Р Е Ш Е Н И Е
№ 267 / 22.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Г. Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 848 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по повторно разглеждане
на делото от първоинстанционния съд.
Образувано е по жалба, подадена от П.П.К. ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.Г. против заповед №131/23.02.2017г. на Кмета на
Община Стрелча, с която е отказано разрешаване
изработването на проект за изменение на ПУП – план за
регулация по заявление С-5083/12.10.2016 г. от жалбоподателката за посочения в
същото нейн имот УПИ ХIV-487, кв 16А по плана на гр. Стрелча, съгласно приложената като
неразделна част скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ.
В жалбата се сочи, че незаконосъобразно е
отказано да се разреши изработване на проект за
изменение на ПУП на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, твърди се, че по никакъв начин не е установено, че регулацията
между УПИ ХІІІ – общински,търговия и услуги и УПИ ХІV-487, кв.16а по плана на
гр.Стрелча е приложена. Освен това жалбоподателката счита , че са изтекли
повече от 10 години, в които общината не е осъществила предвиденото мероприятие
. Иска се отмяна и връщане на административната преписка на административния
орган със задължителни указания за произнасяне. В хода на делото, процесуалният
представител на оспорващия поддържа доводите, изложени в жалбата, като се
претендира присъждане на направените съдебни разноски. Същият поддържа жалбата
и при повторното разглеждане на делото в проведените заседания и в писмена
защита
Ответникът -
кметът на Община Стрелча, чрез процесуалния си представител юриск.Б., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че е приложена регулацията
между двата имота, поради което не може да се измени ПУП . Според ответника,
правилно в случая е отказано да бъде изработен проект за
изменение на ПУП . Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна – И.Ф.Ч., чрез
адв.М., моли заповедта на Кмета на община Стрелча да бъде потвърдена , а
жалбата оставена без уважение , като неоснователна. Счита , че не са налице
предпоставките за изменение на ПУП.Счита, че регулацията спрямо неговият имот е
приложена. Оспорва жалбата и в проведените заседания при повторното разглеждане
на делото. Също претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима. Налице е
годен за оспорване акт - процесният отказ е акт по устройство на територията, с
който се засягат права и законни интереси на отделни физически лица, респ.
съгласно чл. 214, т.1 от ЗУТ е индивидуален административен акт.
Отказът е направен в административно производство, образувано по заявление на
П.К. т.е. тя се явява засегнато от акта лице с правен интерес от оспорването.
Жалбата срещу отказа е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя
основания, изразените становища на страните и събраните по делото
доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Административното
производство по издаване на оспорения акт е започнато по заявление на П.К. вх.
№ С-5083/12.10.2016 г. на Община Стрелча. Със заявлението П.К. като собственик
на УПИ IV 487, кв. 16А по плана на гр. Стрелча е отправила искане за изменение
на ПУП /ПУП-ПР за посочения УПИ IV 487, кв. 16А по плана на гр. Стрелча/.
Посочила е като правно основание за направеното искане чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.
Към заявлението е представила скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ. Със заявлението
П.К. е отправила това искане, т.к. е счела, че планът одобрен със Заповед № 138
от 05.07.1993 г. представлява застроителен и регулационен план, като същият е
запазил действието си съгласно § 6, ал. 1, изр. 2 ПР на ЗУТ и одобрен от
времето преди съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на Конституцията на РБългария, да
бъдат изменени текстовете от законите които й противоречат. С оглед на което
жалбоподателката счита, че ПУП не съответства на новите обществено-икономически
условия производни от новия основен закон. Освен това жалбоподателката е
посочила, че от влизането на плана в сила са изтекли повече от 10 години, а
Община Стрелча не е осъществила предвиденото мероприятие за публичната общинска
собственост – в случая предвиденото в УПИ XIII „Общинска търговия и услуги“. По
заявлението кметът на Община Стрелча не се е произнесъл в предвидения от закона
срок. Против мълчаливия отказ на кмета на Община Стрелча да уважи искането на
жалбоподателката за изменение на ПУП – план за регулация за УПИ XIV487, кв. 16А
по плана на гр. Стрелча П.К. е подала жалба до АС Пазарджик с искане мълчаливия
отказ да бъде отменен. С Решение № 74/10.02.2017 г. съдът е отменил мълчаливия
отказ на кмета на Община Стрелча да уважи искането на П.К. и е изпратил
преписката за произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението
задължителни указания.
С оглед подаденото заявление гл. архитект
на Община Стрелча е издал Заповед № 13/01.11.2016 г. ,с която е назначен
кспертен съвет на Община Стрелча с председател гл. архитект на Община Стрелча.
Експертният съвет е заседавал на 08.11.2016 г. с оглед издадената заповед от
гл. архитект на Община Стрелча и във връзка с изпълнение на Заповед №
5/05.01.2016 г. на кмета на Община Стрелча. На заседанието на експертния съвет
е взето Решение № 6/08.11.2016 г. по повод Заявление вх. № С-5083/12.10.2016 г.
на П.К.. В Решение № 6 е посочено, че е разгледана преписка за допускане
изменение на ПУП-ПР при условията на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за УПИ XIII –
общински, търговия и услуги и УПИ XVI – 487, кв. 16 А по плана на гр. Стрелча.
Изрично е посочено, че към преписката е приложена скица-проект за изменение на
ПР и документ за собственост. Не са приложени скица-извадка от действащия ПР на
гр. Стрелча за УПИ XIII – общински, търговия и услуги и УПИ XVI- 487 и задание
за изработване на изменение на ПУП-ПР по реда на чл. 125 от ЗУТ. Експертната
комисия в решението е посочила, че е извършена проверка в имотните регистри на
Община Стрелча, като е установено, че за УПИ XIII – общински, търговия и
услуги, кв. 16А по плана на гр. Стрелча е наличен документ за собственост –
нотариален акт 95, том I, рег. № 1135,
д. 76 от 2011 г., съгласно който за същия била приложена регулацията.
Експертният съвет е посочил, че в решение по гражданско дело № 178/2000 година
на Панагюрски районен съд нямало изрично записан текст за неприложена
регулация. Видно от Решение № 6 други документи за приложена или не регулация между двата имота не са
проверявани. Експертната комисия е счела, че не са налице условия за допускане
изменение на ПУП-ПР за УПИ XIII – общински, търговия и услуги и УПИ XVI 487 в
кв. 16А по плана на гр. Стрелча при условията на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
т.к. от двата документа за собственост се установявало, че регулацията между
двете УПИ е приложена. Комисията е предложила на кмета на Община Стрелча да
откаже допускане изработване на исканото изменение. Становището на главния
архитект на Община Стрелча, който всъщност е и председател на ОЕСУТ при Община
Стрелча също е, че следва да се откаже допускане изработване на исканото
изменение с оглед обстоятелството, че регулацията между двата имота била
приложена. С оглед решението на експертния съвет и становището на главния
архитект на Община Стрелча е издадена и процесната Заповед № 131/23.02.2017 г.
В процесната заповед кметът на Община Стрелча е описал фактическата обстановка,
като е посочил какво е становището на експертния съвет и на главния архитект на
Община Стрелча и с оглед на техните становища е отказал да се изработи проект
за изменение на плана по заявление на П.К..
По делото са приети писмени доказателства
акт за собственост на УПИ XIII-общински за търговия и услуги, както и на УПИ
XIV – 487, кв. 16А по плана на гр. Стрелча, както и гражданско дело № 445/2013
г. по описа на РС Панагюрище, в едно с въззивно гражданско дело № 682/2015 г.по
описа на ОС-Пазарджик.
Съдът счита, че не може да цени
изготвените експертизи по посочените две граждански дела, с оглед на което е
назначил съдебно-техническа експертиза. От заключението на приетата и
неоспорена по настоящето дело съдебно-техническа експертиза се установява, че
двата парцела XIV 487 и XIII-общински за търговия и услуги, които са предмет на
искането за изменението на регулацията са предвидени с регулационния план на
централната част на гр. Стрелча, одобрен през 1993 година върху стара
кадастрална основа на предходен план от 1985 година. Действащият регулационен
план е одобрен при действието на ЗТСУ. Не е одобрен при действието на ЗУТ, но
от 2001 г. до настоящия момент рилагането му става по реда на ЗУТ. Посочено е в
експертизата, че през 1998 г. е изменена регулацията на УПИ XIII-общински за
търговия и услуги, което изменение обаче няма отношение към регулацията му с
УПИ XIV-487. С оглед обстоятелството, че регулацията на УПИ XIII-общински за
търговия и услуги предвижда общесвено мероприятие, което е за улична регулация
по смисъла на чл. 21, т. 1 и чл. 22 на ЗТСУ, то регулационната линия между
парцел XIV-487 и XIII е улично-регулационна линия. Изрично в заключението си
вещото лице е посочило, че с план от 1993 г. регулационната линия между двата
парцела е прокарана по имотната граница на имот 487, така както е отразено в
кадастъра, но това отразяване е различно от местоположението на масивната
ограда на място, материализираща границата на имота на място. Вещото лице е
посочило, че ако се изходи от местоположението на имотната граница по плана по
която минава регулационната линия между парцелите, то може да се счита, че
регулацията от 1993 г. е приложена, защото имотната и регулационната линия
съвпадат. Вещото лице обаче счита, че ако се изходи от местоположението на
имотната граница на място, която е материализирана с масивна ограда от каменна
и тухлена зидария с височина около 2 метра, която се различава от
регулационната линия между парцелите то може да се счита, че регулацията от
1993 г. не е приложена. Част от имот планоснимачен № 487 в размер около 35 кв. м.
попадаща в парцел XIII не е заета на място, а в Община Стрелча няма данни да са
изпълнени условията на § 22, ал. 1, т. 1, б. „Б“ и „В“ от ЗР на ЗУТ, по-точно
няма данни за извършено отчуждение по реда на чл. 205 и чл. 209 от ЗУТ. Вещото
лице е категорично, че няма данни за провеждане на процедурите и прилагане на
регулацията съгласно разпоредбите на чл. 95 и чл. 105 от ЗТСУ. Вещото лице в
заключителната си част е категорично, а такива доказателства не се представиха
и в съдебно заседание, че няма документи които да доказват наличието на
дейностите за прилагане на регулацията съобразно § 22, ал. 1 от ПР на ЗУТ за
изплащания на територии по договори, свързани с § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ
или по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, както посочихме по-горе няма данни за извършено
отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ или по чл. 205 от ЗУТ във връзка със ЗДС
и ЗОС. Няма данни за частта от имот пл. № 487, която попада в УПИ-общински за
търговия и услуги за изплатено съгласно § 78, ал. 6 от ПП ЗП и НМ обезщетение,
съответно няма данни за наличие на заповед за отчуждаване, издадена от органа
по чл. 95 от ЗТСУ. След влизане в сила на ЗУТ за същата територия от имот пл. №
487 няма данни за изплащане на обезщетенията по отчуждителна заповед, издадена
по реда на чл. 205 от ЗУТ. От съдебно-техническата експертиза са приложени и
скици на гр. Стрелча от 1957 г. 1985 и 1993 година, както и копие на скицата
към искания проект за изменение на ПР. В съдебно заседание вещото лице заяви,
че може да е допусната грешка при нанасяне на имотната граница, т.к. масивната
ограда е съществувала и към момента на нанасянето на имотната граница в
кадастралния план.
При повторното разглеждане на делото по
искане на жалбоподателката и съгласно указанията на ВАС съдът допусна
допълнителна експертиза. Вещото лице категорично установи, че съобразно
предвижданията както на плана от 1985 г., така и на този от 1993 г. не са
съществували предвидени за отчуждаване части от XIV- 487, като не е издаван акт
за отчуждаване на такива. Според вещото лице планът от 1993 г. не е идентичен
както с този от 1985 и с този от 1957 г., както по отношение на кадастралния
план, така и по отношение на регулационните предвиждания. Планът от 1957 г.
предвижда за процесния имот съсобствен парцел и отчуждаване на част от него за
уширение на уличното пространство. Планът от 1985 г. предвижда самостоятелен
парцел за имота XIV- 487, а уличнорегулационната линия е прокарана
перпендикулярно на улицата. Планът от 1993 г. се различава от този от 1985 по
отношение на уличнорегулационната линия, която тангира на югоизточната граница
на процесния имот в плана от 1993 г. Същата линия разделя парцел XIV- 487 и
парцел XIII-общ., За търговия и услуги, последният в онзи момент общинска
собственост.
Съдът кредитира изцяло приетата по
делото-съдебно –техническа експертиза, същата не е оспорена от страните и се
подкрепя от приетите по делото писмени доказателства .
С оглед на гореизложеното съдът прие,
следното :
По отношение на компетентността на органа,
издал оспорения акт:
Настоящият
състав на съда намира, че оспореният акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 135, ал.1 от ЗУТ, орган - кмета на Община Стрелча.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт:
Административно производствените правила са спазени – налице е решение на
експертен съвет и становище на главния архитект на община Стрелча.
По отношение спазване на установената форма:
По аргумент от чл. 135, ал.4 и ал.6 от ЗУТ, разрешаването или отказа да се изработи проект за изменение на плана следва да
стане с мотивирана заповед. В случая, доколкото в заповедта са посочени
фактическите основания за постановяването му, съдът намира, че се установят
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право, т.е. не е налице съществено неспазване на установената форма,
което да опорочава акта и да е основание за отмяна на оспорения акт. В
действителност следва да се извлича волята на административния орган, тъй като
в процесната заповед кмета на община Стрелча се е задоволил да посочи в
хронологичен ред фактическата обстановка, като не е формирал собствени правни
изводи.От диспозитива на заповедта може да се направи извода, че кметът на
община Стрелча е възприел изцяло становището на главния архитект на общината.
По
отношение съответствието на отказа с материалноправните разпоредби:
Не са налице основанията, посочени в
заявление С-5083/12.10.2016 г. за изменение на ПУП.
С действащия план от 1993 г.
регулационната граница е поставена в съответствие с имотните граници на двата
процесни имота, каквито са те съобразно предходния план от 1985 г. Не е налице
отчуждаване или придаване на части между двата имота. Искането на
жалбоподателката е регулационната граница на имота ѝ да бъде поставена
частично по съществуващата ограда, като изчертаната от нея линия не съответства
на имотната граница. Следователно при липса на отчуждаеми или придаваеми части
липсва и основание да се възстановява по реда на § 8, във връзка с чл,. 205 и
следващите от ЗУТ съществуващо отпреди положение, като се прилага неприложен
дворищнорегулационен план. Още повече, че по действащия план имотната и
регулационната линия съвпадат, а претендираната линия, по която да се направи
изменението не е отразена по никакъв план.
Липсва и другото основание за изменение на
регулацията, претендирано в заявление С-5083/12.10.2016 г. – промени в
обществено-икономическите условия, т.е. основанието, предвидено в чл. 134, ал.
1, т. 1 от ЗУТ. Това основание е неприложимо за уточняване на регулационни
граници на имоти. Същото е свързано с промени в предназначението на имоти с цел
реализиране на инвестиционни намерения.
Доколкото жалбоподателят счита, че
имотната му граница следва да преминава по съществуващата на място ограда или
частично по нея, то това е въпрос, отнасящ се първоначално до изменение на
кадастъра, а не на регулацията.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че постановеният по заявлението на жалбподателката отказ
е и материалнозаконосъобразен. Следователно, като неоснователна жалбата следва
да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, следва да се уважат исканията на ответника и на
заинтересованата страна за присъждане на разноски. Ответникът е претендирал
юрисконултско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото и пред
касационната инстанция. Затова следва да му бъдат присъдени две възнаграждения
от по 100 лв., т.е. общо 200 лв. На заинтересованата страна следва да се
присъдят 910 лв., включващи две платени държавни такси от по 5 лв. и две
платени адвокатски възнаграждения от 600 лв. и от 300 лв. за първоначалното и
повторното разглеждане на делото.
Отхвърля жалбата на П.П.К.
***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Г. против заповед №131/23.02.2017г. на
Кмета на Община Стрелча, с която е отказано разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – план за
регулация по заявление С-5083/12.10.2016 г. от жалбоподателката за посочения в
същото нейн имот УПИ ХIV-487, кв 16А по плана на гр. Стрелча, съгласно приложената като
неразделна част скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ.
Осъжда П.П.К. *** разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Осъжда П.П.К. да заплати на И.Ф.Ч. разноски по
делото в размер на 910 лв. /деветстотин и десет лева/.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване чрез настоящия съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Върховния административен съд.
Съдия:/П/
С
решение № 13773/05.11.2020 г. по адм. дело № 9726/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 267/22.04.2019 г., постановено по административно дело №
848/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА П. П. К., да заплати в полза на Община Стрелча, съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА П. П. К., да заплати в полза на И. Ч., съдебно-деловодни разноски в
размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.