Р Е Ш Е Н И Е
№ 2130/16.5.2019
г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18343 по опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск
от М.Б.Б. с ЕГН ********** *** срещу Прокуратура на
РБ с пр.осн.чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдание в резултат на отказ на ответника да предприеме адекватни
мерки за лечението на ищеца по време на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за периода от 03.08.2017 г. до подаване на молбата – 01.12.2017 г.,
ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата. Вредите се изразяват в това, че считано от втората половина на м.август
2017 г. М.Б. изпитва силни болки и страдания, свързани с обостряне на бъбречно
заболяване. Тези болки са съпроводени с уриниране на кръв или мътна урина,
съпроводени са със затруднения при уринирането. Въпреки това ответникът не е
предприел адекватно лечение в Следствения арест или на друго място, същото се
възпрепятства, формално е и не се изпълняват предписанията на съда.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че считано от 03.08.2017 г. той се е намирал в Следствения арест в гр.Варна с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 1046/17 г. на РПУ Провадия
– прокурорска преписка № 10330/17 г. по опис на ВОП. През втората половина на
м.август започнал да прави тежки бъбречни кризи, като първоначално охраната и
наблюдаващия прокурор не са вземали мерки за облекчаване на положението му.
Подадената от пълномощниците му молба от 13.09.2017
г. била отхвърлена с постановление от 08.09.2017 г. на наблюдаващия прокурор.
На задържаното лице не е бил осигурен преглед при лекар – специалист. Била
подадена молба до ВОС за изменение на мярката за неотклонение на ищеца. Същата
била потвърдена, но съдът е указал на ответника да предприеме мерки за лечение
на задържаното лице. Прокуратурата не е предприела адекватни мерки за лечение –
обективното състояние на ищеца било установено от специалист от Съдебна
медицина чрез измерване на кръвното налягане и „преслушване“. Отново била
подадена молба за изменение на МНО, същата била потвърдена, но Апелативен съд
Варна в мотивите си е посочил, че М. следва да се лекува като осигуряването на лечение е от компетентността
на Прокуратурата. На 20.10.2017 г. ищецът е
бил настанен в Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода лица – вътрешно отделение, гр.София. На 15.11.2017 г. отново бил върнат
в Следствения арест в гр.Варна. Лечението е било неадекватно, ищецът е лекуван
„на тъмно“ без да е запознат със съдържанието на „системите“, които са му били
включени, на пълномощника му не е осигурен достъп до епикризата.
След получаването й и консултации със специалист, ищецът счита, че в нея не е
отразено фактическото здравословно състояние на болния. След 15.11.2017 г.
състоянието на ищеца отново се влошило и по тази причина на 22.11.2017 г. била
подадена молба за изменение на МНО.
Ищецът моли за уважаване на
предявеният иск и за заплащане на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК за отговор е
постъпил отговор чрез
процесуален представител на Прокуратурата на РБ, администрация на Главния
прокурор. Оспорва предявеният иск по основание и по размер. Възразява, че
описаните от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от
действията на Прокуратурата. Постановлението на наблюдаващия прокурор от
08.09.2017 г. с което на задържаното лице – обвиняемият Б. е било отказано
провеждане на преглед от лекар-специалист – уролог не е подлагано на инстанционен контрол по реда на НПК, същото не е обжалвано
пред прокурор от по-горестоящата Прокуратура. Ищецът
не сочи и не доказва противоправност на действията на
Прокуратурата, нито твърдяното бездействие, напротив от доказателствата се установява, че ВОП няколкократно е вземала
мерки по отношение здравословното състояние на ищеца. Извършен е преглед от специалист от „Съдебна
медицина“ – Варна, изготвена е СМЕ, въпросът дали същата е достатъчна и дали е
изследвано в достатъчна степен здравословното състояние на ищеца е разгледан от
въззивния съд по ВЧНД № 418/2017 г. В изпълнение на
задълженията на Прокуратурата по чл.250, ал.4 от ЗИНЗС, на 20.10.2017 г.
обвиняемият М.Б. е настанен за лечение в
СБАЛ на лишени от свобода – вътрешно лечение гр.София. След като ищецът е
останал недоволен от проведеното му лечение в болничното заведение, той следва да предяви претенциите си към
здравните органи, а не към Прокуратурата.
След подаване на исковата молба, в началото на м.декември с Определение
на Апелативен съд - Варна е освободен от „Следствения арест“ с предписания, че
трябва да бъде лекуван адекватно като мярката за неотклонение е била заменена от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“. След това наблюдаващият
прокурор по собствена инициатива и
приемайки, че задържаното лице има нужда от лечение е заменил мярката с по-лека
„Гаранция“ за да може ищецът да се
лекува. В този смисъл са налице нови
обстоятелства по смисъла на чл. 147 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Боян Цветков от ВАК поддържа предявеният иск.
Ответникът чрез процесуален представител е
представил писмено становище с което поддържа отговора.
Съдът след
като се запозна с твърденията и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представеното постановление № 10330/2017 г. на прокурор при ВОП на осн.чл.46, ал.2, т.4 и чл.199 от НПК същият не е разрешил
извеждането на ищеца М.Б.Б. от ОС „ИН“, сектор
„Арести“, гр.Варна за провеждане на преглед при специалист – уролог в МЦ „Сити клиник“-гр.Варна.
С молба до председателя на Окръжен съд
Варна от 15.9.2017 г. майката на задържания, която е и негов защитник в
досъдебното производство е направила искане за осигуряване на медицински
преглед на подзащитния й, тъй като органите на
досъдебното производство по ДП № 1049/2017 г. по описа на РПУ гр.Провадия
/прокурорска преписка № 10330/2017 г./ бавят неоснователно осигуряването на медицински
преглед и по този начин живота и здравето му са поставени в опасност. В същата
молба сочи, че Б. от три седмици е с тежка бъбречна криза в следствения арест и
след провеждането на прегледа се установило, че лечението му е задължително,
като забавянето може да доведе до отстраняване на увредения бъбрек. Въпреки
направеното искане Окръжна прокуратура в нарушение на НПК не е изпратила
искането за изменение на МНО в съда.
Моли Окръжен съд Варна да изиска ДП от ВОП.
В мотивите на протоколно определение № 337
от 17.10.2017 г., постановено по ВЧНД № 418 по опис за 2017 г. на Апелативен
съд Варна е посочено в заключението на вещото лице по назначената СМЕ от ВОС при разглеждане на искането за изменение на
МНО на ищеца М.Б. „насочва вниманието върху необходимостта от лечение на
обвиняемия, което следва да се реализира по реда на посочената норма на чл.250,
ал.4 от ЗИНЗС“.
На 20.10.2013 г. ищецът е предаден за
лечение в Специализирана болница за
активно лечение на лишени от свобода
като от издадена епикриза се установява, че е
постъпил на 20.10.2013 г., изписан на …11.2017 г., подаден за конвой на
10.11.2017 г., ИЗ № 430/260. В Обсъждане е посочено: „Отнася за млад мъж с клинични и еходанни
за бъбречна литиаза. В резултат на лечението
оплакванията намаляха. Дехоспитализира се с препоръка
да остане на терапия със Спазмалгони 3х1т.; Но-шпа 3х1т; прием на течности повече от 2л/24 часа.“.
От клиника по образна диагностика към УМБАЛ
„Св.Марина- Варна“ се установява, че по
искане на защитника на задържаното лице е извършена консултация по предоставени
медицински документи от д-р Боян Балев – началник на клиниката и от извършена
ехография на коремни органи 344/23.10.2017 г., проведена в затворническа
болница София, в частта касаеща неговата
компетентност – образната диагностика. Заключението е, че описаните находки
отговарят на бъбречно каменна болест, което е адекватно отразено и от
изследващия лекар в затворническата болница. Описанието „заличена пиелокаликсна система“ означава наличие на възпалителни
промени в левия бъбрек. „Леко степенна хидронефроза“
на десния бъбрек означава, че има смущения в дренажа на урината от този бъбрек.
