РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Разград, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20243300100055 по описа за 2024 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. Б. Б., чрез пълномощник против „БУЛ ИНС“ АД гр.
София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди и сумата 467,64, представляваща имуществени вреди, причинени от
ПТП на 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от
22.12.2023 г. Ищецът твърди, че е виновен А. И. Д. - водач на МПС лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № ****, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. За процесния инцидент било образувано досъдебно
производство, което към настоящия момент не е приключило. Твърди се, че вследствие на
произшествието, ищецът е получил: Травматичен шок, травматична кома с пълно откъсване
от обкръжаващата среда; травма на корема: разкъсване на слезката - оперативно отстранена:
хемоперитунеум /натрупване на патологична колекция кръв в коремна кухина:
ретроперитонеум /зад коремницата/ хематом; травма на гръдния кош: пневмоторакс
/натрупване на патологична колекция въздух в гръдна кухина/ направена торакоцентеза:
контузия на белия дроб в ляво; счупване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво по тръбната
повърхност: разкъсно-контузна рана в лява теменна област с подкожен хематом, охлузване
на лява подбедрица. Поради остра дихателна недостатъчност, на същият е направена
трахеостомия. Получените травми са наложили спешен прием и лечение в лечебно
заведение, както следва: Веднага след катастрофата Б. Б. Б. е приет по спешност в
Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Свети Иван Рилски –
1
Разград“ АД, където на ищеца е извършена оперативна интервенция: тотална пленектомия.
Същият е изписан от отделението в тежко общо състояние, в кома, дишане: везикуларно, с
отслабено аксиларно и базално двустранно, насочен към Отделение по хирургия за
продължаване на лечението. На 01.11.2023 г. ищецът е приет в Хирургично отделение към
МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“ АД, където са извършени множество клинични и
образни изследвания, извършена е оперативна интервенция Трахеостомия. Ищецът е
изписан от лечебното заведение на 01.12.2023 година в задоволително състояние с
предписано медикаментозно лечение. На 24.01.2024 година ищецът постъпва в Отделение за
рехабилитация и физиотерапия при МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“ АД, където са
проведени рехабилитационни мероприятия, изписан е на 31.01.2024 година. Към
настоящия момент ищецът продължава своето лечение, като приема медикаменти и спазва
хигиенно-диетичен режим. Ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция, за което е образувана щета № *******. Ответното дружество
изискало представяне на влязъл в сила краен акт за воденото наказателно производство,
като ищецът счита, че е представил всички необходими документи и приравнява на отказ
действието на застрахователното дружество.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Твърди, че иска
е неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва
наличието на настъпило застрахователно събитие. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
иска по размер, намира исковата претенция за прекомерно завишена. Навежда възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия като водач на автомобил, предвид
липсата на поставен предпазен колан. В условията на евентуалност се твърди, че
пострадалият, като водач на автомобил се е движел прекалено бавно без причина или е
предприел внезапно спиране. Намира за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва за забава от датата на уведомяването, тъй като застрахователят е изискал
представяне на допълнителни документи.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното нохд № 621/ 2024 г. на РРС, с одобрено споразумение
признал подсъдимия за виновен в това, че на 30. 10. 2023 г. на път Е-70, в с.Ушинци,
общ.Разград, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „*** ***“ с
рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1
от ППЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за кат.В - 50 км/ч е
населено място, като е управлявал МПС със скорост 84 км/ч, чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват", чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретния
2
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“; чл.23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, за да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко чл.
75, ал. 1 от ППЗДвП „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на
пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно
средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно
средство, за да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко ",
като по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Б. Б. Б. от гр.*****,
изразяваща се в - травма на корема: разкъсване на слезката - оперативно отстранена и средна
телесна повреда на същото лице, изразяваща се в травматичен шок; травматична кома с
пълно откъсване от обкръжаващата среда; хемоперитонеум /натрупване на патологична
колекция кръв в коремна кухина/; травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на
патологична колекция въздух в гръдна кухина/ - направена торакоцентеза; контузия на белия
дроб в ляво, като по своята медико-биологична характеристика оперативното отстраняване
на разкъсната слезка се отнася към критерия загуба на слезка, а травматичния шок,
коматозното състояние, натрупването на патологична колекция кръв в коремната кухина,
контузията на белия дроб - по отделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна
опасност за живота на пострадалия, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия Б. Б. Б. - престъпление чл. 343а, ал.1, б.„ а”, пр.1 вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
Страните не спорят, че за управлявания от А. И. Д. лек автомобил „***“, модел „***“
с рег. № **** към момента на настъпване на ПТП е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът чрез пълномощник предявил
застрахователна претенция към ответника, вх. № 936818/ 22. 12. 23 г. Приложени били копия
от констативен протокол с пострадали лица и медицински документи. Ответникът с Писмо,
изх. № 00-344/ 16. 01. 24 г. изискал допълнителни документи – влязъл в законна сила акт –
присъда, решение или споразумение по наказателно дело, автотехническа експертиза,
резултати от алкохолна проба на молителя.
