Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.11.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8390 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.01.2018г. (поправено от 24.01.2017г.), гр.д.60162/15г., СРС, 71 с-в се осъжда „ЗАД С.Б.“ АД
да заплати на основание чл.242, ал.1 КЗ/отм./ на К.И.М. и Г.Ж.М. при условията
на разделност сумата 1 390 лв. – главница по договор за потребителски кредит „Е.“
№ 01801-395494 за 5000 лв., сключен между Х.Г.М. и „С.Ж.Е.“ АД, дължима по силата
на договор за застраховка „Живот“ на кредитополучател, обезпечаващ неизпълнение
на договора за кредит поради смърт или трайна неработоспособност, ведно със
законна лихва от 06.10.2015г. и сумата 515.60 лв. – разноски.
С влязло в сила като необжалвано решение от
03.05.2018г. по същото дело де допуска поправка на очевидна фактическа грешка в
титулната част на първоначалното решение относно датата на постановяване, като
вместо 24.01.2017г. да се чете 24.01.2018г.
Срещу първоначалното решение от
24.01.2018г. постъпва въззивна жалба от ответника по иска „ЗАД С.Б.“ АД. Счита, че не се дължи застрахователно
обезщетение, защото пътният инцидент настъпва поради управление на мотоциклета
от застрахования с превишена скорост, което представлява изключен риск, както и
поради неплащане на остатъка от кредитното задължение от ищците. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемите – ищците К.М. и Г.М. оспорват жалбата. Намират за
доказани всички законови предпоставки за уважаване на иска. Възразяват, че
ответникът не доказва наличие на изключен риск. Считат, че са платили остатъка
от кредита.
Третото лице помагач на ответника - „С.Ж.Е.“ АД
оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.242, ал.1 КЗ/отм./.
По силата на договор за застраховка „Живот“
на кредитополучател, сключен между Х.Г.М. и ответника „ЗАД С.Б.“ АД в полза на
трето ползващо се лице – бенифициер, каквото е
подпомагащата страна „С.Ж.Е.“ АД, се обезпечава вземане на същата банка спрямо кредитополучателя
за погасяване на предоставен кредит от 5 000 лв. по договор за потребителски
кредит „Е.“ № 01801-395494, а именно в размера към датата, когато настъпва
застрахователно събитие смърт вследствие на злополука или трайна неработоспособност.
В рамките на покрития риск, на 25.03.2015г. настъпва
застрахователното събитие – смърт на застрахования при пътна злополука.
Не се установява инцидентът да настъпва в резултат от
управление на мотоциклет „Хонда Хорнет“, рег. № *******от
пострадалия с превишена скорост. Констативният протокол за ПТП № 12/17.04.2015г. и протоколът за оглед на ПТП от
25.03.2015г. не се ползват с обвързваща доказателствени сила на официални
свидетелстващи документи в частта относно механизма на произшествието и
причинно-следствената му връзка с настъпилия вредоносен резултат, включително в
частта, според която мотоциклетът се е движил с превишена скорост. В тази част
протоколите не обективират изявления на длъжностното
лице - актосъставителя относно факти, извършени пред
него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказват какво установява при оглед
на място и от обяснения на участници или други очевидци, каквито в случая няма.
Завареното положение на мотоциклета от актосъставителя
не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При заявено
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, в тежест на ответника
е установяването на тези положителни и изгодни за него факти, съобразно чл.154,
ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест със съдебния
доклад. В тази насока не е проведено успешно доказване, като не са поискани и разпитани
свидетели, нито е искана или приемана съдебно-автотехническа
експертиза. Изготвената в рамките на отделното досъдебно наказателно
производство автотехническа експертиза, според която
мотоциклетът се е движил с превишена скорост, не е годно доказателствено
средство, събрано по реда на ГПК, а и същата е базирана основно на данните по
протоколите за ПТП и за оглед. В този смисъл, не е изпълнена хипотезата
на чл.14.1 от ОУ на застрахователя за изключен риск, свързан с „извършване или
опит за извършване на физическо насилие или друг вид незаконосъобразен акт, или
участие в незаконосъобразна дейност или престъпление“. Отделно, тълкуването на тази
клауза във връзка с останалите регламентирани предпоставки за недължимост на застрахователно обезщетение, налага извод,
че изключеният риск предполага умишлено неправомерно поведение на застрахования,
каквото в случая не само не се доказва, но и не се твърди да е осъществено.
Независимо от всичко, въпреки разпределената със
съдебния доклад доказателствена тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ищците не
доказват да заплащат изцяло остатъка от обезпеченото със застраховката вземане на
кредитиращата банка. Според първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, допълнението
към нея и уточненията на вещото лице в о.с.з., кредитът е отпуснат за
5 000 лв., от които кредитополучателят изплаща 157.19 лв., ищците изплащат
1 390 лв., но има непогасен остатък от 4 938.15 лв.
Поради неплащане на остатъка от
кредита, в полза на ищците не е възникнало правото по чл.238, ал.1 КЗ/отм./ да
получат застрахователното обезщетение, предвид ограничението на специалния чл.242,
ал.1 КЗ/отм./. Разпоредбата предвижда, че когато застраховка „Живот“ или „Злополука“
е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо
лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по
застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно
събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е
платило задължението. Искът за заплащане на застрахователно обезщетение следва
да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което искът се отхвърли.
Ответникът по иска пред първа инстанция установява
разноски от 720 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, 5 лв. –
такса за СУ и 15 лв. – д.т. за защита срещу оставената без уважение частна
жалба, а пред въззивна – 27.80 лв. – д.т. и 720 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Основателно е възражението за тяхната прекомерност. Предвид
ниската степен на фактическа и правна сложност на спора по смисъла на чл.78,
ал.5 ГПК, възнаграждението следва да се намали до нормативния минимум от 328
лв. по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ. Въззивникът
има право на сумата 1 095.80 лв. – разноски за двете инстанции. Внесените
197.53 лв. – д.т. по оставения без разглеждане инцидентен установителен
иск подлежат на връщане от СРС по искане на платилата ги страна, в случай, че
този иск не е разделен за разглеждане в отделно производство.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.01.2018г. (поправено от 24.01.2017г.), гр.д.60162/15г., СРС, 71 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.М.,
ЕГН ********** и Г.Ж.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу „ЗАД С.Б.“
АД, гр.София, район „Възраждане“, ул. „*******иск с правно основание чл.242,
ал.1 КЗ/отм./ за сумата 1 390 лв. – застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучател, обезпечаващ плащане по договор за
потребителски кредит „Е.“ № 01801-395494 за 5000 лв., сключен между Х.Г.М. и „С.Ж.Е.“
АД.
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН ********** и Г.Ж.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на „ЗАД С.Б.“ АД, гр.София, район „Възраждане“,
ул. „*******сумата 1 095.80 лв. –разноски за първа и въззивна
инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ответника - „С.Ж.Е.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.