Описанието на калцификат простатната жлеза означава преболедуван простатит.
С
писмо от 22.11.2017 г. на ВОС делото е изискано от ВОП за произнасяне по
молбата за изменение на МНО.
С определение от 12.12.2017
г. на Апелативен съд Варна, постановено по ВЧНД № 491/2017 г. е отменено
определение на ВОС от 01.12.2017 г. с което молбата на Б. за изменение на МНО „задържане под стража“ е оставена без уважение
и мярката е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, която да се
изпълнява на адрес гр.Варна, ул.Д-р Железкова“ № 61,
ет.8, ап.69.
С Постановление на прокурор при
ОП Варна от 19.12.2017 г. определената от съда МНО „домашен арест“ е изменена в
„парична гаранция“, на осн.чл.199, чл.63, ал.6, вр.чл.61, ал.4 от НПК. В мотивите е посочено, че МНО е
изменена в по-лека с цел осигуряване на възможност за бечение
на обвиняемия М.Б., след като е постъпила молба от неговия защитник Веселка
Панайотова.
Представени са медицински документи за извършени изследвания на ищеца
през периода 20.12.2017 г. - 14.02.2018 г.
По искане на ищеца са събрани
гласни доказателства за установяване на твърденията му в молбата.
Свидетелят Петър Николов заявява пред
съда: „Познавам ищеца, тъй като лежахме в „Следствения арест“ в гр. Варна около
четири месеца и бяхме в една килия. Това беше миналата година. От август месец
– четири месеца бяхме заедно в една килия. Когато той влезе там беше доста
добре телосложението му. С течение на времето, след около 20 дни настъпиха
големи здравословни проблеми, защото започнаха да го болят бъбреците и от болки
не спеше и не ядеше. Видимо отслабна и започна да уринира кръв. Искаше да го
заведат на лекар, защото лекарят, който беше в ареста беше в отпуск и нямаше
никакви болкоуспокояващи хапчета. Беше му отказано и даже старшините не му
вярваха. Той уринира в една чашка, за да им покаже, защото те не му вярваха.
Особено вечер болките бяха големи. Даже и ние не можехме да спим, защото той в
съня си и в просъница стенеше и охкаше особено вечер. Това беше в продължение
на доста време. След това го закараха в „Спешния кабинет“ и когато се върна каза,
че лекарите казали, че трябва спешно да влезе в болница, но никой не му обърна
внимание общо взето. Майка му донесе някакви болкоуспокояващи хапчета. След
20-21 часа пиеше двойни и тройни дози само и само да може да поспи малко. Той
отслабна поне 15-20 кг. Той изхвърли камък 1см. в една чашка. Той не излизаше с
нас и не можеше да се храни от болки. Охраната знаеше за това. Те знаеха, че и
преди това е имал проблеми и е лежал в болница заради камъни в бъбреците. Бяха
го извикали в стаята на лекарката, когато тя се върна от отпуск или от болнични
и там вече незнам какво е станало. Прегледаха го, но прегледа траеше около 2
мин. Докато го закараха и веднага го върнаха“.
На поставени въпроси от съда
свидетелят отговаря, че според него
лекарят в „Следствения арест“ трябва да е постоянно там, но имало период, в
който е бил в отпуск, а след това в болнични. Имало лица, които вземали
редовно медикаменти, които им се давали от старшините
в определени часове. На М. майка му носела хапчета и два-три дни тя е
спала пред ареста. Заявява с
категоричност, че Прокурорът бил
уведомен за състоянието му, но му отказал да отиде при специалист-уролог, който преди това му
разбивал с лазер камъните в бъбреците. Не му били давани медикаменти и болкоуспокояващи. Знаели за състоянието му,
защото всичко се докладва на началника и имало период когато идвали да го гледат през два часа. Той спрял да се храни и отслабнал с 15-20 кг., не се къпел и не излизал
на разходки т.н „каре“ въпреки, че там било
единственото място, където може да се обади по телефона на близки или на
адвокат. Бил превит от болки. Вдигал е
температура. Вечер след 20.30-21.00 часа пиел болкоуспокояващи, които разрешили на майка му
да занесе - по 2-3 хапчета за да може да
поспи малко, но в съня си стенел и било ужасно.