По настоящото дело са разпитани като свидетели М. А. К. и Б. Б. К., родители на
ищеца.
Св. М. А. К. дава показания, че вечерта към 2, 30 ч. големият им син им се обадил,
съобщил им за произшествието и им казал да отидат в болницата в гр. Разград .Двамата със
съпруга си отишли, изчакали няколко часа, след което ги допуснали да влязат в ОАИЛ.
Синът им бил в критично състояние. В 5 часа се събрал екип и го оперирали. Махнали му
далака, белия му дроб бил увреден, седмо и осмо ребро били счупени, имал три шева в ляво
на главата. Претърпял травматичен инсулт, лявата му ръка и левия крак били неподвижни.
Бил в кома 21 дни. Бил на апаратно дишане, бил интубиран. Хранели го през носа, получили
се много рани покрай устата, направили му трахиоскопия и започнали така да го хранят. На
3
21- я ден го преместили в Хирургия, през деня му слагали системи и спял, но през нощта от
болки много буйствал. Бил неподвижен, на уринатор и подлога. Не можел да говори и
контактували чрез мимики.Това състояние продължило около 2-3 месеца. Постепенно
започнали рехабилитации, масажи за раздвижване. До края на м. март всеки ден ходела
рехабилитаторка у тях. Не можел да се обслужва сам, свидетелката го хранела, къпела,
изцяло го обслужвала. Проходил крачка по крачка, с проходилка, изпитвал големи мъки.
През м. април го приели в Нервно отделение, от там в отделението по рехабилитация.
Приемал много лекарства – Сумазина, Тепакин, Зепакин и други, които се отразявали на
нервите му. Променил се начина му на живот. Преди бил много спокоен, тих, кротък,
самостоятелен, а сега станал раздразнителен, затворил се в себе си и рядко излизал между
приятели. Преди произшествието завършил Механотехникума, отишъл да работи като
животновъд в Германия, искал да си купи кола, да спести пари за жилище. Сега не можел да
работи тежка работа и не можел да работи в животновъдната ферма, както преди.
Сетивността му не била както преди, лесно се изморявал, не вдигал тежко, не трябвало да
излиза на топло, да спортува. Много бил отслабнал, но започнал да възвръща килограмите,
възстановявала се и паметта му. Сам правел упражнения, провеждал рехабилитация.
