РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Карлово, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101083 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от
ЗЗД.
Ищците Р. Н. Н. с ЕГН **********, ИВ. Р. Н. с ЕГН ********** и Б.
Н. Н. с ЕГН **********, всички от град К., област П., квартал С., улица ****
твърдят, че са собственици по наследство от Н.К.П., признато с решение на
ПК К. № 3013/25.09.2000 г. на поземлен имот с идентификатор ******** гр.
К., общ. К., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение
в КККР; Адрес на поземления имот: местност А.; Площ: 1299 кв.м; Трайно
предназначение на територията: Горска; Начин на трайно ползван:
Широколистна гора; Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план:
*****; Съседи: **********, *********, **********. През м. април 2021 г.
установили, че работници на ответника са изсекли от собствения им имот
дърва - акация около 6 куб. м. Отишли при ответника да установят защо са
изсечени горното количество дърва имота им с цел да уредят отношенията си
и дървата да им бъдат заплатени, но им било отговорено, че ако имат
претенции, следва да потърсят правата си по съдебен ред, което наложило да
ангажират геодезист за да извърши трасиране. Горното количество дърва
били отсечени по дължина от северната страна на имота им.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което осъди ТП „Д.Г.С. – К.“
да им заплати сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща
равностойността 6 куб. м дърва, акация, отсечени от служители на ответника
от собствения им имот - поземлен имот с идентификатор ******** гр. К.,
1
общ. К., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР; Адрес на поземления имот: местност А.; Площ: 1299 кв.м; Трайно
предназначение на територията: Горска; Начин на трайно ползван:
Широколистна гора; Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план:
*****; Съседи: **********, *********, **********, ведно със законната
лихва считано от влизане на решението в сила до окончателното плащане.
Претендират за разноските по делото.
Ответникът „Д.Г.С. – К.“ оспорва иска.
Признава правото на собственост на ищците върху посочения имот,
по силата на реституция и сочи, че съгласно реституционното решение,
правото им на собственост се възстановява в нови реални граници по чл.4,
ал.2 от Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд.
Ищците твърдели, че през месец април 2021 г. установили, че от
страна на ТП „ДГС К.“ са отсечени дървета, равняващи се на около 6 куб. м
акация в собствения им поземлен имот.
При извършена проверка в действащия горскостопански план на ТП
„ДГС-К.“ (утвърден със Заповед №197/18.03.2015г.) било установено, че
съгласно таксационното описание имотът на ищците попада в подотдел 268
„у” - собственост на физически лица. Съседен на поземлен имот с
идентификатор ******** бил подотдел 268 „ф” държавна горска територия,
стопанисвана от ТП „ДГС – К.“. Подотдел 268 „ф” бил част от Обект 2037, а
дървесината в Обект 2037 била възложена за сеч по сключен Договор № 29 от
21.04.2020г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен. Преди да
бъде извършена сечта на дърветата в подотдел 268 „ф”, в изпълнение
разпоредбите на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове,
определените за сеч дървета били маркирани с контролна горска марка от
работници на ТП „ДГС-К.“. За извършеното маркиране бил изготвен
КАРНЕТ - ОПИС на 16.07.2019г. от Б.Т. на длъжност *****, който бил
одобрен от Н.И. на длъжност **** в горското стопанство. В КАРНЕТ -
ОПИСА било посочено, че в подотдела са маркирани със синя боя и знак
точка общо 6183 броя дървета, подлежащи за сеч с вид на сечта - гола.
Съставен бил констативен протокол за проверка на извършеното маркиране, в
който било заключено, че маркирането е извършено добре и насаждението
може да бъде включено за ползване в Годишен план 2020г. Изготвен бил
Технологичен план, съдържащ схема за добива на дървесината в
насаждението. През 2020 г., след проведен търг с тайно наддаване бил
сключен Договор № 29 от 21.04.2020г. за покупко-продажба на стояща
дървесина на корен, в който било възложено да бъде извършена сечта и в
отдел/подотдел 268 „ф” заедно с други отдели. Издадени били Позволително
за сеч № 0578930 от 23.09.2020г. и Протокол за освидетелстване на сечище №
0570443 от 31.12.2020г.; Позволително за сеч № 0592736 от 08.01.2021г. и
Протокол за освидетелстване на сечище № 0589340 от 30.03.2021 г., в който
било описано, че провеждането на сечта и почистването на сечището е
извършено според определения начин в технологичния план и
позволителното за сеч. От описаното дотук следвало, че в териториалното
2
поделение била спазена законовата процедура за извършване добив на
дървесината в горската територия.
На 07.05.2021г. в деловодството на ТП „ДГС – К.“ постъпила жалба
Вх. №979 от Р.Н. — ищец по делото, в която същият твърдял, че е изсечена
наследствената му гора, находяща се в местност „А.”, землище на гр. К.. След
проверка по повод на депозираната жалба, извършена от служители на ТП
„ДГС-К.“ в деловодството на горското стопанство постъпил рапорт вх. № 982
от 07.05.2021г. от ***. Т.З. на длъжност гл. ***енер. В рапорта било описано,
че е извършена проверка от гл. ***енер Т.З. съвместно с ***. Н.Н. на
длъжност ****** и в присъствието на ищеца Р.Н.. При извършената проверка
установили, че действително поземлен имот с идентификатор ********,
попадащ в подотдел 268 „у”, собственост на ищците е съседен на подотдел
268 „ф” - държавна горска територия, стопанисвана от ТП „ДГС – К.“. Лицата
извършили на терена замерване с електронно GPS устройство, което
съдържало софтуеър с горскостопанската карта. От измерването установили,
че не е извършвана сеч в процесния имот, както се твърдяло в жалбата.
Установили също, че собствениците не са поставили трайни граници между
собствения им поземлен имот с идентификатор ******** и 268 „ф” -
държавна горска територия, стопанисвана от ТП „ДГС – К.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал.2 от Закона за горите за горските територии -
държавна и общинска собственост се изработвали горскостопански планове.
Според ал. 2 от същата норма горскостопанските планове за териториалните
поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, каквото поделение
било и ТП „ДГС – К.“, се изработвали съобразно границите на горските
териториални единици и включвали горските територии - държавна
собственост, предоставени им за управление. Горскостопанските планове и
програми се изработвали на основата на горскостопанските карти,
кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената
инвентаризация на горските територии. Горскостопанските карти по чл.13, ал.
5 от Закона за горите били специализирани карти за горските територии по
смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. Данните от изготвената
горскостопанска карта били въведени в GPS устройства, с които се
осъществявало измерване на границите на терена. В случая при измерване с
GPS устройство било установено, че всички отсечени дървета попадат в отдел
268 „ф” - държавна горска територия, а не в имота, собственост на ищците.
От разпоредбите, описани в приложение № 3 към чл. 15, ал. 4, чл.
20, ал. 1 и чл. 100 от Наредба №18 от 7 октомври 2015г. за инвентаризация и
планиране в горските територии, издадена от министъра на земеделието и
храните (Обн. ДВ Бр.82 от 23 октомври 2015г.) следвало да се заключи, че
ищците трябвало да очертаят границите на имота си с ивици в бял цвят. Към
датата на извършване на сечта и подаване на жалбата 07.05.2021г. това не
било сторено. Към исковата молба било приложено писмено доказателство -
Протокол за трасиране на границите на поземлен имот ******** от
20.05.2021г., тоест ищците предприели действия за трасиране границите на
имота си едва след датата на подаване жалба в горското стопанство и
извършване на проверка на терена. В периода, за който се твърдяло, че са
отсечени дървета в имота им, границите не били очертани. Също така според
представеното по делото Решение № 3013 от 25.09.2000г. за възстановяване
3
на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на
С. на Поземлена комисия - гр. К., правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор ********, било възстановено в нови реални граници
по чл.4, ал.2 от Закон за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд. Според разпоредбата на чл. 19 от Правилника за
прилагане на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите
от горския фонд граничните точки на възстановените гори и земи от горския
фонд се трасирали на терена въз основа на установени координати и се
документирали в протокола за въвод във владение. По делото не бил
представен протокол за въвод. Според разпоредбата на чл.25, ал.14 от Закона
за горите - отменен ДВ бр.19 от 8 март 2011г., но в сила към момента на
възстановяване собствеността върху процесната гора собствениците на гори и
земи от горския фонд обозначават границите на имота си с ясно видими и
трайни знаци по ред, определен с правилника за прилагане на закона. В чл.34
от Правилника за прилагане закона за горите били описани какви следва да
бъдат действията, които да извършват лицата - собственици на гори за
обозначаване на границите им. Според ал.1 от посочената разпоредба
„Границите на гори и земи от горския фонд - собственост на отделни лица, се
обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или
бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях,
равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота.“ Цветът
на боята, с която се ограничават горите, които не са от държавния горски
фонд, е бял, когато горите и земите са собственост на физически лица,
средствата за обозначаване границите на имотите на терена са за сметка на
техните собственици.
В конкретния случай ищците не извършили действия да очертаят
границите на имота си, каквито задължения имали по Правилника за
прилагане на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите
от горския фонд, Закон за горите (отм.) и Правилника за прилагане на закона
за горите. След като ищците не изпълнили задължението си да трасират
имота си от възстановяването му до датата 20.05.2021г. и след като преди
извършване на добива на дървесина от служители на горското стопанство
било извършено замерване на границите с GPS устройство, както и била
спазена процедурата за добив на дървесината - издадени били всички
законово-изискуеми документи за извършване на сечта, то следвало да бъде
заключено, че исковата молба е неоснователна. От страна на горското
стопанство били извършени всички необходими и нормативно изискуеми
действия за осъществяване законосъобразно добива на дървесината в
подотдел 268 „ф“. Съгласно горскостопанската карта на държавната горска
територия, стопанисвана от ТП „ДГС - К.” всички отсечени дървета от страна
на горското стопанство попадат в държавната горска територия.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищците са собственици по наследство от Н.К.
попчето, бивш жител н град К., починал на ******* г. и по силата на
реституция, извършена по ЗВСГЗГФ, на следния недвижим имот: поземлен
4
имот с идентификатор ******** гр. К., общ. К., обл. П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на поземления имот: местност
А.; Площ: 1299 кв.м; Трайно предназначение на територията: Горска; Начин
на трайно ползван: Широколистна гора; Стар идентификатор: няма; Номер по
предходен план: *****; Съседи: **********, *********, **********, като
правото на собственост е установени с представените удостоверение за
наследници изх. № 21 от 04.01.2018 г. на Община К., решение № 3013 от
25.09.2000 г., взето по преписка вх. № 234Г от 20.01.1999 г. на Поземлена
комисия К. и скица № 15-91189 от 04.02.2019 г. на СГКК П.. С протокол №
30V ОТ 07.11.2000 Г. ищците са били въведени във владение в имота.
Установява се от представения протокол, че имотът на ищците е трасиран на
20.05.2021 г. Не се спори и се установява от представените документи, че
съгласно действащия горскостопански план имотът на ищците попада в
подотдел 268„у“ - собственост на физически лица. Не се спори и се
установява от представените карти, че подотдел 268 „ф“, част от обект №
2037, като подотдели 268 „у“ и 268 „ф“, са съседни. Установява се, че с
договор № 29 от 21.04.2020г. за покупко-продажба на стояща дървесина на
корен е възложена сеч за обект № 2037, като ответникът е продал на
съдоговорителя си прогнозни количества стояща дървесина на корен,
включена в обект № 2037, съставляващ множество подотдели, включително
подотдел 268 „ф“. Във връзка с планираната сеч ш състоянието на горските
имоти, част от ДГФ по делото са представени: извадка от горскостопанския
план на ТП „ДГС – К.“ (утвърден със заповед № 197/18.03.2015г.) за
отдел/под отдел 268 „у“ и извадка на горскостопанска карта - заверени копия;
извадка от горскостопанския план на ТП „ДГС - К.” (утвърден със заповед
№197/18.03.2015г.) за отдел/подотдел 268 „ф“; заповед № 197 от 18.03.2015г.
за утвърждаване на горскостопанския план; извадка, съдържаща
таксационната характеристика на отдел 268; карнет-опис, изготвен на
16.07.2019г. - заверено копие; констативен протокол за проверка на
извършеното маркиране от 25.07.2019г.; технологичен план №1 за
отдел/подотдел 268 „ф“; договор №29 от 21.04.2020г. за покупко-продажба на
стояща дървесина на корен и споразумения №1 и №2 към същия;
позволително за сеч №0578930 от 23.09.2020г. и протокол за освидетелстване
на сечище №0570443 от 31.12.2020г.; позволително за сеч №0592736 от
08.01.2021г. и протокол за освидетелстване на сечище №0589340 от
30.03.2021 г. Не се спори, че през месец април 2021 г. в горската територия, в
която попада и имота на ищците е била извършена сеч, като определените за
сеч дървета били маркирани с контролна горска марка от работници на ТП
„ДГС-К.“. С жалба вх. №979 от 07.05.2021г., подадена от ищеца Р.Н. е
сезирано ръководството на ответното предприятие, че на 03.05.2021 г.
жалбоподателят е установил, че акациевата гора в местността А., негова
наследствена собственост, е била изсечена изцяло. Във връзка с подадената
жалба е представен рапорт вх. №982 от 07.05.2021г. от ***. Т.З., в който е
посочено, че по GPS, с какъвто служителите на ответника разполагат,
границата е била поставена коректно от маркиращия лесовъд и частната гола
не е отсечена, както се твърди в жалбата. Сочи се също, че имотът на
жалбоподателя (понастоящем ищец), попада в отдел 268„у“ – частна горска
5
територия. По време на проверката било установено, че не са поставени
трайни граници на частния имот, които да го ограничават, нито такива е
имало при маркирането на насажденията в отдел 268 „ф“,извършено през
2019 година. Сочи се, че граници са били поставяни от маркиращия лесовъд.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че имот
с идентификатор ******** м. „А.“ съгласно одобрената КК на гр. К. е
възстановен в нови реални граници с решение № 3013/25.09.2000 година,
заявен като гора широколистна. Налице е застъпване между КК и
горскостопанския план, и в това застъпване има отсечени дърва, като
количеството и цената се определя както следва:
- в протокол за освидетелстване на сечище от 30.03.2021г. е
установено, че на площ от 3 ха, представляващи отдел 268, подотдел „ф“ е
добита дървесина от 236.68 куб.м, от което следва, че от 1 дка са добити 7.89
куб. м, или от 1 ар са добити 0.789 куб. м. В случай, че се приеме, че
застъпването в размер на 2.1 ара, следвало количество на изсечената
дървесина да е в размер 1.66 куб м. на пазарна стойност 70.00 лв/куб. м, при
еднометрова, на обща стойност 116.20 лева;
- до действащия горскостопански план на ТП „ДГС-К.“, съгласно
таксационното описание, имот с идентификатор 36498.343.46 м м. „А.“
съгласно одобрената КК на гр. К. попада в отдел 268, подотдел „у“, при
съседи: от изток- имот с инд. **********-частна собственост и отдел 268,
подотдел „ф“ държавна горска територия, от запад - отдел 268, подотдел „ф“
държавна горска територия, от север -отдел 268, подотдел „ф“ държавна
горска територия, от юг - отдел 268, подотдел „ф“ държавна горска
територия. При огледа на място е констатирано, че ищцовата страна е
трасирала границите си на имота по координати, съгласно одобрената КК на
гр. К., като чупките са маркирани с железни колчета. При трасиране с GPS
устройство, с което разполага ТП „ДГС -К.“, съдържащо горскостопанска
карта се е установило, че границата, явяваща се северна за имота на ищците,
отразено на приложената комбинирана скица, не препокрива линията А-Б, а
се измества по линията В-Г с около 4.00 м, а тази от изток не препокрива
линията Д-Е, а се измества по линията Ж-3 с 2.5 м, т.е. налице е едно
застъпване на двата имота в размер на около 210 кв.м. На място в това
застъпване има подраст на изсечена акация, което говори за наличие на
дървета в недалечно минало. При отложени границите на имот с
идентификатор ********** съгласно КК на гр. К. изсечените дървета попадат
в очертанията на по-горе написания собственост на ищцовата страна, а
отложени GPS устройство, с което разполага ТП „ДГС -К.“, съдържащо
горскостопанска карта, дърветата попадат в отдел 268, подотдел „ф“
представляващ имот с идентификатор ********** съгласно КК на гр. К.
стопанисван от ТП „ДГС-К.“.
Във връзка с твърдените обстоятелства, съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. Д. сочи, че познава ищците, били съседи в С.. Знаел, че
имат гора, защото преди години я секли по улици и знаели кой, къде и по
колко декара има и къде се намира. Свидетелят имал машина, с която я секли,
когато разрешавали горските. Гората се намирала в местността А.. В края на
месец март ловджиите ходили да слагат хранилки за прасетата и като
минавали видял, че гората се сечала. Когато видял, че наближават границите,
6
се обадил на ищеца да му каже. След това ищецът отишъл да види какво
става. Установило се, че са влезли малко в неговото място. Свидетелят не
знаел дали е имало колчета на мястото на ищците. Според него, сечта се
извършвала от горските. В показанията си св. З. сочи, че работи като главен
***енер в „ДГС” К. от три години. Миналата година през месец май
постъпила в жалба от ищеца и на свидетеля била възложена проверка, която
била направена в присъствието на ищеца. Според свидетеля, при проверката
се установило, че в имота на ищеца няма изсечена гора, с колегите му го
установили след измерване с тяхно GPS устройство. Установили, че
границите, които поставили колегите им си отговаряли на кратата. Границите,
които собствениците били задължени да си поставят, все още не били видели.
Сега в момента вече имало такива, но по време на сечта и на проверката,
нямало. Сечта била извършена според техните уреди, в държавна горска
територия, отдел 268 „ф“. В присъствието на ищеца няколко пъти му
показали какво показват уредите, на две различни устройства. Колегите му
замервали с това, с което разполагали и според техните уреди всичко било
наред. Сечта била изведена като дърветата били маркирани по стандартния
начин за извеждане на сеч. Първо се сключвал договор с фирма-изпълнител,
извеждал се маркиращия и се издавало позволително за сеч. Физическата сеч
я правела фирмата, която печелила конкурса. Служителите на ДГС също
извършвали дърводобив, но не и в конкретния случай. По време на сечта от
фирмата, присъствали и наши представители. Установили, че на държавната
горска територия били отсечени само маркирани дървета. В техните уреди
били насложени кадастралните контури и горските карти от лесостопанския
план. Нямали възможност за избор по коя карта да работят, самият уред имал
означение за частните територии. На техния GPS имотът на ищците и още
един частен имот, който бил на изток, били обозначени с друга буква. Гората
имала отдели и подотдели. На техните карти излизали тези два имота като
друга буква, като друг подотдел. Свидетелят не знаел къде са границите на
имота на ищците, можел да каже границите на горския отдел и подотдел.
Всички частни имоти били обозначени като подотдел и ги виждали на
техните устройства. При предявяване на свидетеля на скица-извадка от
горскостопанска карта на лист 18 от делото, същият сочи, че каквото е
разпечатано и представено по делото, това виждали и на уреда. По наредбата
голата сеч се маркирала като се маркирали границите на цялото насаждение,
последните дървета, които ще се отсекат се маркирали с горска марка в
основата, а на съседните дървета, които нямало да бъдат отсечени, на 1.3
метра се слагала боя. В случая правили гола сеч, акацията била предназначена
само за гола сеч. В момента на някои дървета, които попадали в имота на
ищеца, още стояла оранжевата боя, с която отделили имота. Когато
извършвали проверката, точно по тези линии вървели и устройството така ги
показвало. Не мога да кажа техническите характеристики на апарата, но в
случая е дал отклонение. ПРЕДЯВИ се на свидетеля технологичен план на
лист 35 от делото. В показанията си св. И. сочи, че работи в „ДГС“ К. като
началник участък - старши лесничей. Отговарял за землищата на гр. К. и с.