От заключението на СМЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява от
проведен клиничен преглед при специалист-нефролог
през м.декември 2018 г., че към този момент не се установяват данни за наличие
на конкременти, песъчинки, възпалителни изменения на
бъбречния паренхим, не се установяват данни за хидронефроза. От приложената по ГД № 18343/2017
год. медицинска документация е видно, че през месец октомври 2017 год. е проведено
лечение във Вътрешно отделение в СБАЛЛС, при което са установени данни за микролитиаза /песъчинки/ в десен бъбрек и единичен конкремент в ляв бъбрек. Проведено консервативно лечение
със спазмолитици и оводняване.
При проведения консулт със специалист образна диагностика е отразена диагноза
бъбречнокаменна болест с лекостепенна хидронефроза. При наличие на остро възникнала бъбречна
криза /колика/ пациента следва да бъде приет в кабинет, където да се започне
лечението на коликата чрез коктейл от спазмолитици и нестероидни противовъзпалителни средства. При продължаващи
и неповлияващи се оплаквания, при наличие на данни за стоп в отделянето на
урината и развитие на хидронефроза, пациентът следва
да се хоспитализира и да се продължи започнатото лечение. В медицинските
документи няма данни за възникнали
усложнения от наличната двустранна бъбречнокаменна болест, в смисъл на хидронефроза. При наличие на описаните оплаквания следва да се извърши прием на пациента,
консулт с нефролог и уролог и да се започне адекватно
лечение с цел предотвратяване на оплакванията на евентуални усложнения.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че бъбречната колика е болезнена за пациента и чувството
за болезнеността е индивидуално. При
всяко едно отделяне от бъбречно-отделителната система било то на микроконкременти, които са известни, като песъчинки или на
някой по-голям конкремент известен, като бъбречни
камъни, организма реагира по различен начин. Болката при един пациент може да
бъде значително по-лека, а при друг пациент при отделянето на микроелементи,
може да бъде сериозна болка така, че като квалификация това е „остра бъбречна
колика“. Няма „лека бъбречна колика“ и „средно тежка бъбречна колика“ или
„тежка бъбречна колика“. Има остро възникнало заболяване на пикочно -
отделителната система. Консервативно лечение е лечението, което е проведено при
пациента при наличие на остро възникнало бъбречно заболяване като „бъбречна
колика“ като симптом на бъбречно-каменната болест, адекватното лечение е с вливане на обезболяващи, спазмолитици и отводняване на организма с цел отделяне на конкременти. Оперативно лечение при такива заболявания
настъпва единствено когато образуваните камъни в бъбрека са отливачни,
водят до запушване на отделянето на урина от бъбрека, водят до „хидронефроза“ и то в тежки степени, като от една страна трябва да се преодолее „болковия синдром“, а от друга страна това състояние е
опасно за живота на пациента. Когато има
често образуване на камъни и то със сериозни размери, те са различни видове
камъните, които се образуват в бъбрека. Когато има често, нерядко се прибягва
до оперативно лечение. В конкретния случай при ищеца е проведено консервативно
лечение с обезболяващи, спазмолитици и вливания на водосолеви разтвори. Когато се появят тези симптоми трябва да се окаже помощ бързо с цел да се овладее болковия синдром, защото болковия
синдром е сериозен с опасваща болка на кръста
и продължава да се ориентира отпред към корема и към пикучния
мехур и това е задължително. Опасно е
когато има запушване на изходящата част на бъбрека на уретера
и когато води до „тежка хидронефроза“. Това е опасно за здравето на пациента. В тези
случаи се провежда спазмолитична терапия
три - четири дни и ако болката не отшуми,
тогава пациентът трябва се хоспитализира,
защото ако се отлага при наличие на
такива симптоми, може да се стигне до много по-сериозен резултат.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По предявеният
иск с пр.осн.чл.2 от ЗОДОВ за основателност на иска и
ангажиране на отговорността на Държавата, респективно органа на държавното
обвинение в настоящия случай следва да е
налице обективния факт, че спрямо лицето е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. В този случай Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други
случаи на лишаване от свобода
в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от
1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията", както и при нарушаване на права, защитени
от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Съгласно чл.3 на Конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията
поставя забрана за дискриминация и различно
отношение към лице, основано на пол, раса, цвят на
кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв
признак – чл.14, както и вменява задължение за
зачитане правата на човека и основните свободи.
