РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.59 ал.1 ЗЗД, подадена от
П. Н. К., против М. П. К..
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника по първоначално
предявените искове М. П. К., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
против П. Н. К..
Ищецът по първоначалните искове твърди, че с договор за покупка-продажба на
недвижим имот, оформен с нотариален акт от 02.12.1999 година на нотариус Х. К.а с № 081
по регистъра на Нотариалната камара на Република България, под № 36, том VI, peг. №
8064, дело № 1579, вписан в СВ-Хасково с акт № 117, том IX, дело № 1992 от 02.12.1999
година, придобил правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1. ½ една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.735.191 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления
имот е от 06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. ****, бул. „****“ № ***,
площ: 242 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма; Номер по
предходен план:196, парцел: част от I, Съседи: 77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1,
съгласно Скица № 15-363875-06.04.2021 год. на СГКК-Хасково;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. Х., п.к. **** бул. „****“ №
1
***, ет.*; Самостоятелния обект се намира на 1/първия/ етаж в сграда с идентификатор
77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1/ едно/; Посочена в документа площ: 96.00
кв.м.; Прилежащи части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво:
1/едно/; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма;
над обекта: 77195.735.191.1.2., Съгласно Схема № 15-363920-06.04.2021 г. на самостоятелен
обект в сграда на СГКК- Хасково.
3. Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. *** бул. „**** № ***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1/един/; Брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма.
Номер по предходен план: няма, съгласно Скица на сграда с идентификатор 77195.735.191.2
№ 15-363883- 06.04.2021 г. на СГКК- Хасково.
Посочва още, че прехвърлителите П.К. К. и М. С. К., които били баба и дядо на
ищеца, си запазили правото на ползване на продадените имоти, заедно и поотделно до края
на живота си. Ответникът, който бил чичо на ищеца и брат на баща му, живеел в имотите
заедно с родителите си - ползватели на същите, и при условията на търпимост и уважение
към прехвърлителите и ползватели на имотите, ищецът не предприел действия за
отстраняването му от тях. На ****година починал П.К. К. а на **** година починала М. С.
К. След смъртта на бабата на ищеца, ответникът останал да живее в имотите му без правно
основание и въпреки противопоставянето му, като осуетявал правото на ищеца да ги владее
и ползва по предназначение. Според ищеца, ответникът поставил резе на вътрешната врата
между двата етажа в сградата и ограничил достъпът му до жилището на първия етаж, без
негово знание и съгласие засаждал зеленчуци в двора, по всяко време приемал в жилището
външни хора, извършил нерегламентирано и неправомерно действие върху крановете на
водната инсталация в мазето, което било съпроводено с теч на вода, която пък от своя
страна се отчитала по партидата на ищеца и го обременявала допълнително, финансово към
„В и К“ ЕООД Хасково. Това поведението можело да се окачестви като индиция за своене
на имотите за себе си.
Ищецът по първоначалния иск заявява, че предупредил устно ответника да напусне
имотите и да му предаде владението и ключовете от жилището и гаража, но вместо да
извърши това, ответникът започнал да сезира с жалби органите на МВР. На 20.01.2021
година, чрез Нотариус К. В. от гр. Хасково, ищецът изготвил нотариална покана, в която
определил едномесечен срок на ответника да напусне имотите му, да предаде владението им
и ключовете от жилището и гаража и да плати всички разноски, които е направил за
използването на ток и вода. Определил да заплаща месечен наем, за ползването на имотите в
размер на 200 лева на месец, считано от връчване на нотариална покана - 22.01.2021 г. до
окончателното предаване владението на имотите. Според заявеното от ищеца, Нотариус К.
В. се свързала с ответника и го поканила да получи нотариалната покана и подпише
съответна разписка. След като разбрал от нотариуса съдържанието на нотариалната покана,
ответникът категорично заявил че няма да я получи.
Така се претендира от съда да постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника М. П. К., че е собственик на описаните по-горе
имоти, както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тях, както и да
бъде постановено решение, с което ответникът по първоначалните искове да бъде осъден да
му заплати сумата от 800 лева, произтичаща от месечен наем в размер на 200 (двеста) лева
2
за ползваните без правно основание недвижим имоти, както следва - за жилището в размер
на 150 лева, за гаража - 50 лева, считано от връчването на нотариалната покана 22.01.2021
година до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от
22.01.2021 год. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 1081.09 лева, от
които 747.93 лева, неплатен данък сгради и такса смет, които ползвателите П.К. К. и М. С.
К. не били платили приживе на Община Хасково и сумата от 333.16 лева, консумирана но
неплатена от тях вода на „В и К„ ЕООД гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендираните суми
представлявали 1/2 идеална част, равностойна на неговия наследствен дял. Дължимите суми
от П.К. К. били обработени и прехвърлени по партидата на ищеца в деня на плащането
08.04.2021 година. По отношение на консумираната, но неплатена вода на „В и К“, ЕООД,
гр. Хасково платил цялата сума на 05.05.2021 година.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Освен възражения за родова подсъдност, извлечени от становището на ответника, че не
може да бъде определена цената на предявените от ищеца искове, респ. че са налице
основания касаещи редовността на исковата молба, оставено без уважение с Определение №
774 от 20.10.2021 г., постановено по настоящото дело, същите се оспорват и досежно
основателността им.
