Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1285 23.10.2019 г. гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V наказателен
състав,
На двадесет
и четвърти септември през две хиляди
и деветнадесета година,
В
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3985 по описа за 2019г
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на «А.» ЕООД
с ЕИК ...със седалище в гр.Бургас ул.»А.Б.» № ..., чрез управителя К.В.К., против Наказателно постановление № К19_208-F503509/15.08.2019 г. на директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушаване на чл.96 ал.1 вр. чл.180
ал.1 и ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание
чл.180 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 109942, 25 ( сто и девет хиляди
деветстотин четиридесет и два лева и 25 стотинки) лева .
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като сочи, че при неговото
издаване са нарушени процесуалните правила отразени в чл.18 от ЗАНН, като не е било
ясно за кое точно нарушение е санкционирано дружеството, за това, че не се е регистрирало
в посочения срок или за това, че не е начислило ДДС. Не се сочат нови
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно
призован, не се явява. Видно от върната в цялост призовка на посочения в
жалбата адрес не е открито такова дружество Не се представлява. Съдът намери,
че е налице хипотезата на чл.62 ал.2 изречение второ от ЗАНН и даде ход на
делото.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП - Бургас,
също редовно призована, се представлява от ЮК, който оспорва основателността на
жалбата и иска да бъде потвърдено
наказателното постановление. Не представя нови доказателства.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима
като подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7-дневен преклузивен срок, а след преценка на събраните
по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и
съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
След извършена проверка на дружеството „А.”
ЕООД с ЕИК ... в хода на данъчна ревизия било установено, че същото е
реализирало облагаем оборот размер на 52 812,04 лева за периода от
02.05.2019 г. до 09.06.2019 г., като на 09.06.2019 г. дружеството е достигнало
облагаемия оборот изискващ задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96
ал.1 от ЗДДС изречение второ в 7-дневен срок от 10.06.2019 г. до 17.06.2019 г.
включително. Това нарушение е било установено на 07.08.2019 г по време на ревизията.
Проверяващите на основание чл.102 ал.1 от ЗДДС служебно регистрирали
дружеството с акт за регистрация по ЗДДС №021831901928546/05.08.2019 г., връчен
на 06.08.2019 г.
За периода от датата, на която А. ЕООД е
надвишило облагаемия период от 50 000 лева – до датата на фактическата
регистрация, а именно 09.06.2019 г. - 05.08.2019 г. включително в нарушение на
чл.180 ал.2 от ЗДДС дружеството не е начислило дължимия данък добавена стойност
за извършено облагаеми доставки в размер на 659653,48 лева, в това число
данъчна основа 549711,23 лева и неначислен ДДС в размер на 109 942,25 лева.
Проверяващият С.Ч.
в качеството му на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас установил, че дружеството-жалбоподател
в качеството си на задължено лице не е начислило ДДС в периода от 09.06.2019 г.
до 05.08.2019 г. включително и с това е нарушило материалния закон по чл.180
ал.2 ЗДДС и в присъствието на управителя на дружеството на 07.08.2019 г.
съставил АУАН № F503509
(лист
9 от делото).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения по акта.
Като
е взел предвид събраните по преписката доказателства–писмени, както и съставения акт,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
(лист 8 от делото), в което при пълна идентичност с описателната част но не и с
правна квалификация на акта (посочена като нарушена е нормата на чл.96 ал.1
вр.чл.180 ал.1 и ал.2 ЗДДС), и на основание чл.180 ал.2 от ЗДДС на дружеството
–жалбоподател е наложена имуществена санкция 109942,25 лева.
Горната фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира свидетелските
показания на свидетеля Ч. като ги намира за безпристрастни и последователни.
Съгласно нормата на
чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е приложен законът, както
процесуалният, така и материалният, независимо от основанията посочени от
жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това
си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за
това административни органи съгласно представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. (лист 148-150 от делото) и в предвидените от ЗАНН давностни срокове.
Изрично в Заповедта е
посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от директорите на
Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по приходите
са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
Нарушението е подробно
описано, посочено е кога е установено и от кого. Съдът намира, че и в акта, и в
наказателното постановление е посочена като дата на извършване на нарушението периода
от 10.06.2019 г. до 17.06.2019 г.
включително. Изтичането на срока по чл.96 ал.1 изречение второ ЗДДС е бил до 17.06.2019
г (понеделник -работен ден). Следователно нарушението се счита за извършено
чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичането на законовия срок, т.е на 18.06.2019
г. – вторник (работен ден). С оглед
изложеното и двата акта са издадени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
По мнение на настоящия състав – както в АУАН, така и в НП коректно са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, като същите са поднесени по разбираем начин и в достатъчен обем. Не така стои обаче въпросът с правната квалификация на нарушението в акта и в наказателното постановление. Прави впечатление, че при едно и също описание на нарушението както в акта, така и в НП са направени различни правни квалификации на нарушението. Така например в акта е посочена като нарушена нормата на чл.180 ал.2 от ЗДДС, съгласно която лице, което не е начислило ДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация се наказва с имуществена санкция на за ЮЛ в размер на неначисления данък. Следователно нарушението е за лице, което не е начислило ДДС, тъй като не подало заявление за регистрация. В НП вече е посочена като нарушена нормата на чл.96 ал.1 от ЗДДС вр. чл.180 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко задължено лице с оборот над 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца пред текущия период е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът (такъв случай е и настоящият).
Описаното
нарушение в НП е самостоятелно уредено с отделна правна квалификация по чл.96
ал.1 от ЗДДС. За съжаление обаче в НП са посочени и санкционните разпоредби на
чл.180 ал.1 и ал.2 ЗДДС, което прави неясно за кое точно нарушение е издадено
НП-дали за това, че дружеството, след като е било длъжно при достигнат оборот
над 50 000 лева не е подало заявление за регистрация, или за това, че не е
начислило данък, тъй като не подало заявление, или и за двете. Този извод се
извежда и от определената санкционна норма на чл.180 ал.2 от ЗДДС. Съдът
намира, че този начин е накърнено правото на защита на дружеството-жалбоподател,
което е съществено и това прави НП незаконосъобразно. Този порок не може да
бъде саниран в хода на съдебното производство.
Предвид всичко казано по-горе, съдът
счита, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради
което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_208-F503509/15.08.2019
г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Бургас, с което на «А.» ЕООД с ЕИК ...,
със седалище в гр.Б., ул. «А.Б.» № ..., чрез управителя К.В.К. за нарушаване на чл.96 ал.1 вр. чл.180 ал.1 и
ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180
ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 109942, 25 (сто и девет хиляди деветстотин четиридесет и
два лева и 25 стотинки) лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.