Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./22.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети, в открито съдебно
заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15288 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иска на Н.С.П., ЕГН **********,***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „ Осми
Приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1250 (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща частичен иск от 10 121,75 (десет хиляди
и сто двадесет и един лева и 75 ст), представляваща сбор от обезщетение в
размер на 121,75 (сто двадесет и един лева и 75 ст.) лева, дължимо за
имуществени вреди и обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, дължимо
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на
нападение на безстопанствени кучета на 27.08.2019г. в гр. Варна, Крайбрежна
алея, „Рибарско селище", ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2019г. около
16:20 часа преминавайки по крайбрежната алея с мотопед peг. № В1705М, марка
Ямаха, модел БВС 50, малко след четвърта буна, до Рибарско селище, ищецът бил
нападнат от две безстопанствени кучета, като едното куче се нахвърли срещу
мотопеда, а другото се мушнало под него, при което ищеца загубил контрол над МПС,
паднал на земята и загубил съзнание. Твърди, че по – късно, когато дошъл в
съзнание видял, че на мястото на инцидента са се събрали много хора. Разбрал,
че докато бил в бесъзнание една жена - свидетел на инцидента, се обадила на
тел. 112 и повикала спешна помощ. Твърди, че мястото на инцидента било посетено
от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна и за констатациите от проверката бил
съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 1665 от 27.08.2019г. от мл.
инспектор А.К.С.. Твърди, че на мястото пристигнала и Спешна помощ, след което
бил транспортиран в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД.
Твърди, че в Консултативно - диагностичния блок/Спешно отделение, след
извършените прегледи се установило, че е получил травма на лява ключица и разкъсно
- контузна рана на левия крайник. Бил насочен за ренгенологично изследване,
което отчело фрактура на лява клавикула, което наложило лечение в продължение
на 30 дни. Твърди, че поради силните болки на ключицата се налагало да приема
болкоуспокояващи, които да облекчат болките му. По време на лечението се
налагало близките му постоянно да са около него, за да го
обгрижват и обслужват, тъй като не можел да се справя сам с ежедневните си
нужди. Твърди, че травмата била със силна болезненост и с продължителен и
труден възстановителен процес, който и до момента не бил приключил. Твърди, че
произшествието довело до негативни психически преживявания, свързани с
преживения шок от нападение на безстопанствени кучета и последвалата загуба на
съзнанието при падане от мотора. Твърди, че в следствие на инцидента станал
напрегнат, започнал да се страхува от кучета, а уплахът от преживяното на
27.08.2019г. довел до отказ да управлява моторно превозно средство.
Твърди, че към настоящия момент разноските, които подлежат
на обезвреда са в размер на 121,75 лв., от които 30 лв. - за преглед, 40 лв. -
за рентгенография и 51,75 лв. - за лекарства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Приема се,
че за да е налице отговорност на Община Варна по смисъла на чл.49 от ЗЗД,
необходимо е да се докаже по безспорен начин вредите да са причинени при или по
повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата
да е осъществил вредоносните действия или бездействия виновно. Изтъква се, че
Община Варна е положила дължимата грижа към безстопанствените кучета. Счита, че
в тежест на ищеца е да установи произхода на нападналите го кучета, че същите са се намирали в процесната територия, не са били маркирани и др.
Оспорва се твърдението за причинени неимуществени вреди,
респективно техния размер. Считат, че не е налице причинно - следствена връзка
между визираното бездействие по отношение на кучетата, собственост или
поднадзорно на Община Варна от една страна, и документираните от здравните
органи травматични увреждания на здравето на ищеца, от друга страна. В случай
на алтернативност молят значително да се намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД, доколкото
размера на обезщетението за претендиранираните вреди е прекомерно завишен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети
следните писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1665 от 27.08.2019г. Фиш за спешна медицинска помощ, филиал Варна от 27.08.2019г.
Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок на МБАЛ „Света
Анна - Варна" АД, Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 6055
за проведени консултации с ортопед, Искане за рентгенологично изследване от
МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, Рентенография на гръдна клетка - лицева
проекция от Медицински комплекс „Майчин дом" ЕООД, Лабораторни изследвания
- 2бр., ЕКГ, Медицинско направление, Рецепти за предписани лекарства, Касови
бонове за закупени лекарства - 4 бр., Снимка от травма на крака на Н.С.П.; Актуализирана програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на община Варна 201бг. -2019г., приета
с нарочно решение на ОбС - Варна; Национална програма за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на Република България;
постановление на ВРП № 11697/2019 г., ведно с материалите по преписка с рег.№
819р-18865/28.08.2019 г. по описа на сектор „ПП“ – Варна; представените с молба
от 20.06.2020 г. писмени документи от ответната страна: договор рег.№
Д19001716ВН/10.09.2019 г. заверено за вярност копие лист от 1-19,
Приемо-предавателен протокол № 1 от 17.09.2019 г. съставен на основание
договор, рег.№ Д19001716ВН/10.09.2019 г., транспортен документ за заловени и
транспортирани в ОПБК – с.Каменар от 17.09.2019 г.
Видно от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1665 от 27.08.2019г., на същата
дата, в района на „Крайбрежна алея“ до „Рибарско селище“ в гр.Варна, ищецът Н.
Пееев, при управление на мотоциклет
марка „Ямаха" с per. В 1705 М е нападнат от бездомни кучета, вследствие на което губи контрол над МПС
и пада.
От приложения фиш за спешна
медицинска помощ от 27.08.2019г. се установява контузия на главата, обсъжда се
мозъчно сътресение, обсъжда се счупване в областта на лявата раменна става. От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД, амб. № 6035/27.08.2019год., издаден на името на Н.С.П.
се установява: Счупване на лява ключица, контузия на лявото стъпало, обсъжда се
счупване на пето ляво ребро, като е назначен консулт с ортопед. В приложеното
медицинско направление амб. № 14/02.09.2019год., издадено на името на Н.С.П. е
описано състояние след падане от мотор с болки в лява ключица, наличие на
счупване, палпаторна болезненост, без данни за пневмоторакс. От Резултат от
образно изследване, Амб № 1967/19.09.2019год., издадено от Медицински комплекс
„Майчин дом"" ЕООД гр.Варна, на името на Н.П. се установява: „Високо
стояща дясна диафрагмална купола Нормално просветлени белодробни полета.
Сърдечна сянка- с подчертана сърд. талия. Удължена, уплътнена аортна дъга.
Свободни к.д. синуси. Фрактура на лява клавикула- средна- лат. Трета.
Останалите видими костни структури са интактни...".
От изготвената по делото комплексна СМПАТЕ се установява, че при
движение с мотоциклет марка „Ямаха" с per. В 1705 М, след четвърта буна до
Рибарско селище, по Крайбрежната алея на гр.Варна, ищецът Н.С.П.
е нападнат от две безстопанствени кучета, при което нахвърлили се върху мотора
причиняват загуба на равновесие и контрол над мотоциклета. Вещото лице приема, че именно това
е механизма,
при който настъпва описания инцидента в Исковата молба на ищеца. Приема, че е възможно
процесното ПТП
бъде предизвикано от нападение на кучета при каквито действия на водача да са
предприемат е невъзможно да се предотврати или избегне настъпването на ПТП. В проведено о.с.з. вещото лице А. заявява, че не е
възможно настъпилото
произшествие след загуба на равновесие и контрол, да е в следствие на превишена
скорост, тъй като загубата на равновесие и контрол
над МПС е в следствие на обстоятелството, че ищеца е бил нападнат от
безстопанствени кучета. Изтъква, че мотоциклета се е движил по
крайбрежната ивица, по време на движение, той е бил в изправено състояние с
равновесие, като е нормално при внезапно
излизащи кучета, които са на близко разстояние до движещото се МПС, водача независимо
от масата и скоростта на мотоциклета да загуби
равновесие.