По отношение размера на обезщетението.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. По отношение на неимуществените вреди, поради липса на
специална уредба в ЗОДОВ, съдът намира, че следва да приложи субсидиарно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяща
обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт,
при съобразяване на предвидените в чл.4 на специалния закон граници на
отговорността. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието справедливост като морално-етично такова включва
съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, тяхните права и задължения.
Ищецът доказа в производството пред първата
инстанция, че е търпял болки и страдания вследствие на непредоставени,
отказани и несвоевременно предоставени медицински грижи и адекватно лечение в
Следствения арест по време на задържането му с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 03.08.2017 г. до подаване на
молбата – 20.10.2017 г., след като наблюдаващият прокурор е бил уведомен за неговото
състояние още през м.септември след като е бил сезиран с молба от
защитника на задържаното лице, но е отказал извеждането му от ареста за
извършване на преглед от лекар-специалист. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че към този момент ищецът е изпитвал постоянни и силни болки, съпроводени с уриниране на кръв и мътна урина,
имал е затруднения при уринирането,
които са били свързани с обостряне на бъбречно заболяване. Вследствие на това
състояние се е наложило хоспитализирането му през м.октомври. Изложеното води
до извод, че е налице нарушение по
смисъла на чл.2 от ЗОДОВ и на Конвенцията.
От
доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че ищецът бил
приведен в Следствения арест /ОС „ИН“, сектор „Арести“-Варна през м. месец 2017
г. и 20 дни по-късно имал сериозни здравословни проблеми свързани с болки в
бъбреците, като започнал да уринира
кръв. От болки не спял и не се хранел. Въпреки, че искал да го заведат на
лекар, това не се случило, тъй като лекарят в ареста бил в отпуск, а по-късно и
в болнични. Ищецът не разполагал с болкоуспокояващи медикаменти и такива не му
били осигурени. Служителите в ареста не му вярвали въпреки, че им показвал
урината си след като е уринирал в чашка. Вечер и през нощта болките били особено силни, останалите задържани
лица в помещението и в съседните помещения не можели да спят, защото ищецът стенел и охкал. Това състояние
продължило дълго време и тогава
разрешили на майка му да донесе
болкоуспокояващи хапчета. Изхвърлил 1 см. камък. След 20.00 часа М. пиел двойни
и тройни дози обезболяващи за да може да
поспи. Тогава отслабнал с 15-20 кг., отказвал да излиза извън помещението, не
се къпел и не се хранел защото изпитвал силни болки. Служителите
знаеше за състоянието му, защото идвали да го проверяват на два часа.
Знаели, че преди това е лежал в болница
заради камъни в бъбреците. Това положение продължило дълго време до завръщането
на лекарката от отпуск,
когато бил прегледан много бързо, след което го закарали в „Спешния кабинет“ и от там казали, че трябва спешно да влезе в болница, но никой
не му обърнал внимание. Състоянието му било известно на прокурора, защото му било отказано да отиде на преглед при
специалист, при който се е лекувал преди това.
По време на престоя в следствения арест безспорно
ищецът е бил лишен от правото на свободно придвижване и от правото да му бъде оказана адекватна
медицинска грижа, включваща преглед от специалист и хоспитализация, тъй като
здравословното му състояние е налагало такова. От заключението на вещите лица
се установи, че при състояние със симптомите на ищеца трябва да се проведе спазмолитична терапия не повече от три -
четири дни и ако болката не отшуми е
задължително пациентът да се хоспитализира, защото ако се отлага хоспитализацията при наличие на
такива симптоми е възможно да се стигне до
много по-сериозен резултат. От доказателствата по делото се установи, че
болките на ищеца са започнали около 20-23 август /20 дни след привеждането му в
ареста/, съгласно показанията на свидетеля Николов, които съдът цени като
последователни, логични, основани на непосредствени впечатления и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. С постановление от
08.09.2017 г. окръжният прокурор при ВОП
е отказал извеждането на задържаното лице на 13.09.2017 г. по неговия защитник за преглед при лекар специалист –
уролог в МЦ „Сити клиник“ – гр.Варна.