На първо място ответникът М. П. К. предявява насрещен иск като твърди, че е
придобил процесните имоти на основание придобивна давност. Излага твърдения за
характера, качеството и продължителността на упражняваната от него фактическа власт.
Оспорва твърдението на ищеца по първоначалния иск, че процесните имоти се ползват без
правно основание. В случая се касаело за родова къща на два етажа, с два самостоятелни
жилищни имота на всеки етаж и два самостоятелни гаража. Желанието на праводателите на
ищеца, който бил техен внук, било да има за всеки от двамата им сина по едно жилище и
един гараж. Поради ранната смърт на бащата на ищеца това разпределение не могло да се
оформи и юридически. Освен това М. С. К. била предявила иск, за обявяване на нищожност
и унищожаване на договора за покупко-продажба на процесните по настоящото дело имоти.
Този иск бил отхвърлен, но въпреки това свидетелствал за действителната воля на
праводателите на ищеца.
Облигационната претенция за заплащане на наем била също неоснователна. Между
страните липсвал сключен наемен договор, както и устна уговорка за наемни
правоотношения, поради което не следвало да бъде заплащана наемна цена. Неоснователна
била и претенцията за неоснователно обогатяване, тъй като същият заплащал всички
задължения за имота, като данък, такса смет, режийни разноски. Извършвал и необходими и
полезни ремонти.
Оспорва се и връчването при отказ на приложената по делото нотариална покана. От
приложената забележка към нея от нотариус К. В., ответникът бил запознат само устно, но
поканата не му била предоставена реално, за да му е известно какво е съдържанието й. В
случая не се касаело за отказ, а за желание от страна на ответника първо да обсъди с ищеца.
Според ответника, следвало нотариуса да направи повторен опит за връчване и чак тогава да
пристъпи към разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК. С тези аргументи, моли за отхвърляне на
предявените от ищеца искове като неоснователни.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника по първоначално
предявените искове. Ищецът по насрещния иск твърди, че той е собственик на процесните
имоти, на основание придобивна давност. Тези обстоятелства, следвали от факта, че се
касаело за родов имот, състоящ се от два жилищни етажа, като желанието на праводателите
на ищеца и ответника, било да има по един жилищен етаж за всеки от тях. За да придобие
3
имота по давност, следвало ищеца по НИ да докаже, че е владял имота повече от 10 години,
спокойно, явно, непрекъснато, като през този период е демонстрирал намерение да владее за
себе си. Ищецът по този иск заявява, че владението било започнало още при придобиване на
имота от отв.П. Н. К. и продължавало и до настоящия момент. Фактическата власт върху
имота била упражнявана безпрепятствено от ищеца по НИ - повече от 20 години, като
владението му било спокойно, не било установено или поддържано с насилие. За да се
приемело за смутено владението на владеещия несобственик, следвало да бъдат извършени
такива действия, които да сочат трайно противопоставяне на невладеещия собственик и да
водят до прекъсване на владението или до отстраняването на владелеца от фактическата
власт на имота, каквито данни по делото липсвали. Следователно ищецът по предявения с
отговора на исковата молба иск бил владял по смисъла на чл. 79 ЗС процесните имоти в
периода от 1999 г. до предявяване на иска - 2021 г.
Ищецът по насрещния иск излага твърдения, че живее в жилището от построяването
му през 1974 г. Същото било строено със средства на неговите родители. От влизането му в
етажа през 1974 г. до настоящия момент бил установил фактическа власт, с намерение за
своене, като е владял имота в пълен обем - явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено, което
било известно и на ответника по насрещния иск. Последният никога не бил оспорвал този
факт и не се противопоставял на владението и ползването на етажа. Заявява, че през целия
период повече от 20 години, ответникът не идвал в имота и не проявявал никакви
собственически претенции. Всички подобрения в етажа били направени от ищеца по
насрещния иск, с негови средства, сили и труд. Последният заплащал всички задължения за
имота, данък, такса смет, ток, вода и т.н.
С тези аргументи иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено по
отношение на ответника по насрещния иск, че е собственик на процесния по делото имот, а
именно: 1. ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор 77195.735.191 с адрес: гр.Х.,
бул.“*****"№**, с площ от 242 кв.м. при съседи:77195.735.190, 77195.735.192, 77195.735.1;
2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 с адрес:гр.Х.,
бул.“*****“ № ***, етаж */първи/, представляващ Жилище, апартамент с площ от 96 кв.м.
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта - няма, над
обекта 77195.735.191.1.2; 3.Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 с адрес: гр.Х.,
бул.“***** № ***, разположена в Поземлен имот с идентификатор 77195.735.191, със
застроена площ от 18 кв.м с предназначение гараж, депо, хангар, на основание придобивна
давност.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещната
искова молба. Ответникът по насрещния иск оспорва иска като неоснователен. Оспорват се
всички твърдения на ищеца, касаещи придобивната давност. Оспорват се твърденията на
ищеца по насрещния иск, че е владял имотите, предмет на делото, в периода от 1999 година
до 2021 година, както и че от влизането му в имота през 1974 година до настоящия момент е
установил фактическа власт върху имотите с намерение за своене, като ги владял в пълен
обем. Това твърдение било произволно. Твърденията на ищеца по насрещия иск били
4
противоречиви и взаимно изключващи се. Оспорва се твърдението, че ответникът по
насрещния иск не се е противопоставял и не е имал никакви претенции на владението на
имотите от ищеца по насрещния иск през посочения от него 20 годишен период, че не е
ходил в имота и не е демонстрирал собственически права. Излага твърдения, че при
запазено право на ползване върху имотите от родителите на ищеца по насрещния иск, до
смъртта им, той не можел да установи владение върху имотите, защото то се упражнявало
от ответника по НИ в качеството му на собственик. До смъртта на родителите на ищеца по
насрещния иск и праводатели на ответника, първият е бил в имота при условията на
търпимост, а след тяхната смърт, той се намирал в имотите без правно основание. Оспорват
се и твърденията на ищеца по насрещния иск, че всички подобрения в етажа, били
направени с негови средства, сили и труд, както и твърдението, че е заплащал всички
задължения за имота, данък, такса смет, ток, вода и др. Освен това се сочи, че с плащането
на данъци и такси от трето лице възниквали облигационни отношения с действителния
собственик на имотите, но не се създавало право на собственост върху тях. Оспорват се и
твърденията по насрещния иск, че желанието на родителите на ищеца било за двамата им
сина да има по един етаж и по един гараж. Това твърдение сочело субективното желание на
ищеца по насрещния иск, но това не е било желанието и на неговите родители, които
приживе се разпоредили с имота си. Предявеният насрещен иск бил пореден опит на ищеца
по него, да придобие собствеността върху процесните имоти. През 2008 година той
предявил иск по чл. 108 от ЗС против родителите си, за признаването му за собственик на
гаражна клетка с идентификатор 77195.735.191.2 по КККР на гр. Хасково, предмет и по
настоящето гражданско дело. С решение № 552/24.06.2010 година на ВКС, Първо отделение
постановено по гр. дело № 807/2009 година, искът му бил отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
36, том VІ, рег.№ 8064, дело № 1579 от 02.12.1999г. на Нотариус Х. К., вписан в Служба по
вписванията – Хасково с акт № 117, том ІX, дело № 1992/1999г., вх.№ 3128 от 02.12.1999г.
се установява, че П.К. К. и М. С. К., са продали на П. Н. К. (ищец по първоначалните
искове), следния свой собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена
общност, а именно: 1. ½ една втора идеална част от парцел I, с планоснимачен № 196
целият с площ от 470 кв.м. по скица, а по нотариален акт № 124, том I, дело 199 от 1957 г. на
ХНС – 461,50 кв.м., при граници на имота: от две страни улица, парцели №№ II-197 и XXIII
– за жилищно строителство, ведно с целия първи жилищен етаж на 96 кв. метра от
построената в имота западна половина от жилищна сграда – близнак, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и гараж на 25.60 кв.м. в югозападната част на
парцела – първи откъм жилищната сграда за сумата от 8000 лева, като продавачите са си
запазили правото на ползване на продадения имот, заедно и поотделно до края на живота си.
Индивидуализацията на процесните имоти се установява от приложените Скица № 15-
5
363875/06.04.2021г. на поземлен с идентификатор 77195.735.191, Схема № 15-
363920/06.04.2021г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1, и
Скица № 15-363883/06.04.2021г. на сграда с идентификатор 77195.735.191.2, трите издадени
от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково, като според същите: 1.
Поземленият имот е с идентификатор 77195.735.191 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от 06.04.2021
год., адрес на поземления имот: гр. Х*, п.к. ***, бул. „******, площ: 242 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план:196,
парцел: част от I, Съседи: 77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1;
2. Самостоятелният обект е с идентификатор 77195.735.191.1.1, в сграда с
идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота:
гр. Х., п.к. *** бул. „******; Самостоятелния обект се намира на 1/първия/ етаж в сграда с
идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1/ едно/; Посочена в
документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи части: със съответните идеални части от общите
части на сградата; Ниво: 1/едно/; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма; подобекта: няма; над обекта: 77195.735.191.1.2.
3. Сградата е с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х.
п.к. **** бул. „******; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1/един/; Брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма.
Номер по предходен план: няма.
От представената от ищеца по първоначалния иск Нотариална покана до М. П. К. от П.
Н. К. чрез К. В. – Нотариус с район на действие Районен съд – Хасково, с Рег.№ 352 на
Нотариалната камара на Република България с нотариална заверка Рег.№ 450, Том: 1, Акт:
16 от 20.01.2021г., оформена за връчена при отказ на 22.01.2021г. е видно, че на 20.01.2021
година, чрез Нотариус К. В. от гр. Хасково, П. Н. К. поканил М. П. К. да предаде владението
върху гореописаните имоти, както и ключовете от жилището и гаража, да плати всички
разноски, които е направил за използването на ток и вода. Определил да заплаща месечен
наем, за ползването на имотите в размер на 200 лева на месец, считано от връчване на
6
нотариална покана до окончателното предаване владението на имотите. Според забележка,
удостоверена с подпис и печат на Нотариус К.В., нотариусът се е свързала с ответника М. П.
К. и го поканила да получи нотариалната покана и подпише съответна разписка на
20.01.2021 г. На 22.01.2021 г. М.К. посетил нотариалната кантора, като му били разяснени
от нотариуса съдържанието на нотариалната покана, както и нейният подател, при което
ответникът отказал да получи поканата, респ. да бъде оформена разписка.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ ГРАОН1-113/13.01.2021г., издадено от
Община Хасково на М. С.К. и Удостоверение за наследници с изх.№ ГРАОН1-
114/13.01.2021г., издадено от Община Хасково на П.К. К., М. С. К. е починала на **** г.
като е оставила следните наследници по закон М. П. К. – син и А. Н. К. – П. Н. К. – внуци.
П.К. К. е починал на **** г. като е оставил следните наследници по закон М. С. К. –
съпруга, М. П. К. – син и А. Н. К. – П. Н. К. – внуци.
Във връзка с претенцията на ищеца по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, се
представиха и приеха по делото Приходна квитанция – ПОС Серия: ББ21, Номер:
**********/29.03.2021г. за обща сума от 968,67 лева; Приходна квитанция – ПОС Серия:
ББ21, Номер: **********/08.04.2021г. за обща сума от 527,19 лева; Приходна квитанция –
ПОС Серия: ББ21, Номер: **********/08.04.2021г. за обща сума от 136,53 лева, видно от
които за имот намиращ се в гр.Х. бул.“***“ № ***, ет.* по партида ************ и титуляр
М. С.К., след това от 08.04.2021 г. П. Н. К., е заплатена сума в общ размер на 1632,39 лева –
задължения за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2014г.-
2020г. с посочено име на платил „П. Н. К.“, съответно подпис.
Не се оспорва и обстоятелството, а и от представените от ищеца по първоначалния иск
П. Н. К. писмени доказателства (Фискален бон № 0070696 0146 за сума от 19,96 лева с дата
05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково; Фискален бон
№ 0070697 0147 за сума от 30 лева с дата 05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД гр. Хасково; Фискален бон № 0070699 0149 за сума от 3 лева с дата
05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково; Фискален бон
№ 0070698 0148 за сума от 35,05 лева с дата 05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД гр. Хасково; Фискален бон № 0070701 0151 за сума от 98,14 лева с дата
05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково; Фискален бон
№ 0070700 0150 за сума от 151,07 лева с дата 05.05.2021г., издаден от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД гр. Хасково; Писмо от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр.
Хасково до П. Н. К. с № 916/07.05.2021г. относно справка за неплатени фактури;
Споразумение за разсрочено плащане с № 307/05.05.2021г., сключено на 05.05.2021г. между
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково и П. Н. К.) се установява, че на
05.05.2021 г. е заплатил на водоснабдителното дружество за процесния имот с адрес гр.Х.,
бул.“***** № ***, регистриран по партида с титуляр П.К. К. обща сума в размер на 337,22
лева потреблението за вода и извършените канализационни услуги за периода от 10.10.2017
г. до 09.10.2020 г., че партидата на имота е прехвърлена на П. Н. К. на същата дата, както и
че остатъчното задължение към същата дата възлиза в размер на 329.30 лв. за периода на
7
потребление месец ноември 2020 г. – месец февруари 2021 г., разсрочено за плащане от
ищеца до 05.11.2021 г.
От страна на ищеца по насрещния иск се представиха и бяха приети като
доказателство по делото множество фискални бонове, фактури, разписки и др. документи,
издадени в периода 2009 г. – 2017 г. от „ВиК“ЕООД гр. Хасково и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, удостоверяващи плащане на потребените вода и ел. енергия за
имота, намиращ се в гр.Х., бул.“*****“ № ***. Във всички тях е посочено името на П.К. К.,
като липсва подпис на или друга индивидуализация за лицето, извършило плащанията.
Установява се още от представеното по делото Решение № 349 от 11.12.2009г.,
постановено по в.гр.д. № 515 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2009г., че Решение №
444 от 06.07.2009 г. по г.д. № 643/2008 г. на РС Хасково е потвърдено като с последното
съдът е отхвърлил предявените от М.С. К. срещу П.К. К. и П. Н. К., искове с правно
основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.30 ЗЗД, за обявяване на нищожност и унищожаването на
договора за покупко-продажба на процесните и за настоящото дело недвижими имоти.
Представи се и Решение № 552 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 807 по описа на ВКС за
2009 г., I г.о., влязло в сила на същата дата, с което е отхвърлен предявения от М. П. К.
срещу М. С. К., П.К. К. и П. Н. К., иск по чл.108 ЗС за гаражна клетка, която се намира до
жилищната сграда и притежава идентификатор № 77195.735.191.2 по кадастралната карта на
гр.Хасково, на заявеното придобивно основание – отстъпено право на строеж, като
неоснователен.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно, обосновано и обективно изготвено, се установява, че пазарната
стойност на Самостоятелният обект с идентификатор 77195.735.191.1.1, ведно с ½ ид. част
от поземлен с идентификатор 77195.735.191, с площ 242 кв.м е 200 лв. на месец, а на гаража
(сграда с идентификатор 77195.735.191.2) – на 50 лв. на месец.
По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите
А. С. К. (майка на ищеца по първоначалния иск), К. П. А., Д. И. М., В. П. Я. и Д. П. К..
Свид. А.С. К. посочва, че спорните имоти били прехвърлени на сина и от баба му и
дядо му в края на 1999г. като това се случили по тяхно желание. Отношенията помежду им
били много добри. П.К. К. и М. С. К. реализирали запазеното си право на ползване върху
имота до края на живота си. Ползвали целия първи етаж, двора и гаража. До смъртта си се
занимавали и поддържали двора като държали инструментите за поддръжката му в гаража.
Свидетелства, че през цялото време в спорния имот е живеел и сина им - М. П. К., откакто е
построен етажът през 1959г. До смъртта на родителите си останал в имота. Между него и
сина и нямало договор за наем или за ползване. Свид. К. разказва за множество конфликти
между П-и М. К. и техния син, вкл. и свързани с физическа агресия и спрямо нея самата.
Твърди, че М. П. К. не е демонстрирал пред сина и, че същият няма право да влиза в имота,
напротив разказва за случай, при който М.К. е искал да уреди отношенията си с племенника
си във връзка с разпределението на двата етажа в имота. Разказва още, че в имота няма
8
извършени подобрения от страна на ответника по първоначалния иск, а състоянието му е
много лошо. Веднага след смъртта на М.К., синът и предупредил чичо си устно, че ще
направи постъпки за спиране на ток и вода, след което прехвърлил партидите на свое име,
платил всички неплатени данъци, прехвърлил партидите на свое име и му изпратил
нотариална покана да напусне жилището. Свид. А. К. потвърждава, че през последните 20
години никой не е пречил на М.К. да ползва имота, никой не го е карал да напусне, никой не
го е гонил от имота, тъй като бил в него при условията на търпимост от родителите си. По
отношение на процесния гараж заявява, че не е ползван от страна на М. П. К. или това се е
случвало инцидентно. Използвал двора като между нея и М.К.а не е имало спорове по този
въпрос.
От показанията на свидетелите К. П. А. и Д. И. М., и двамата в приятелски отношения
с П. Н. К., се установява, че между последния и неговите баба и дядо отношенията са били
топли и близки, а тези с чичо му са се влошили през 2002 г. – 2003 г.
Съдът кредитира тези показания, имайки предвид и правилото на чл.172 ГПК и
възможната заинтересованост на свидетелите, доколкото са логични и последователни,
подкрепят се изцяло от събраните писмени доказателства и не се опровергават от други
такива.
По искане на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв бяха
разпитани свидетелите В. П. Я. и Д. П. К..
Свид. В. Я., която е роднина на страните, описва спорния имот като посочва, че М.К.
живее на бул. „****” № *** в гр.Х. като имотът представлява къща на два етажа, с двор и
гараж като това бил родния дом на М.К. и той живеел в него от рождението си. Твърди, че
не знае някой някога да му е създавал пречки да живее в този имот, вкл. и през последните
20 години. Посочва, че през последните 10-20 години консумативите като ток и вода ги
плащал братовчед и М.К.. Ползвал и гаража като си държал автомобила там, използвал и
двора като сеел различни неща. Свидетелства, че на етажа има хубава печка, фризер с
хладилник, закупени от М. П. К., както и че към момента на етажа няма ток и вода. Твърди,
че знае, че собственик на този етаж е племенникът на М.К. - П.К., но последният не го е
посещавал.
Свид. Д. П. К. сочи, че М.К. живее на първия етаж в къщата от построяването и като
никой не му е пречил и никой не му е казвал, че тази къща не била негова и трябва да я
напусне. Поддържал етажа, в който живее и заплащал консумативите за ток и вода. Относно
отношенията му с племенника му П.К. разказва, че същите са били много добри като между
баща и син. В имота имало гараж с две клетки като в едната от тях М.К. държал автомобила
си. Грижел се и за дворчето като свид. Д- К. му помагал за рязане на лозите, засаждал и
зеленчуци. За лозата в двора с рязане, пръскане и връзване се грижел М.К. като не бил
виждал в двора бай П. да се грижи за тези неща, както и неговата съпруга да работят на
двора. Свидетелят не знае някой да му е пречил или казвал, че това не е негов имот и няма
право да работи в него. Не знае кой е собственик на етажа към момента, преди това бил
бащата на М.К..
9
Съдът кредитира и тези показания в частите, в които свидетелите пресъздават лични
възприятия, доколкото са логични и последователни, подкрепят се изцяло от събраните
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
По реда на чл. 176 ГПК двете страни дадоха обяснения по делото за въпроси, свързани
с предмета му като на въпроса към ответника М. П. К., а именно: след като е налице издаден
на П. Н. К. нотариален акт за собственост на първия етаж, на дворното място и гаража,
който представлява официален свидетелстващ документ, ползва се с материална
доказателствена сила и прехвърлителите са запазили правото на ползване върху процесните
имоти, на какво основание се намирате в тези имоти. Имате ли договор за наем, договор за
послужване или друг, какъвто и да е документ, произтичащ от собственика на имота или от
ползвателите, който да Ви дава основание да бъдете в процесните имоти, същият отговори,
че няма никакъв договор, че живее в имота от 1958г. и е бил в първи клас, когато се нанесли
в имота.
На поставения въпрос към ищеца П. Н. К., а именно: Противопоставял ли се е на чичо
си да ползва някога имота, пречил ли му е и имал ли е собственически претенции през
последните 20 години, в които е собственик, същият отговори, че не е пречил, защото той
бил син на баба му и дядо му, които били ползватели на имота и нямал право да пречи на
това, той да живее там. М. П. К. един път изказвал собственически претенции след тяхната
смърт в устен разговор, в който П.К. му казал категорично, че ще предяви иск, за да влезе
във владение на имота, в който ответникът вече живеел незаконно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение, ревандикационен
иск с правна квалификация чл.108 ЗС, както и осъдителни искове по чл.59 ЗЗД. Тези искове
са обективно съединени с приет за разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, предявен от ответника, за установяване правото му
на собственост върху процесните недвижими имоти.
Посочените искови претенции са допустими като предявени от процесуално
легитимирани лица, имащи правен интерес от търсената искова защита, пред родово и
местно компетентния съд.
По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗС:
Разгледан по същество ревандикационният иск е изцяло основателен. Съображенията
за това са следните: Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по
чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от
владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от
собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три
предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е
10
придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска;
Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява
фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от
ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира
юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи
вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен
характер и с оглед конкретиката на настоящия казус и с оглед предявеното възражение,
заявено в процеса като самостоятелен иск за изтекла в полза на ответника придобивна
давност, следва да се установи, че не са налице фактическите предпоставки на чл. 79, ал.1 от
Закона за собствеността.
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VІ, рег.№ 8064, дело №
1579 от 02.12.1999г. на Н. Х. К., ищецът е придобил процесните недвижими имоти, описани
по-горе, като продавачите М.С. К. и П.К. К. (баба и дядо на купувача) са си запазили
правото на ползване на продадения имот, заедно и поотделно до края на живота си. От
представените удостоверения за наследници на М. С. К. и П.К. К. е видно, че М. С. К. е
починала на **** г., а П.К. К.– на **** г., както и че ответникът М. П. К. е техен син.
Страните нямат спор по посочените факти. Не се спори и че след смъртта на П. и М. К.
недвижимите имоти се владеят от ответника М. П. К..
Неоснователни са възраженията на ответника, че е придобил право на собственост
върху процесните имоти по давност. В разглеждания случай се установява
несъществуването на наличието на оригинерно придобивно основание на спорните имоти.
Преценката на събраните доказателства не дава основание да се приеме, че ответникът М. П.
К. е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху тях
с намерение за своене. Това е така, тъй като освен фактическото владение върху процесните
имоти, ответникът е следвало да демонстрира намерението си за своене на същите по
отношение на действителния им собственик, в случая ищеца, а преди това пред
ползвателите на същия – неговите родители. По делото липсват данни за демонстриране на
това владение, напротив събраните доказателства сочат, че ответникът е знаел, че имотите,
които обитава заедно с родителите си безвъзмездно и при търпимост от тяхна и от на
собственика страна, принадлежат на ищеца П. Н. К.. В случая единствено оспорването от
страна на действителния собственик е меродавно относно наличието или липсата на
субективния елемент на института на владението, каквото несъмнено не бе установено.
Самото фактическо владение, респ.ползване на един недвижим имот без наличието на
субективния елемент по никакъв начин не обосновава изтичане на придобивна давност по
отношение на владелеца, респ. ползвателя. Така според настоящия съдебен състав, до
смъртта на родителите си, ответникът М. П. К. не е бил владелец на процесните имоти, тъй
като върху тях е осъществявано ограничено вещно право на ползване от тяхна страна и те са
живели в жилището, ползвали са двора и гаража, а преди 02.12.1999 г. са владели имота в
качеството си на собственици. Няма спор, че ответникът също е живеел в имота, считано от
11
построяването му, но това не го прави владелец, а обикновен държател, допуснат да живее
безвъзмездно в него от родителите си. Както бе посочено, липсват доказателства ответникът
да е манифестирал по ясен и недвусмислен начин намерението си да държи имотите като
свои за себе си, като наличните такива за поддръжка на имота, за заплащане на консумативи
и др. под., за ползване на гаража за лични нужди, дори и да се приеме, че са се осъществили,
не опровергават този извод. Несъмнено, а и от представените от страните писмени
доказателства се установява, че имотите не са били декларирани в данъчна служба на името
на М. П. К., не може да се приеме за доказано, че същият дори и до 2014 г. е заплащал
данъци и такси за тях, че партидите за ток и вода са на негово име, които фактически
обстоятелства сочат на липсата на намерението да се свои имота. Не може да се приеме за
установено още, че владението му е било необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е.
действителният собственик да не се е противопоставял на факта, че имотът се владее от
трето лице –владелец, потвърждение за което е иницииране и на настоящото производство
от страна на ищеца П. Н. К.. Недопустимо е и липсва правна възможност
непротивопоставянето от страна на ищеца на това негов близък роднина да пребивава в
имот, за който родителите му имат отстъпено право на ползване до смъртта си, да се счита
като благоприятен и създаващ правни последици факт за ответника М.К..
По тези съображения, съдът намира, че отв. М. П. К. не е придобил правото на
собственост върху процесните поземлени имоти въз основа на давностно владение, респ.
искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен като основателен, а насрещният иск с правна
квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Относно иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите и
облигационната претенция за заплащане за заплатените данък сгради и такса смет, както и
консумативи (вода) по време на ползването, следва да се посочи, че съобразно разпоредбата
на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да може да се ангажира
отговорността необходимо е да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, че
вещта е била ползвана от ответника през исковия период, както и какъв е размера
обогатяването на ответника, респективно обедняването на ищеца през същия този период.
От посоченото по-горе се установява, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Страните не спорят, че след смъртта на М. и П. К. до предявяване на иска, вкл. и
понастоящем, ответникът е ползвал последните. Ответникът не доказа ползването да почива
на правно основание. Тъй като се установи, че ищецът е бил собственик, то ответникът го е
лишил от ползването, с което се е обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял.
Неоснователно е ответното възражение, че не е узнал за съдържанието на отправената му
нотариална покана, вкл. за заплащане на обезщетение за ползването, доколкото действията
на нотариуса са надлежно удостоверени, а истинността им е допълнително доказателствено
обезпечена чрез събраните гласни доказателства, най-вече тези на свид. А. С. К.. От
писмените доказателства е видно, че последният е узнал за отправената до него покана, на
12
22.01.2021 г., за заплащане на сумата от 200 лв. месечно за ползване на процесните
недвижими имоти – жилището и гаража. Фактът на самостоятелното им ползване в
претендирания период също е безспорно установен и неоспорен от страните.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната
стойност на самостоятелния обект с идентификатор 77195.735.191.1.1, ведно с ½ ид. част от
поземлен с идентификатор 77195.735.191, с площ 242 кв.м е 200 лв. на месец, а на гаража
(сграда с идентификатор 77195.735.191.2) – на 50 лв. на месец. Със заявената в исковата
молба от ищеца сума от 800 лева, доколкото съдът не може да присъди повече отколкото е
поискано, съдът приема, че ответникът се е обогатил, респ. ищецът е обеднял, следователно
искът за главница е основателен в посочения размер.
По тези съображения, съдът намира, че следва да бъде осъден ответникът М. П. К. да
заплати на ищеца П. Н. К. сумата в размер на 800 лв., за периода от връчване на
нотариалната покана на 22.01.2021г. до датата на предявяване на иска 18.05.2021г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 18.05.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на облигационната претенция за заплащане на сумата в размер на
сумата от 1081.09 лева, от които 747.93 лева, неплатен данък сгради и такса смет, които
ползвателите П.К. К. и М. С. К. не били платили приживе на Община Хасково и сумата от
333.16 лева, консумирана но неплатена от тях вода на „В и К„ ЕООД гр. Хасково, съдът
намира и този иск за изцяло основателен. Тук следва да се посочи, че основанието, на което
се претендират тези суми почива на отношенията, които са съществували между М. и П.К.
от една страна и П. Н. К. – от друга, след прехвърляне чрез договора за покупко-продажба
на спорните имоти на 02.02.1999 г. Безспорно, предвид запазеното пожизнено право на
ползване върху тях, уговорено в нотариалния акт, те са били вещни ползватели. В този
случай, когато върху недвижим имот е учредено право на ползване, данъчнозадължено лице
е не собственикът, а ползвателят /чл. 11, ал. 2 ЗМДТ/, тоест до смъртта им, настъпила на ***
г., респ. *** г., те, а не ищеца е дължал съответния местен данък и такса за битови отпадъци,
както и консумираните от тях електроенергия и вода. За задълженията на починал ползвател
на недвижим имот след смъртта му следва да отговарят неговите наследници. Вярно е, че
правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо, но в случая в наследственото
имущество на починалия не се включва правото на ползване, а задълженията за данък и
такси за имота, които са ползвали преди смъртта. Има разлика между вещното право на
ползване и задълженията за данък и такса на ползвателя на недвижим имот. Едното е право,
а другото задължение. Задълженията за данъци имат не вещноправен, а финансовоправен
характер и преминават по наследство. Поради тази причина за непогасените задължения на
починал ползвател следва да отговарят наследниците му, приели наследството, като по
делото не са установени данни, които да сочат на противното, липсват и такива твърдения.
В настоящия случай не се оспорва факта, че ищецът П.К. е заплатил дължимите от неговите
баба и дядо данък и такса за имотите, а и същото се установява от представените писмени
доказателства, удостоверяващи този факт. Общо заплатената сума от П. Н. К., възлиза на
13
1632,39 лева – задължения за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за
периода от 2014г.-2020г. на Община Хасково. От нея ответникът М.К., в качеството си на
наследник на родителите си дължи половината (1/2) или 816,20 лева. Доколкото се
претендират от ищеца 747,93 лева, и предвид диспозитивното начало в процеса, искът в тази
му част следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По аналогични съображения, следва да бъде уважен и иска за заплащане на
консумираната вода в пълния му предявен размер от 333,16 лева. Безспорно е, че на
05.05.2021 г. ищецът е заплатил на водоснабдителното дружество за процесния имот с адрес
гр.Х., бул.“****“ № ***, регистриран по партида с титуляр П.К. К. обща сума в размер на
337,22 лева потреблението за вода и извършените канализационни услуги за периода от
10.10.2017 г. до 09.10.2020 г., както и че остатъчното задължение към същата дата възлиза в
размер на 329,30 лв. за периода на потребление месец ноември 2020 г. – месец февруари
2021 г., разсрочено за плащане от ищеца до 05.11.2021 г. От тези суми ответникът дължи
333,26 лева като тук отново следва да се съобрази правилото, че съдът не може да присъди
повече, отколкото му е поискано.
Така това вземане, възлизащо в общ размер на 1081,09 лева, е дължимо ведно с
поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г.
С оглед на това и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът по
първоначалните искове М. П. К., следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер от 1497,95 лв., включващи – 647,95 лв. за държавна такса за
образуване на делото, 250 лв. за вещо лице и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Не
следва да се присъжда претендираната в списъка за разноски на ищеца сума за вписването
на исковата молба, тъй като цитираните разноски не са съдебно – деловодни, по смисъла на
чл.78, вр. чл.71 ГПК, и следва да останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на М. П.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., бул.“***“ № ***, че П. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул. „****“ № **, ет*, ап.*, съдебен адрес: гр.Х., бул.“*****“ № ***, ет.*, е собственик
на:
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.735.191 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от
06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. ***, бул. „**** № ***, площ: 242
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен
план:196, парцел: част от I, съседи: 77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от
06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. Х., п.к. ***, бул. „***“ № ***, ет.*; Самостоятелният
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
14
идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи
части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта:
77195.735.191.1.2;
Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. ****, бул. „****“ № ***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма.
Номер по предходен план: няма,
като ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., бул.“****“ № ***, да предаде
владението на гореописаните имоти на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
„******“ № *, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.Х., бул.“*****“ № ***, ет*.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
бул.“****“ № ****да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С. ул. „******“ №
*ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.Х., бул.“****“ № ***, ет.*, сумата от 800 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от възможността да ползва самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота:
гр. Х., п.к. **** бул. „****“ № ****, ет.*; Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в
документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи части: със съответните идеални части от общите
части на сградата; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма;
подобекта: няма; над обекта: 77195.735.191.1.2 и сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от
06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х****, п.к. ****, бул. „**** № ***; Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.;
брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение: хангар,
депо, гараж. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: няма, за периода от
22.01.2021 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
18.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.
бул.“****“ № ***, да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „*****“ № **,
ет*, ап.**, съдебен адрес: гр.Х****, бул.“****“ № *** ет.*, сумата от 1081,09 лева, от които
747.93 лева, неплатен данък сгради и такса смет, 333.16 лева, консумирана вода, за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от
06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. Х., п.к. **, бул. „*****“ № ***, ет.*; Самостоятелният
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение:
15
Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи
части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта:
77195.735.191.1.2, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска - 18.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗС от М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., бул.“****“ № 1*** иск, за признаване за
установено по отношение на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „*****“ № **,
ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр.Х., бул.“****“ № ***, ет.*, че същият е собственик на
основание придобивна давност на:
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.735.191 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от
06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. ****, бул. „******“ № ***, площ: 242
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен
план:196, парцел: част от I, съседи: 77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от
06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. Х., п.к. *****, бул. „**** № *** ет.*; Самостоятелният
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи
части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта:
77195.735.191.1.2;
Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. ***, бул. „**** № ***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма.
Номер по предходен план: няма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., бул.“******“ № ***, да заплати
на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „******“ № **, ет.*, ап.** съдебен адрес:
гр.Х., бул.“****“ № *** ет*, сумата от 1497,95 лв., представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
16
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
17