Вещите лице приемат, че от
представената по ГД № 15288/2019год. медицинска документация и проведения
контролен преглед се установи, че на 27.08.2019год. св. Н.С.П. е получил
счупване на лявата ключица, контузия на гръдния кош и лявото стъпало, като
описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, респективно при падане и удар на гореописаните анатомични области в
подлежащата настилка. Приемат, че счупването на лявата ключица е обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 1,5-2
месеца, като в своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установяват,
че след получаване на такива травматични увреждания са налице болки в областта
на лявата раменна става, гръдния кош и лявото стъпало, налице са ограничения
във функцията на лявата раменна става, болки при дишане, болки в левия долен
крайник при предвижване. Приемат, че между установените травматични увреждания
и отразената в Исковата молба злополука е налице пряка причинно-следствена
връзка, като към настоящия момент оздравителния процес е приключил, като е
налице деформация вследствие на неправилно срастване на костните фрагменти и са
налице известни ограничения във функцията на левия горен крайник.
В съдебно-психологичната част приемат, че събитието е възприето от ищеца
като стресогенно и той е изпитал силна уплаха в първоначалния момент. Не са
констатирани смущения и/или нарушения в емоционално волевата сфера на ищеца
промяната в начина на живот е била във връзка с функционирането в ежедневието и
затрудненията, които е срещал като е разчитал на съпругата си да му помага с
обслужването. Това е създало известен дискомфорт у него, тъй като за известен
период от време той е бил в състояние на зависимост и невъзможност сам да се
справя с грижите за себе си. Резултатите от психологическата работа очертават
емоционално стабилна личност. Това е подпомогнало процеса на по-бързо възстановяване
след инцидента. С изключение на гореописаните затруднения в ежедневието не са
констатирани други затруднения по отношение на ежедневните задачи. По време на
интервюто ищецът споделя, че няма намерение да прекрати придвижването си с
мотор, тъй като е свикнал с този начин на транспорт и когато времето позволи,
той отново ще се опита да се качи на мотора.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на св.
А.К.С. /без родство е дела със страните/ - младши
автоконтрольор в Сектор“ПП“ при ОДМВР-Варна се установява, че на 27.08.2019г.
следобед, са били изпратени на произшествие на крайбрежната алеята, до
рибарското селище с информация за паднал моторист. На място установили мотора и
водача му. Твърди, че имало събрали се хора, от които двама били преки
свидетели на самата ситуация, тъй като са карали след мотоциклета. Те разказали
на полицейските служители, че както ищеца е карал, от страни две кучета са
тръгнали да лаят мотора и едното е попаднало между двете гуми и по този начин
съборило моториста. След пова изготвили констативен протокол за ПТП. При
пристигането им на място имало линейка. Ищецът бил адекватен, но им казал че
преди това е изпаднал в безсъзнание.
В полза на ответника бе разпитан свидетелят Кънчо
Георгиев Христов-
Управител на Общинския приют за безстопанствени кучета в
с.Каменар от 13.08.2019 г. Св.Христов заявява, че основно дейността на приюта
се състои в това да залавя безстопанствени кучета, да ги обработва -
обезпаразитява, кастрира и след това, ако няма индикация, че кучето е проявило
агресивно поведение към хора, се пускат на местата на залавяне, вече
кастрирани. Заявява, че в района на Крайбрежната алея не са ловили през
м.август 2019г. кучета. Заявява, че не помни през м. август да са получавали сигнали
за проявена агресия от кучета в този район. В същото време заявява, че през
м.септември по сигнал ловили кучета от района на Карин дом в Морската градина,
който по права линия се намира над „Рибарското селище“ и кучетата могат да
минат от там през ската. Там се била заформила една малка глутница от майка с
малки и възрастен мъжки. В началото на м.септември заловили 6 кучета за един
ден.
По
делото като доказателство за претърпени имуществени вреди са представени медицински направления за изследване и лечение, резултати
от рентгенографски изследвания и рецепти за изписване на необходими за
лечението, както и касови бонове издадени за заплатени суми за
изследвване и медикаменти в общ размер от121,75лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Причинителят на вредната отговаря по основания
състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по чл. 49 във.
вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани всички предпоставки за
възникване на деликтната отговорност, а именно: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Вината,
съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на
противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на
оборване от ответника.
По
делото безспорно се доказа от събраните по делото доказателства, че на на 27.08.2019г. в гр. Варна, Крайбрежна алея, „Рибарско селище“ около 16.00-16.20 часа, ищецът при упрадвление на
мотопед peг. № В1705М, марка Ямаха, модел БВС 50 е
бил нападнат от две безстопанствени
кучета, едно от които е попаднало между предно и задно колело
на мотопеда и е предизвикало загуба на равновесие и контрол над мотоциклета от
страна на ищеца, вследствие на което той е паднал с мотопеда на пътното платно.
Това е механизмът, при който настъпва описания инцидента в Исковата молба на
ищеца.
За това свидетелства разпитания по делото свидетел – полицейски служител, пресъздал в
изготвения от него констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1665 от 27.08.2019г. показанията на вписани в протокола очевидци, който сочи че
кучетата, които са предизвикали ПТП са били безстопанствени. Няма събрани
доказателства в противния смисъл, а именно, че ПТП е
предизвикано от кучета,
собственост на друго лице.
Не
е налице спор по отношение на правната квалификация на иска, както и надлежния
ответник по същия, доколкото трайната практика на ВКС сочи, че съответната
община в случай на ухапване от улично куче отговаря на основание чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД – Опр. № 453/12.04.2013г. по г.д.№ 1240/2013г. на ВКС, Опр. №
468/15.04.2013г. по г.д.№ 1151/2013г. на ВКС, Опр. № 804/20.06.2013г. по г.д.№
2748/2013г. на ВКС, Опр. № 763/12.06.2015г. по г.д.№ 3039/2015г. на ВКС и Опр.
№ 1361/27.12.12г. по г.д.№ 713/2012г. на ВКС, решение № 639/02.07.2009 г. по
гр. дело № 2398/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 973/23.02.2010 г. по
гр. дело № 4462/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 262/11.05.2010 г.
по гр. дело № 1155/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010
г. по гр. дело № 424/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/28.07.2011
г. по гр. дело № 924/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/28.09.2011
г. по гр. дело № 1533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
488/07.08.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Съгласно
разписаните в Закона за защита на животните функции и отговорности по опазване
на животните /и хората/, макар да са възложени функции на различни органи по
чл. 40-45 от ЗЗЖ, отговорността за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета е на органите на местната власт, съгласно разпоредбите
на чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2-3, чл. 47, ал. 3 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от
ЗЗЖ.
Съгласно
чл. 47 ал. 3 изр. 2 от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от
ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49
/отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните
или общините/ са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни.
Основна обща компетентност по надзора над животните и в
частност безстопанствените кучета носи Общината, съгласно чл. 47 ал. 3 изр. 2
от ЗЗЖ. В тази връзка нейна е и отговорността по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората. Общината се
явява в качеството й на възложител на работата на останалите организации и
лица, които носят отговорност по този закон. Поради това именно тя дължи
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца, на
основание чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е гаранционна
- за чуждо неправомерно поведение и общината отговаря /без собствена вина/ за
причинените вреди. След като безстопанствено куче е проявило непредизвикана
агресия и е наранило човек, то тогава общината отговаря поради това, че не е
изпълнила надлежно законовите си задължения по надзор, въведени в ЗЗЖ. Виновни
/до доказване на противното/ се явяват лицата, натоварени с конкретни функции
по превенция на агресията на животните. В хода на делото не се събраха
доказателства за взети мерки за предотвратяване на агресията на животното
спрямо ищеца – нито такива, взети от общината, нито такива, взети от лицата,
които имат преки правомощия във връзка с мерките и за които общината отговаря и
оказва контрол. Поради това тези лица отговарят за своето неправомерно
бездействие по реда на чл. 45 от ЗЗД, а община Варна, на основание чл. 49 от ЗЗД, като възложител на дейностите по ЗЗЖ.