Обстоятелството, че постановлението не е обжалвано не води до извод за липсата
на необходимост от осигуряване на преглед от лекар-специалист. Такъв преглед не
е осигурен на задържаното лице от компетентния орган в ДП прокуратурата. Едва
след завръщането от отпуск на лекаря от сл.арест, ищецът е бил прегледан и е
насочен към „Спешен център“, а от там за хоспитализация, но това не е изпълнено. Едва след даване на указания в определение от 17.10.2017 г., постановено по ВЧНД № 418 по
опис за 2017г. на Апелативен съд Варна за необходимостта от лечение на обвиняемия М.Б., същият е бил
предаден за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода в гр.София на 20.10.2017 г.
От постановено на 12.12.2017
г. определение за изменение на МНО на Апелативен съд Варна по ВЧНД № 491/2017 г.
и от постановено на 19.12.2017 г. постановление на прокурор при ОП Варна за изменение на МНО на осн.чл.199,
чл.63, ал.6, вр.чл.61, ал.4 от НПК, както и от
приложените по делото медицински документи на ищеца за периода 20.12.2017 г. -
14.02.2018 г. се установява, че лечението му е продължило и след проведено
лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, гр.София, от което следва
извод, че заболяването на ищеца е изисквало продължително и адекватно лечение,
каквото не му е било осигурено за времето м.август – м.октомври 2017 г., като през
този период е съществувала опасност за
неговото здраве.
По
изложените съображения съдът намира, че ищецът М.Б.Б. е претърпял неимуществени вреди от
бездействието на длъжностните лица, имащи компетентност по ЗСВ и НПК в досъдебното
производство и при изпълнение на взета мярка за неотклонение “задържане под стража” и извеждане от ареста за извършване на преглед
от специалист и хоспитализация на
обвиняемо лице, което е било оставено да търпи болки и страдания за
продължителен период от време от около 2 месеца при становище на експертите, че
ако болките и симптомите за бъбречна болест не преминат след 3-4 дни, пациентът задължително трябва да се хоспитализира.
С оглед конкретните обстоятелства и събраните
доказателства, съдът намира, че Прокуратурата на РБългария следва да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на осн.чл.52 ЗЗД в размер на 8000 лева. Само по
себе си осъждането има ефект на овъзмездяване, като база
за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да се имат предвид икономческите условия към датата на деликта, стандарта на
живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
на гражданите в страната към датата на настъпване
на увреждането. За горницата до претендираната сума
от 15000 лева предявения иск следва да
се отхвърли.
От основателеността
на главния иск, следва, че е основателен и акцесорния
иск за обезщетение за забава от подаване на молбата.
При този изход на спора ответникът дължи на
ищеца разноски за производството в размер на 10 лева за азаплатена
държавна такса и 500 лева за заплатено възнаграждение на вещи лица, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на М.Б.Б. с ЕГН **********, адрес *** сумата
8000 /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при изпълнение на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в Следствения арест -гр.Варна за периода
от 03.08.2017 г. до 20.10.2017 г.,
изразяващи се в претърпени болки и
страдание в резултат на отказ на ответника да предприеме необходимите мерки за
лечението на Б. като му осигури медицински
преглед от лекар специалист и лечение в
болнично заведение, ведно със законната
лихва от подаване на молбата – 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.
чл. 2 ЗОДОВ като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8000 лева до претендираните 15000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на М.Б.Б. с ЕГН **********, адрес *** разноски за производството в размер на 510
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да
се обжалва с пред ВОС в двуседмичен срок
от връчване на съобщенията до страните.
Районен съдия: