Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 1060/14.11.2013г., постановено по гр.д. № 2822/2013г. Великотърновският Районен съд е приел за установено на основание чл.415 от ГПК, че „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, М. „У.”, ПИ 0. О. С. „Л. Ц. Ц.”, със законен представител Димитър Русев Русев, дължи на „Х.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. /1592/, р-н „Искър”, ЖК „Дружба 1”, Б. 1. В. „Б”, А. 35, представлявано от Соня Желязкова Димова - управител и по пълномощие от юрисконсулт Петьо Иванов Кралев, сумата от 2528.04 лв. /две хиляди петстотин двадесет и осем лв. и 04 ст./, представляваща дължима сума за доставени стоки, въз основа на Договор за доставка № А775, сключен на 07.05.2011 г. между страните и издадена фактура, сумата от 240.22 лв. /двеста и четиридесет лв. и 22 ст./ мораторна лихва за периода от 31.07.2012 г. до 30.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 05.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – 55.37 лв. /петдесет и пет лв. и 37 ст./ за платена държавна такса, 32.60 лв. /тридесет и два лв. и 60 ст./ разходи по делото и 267.66 лв. /двеста шестдесет и седем лв. и 66 ст./ юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2204/2013г. на ВТРС. Със същото решение е осъден „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., М. „У.”, ПИ 0. О. С. „Л. Ц. Ц.”, със законен представител Д.Р. Р., да заплати на „Х.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. /1592/, р-н „И.”, ЖК „Д.”, Б. 1. В. „Б”, А. 35, представлявано от С.Ж. Д. - управител и по пълномощие от юрисконсулт . .К., сумата 55.37 лв. /петдесет и пет лв. и 37 ст./ държавна такса, както и 267.66 лв. /двеста шестдесет и седем лв. и 66 ст./ юрисконсултско възнаграждение. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново. В жалбата се навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил представените от ответника- сега въззивник- писмени доказателства и е отхвърлил възражението на същия за прихващане на дължими между страните суми без задълбочен анализ на доказателствата. Сочи се, че не е обсъден въпросът за ликвидността и изискуемостта на вземането на въззиваемия за неустойка и за недоставена стока. Претендира се да бъде отменено решението в частта му за сумата над 1683,13лв., като се уважи депозираното пред първоинстанционния съд възражение за прихващане. Въззиваемият- „Х.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. в подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че е преустановил доставките по договора с ответника, тъй като последният не му заплащал тяхната цена. Заявява, че по делото е представено доказателство, установяващо изпълнение на задължението по чл. 89 от общите условия на сключения между страните договор. Това била фактура № */28.01.2011г. за начислена от „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново регионална административна премия. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество решението в обжалваната му част е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът твърди, че продал на ответника стоки, описани в приложените фактури съобразно сключен договор за доставка от 07.05.2011г. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да му заплати стойността на доставените стоки. По заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение за дължимите му суми по реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил, което наложило предявяването на настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 2528.04 лева, представляваща главница по фактура за извършени доставки на стоки. Моли съда да приеме за установено, че „Ц. Т.” дължи на дружеството сумата от 2528.04 лева, представляваща сумата по фактурата, 240.22 лв. лихва за забава от 31.07.2012г. до 30.06.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.07.2013г. - датата на завеждане на ч. гр. д. №2204/2013г. на ВТРС. Претендира разноските по делото. Ответникът „Ц. Т.” Е., гр. Д., в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва размера на предявения иск. Твърди, че част от дължимите суми по търсените от ищеца фактури били погасени, чрез извършено двустранно прихващане между страните с насрещно задължение на ищеца от неустойка по договора. Твърди вземането му за неустойка да произтича от неизпълнение на задължение от страна на ищеца да представи информация за оборота си за 4-то тримесечие на 2010г. Размерът на тази неустойка бил 783,95лв. Освен това се твърди, че ищецът не е доставил поръчана от ответника стока, което също било нарушение на договора, поради това дължал 20% от нейната стойност а именно -66,02лв. Сочи, чÕ е изпратил на доставчика фактура за извършено прихващане със сумата от общо 844,91лв. и моли съда да отхвърли иска за тази сума. Ответникът не оспорва извършените от ищеца доставки на стоки по процесните фактури и на посочената в тях цена. От данните по делото се установява, че между страните е сключен договор за доставка на стоки, по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника стоки при цени и условия, уговорени в договора. Не се спори по делото, че ответникът не е заплатил доставени по договора стоки. Във връзка с това е подписано споразумение от 14.08.2012г. между страните, съгласно което ответникът „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново се е задължил да изплати закъснелите плащания на осем равни вноски от по 2528,01лв. Последното плащане по това споразумение не е извършено. Това плащане касае фактура */27.07.2012г. приложена към делото. Ответникът не оспорва твърдението, че не е заплатил цената по тази фактура. Същият твърди, че е налице негово изискуемо и ликвидно вземане за сума от общо 844,91лв. и сочи, че са настъпили материалноправните последици на извършено прихващане с вземането на ищеца за горната сума. Твърди се, че ищецът не е изпълнил свое задължение да представи на ответника справка за оборота си за четвъртото тримесечие на 2010г., което е бил длъжен да стори съгласно сключен между страните договор от 01.10.2010г. Представеният по делото констативен протокол от 30.09.2013г., с който ответникът се домогва да докаже предпоставките за извършване на прихващане е съставен едностранно от него. Той не носи подпис на представляващия ищцовото дружество, удостоверява изгодни за ответника, който го представя факти, поради което е непротивопоставим на ищеца. За да се извърши погасяване на едно задължение чрез прихващане, следва на първо място да са налице две насрещни изискуеми и ликвидни задължения. Безспорно е налице такова задължение на ответника към ищеца. Не се установява по делото да е налице твърдяното от ответника негово вземане за неустойка в конкретния посочен от него размер. За да се ангажира договорната отговорност на ищеца по чл. 130 от общите условия на процесния договор от 2010г., следва да бъде доказано не само неизпълнение на задължението му за представяне на справка за оборотите му за последното тримесечие на 2010г., /чл.89 от общите условия/, но и да бъдат налице данни относно размера на средномесечния оборот на доставчика за последното тримесечие, на база доставки в магазините на търговска мрежа Ц., за да се изчисли размерът на дължимата неустойка. От друга страна, съгласно цитираната клауза на общите условия, санкцията по тази клауза се прилага в 14- дневен срок от неизпълнението по чл. 89 от общите условия. Дори и да се приеме, че ищецът не е предоставил на ответника справка за оборотите си за последните три месеца на 2010 година, то към момента, в който е депозирано възражението за прихващане, срокът за ангажиране на отговорността на ищеца за това неизпълнение е изтекъл. Предвид това съдът приема, че не са налице предпоставките за прихващане на вземането, което ищецът има спрямо ответника с вземане на самия ответник за неустойка в твърдения от него размер. На следващо място не са налице предпоставки за прихващане и с твърдяно вземане на ответника за неустойка съгласно кондиционния лист към процесния договор. Твърди се, че не е изпълнено задължение за доставка на поръчана стока. По делото обаче не са налице данни кога е направена твърдяната неизпълнена поръчка, какво е съдържала и дали е достигнала до ищеца- все факти, чието доказване е в тежест на ответника. След като не е доказал съществуването на вземанията, които твърди, ответникът следва да понесе санкцията на отхвърляне на депозираното от него възражение за прихващане. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 73,50лв. съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното , съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1060/14.11.2013г., постановено по гр.д. № 2822/2013г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която е прието за установено на основание чл.415 от ГПК, че „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, М. „У.”, ПИ 0. О. С. „Л. Ц. Ц.”, със законен представител Д. Р. Р., дължи на „Х.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. /1592/, р-н „И.”, ЖК „Д.”, ..., представлявано от С.Ж. Д. - управител и по пълномощие от юрисконсулт П. И. К., сумата от 844,91 лв. осемстотин четиридесет и четири лева, 91ст/, представляваща част от дължима сума за доставени стоки, въз основа на Договор за доставка № ..., сключен на ... г. между страните и издадена фактура, за която сума Ц. Т.” Е., ЕИК ...е направил възражение за прихващане. ОСЪЖДА „Ц. Т.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново да заплати на „Х.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 73,50лв./ седемдесет и три лева 50ст./ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |