоционални болки и страдания. Бивайки едва девет-десет годишна към момента на извършване на деянието Ж.Т. все още не е достигнала до това физическо и психическо развитие, което да може да я определи, като окончателно оформена личност, способна да неутрализира или намали в достатъчно голяма степен изпитаните душевни болки и страдания. Ищцата е била и все още е в етап на съзряване и развитие, което я е характеризирало като личност, податлива и чувствителна към външни фактори, а стресово събитие от характера на осъщественото спрямо нея сексуално посегателство неминуемо представлява изключително грубо и интензивно засягане на най-съкровените и неимуществени блага, което по същността си е оставило дълбоки негативни отпечатъци върху психиката и развитието на момичето. За тези неоспорими факти свидетелстват и показанията на свидетелите, кредитирани от съда, които изцяло съответстват на останалия доказателствен материал.

Оценката на всички, приобщени по делото доказателства в тяхната съвкупност води до безпротиворечивия извод, че изживяната стресова ситуация е довела до отчуждаването на ищцата от обкръжаващата я социална среда, затварянето й в себе си и ограничаването на контактите и́ с нейните близки. Ищцата спряла да споделя, затворила се в себе си, плашила се от мъже, изпитвала страх от нападение, във времето когато ответникът не бил задържан под стража. Горното несъмнено е рефлектирало върху ежедневния и́ живот и взаимоотношенията и́ с околните. Негативните емоции, причинени от извършеното спрямо нея изнасилване се отразяват и на съня, който е станал неспокоен, ищцата се будила и сънувала кошмари. Всичките тези стресови изживявания са проявление на нанесената тежка психическа травма на детето. От съвкупния анализ на ангажираните доказателства несъмнено се установява, че тази тежка форма на травматично стресово разстройство намира своето проявление и в настоящия момент, като ищцата все още изпитва всички гореизброени тежки травми върху личността си повече от три години след извършването на процесното деяние спрямо нея.

Неблагоприятните последици върху неимуществената сфера на Т. подлежат на репариране, тъй като представляват вреди, които произтичат в условията на пряка причинно-следствена връзка от извършеното противоправно действие.

При определяне на техния размер съдът следва да се ръководи от критерия справедливост, който по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързан с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като съдът е необходимо да отчете действителният им размер, с оглед продължителността на болките и страданията, отразили се на личността пострадалата, с оглед нейните специфични характеристики.

Взети предвид всички установени релевантни факти и обстоятелства, ценени съобразно посочения критерий, обуславят извод, че настъпилите вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с установените по делото противоправни действия, следва да бъдат обезщетени със сумата от 30 000 лева, като същата в пълен размер репарира неблагоприятните последици, настъпили в неимуществената сфера на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая дължимата държавна такса е в размер на 1200 лева, която сума следва да бъде възложена на ответника.

Искане за присъждане на разноски не е направено.

Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Ж.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Бургас да заплати на Ж.М.Т., ЕГН **********, чрез нейната *** и законен представител М.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева- обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от непозволено увреждане, представляващо престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 предл.първо вр. чл.26 ал.1 НК.

ОСЪЖДА Ж.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Бургас да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                                          Съдия :