Св. Б. Б. К. заявява в показанията си, че по-големият им син им съобщил през нощта
за произшествието и двамата със съпругата си отишли в болницата в гр. Разград. Когато се
качили в ОАИЛ, видели, че ищеца е тежко болен и че го изкарват за операция. След
операцията, бил 21 дни в кома. След излизането от кома, го прехвърлили в Хирургия и
съпругата му също влязла като придружител. Ищецът бил неадекватен, не ги познавал, не
можел да говори и общували с жестове. Когато го изписали от болницата, го завели в
апартамента си в гр. *****. Там всеки ден идвала рехабилитаторка за раздвижване, тъй като
ищецът бил неподвижен, бил парализиран от лявата страна. Постепенно започнал да движи
ръката и крака си, да се изправя на крака, да се учи да върви с проходилка. Около три –
четири месеца се придвижвал с проходилка. Психически не бил добре - плачел, бил
изнервен, затворил се в себе си и тази промяна продължавала досега. Физически също не се
бил възстановил – лесно се изморявал, походката му се променила, трябвало да се щади поне
година и половина, за да се възстанови и не бил в състояние да работи. Преди
произшествието завършил училище, имал приятели, спортувал, ходел да тренира, бил
работлив, отишъл да работи в Германия, докато приятелите му ходели на почивки. Мечтаел
да спести пари, да си купи жилище, да се задоми.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил: травматичен шок;травматична кома -
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда; травма на главата:
контузия на мозъка - малки точковидни хеморагии в ляво фронтално и в базалните ядра;
разкъсно-контузна рана в лява теменна област с подлежащ подкожен хематом; травма на
корема: разкъсване на слезката - оперативно отстранена; хемоперитонеум /натрупване на
патологична колекция кръв в коремна кухина/; ретроперитонеален /зад коремницата/
хематом; травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на патологична колекция въздух
в гръдна кухина/; контузия на белия дроб в ляво; счупване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво по
гръбната повърхност; травма на крайниците - охлузване на лява подбедрица. Развили се
усложнения:остра дихателна недостатъчност /ОДН/ от смесен тип; монопареза на горен ляв
4
крайник; двустранна преднокоренчева увреда на С5-6 /5-6 шиен нерв/ (Епикриза на История
на заболяване №3140/2024, Отделение по нервни болести, МБАЛ-Разград - ЕМГ
№21961/18.04.2024г); увреда на подбедрения нерв / (Епикриза на История на заболяване
№747/2024г. на Отделение за рехабилитация и физиотерапия при МБАЛ-Разград). По своята
медико-биологична характеристика: оперативното отстраняване на разкъсаната слезка се
отнася към медико - биологичния критерии загуба на слезка; травматичния шок,
коматозното състояние, натрупването на патологична колекция въздух в гръдна кухина,
натрупването на патологична корекция кръв в коремна кухина, контузията на белия дроб и
острата дихателна недостатъчност - по отделно и в съвкупност - обуславят разстройство на
здравето с временна опасност за живота; счупването на 7-мо и 8-мо ребра в ляво,
ретроперитонеалния /зад коремницата/ хематом, разкъсно-контузната рана в лява теменна
област, двустранната преднокоренчева увреда на С5-6, увредата на подбедрения нерв
двустранно - временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Лечението на преките травматични увреждания и настъпилите усложнения е
включвало активно наблюдение и терапия - многобройни образни и лабораторни
изследвания; консулти със специалисти; мониториране на жизнените показатели; интубация
и изкуствена белодробна вентилация; налагане на централен и периферен венозен път,
уретрален катетър, назогастрална сонда; оперативни интервенции; кръвопроливания;
следболнично лечение; активна рехабилитация.
Предвид механизмът на протичане на ПТП - заден удар от ляво за автомобила,
управляван от Б. и получените травми, Експертизата счита, че по-вероятно пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан. При наличие на поставен такъв травмите биха били
по-ограничени.
След ПТП на 30.10.2023г. пострадалият е постъпил в МБАЛ-Разград в тежко увредено
общо състояние - травматичен шок, кома, разкъсно-контузна рана в окосмената част на
гавата, охлузни наранявания в областта на гърдите и крайниците, тахиритмична /учестен
пулс/ сърдечна дейност. При ищеца са извършени четири оперативни интервенции:
Хирургична обработка на разкъсно-контузна рана на главата - няма приложен Оперативен
протокол; Оперативно отстраняване на слезката /спленектомия/ и евакуация на кръвната
колекция от коремна кухина - Оперативен протокол №9942/30. 10. 2023 05:50-07:40ч;
Торакоцентеза - няма приложен Оперативен протокол; Трахеостомия - Оперативен протокол
№986/13. 11. 2023г, 11,45-12,00ч; От извършените оперативни интервенции най-
продължителна, най-голяма по обем и сложност е била тази за отстраняване на слезката. За
всяко едно от получените увреждания в болнични условия са извършени диагностични и
терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика. Консервативното
лечение е продължило и след дехоспитализацията, извършена е активна рехабилитация и
прием в Отделение по нервни болести при МБАЛ-Разград. Възстановителният период по
отношение на получените увреждания и развилите се усложнения е приключил. Към 10. 12.
2024 г. все още са налице субективни оплаквания и обективна находка за лека болезненост и
слабо изразена намалена чувствителност /хипестезия по С4-5 дерматоми в ляво/ за кожните
зони, инервирани от 4-5 гръбночномозъчен нерв за лява предмишница. Този незначителен
дефицит би могъл да се преодолее с активна лечебна физкултура, вкл. и в домашни условия,
както и с физиотерапевтични процедури. След ПТП от 30. 10. 2023 г. болничното лечение е
проведено в МБАЛ-Разград: ОАИЛ за периода 30. 10-01. 11. 2023 г. и Отделение по хирургия
- 01. 11-01. 12. 2023 г. При прегледа на ищеца на 10.12.2024 г. са установени белези: високо в
лява теменна област на главата - хоризонтално ориентиран дъговиден, с гръб на дъгата
надолу, белезникаво широко дъно, с липса на окосмяване върху него, дължина 4 см; на
коремната стена - от долния полюс на гръдната кост, от лявата страна на пъпа и под него -
широк белезникав ръбец с вертикален ход и дължина 17 см, точковидни следи от налагане
5
на 17 хирургични конеца; от лявата страна - неправилен белезникав, леко надигнат ръбец
1/1,5 см и от дясната - 1,5 см; пред предната мишнична линия от лявата страна, на ниво 5-6
ребра - неправилен белезникав белег със следи от налагане на хирургични конци, върху
площ 2/2 см. В различните етапи на болничното лечение пострадалият Б. е бил седиран
/прилагане на медикаменти с успокояващ и релаксиращ ефект/ и при необходимост - болката
е била медикаментозно купирана, поради което не може да се оцени интензитетът на
болките и страданията. Представените по делото платежни документи, удостоверяват
направени разходи за заплащания на потребителска такса за болничен престой и закупени
медикаменти, които са били необходими за болничното и следболнично лечение на
пострадалия.
В съдебно заседание вещото лице д-р В. обяснява, че по-вероятно е ищецът да е
пътувал без поставен предпазен колан, предвид локализацията и вида на травмите, сочещи
на свободно инерционно движение на тялото. При поставен предпазен колан в значителна
степен би било ограничено това движение и минимализирани травмите във всяка от
анатомичните области, където са локализирани. Предпазният колан е най-ефективен при
челен удар, а тук ударът е задно-страничен. Макар и отзад, пак се касае за удар във фронта, а
не отстрани. Имало е свободно движение на тялото, затова травмите са в много анатомични
области. Според вещото лице д-р Г., всичко е в сферата на хипотезата, без да има конкретика
с предпазен колан докъде би стигнало тялото, коя кост би се счупила. Хипотетично биха
могли да се случат други травми, които ги няма. Вещото лице невролог пояснява, че
монопареза в истинския смисъл не е имало. Имало е слабост на лява ръка в лека степен, но
не истинска монопареза в медицинския смисъл. При прегледа на ищеца вещите лица не са
установили да има нарушение в гръден кош, ребра, т. е. последици. Гръдната клетка е в
съответната цялост и осъществява нормален физиологичен процес на дишане, без остатъчни
последици по отношение на двигателен режим и анатомия.
Според заключението на назначената по делото САТЕ, механизмът на
произшествието е следния: На 30. 10. 2023 г. , около 02: 10 ч. по път 1-2, по посока от
гр.Разград към гр.Шумен, в дясната за него пътна лента се е движил л.а.”***” с рег.№****,
управляван от Б. Б. Б.. В автомобила освен водача, на предната, дясна седалка е пътувала Д.
М. Х.. По същото време, по същия пътен участък и в същата посока след този автомобил се
е движил л.а."*** ***" с рег.№****, управляван от А. И. Д., от гр.***. Приближавайки
източния край на с.Ушинци, водачът на л.а."*** ***" е застигнал л.а."***” с per. №**** и го
блъска челно в задната част. Ударът спрямо л.а."***” е бил заден, в задната лява част, а
спрямо л.а."*** ***" - челен, в предния десен ъгъл. След сблъсъка между тези два
автомобила, л.а. "*** ***" се завърта по посока на часовата стрелка около вертикалната си
ос и след като се придвижва постъпателно на известно разстояние по посока към гр.Шумен,
спира по средата на уличното платно с предна част насочена към гр.Разград и полуналяво.
Л.а."***" също се завърта по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и се
придвижва постъпателно към десния за него тротоар, където блъска в задната част,
паркирания на тротоара л.а. "***" с рег.№****, чиято предна част е била насочена към
гр.Шумен. Спрямо л.а."***" този сблъсък е бил лявостраничен. От своя страна л.а. "***" с
рег.№**** е блъснал челно в задната част, спрелия на същия тротоар пред него и в същата
6
посока - л.а."***" с рег.№****. Л.а."***" с per. №**** се установява в спряно положение
върху десния тротоар, също с предна част насочена към гр.Разград и полуналяво. Според
заключението, първата причина за настъпване на процесното ПТП е превишената скорост на
движение на л.а."*** ***" с рег.№****(84,5 км/ч) спрямо максимално разрешената за
населено място(50 км/ч). Ако този автомобил се движеше със скорост в рамките на
разрешената за населено място, практически той нямаше да настигне л.а."***" с рег.№****
движещ се със скорост около 49 км/ч и да влезе в стълкновение с него. Втората причина е
допускането на технически несъобразено малка надлъжна дистнация между л.а."*** ***” и
л.а."***". Съпоставката между технически съобразената дистанция (S=23 м) и разстоянието
между двата автомобила в момента на възникване на опасността (Sогг=10 м) показва, че
водачът на л.а."*** ***” е допуснал несъобразено малка надлъжна дистанция с движещия се
пред него автомобил, поради което е нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка
чрез аварийно спиране. Автомобилите ****, произведени през 1999-2000 година, са
оборудвани с предпазни колани за всички седящи места, включително и това на водача. Това
е стандартна функция за пасивна безопасност, която е налична във всички модели от този
период. Преценката дали водач на автомобил е носил предпазен колан след попътен сблъсък
може да се извърши по няколко начина: Визуални доказателства: Чрез проверка на мястото
на инцидента може да се забележат следи, които да подсказват дали водачът е бил
пристегнат. Наранявания: Анализът на нараняванията на водача може да предостави важна
информация. Остатъци от колана: Проверка за наличие на следи от предпазния колан, като
следи от натиск или повреди по тъканите на дрехата на водача. Свидетелства: Показания на
свидетели на инцидента или на пътни полицаи, които могат да потвърдят или отрекат факта
дали водачът е носил предпазен колан. Анализ на автомобила: Проверка на системите за
безопасност на автомобила, ако автомобилът разполага с електронни системи, които
записват информация при сблъсък, те могат да предоставят данни за статуса на предпазните
колани по време на инцидента. В материалите по делото не се съдържат данни които да
служат като основание за техническа преценка дали водачът е бил с или без поставен
предпазен колан по време на процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице обяснява,
че вследствие на първоначалния сблъсък, управлявания от ищеца лек автомобил „***“ е
получил увреждания в задния, ляв ъгъл, след което се е насочил към лявата част на платното
на движение и се е блъснал в намиращия се върху десния тротоар лек автомобил „***“, като
ударът е в предната лява врата, мястото на водача. Има интрузивна деформация отвътре
навън, като са засегнати покрива, вратата, колоната – всички в зоната на мястото на водача.
При точковите предпазни колани основното предназначение е да ограничат последствията
при челен удар, при странични удари практически не действат. В случая има и интрузивна
деформация, довела до стълкновение на части от тялото с части от купето, независимо от
това какъв е удара. Дори и при челни удари, при такива деформации, проникване на части от
купето също могат да предизвикат такива увреждания на водача и пътниците с правилно
поставен предпазен колан.
Назначената по делото Комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза
дава заключение, че към настоящият момент, при осв. Б. Б. Б. са изпълнени критериите по
7
МКБ X за F07.2 Постконтузионен синдром по МКБ X (Посткомоционен синдром,
Посттравматичен органичен мозъчен синдром) /. В подкрепа на тази оценка са типичните
анамнезни данни за прекарана тежка ЧМТ при процесното ПТП (Травматичен шок.
Съчетана травма: глава, гърди, корем. Разкъсно-контузна рана на главата. Подкожен
хематом. Контузия на мозъка. Кома.), споделените субективни оплаквания и регистрираните
по време на изследването обективни психични особености. Постконтузният синдром се
отнася към последиците от понесена тежка черепно мозъчна травма и спада към групата на
органичните мозъчни разстройства. Включва редица несистематизирани симптоми като
главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация и
изпълняване на умствени задачи, нарушения в паметта, нисък фрустрационен толеранс,
както към физически дразнители, така и в общуването, безсъние. Тези симптоми могат да се
придружават от чувства на потиснатост или тревожност, идващи от понижена себеоценка и
страх от трайна мозъчна увреда. Продължителността на постконтузионния синдром е
различна, от няколко месеца до години, като това е функция на множество фактори (естество
на травмата, лечение, хигиенен режим, семейна и социална подкрепа). Ищецът бил обект на
продължителна рехабилитация у дома и в стационарни условия, приемал терапия (ноотропа
и антиконвулсанти) назначена от лекуващия лекар. От месец август 2024 г. не приемал
медикаменти. Младата възраст (с все още големи компенсаторни възможност), липсата за
момента на неврологични усложнения и подкрепящата микросреда са благоприятни фактори
за последващо отслабване и отзвучаване на оплакванията и връщането му към
предболестното функциониране. Уместно е да се отбележи, че все пак е налице и риск от
влошаване и развитие на късни последици от ЧМТ (припадъчно заболяване, личностова
промяна и т.н..). Към момента осв. споделя, че се чувства по-добре, налице са стресори от
социален (безработен) и личен характер оказващи влияние на емоционалното състояние.
Хода на възвръщане към обичайното състояние следва оздравителен резултат още повече, че
лицето получава активна подкрепа от близките си. Сами по себе си тревожните и страхови
чувства и преживявания, вегетативните оплаквания, за които лицето споделя в месеците
след инцидента се преработват с различен темп във времето и зависят от личностовите
особености (чувствителна, напрегната личност) и ресурсите за справяне, както и от
факторите на средата. Потърсил е специализирана психологична помощ преминала в
рамките на няколко консултации. Приемал до м. август 2024 г. назначената терапия, която
към момента е преустановена. Относително възстановено е личностовото социално
функциониране, като данните сочат, че то не отговаря на субективните му потребности,
както и на нивото на функциониране от преди инцидента, предвид фактите, че лицето все
още не работи, наличие на лесна уморяемост, ограничена активност и работоспособност.
При осв. Б. не може да се коментира „остра стресова реакция“, тъй като по време на
процесното ПТП той е изпаднал в безсъзнателно състояние, във връзка получените
травматични увреждания. Същият страда от Постконтузионен синдром, който е последица от
получената при процесното ПТП черепно-мозъчна травма, но включва и реактивни
симптоми в отговор на преживения стрес при възстановяването от телесните увреждания -
несигурност, потиснатост, тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна
8
увреда. Те му причиняват субективен дискомфорт, снижавайки адаптивните му възможности
за справяне. Установеният при осв. Б. Б. Постконтузионен синдром по МКБ X, който е
последица от получената при процесното ПТП черепно-мозъчна травма и на преживения
стрес при възстановяването от телесните увреждания, включва богата гама от
несистематизирани симптоми: повишена уморяемост, затруднена концентрация и бързо
изчерпващо се активно внимание, понижена устойчивост на силни дразнители от различно
естество, главоболие, световъртеж, нарушения на съня, тревожност, емоционална лабилност
с повишена раздразнителност. Големите компенсаторни възможности на мозъчната дейност
и младата възраст, липсата за момента на неврологични усложнения и подкрепящата
микросреда са благоприятни фактори за последващо отслабване и отзвучаване на
оплакванията и връщането му към предболестното функциониране. Не се налага
прилагането на лечение. В съдебно вещото лице – психиатър д-р Н. пояснява, че все още
оплакванията на ищеца не са отшумели, не се е върнал към обичайния си живот,
постконтузионния синдром изисква време, ще отнеме период от няколко години, за да
отшумят оплакванията му. Благоприятен фактор е, че е млад и тежката мозъчна травма не е
наложила оперативни интервенции, но е възможно да е останала някаква увреда, която
макроскопски не е значима. Най-лекото, което е възможно е да има характерова промяна, т.
нар органично личностово разстройство, което може да доведе до припадъчно заболяване,
предвид риска при наличие на контузия на мозъка.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищецът Б. Б. Б. е пострадал на 30. 10. 2023 г.
от ПТП, причинено от признатия за виновен А. И. Д., водач на лек автомобил „***“, модел
„***“ с рег. № ****, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
9
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
А. И. Д..
В случая, с определение е одобрено споразумение по НОХД № 621/ 2024 г. РС
Разград, с което А. И. Д. е признат за виновен в това, че на път Е-70, в с.Ушинци,
общ.Разград, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „*** ***“ с
рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1
от ППЗДвП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 23, ал. 1 от ЗДвП; чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Б. Б. Б., изразяваща се в травма на
корема: разкъсване на слезката - оперативно отстранена и средна телесна повреда на същото
лице, изразяваща се в травматичен шок; травматична кома с пълно откъсване от
обкръжаващата среда; хемоперитонеум /натрупване на патологична колекция кръв в
коремна кухина/; травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на патологична
колекция въздух в гръдна кухина/ - направена торакоцентеза; контузия на белия дроб в ляво,
като по своята медико-биологична характеристика оперативното отстраняване на разкъсната
слезка се отнася към критерия загуба на слезка, а травматичния шок, коматозното състояние,
натрупването на патологична колекция кръв в коремната кухина, контузията на белия дроб.
Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд,
относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието.
Установява се безспорно виновното и противоправно поведение на виновния водач
А. И. Д., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение,
че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил травматичен шок;травматична кома -
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда; травма на главата:
контузия на мозъка - малки точковидни хеморагии в ляво фронтално и в базалните ядра;
разкъсно-контузна рана в лява теменна област с подлежащ подкожен хематом; травма на
корема: разкъсване на слезката - оперативно отстранена; хемоперитонеум /натрупване на
патологична колекция кръв в коремна кухина/; ретроперитонеален /зад коремницата/
хематом; травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на патологична колекция въздух
в гръдна кухина/; контузия на белия дроб в ляво; счупване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво по
гръбната повърхност; травма на крайниците - охлузване на лява подбедрица. Развили се
усложнения:остра дихателна недостатъчност /ОДН/ от смесен тип; монопареза на горен ляв
крайник; двустранна преднокоренчева увреда на С5-6 /5-6 шиен нерв, увреда на
подбедрения нерв. Лечението на преките травматични увреждания и настъпилите
10
усложнения е включвало активно наблюдение и терапия - многобройни образни и
лабораторни изследвания; консулти със специалисти; мониториране на жизнените
показатели; интубация и изкуствена белодробна вентилация; налагане на централен и
периферен венозен път, уретрален катетър, назогастрална сонда; четири оперативни
интервенции; кръвопроливания; следболнично лечение; активна рехабилитация.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищецът е претърпял изключително тежка съчетана травма,
съпроводена с много болки и неудобства, която изцяло е променила качеството му на живот.
Отстраняването на слезката, претърпяната мозъчна травма ще имат отражение на качеството
през целия живот на ищеца, тъй като ще изискват по-високи стандарти, по-големи грижи за
спазване на режим във всички области на бита му. Според заключението на Комплексната
съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, вследствие на процесното
произшествие и претърпяната тежка травма, ищецът е получил Постконтузионен синдром,
който е последица от получената при процесното ПТП черепно-мозъчна травма, но включва
и реактивни симптоми в отговор на преживения стрес при възстановяването от телесните
увреждания - несигурност, потиснатост, тревожност, идващи от понижена себеоценка и
страх от трайна увреда. Установения Постконтузионен синдром включва богата гама от
несистематизирани симптоми: повишена уморяемост, затруднена концентрация и бързо
изчерпващо се активно внимание, понижена устойчивост на силни дразнители от различно
естество, главоболие, световъртеж, нарушения на съня, тревожност, емоционална лабилност
с повишена раздразнителност. И към настоящият момент това разстройство в адаптацията
не е отшумяло напълно, тъй като ищецът се чувства непълноценен физически. Ще отнеме
период от няколко години, за да отшумят оплакванията.
Заключенията на вещите лица са обективни, всестранни и пълни, изготвени с
необходимата професионална компетентност, поради което съдът ги приема като
доказателства по делото.
Според показанията на родителите на ищеца - св. К. и К., след произшествието в
продължение на 21 дни ищецът е бил в кома, впоследствие за около 2 – 3 месеца ищецът бил
изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ, изпитвал много силни болки.С помощта
на рехабилитатор започнал да се раздвижва и около 4 месеца можел да се придвижва само с
проходилка. И впоследствие в продължение на няколко месеца се нуждаел от чужда помощ в
ежедневните дейности. С оглед на тези гласни доказателства, подкрепени и от заключението
на СМЕ, съдът приема, че оздравителния процес при ищеца е бил с голяма
продължителност, свързан с много болки и битови неудобства. Преди произшествието бил
физически много активен млад човек, спортувал, работел мотивиран от желанието си да
спести пари, за да си купи нова кола, жилище, да се задоми, а след това се затворил в себе си,
11
не контактувал с близките си, станал раздразнителен, тъй като не се чувствал пълноценен
физически. И до настоящият момент не се възстановило нито физическото, нито
психическото му здраве. Не може да работи и да води пълноценен живот. Съдът приема
показанията на свидетелите като доказателство за претърпените болки и страдания от
ищеца, тъй като се подкрепят и от заключенията на назначените по делото медицински
експертизи.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с много висок и
продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия –20-годишна активна
работоспособна възраст, в която са получени уврежданията и които ще дадат отражение на
качеството на живот занапред, тъй като последиците от преживяната травма ще бъдат до
края на живота, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и
вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и
психическите страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение
за търпените неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. До първоначално предявения
размер от 200 000 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици, тъй като е
бил без предпазен колан. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да
настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на
съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие),
дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. От заключението на САТЕ
се установява, че правилно поставеният предпазен колан не би могъл да ограничи
страничното движение на тялото и да предотврати съприкосновението с части от интериора
на автомобила намиращи се от лявата страна на водача - врата, колонка, облегалка, таван и
ищецът би получил същите увреждания. Предвид установения механизъм на
произшествието – първоначално задно-страничен удар, а впоследствие страничен – от лявата
страна на мястото на водача, е получена интрузивна деформация, довела до стълкновение на
части от тялото с части от купето, независимо от това какъв е удара. Дори и при челни удари,
при такива деформации, проникване на части от купето също могат да предизвикат такива
увреждания на водача и пътниците с правилно поставен предпазен колан. Заключението на
медицинската експертиза също не е категорично, че уврежданията на ищеца не биха могли
да се получат и с правилно поставен предпазен колан. Предвид заключенията на
експертизите, които сочат, че ползването на колана не би се отразило на характера и вида на
претърпените вреди с оглед механизма на произшествието, възражението за съпричиняване
12
на вредите е неоснователно. От заключението на САТЕ е установено, че преди
произшествието ищецът се е движел със скорост около 49 км/ч, т. е. малко под разрешената
такава в населено място, поради което възраженията за съпричиняване в тази насока - че
управлявал автомобила прекалено бавно без причина или е предприел внезапно спиране, са
неоснователни.
Основателен е и доказан иска за обезщетение за имуществени вреди. Според
заключението на СМЕ, представените по делото платежни документи, удостоверяват
направени разходи за заплащания на потребителска такса за болничен престой и закупени
медикаменти, които са били необходими за болничното и следболнично лечение на
пострадалия.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
предвид представените копия от застрахователна полица, заключения на медицински
документи, констативен протокол с пострадали лица и др. В такъв случай съдебната
практика приема, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи,
извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е
недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран
отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр.
с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната
разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. Ищецът е предявил
застрахователната претенция на 22. 12. 2023 г. , от този момент претендира обезщетение за
забава и от този момент се дължи такова.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 4 018, 70 лева и сумата 1102, 56 лв., съобразно
уважената част от исковете за деловодни разноски, на адв. Н. Н. Д. сумата 10 860 лв. за
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от НВАР на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Разноските на ответника са 700 лева деловодни разноски и 15 720 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски общо в размер на 8229 лв.
Воден от изложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-
н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432 от КЗ да заплати
на Б. Б. Б., ЕГН ****гр. ****, ж. к. ***** сумата 100 000 лева /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 467, 64 лева / четиристотин
шестдесет и седем лева, 64 ст./ обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП на
30. 10. 2023 г. , причинено от А. И. Д., водач на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. №
****, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 22. 12. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска от Б. Б. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 200 000 лв. , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 4 018, 70 лева и сумата 1102, 56
лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Н. Н. Д. от АК ****, личен адв. № ********** сумата 10860 лева за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА с включен ДДС.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ******гр. Разград, ж. к. ****** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* за разноски по делото сумата 8229
лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
14