В.Л., а кв. С. попадал в обхвата. Посещавал имот-гора на ищците. Вече
познавал ищеца, който е в залата. Посетил гората във връзка с извършена
проверка на маркирането и след подадена жалба от ищеца. Отишъл с колегата
си Т.З.. Когато отишъл на място, нямало колчета на границата на имота.
7
Измерили с GPS устройство, на което имало качена горскостопанска карта и
установили, че сечта се води граници, които са държавна собственост. В
устройството имало горска карта, на която имало стопански имоти. Не знаел
дали на устройството има качена кадастрална карта. Сечта била извършена в
имот, държавна собственост. Имотът на държавата не бил разграничен от
имота на ищеца. Сеч се извършвала съгласно наредбата, след като имотът се
ограничи. Имотът бил ограничен с GPS устройство, с което разполагали и
имало качена горскостопанска карта. Според него ограничили имота,
извършвало се маркиране и сечта се извела законосъобразно. При
предявяване на извадка от горскостопанската карта на лист 18 от делото,
свидетелят сочи, че за частните имоти, когато отишли на място нямало
белези, че са такива. При предявяване на извадка от горскостопанска карта на
лист 19 от делото, свидетелят сочи, че няма никаква естествена граница
между подотдели „ф” и „у”. Не знаел техните устройства да дават
отклонения.
Горната фактическа обстановка са установява от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни. Съдът ползва всички писмени
доказателства, приети в наказателния и настоящия процес като неоспорени,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите като пряко кореспондиращи си с
писмените доказателства и последователни. Спор по фактите няма. Спроните
въпроси касаят изводите на страните и житейски правдиви.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт,
чиито елементи в съотношение на кумулативност следва да бъдат налице, за
да бъде ангажирана отговорността на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да
произтича и претендираната щета, е изцяло на ищеца, тъй като той следва да
докаже иска си. Деликтът дефинитивно предполага противоправно, виновно
причиняване на вреди, т. е. основателността на иска е обвързана от доказване
на юридическите факти, относими към елементите от фактическия състав на
нормата на чл. 45 от ЗЗД, респ. чл. 49 от ЗЗД - като в тежест на ищеца е
установяването на наличие на твърдените от него факти, т. е. той следва да
докаже съществуването на материалното правоотношение като предпоставка
за уважаване на иска. Липсата на деликтно поведение изключва и
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата,
регламентирана от чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за
нейното опровергаване. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД настъпва, след като
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
8
причинени на ищеца, вредите да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работа, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата. Отговорността на възложилия
работата - в случая ответното дружество - ДГС „К.“ е обезпечително -
гаранционна и в този смисъл не е необходимо ищецът да доказва, че
възложителят е направил лош избор на изпълнител или не е упражнил
достатъчно контрол, което е довело до причиняването на вредата.
За основателността на иска ищеца на първо място следва да докаже
активната си материално - правна легитимация като собственик на горски
имот, и ако установи това си качество, да посочи притежавания от него
недвижим имот с надлежните му правноиндивидуализиращи белези. В
настоящия случай ищците установяват при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на процесния имот, а в хода на процеса се
установи, че той е част от горската територия, която съгласно ползваните от
ответника горскостопански карти, попада в отдел 268 „у“. Не се спори, че
през месец април 2021 г. в съседния подотдел 268“ф“ е извършена сеч на
дървесина на основание, посочения по-горе договор за покупко-продажба. От
неоспореното заключение на вещото лице се установи по несъмнен начин, че
в резултат на неправилно определяне на границите на имота на ищците, за
което са били ползвани само техни устройства, но не и данни от
кадастралната карта, е била изсечена гора, попадаща в имота на ищеца с площ
от 2.1 ара. Според съда, макар формалните изисквания за маркиране, издаване
на позволително и пр. да се били изпълнени, незаконността на сечта
произтича от факта, че е извършена в частен имот, в който ответното
предприятие не разполага с права да извършва сеч, тъй като същият не му е
предоставен за стопанисване. ЗЗД и в частност чл. 45 не изисква формата на
вината умисъл, за да се квалифицира едно поведение като деликт. Частната
собственост е неприкосновена, съгласно Конституцията на република
България, а за физическите лица, собственици на земеделски земи и гори,
правото на собственост върху конкретен обект се индивидуализира с
различните планове и карти. Физическите лица, собственици на гори не
разполагат с горскостопански карти или части от тях, независимо, че имотите
им попадат в горската територия, която е обхваната от картите. В конкретния
случай за ищците релевантни са границите на имота им, установени с КККР.
Фактът, че горскостопанските карти и кадастралната карта не са
синхронизирани, не може да освободи ответника от неговата гаранционно
обезпечителна отговорност за вреди. Според съда са били извършени
действия, които са довели до неправомерно определяне на границите на
имота в съответният подотдел и маркиране на дърветата, подлежащи на сеч. В
резултат на тези неправомерни действия от страна на служители на ДГС „К.“,
при и по повод изпълнение на възложената им работа, е извършена незаконна
сеч в част от подотдел 268 „у“, част от която е собственост на ищците и са им
причинени вреди в размер на стойността на отсечената дървесина.
Ответникът е разполагал с данни за собствеността на имот поземлен имот с
идентификатор ********, същият е отразен в представената от него карта
като частен имот. Дори границите на имота да не са били означени трайно на
терена (индиция за противното се съдържа в показанията на св. Д., който
сочи, че в същата гора е била извършване сеч от собствениците, което също
предполага разрешение от страна на ответното предприятие), то това също не
9
може да освободи от ответника от отговорност, доколкото самият той, в
отговора на исковата молба сочи, че горскостопанските планове се изготвят
на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти и картите на
възстановената собственост. Т.е., изпълнявайки задълженията си да определи
държавната горска територия, подлежаща на сеч, служителите на ответника
са били длъжни да определят и точните граници на подотделите. По
изложените съображения, съдът намира ,че са изпълнени всички изисквания
на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за вреди,
причинени от негови служители при или по повод изпълнение на служебните
им задължения.
По отношение на размера, в който искът следва да се уважи, същият
е установен от неоспорената експертиза. Поради изложеното, следва да се
осъди ответника да заплати на ищците сумата от 116.20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на
1.66 куб. м отсечена акациева дървесина, като разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 350 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Върху присъдената сума следва да се присъди законната
лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното плащане.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е реализирал разноски в общ размер на 500 лева, от
които – 50 лева за заплатена държавна такса, 300 лева за адвокатско
възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещо лице. Съразмерно с
уважената част от иска му се следват разноски в размер на 166 лева.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът е реализирал разноски в размер на 250 лева, от които 150 лева за
възнаграждение на вещо лице и 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на
167 лева.
При това положение следва да се осъдят ищците да заплатят на
ответника разноски по компенсация в размер на 1 лев.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, ТП „Д.Г.С. – К.“ да заплати
на Р. Н. Н. с ЕГН **********, ИВ. Р. Н. с ЕГН ********** и Б. Н. Н. с ЕГН
**********, всички от град К., област П., квартал С., улица **** сумата от
116.20 лева (сто и шестнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойността на 1.66
куб. метра акациева дървесина, отсечена в част от поземлен имот с
идентификатор ******** гр. К., общ. К., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на поземления имот: местност
10
А.; Площ: 1299 кв.м; Трайно предназначение на територията: Горска; Начин
на трайно ползван: Широколистна гора; Стар идентификатор: няма; Номер по
предходен план: *****; Съседи: **********, *********, **********, ведно
със законната лихва считано от влизане на решението в сила до
окончателното плащане, като за разликата над 116.20 лева до пълния
предявен размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Н. Н. с ЕГН **********, ИВ. Р. Н. с ЕГН ********** и
Б. Н. Н. с ЕГН **********, всички от град К., област П., квартал С., улица
**** да заплатят на ТП „Д.Г.С. – К.“ сумата от 1 (един) лев, представляваща
разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11