№ 1081
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202300 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4315240, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на КР.
Л. В. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки дадените от съда изрични указания, въззиваемата страна
включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка
1
за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 20.12.2020 г. в 11,45 часа, на
Републикански път II - 64, км. 50 + 400, посока от с. Труд към гр. Пловдив,
при въведено ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, АУДИ А4 с
рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 84 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 24 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканите и приложени като доказателства писмо от
ОПУ – Пловдив към АПИ /л. 10/ и схема на наличното знаково стопанство /л.
11/, км. 50 + 400 на републикански път II – 64 попада в отсечката с две платна
за движение преди град Пловдив. Нарастването на километража на пътя е в
посока Карлово – Пловдив. Посочено е, че на самия км. 50 + 400 в дясно, в
посока от село Труд към град Пловдив няма поставени никакви пътни знаци,
в т. ч. и пътен знак В26. Посоченото място е извън зоната на действие на
пътен знак В26 - 60 км/ ч, който е поставен на км. 49 +800, чието действието
се изчерпва при км. 49 + 960. Няма наличен знак В34.
Горното води до извод, че на въпросния пътен участък липсва въведено
2
ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26,
поради което и се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е
допуснато превишение на режима на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
3
процесния път. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната
дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това
становище. В този изричен смисъл е Решение от 09.7.2020г. по Наказателно
дело 1093/2020г. Административен съд – Пловдив.
Отделно от горното, като друго самостоятелно основание за отмяна на
атакувания ЕФ е неспазването на изискването на чл. 10, ал.1 Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.
В конкретния случай, по преписката е представен Протокол по чл. 10 от
Наредбата касаещ осъществяване на контрол в село Труд ул. „Карловска“ №
42. Въпреки изрично изискания от страна на съда с разпореждането за
насрочване Протокол по чл. 10 от Наредбата отнасящ се за км. 50 + 400,
Републикански път II – 64, такъв въззиваемата страна не представи.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи, че несъставянето на
Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че
са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични
изисквания, а както е добре известно административно -наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на
допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото
заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в
административно - наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на
личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане
4
на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ - Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както
и решение по делото Горанова - Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски би
имал жалбоподателят, доколкото обаче такива не са претендирани, то и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4315240, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на КР.
Л. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5