Съдът следва да отбележи още, че дори и да бяха
представени такива доказателства за предприемане на някакви мерки, то факта на
нападението на ищеца от безстопанствени кучета означава, че предприетите мерки
не са дали необходимия резултат след като се е стигнало до конкретния инцидент,
т.е. мерките /ако са били взети/ са се оказали неефективни и отново община
Варна следва да бъде понесена отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
За размера на вредите:
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като се съобрази, че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на инцидента такива,
а продължават и след това. В процесния случай, за да определи размера на
дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е
причинена счупване на лявата ключица, контузия на гръдния кош и лявото стъпало, като счупването
на лявата ключица е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период от около 1,5-2 месеца, а в своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като
и към настоящия момент е налице деформация вследствие на неправилно
срастване на костните фрагменти и са налице известни ограничения във функцията
на левия горен крайник. В този срок се установяват и психични последици от
инцидента, изразяващи се в страх от кучета, без този страх да прераства във
фобиен, т.е. без патологични изменения, като процесът на окончателно отшумяване
е в напреднал стадий.
Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените
болки и страдания и тяхната продължителност, както и
напредналата възраст на ищеца и продължителните, преварнали се в хронични болки
намира, че адекватен и справедлив размер на обезщетението за всички вреди е 6000лв.
Съдът приема, че исковата
претенция за неимуществени вреди е предявена за
сумата от 1128,25 лв. – частичен иск от сума в общ размер
на 10000 лв., сле като
ищецът не е изменил иска по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия
размер. С оглед на изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, въпреки че настоящият съдебен състав определя дължимото
обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца посочената от последния сума в размер на 1128,25
лв.
Искът
за заплащане на имуществени вреди е
основателен и доказан в пълен размер от 121,75лв. –
разходи за заплащане на медицински изследвания и предписани
медикаменти.
Върху присъдените суми, се дължи и законната лихва, считана от датата на подаване на ИМ-26.09.2019г., до окончателното им изплащане на осн.
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. В същото време от
представения списък с разноски по чл.80 ГПК се установява, че той не претендира
такива.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищцата дължимото адвокатско възнаграждение в размер от 307 лв.
/който е минималният, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Изм. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.)/.
Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавната такса по предявения иск в размер на 50 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, представлявана от кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.П., ЕГН **********,***,
сумата 1128,25 лв./хиляда сто двадесет и осем
лева и 25 стотинки/ – частичен иск от сума в общ размер на 10000
лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца
в резултат от нападение на безстопанствени кучета на 27.08.2019г. в гр. Варна,
Крайбрежна алея, „Рибарско селище“, довело до
възникване на пътно транспортно произшествие с управлявания от него мотопед peг. № В1705М, марка Ямаха, модел БВС 50, на
основание чл.49, вр.чл.45 и 52 от ЗЗД; сумата
от 121,75 (сто
двадесет и един лева и 75 ст.) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата – разходи за заплащане на медицински изследвания и предписани медикаменти, на
основание чл.49, вр .чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху двете суми
считано от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2019г.
до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА Община
Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, представлявана от кмета Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Д.
***, СУМАТА от
307 /триста и седем/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за двата обективно и
субективно съединени искове.
ОСЪЖДА Община
Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, представлявана от кмета Иван Портних, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския районен съд СУМАТА от 50 лева
/петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса и разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: