№ 21757
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110165023 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Производството е образувано по искова молба от 28.11.2023г. на „Топлофикация
София“ ЕАД, срещу Д. А. Райчева, с която са предявени следните установителни
искове:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1623.06 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост II“,
бл. 205А, вх. А, ет. 3, абонатен номер 123269, за периода 01.05.2020г. -
30.04.2022г., както и сумата 61.84 лева за извършено дялово разпределение за
периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2023г., до окончателното
изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 212.01 лева - лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
13.06.2023г., както и сумата 12.98 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г. – 13.06.2023г.
Производството по делото е приключило с решение № 6866/16.04.2024г.,
постановено по настоящото дело, с което предявените искове са частично уважени.
По-конкретно с крайния съдебен акт е признато за установено, че ответникът Д. А.
Райчева дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
35110/2023г. по описа на СРС, 55 състав:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
сумата от 1373.86 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за
имот –апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост II“, бл. 205А, вх.
А, ет. 3, абонатен номер 123269, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.06.2023г., до окончателното изплащане.
1
Предявеният иск за главницата топлинна енергия за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 1623.06 лева, както и сумите по останалите искове, с
изключение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, са отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на
процеса.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника с искане за
изменение на решението в частта на разноските, като такива се присъдят на ответника
съобразно отхвърлената част от иска.
В предоставения срок е постъпило становище от ищеца, в което се възразява по
основателността на искането.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в законния срок от лице с правен интерес. В хипотезата на искане за
изменение на основния акт в частта на разноските, представянето на списък по чл. 80
ГПК е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, когато страната иска
изменение на собствените си разноски, какъвто списък е наличен на л. 77 от делото.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.
Ответникът има право на присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. При присъждане на разноски при отхвърляне на иска и съобразно размера на
отхвърлената част от значение е мотива, с който исковете са отхвърлени. В настоящия
случай, предявените искове са частично отхвърлени поради плащането на сумите,
предмет на исковете, в хода на процеса. В мотивите на решението са установени
наличието на предпоставките по основание за присъждане на вземането, въпреки което
исковете са частично отхвърлени поради постъпило доброволно плащане в хода на
процеса. По правило и както се посочи, при този изход на спора, съдът изследва
причината за отхвърляне на иска, след което се произнася по дължимостта на
разноските. В казуса, част от исковете са отхвърлени поради плащане от ответника, в
който случай и по правило разноски се дължат на ищеца. Това е така, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото, изпадайки в забава по отношение
плащането на доставените услуги в срок, поради което и след като плащането е
направено в хода на процеса, дължи разноски. Този извод следва и по арг. на
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, според който ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Предпоставките на сочения текст не са изводими от процесуалното поведение
на ответника – признал е част от исковете и е погасил част от вземанията в хода на
процеса, както и от обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба
вземанията са били изискуеми и неплатени.
Ответникът обаче е оспорил дължимостта на сумата, предмет на иска по чл. 86 ЗЗД
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, с довод, че не се дължи,
който довод е възприет от решаващия състав и по тази причина този иск е отхвърлен.
Ето защо, на ответника се дължи възнаграждение поради отхвърляне на иска по чл. 86
ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Търсените
своевременно разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, за
плащането на което има доказателства и което не се явява прекомерно с оглед текста на
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Размера на отхвърлената част за този иск е 12.98 лева, поради
което и съобразно общия материален интерес по делото дължимите на ответника
2
разноски възлизат на 3.39 лева. Разноски за заповедното производство не са
претендирани от ответника, няма и доказателства да са направени, поради което не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да остави уважение искането на
ответника за изменение на решението в частта на разноските, като присъди нему
разноски от 3.39 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 6866/16.04.2024г., постановено по гр.д. № 65023/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на Д. А. Райчева, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост II“, блок
205А, вх. А, ет. 3, ап. 8, сумата 3.39 лева - разноски съобразно размера на отхвърлената
част от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3