М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 777 по описа за 2017 година на ПРС,
Втори нак.състав
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Н.К. ***, ЕГН ********** и го е предала на
съд за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а” и б. „б” от НК – за това,
че на неустановена дата през периода от 15.10.2016г. до 24.10.2016г. в
гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е
отнел чужди движими вещи - усилвател „Грундик” на стойност 80 лева, усилвател
„Онкио” на стойност 113 лева, ДВД на стойност 20 лева, комплект тон колони
„Тонсил” - 2 бр. по 100 лева/бр. на стойност 200 лева, месингов разпределител с
четири гнезда на стойност 20 лева, кранчета и части за система за парно - 10
бр. на стойност 20,83 лева, уред за залепване на ПВЦ-тръби на стойност
18,80 лева, удължител за ел.ток е четири гнезда дълъг 30м. на стойност 22,67
лева, прахосмукачка марка „VAX” на стойност 23,30 лева, въдичарски макари - 2
бр. по 26,60 лв./бр. на стойност 53,20 лева, въдичарска макара на стойност 23,50 лева, въдица
„телескоп” на стойност 20 лева, помпа за
изтегляне на вода марка „Райдър” на стойност 54,17 лева, печка - комбинирана на ток и газ на стойност
260 лева, котлон електрически-керамичен
„Дипломат” на стойност 44,20
лева, огледало с размери 25x35
см. на стойност 4,60 лева, тенджера тип „алпака” на стойност 46,60 лева,
тенджера под налягане на стойност 18,70 лева, алуминиеви тигани - среден размер
- 4 бр. по 8лв./бр. на стойност 32 лева,
парфюм „Маскюлин” - 2 бр. по 2 лв./бр. на стойност 24 лева, дезодорант
„Адидас” на стойност 5,60 лева, касетофон с неустановена марка на стойност 30
лева, пътна чанта с рекламен надпис „Адидас” на стойност 6,70 лева, помпа
потопяема на стойност 33,30 лева, комплект нож и вилица за барбекю - инокс на
стойност 17,95 лева, виброшлайф на
стойност 26 лева, бутилка вино с шест чаши с дървена поставка на стойност 30
лева, всичко на обща стойност 1249,12 лева от владението на А.И.Т., ЕГН: **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание по молба на неговия процесуален представител адв.Д.Б.,
пострадалият А.И.Т. с ЕГН ********** бе конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения срещу подсъдимия М.Н.К. с ЕГН
********** граждански иск в размер на 1249,12 лв. / хиляда двеста и четиридесет
и девет лева и 12 стотинки / представляващ обезщетение за имуществени вреди,
причинени от деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а”
и б. „б” от НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието, както и направени
разноски.
В
съдебно заседание представителят на обвинението поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин, с
оглед и на което подсъдимият М.К. следва
да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление с правна квалификация както е посочена в
обвинителния акт. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност от подсъдимия К., от представителят
на обвинението се предложи да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
средно определения от законодателя размер, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим. От представителят на обвинението се поиска да се приспадне като изтърпяно
времето през което подсъдимия е бил задържан съгласно ЗМВР и НПК. По отношение
на гражданския иск представителят на обвинението изложи становище като доказано
по основание, както и да бъде уважено съразмерно с невъзстановените щети. Съобразно
изхода на делото от представителя на прокуратура се поиска съда да осъди подсъдимия
К. да заплати направените разноски по
делото.
Адв.Д.Б.
– повереник на гражданският ищец и частен обвинител А.И.Т. намира обвинението
за доказано, като по отношение на наказанието се присъединява към поисканото
такова от представителят на РП Пловдив. По отношение на гражданския иск
релевира факти основаващи заключение за доказаност на иска като основание и за
присъждане в размера на невъзстановените щети.
Подсъдимият
М.Н.К. в съдебно заседание не се признава за виновен и дава обяснения, в насока
недоказаност на обвинението. Поиска да бъде оправдан или да му бъде прекратено
делото. При последната си дума подсъдимият поиска да му бъде прекратено делото.
Служебния
защитник на подсъдимият адв.Т.Ч. в пледоарията си изложи становище за
недоказаност на обвинението и за признаването на подзащитния и за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Изрази становище за неоснователност и недоказаност
на приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск спрямо
нейния подзащитен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Н.К. е роден на *** година в гр.Д.,
адресно регистриран в гр.С., ул. „В. Райдовски.” № *** б., български
гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********
От
приетата по делото справка съдимост / лист 36 – 49 от досъдебното / на подсъдимия М.Н.К. съдът намира като
установено, че същия е осъждан, като спрямо него има 10 / десет / влезли в сила
съдебни актове / Присъди и Протоколни определения за одобряване на споразумения
/ с които е признат за виновен за извършени престъпления срещу собствеността на
гражданите, за които му са налагани различни по размер наказания лишаване от
свобода, търпени ефективно.
От значение за правната квалификацията на деянието по настоящото производство са
следните осъждания:
- С Присъда № 1 от 11.01.2011г.
постановена по НОХД № 732/2010г. на PC Асеновград, в
законна сила от 14.04.2011г., е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” , вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено
наказание две години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на М.К.
за извършено престъпление по чл.216,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е наложено и наказание „Пробация”. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно
общо, най – тежкото наказание, а именно две години и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
- С Определение № 131 от 26.05.2011г.
по ЧНД № 346/2011г. по описа на Районен съд Асеновград е наложено едно общо,
най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по НОХД № 635/2009г. с Присъда
№ 110/23.04.2010г. на PC гр.С., в сила от 11.05.2010г., с която М.К. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4. вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б”
от НК и му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от
свобода и Присъда № 1 от 11.01.2011г., в
сила от 14.04.2011г. по НОХД № 732/2010г. по описа на PC Асеновград с която е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А”, вр. чл.26,
ал.1 от НК и му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от
свобода, като му е определено едно, общо най – тежко наказание от две години и
шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК е увеличено така
наложеното общо, най-тежко наказание с шест месеца. Така определеното общо най
– тежко и увеличено наказание от три години лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, в затвор от закрит тип.
- С Решение № 530 от 01.12.2011г. по КНД № 2581/2011г. по описа на ВКС, е възобновено ВНОХД № 62/2011г. по описа на
ПОС и изменено Решение № 104 от 14.04.2011г. на ОС Пловдив по ВНОХД № 62/2011г.,
постановеното по НОХД № 732/2010г. по описа
на PC Асеновград, наказание две години и шест
месеца лишаване от свобода, като наказанието е определено на една година и шест
месеца.
- С Определение № 47 от 21.02.2012г. по ЧНД № 1011/2011г. по описа на
Районен съд Асеновград е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду
наказанията определени на М.К. с Присъда по НОХД № 635/2009г. по описа на PC С. и НОХД № 732/2010г.
по описа на PC Асеновград като е
определено едно общо, най-тежко наказание в размер от една година и шест месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК е увеличено така наложеното
общо, най-тежко наказание с осем месеца, като общото, най-тежко и увеличено
наказание две години и два месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
- С Присъда № 14 от 05.06.2012 г. по НОХД №48/2012г. по описа на ОС С.,
в законна сила от 21.06.2012г., М.К. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК и му е наложено наказание четири години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
- С
Присъда № 185 от 11.06.2012г. по НОХД № 297/2012г. по описа на PC гр.С., в законна
сила от 27.06.2012г. М.К. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, предл. първо, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл. второ и предл. трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1 б. „А” и б. „Б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и
му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
- С Определение № 625 от 11.10.2012г. по ЧНД № 505/2012г. по описа на РС
С. е определено и наложено на М.К. едно общо, най-тежко наказание измежду
наказанията определени му с присъда по НОХД № 297/2012г. по описа на PC С. и присъда по
НОХД № 48/2012г. по описа на ОС С., а именно четири години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип,
и които осъждания определят деянието предмет на разглеждане по
настоящето дело като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
М.Н. К. е бил освободен от затвора на 18.01.2016 година, поради
изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 48/2012г. на ОС С. и по НОХД №
297/2012г. на РС С..
От приетите по делото писмени и
гласни доказателства съдът не установи по отношение на подсъдимия М.К. налична
семейна и трудова ангажираност към инкриминирания период от месец октомври на
2016 година.
В хода на съдебното следствие се
приеха представени по ДП два броя трудови договори по които страна е
подсъдимият М. К., за които се установи, че не са пораждали изпълнение на
трудови правоотношения от страна на подсъдимият, тъй като същите са имали само
удостоверителна функция по отношение кредитори и разследващи органи, пред които
са били представяни за доказване наличие на трудово правоотношение.
Свидетелите А.И.Т. и С.А.А. са
братовчеди, и по наследство притежават недвижими имоти намиращи се в
гр.Пловдив, кв. „Б.”, съответно свидетел Т. на адрес ***, а свидетелката А. на адрес
кв. „Б..” № **. Между техните имоти се
намира имота на брата на свидетелката А., като трите разположени един до друг
имоти са с външни входни врати откъм улицата. Между имота на свидетел Т. и този
на брата на свидетелката А. има изградена ограда от мрежа и бетонни колове, а
от другите страни имотите са оградени от ограда от бетонова тухла. В имота си,
свидетел Т. изградил двуетажна къща, която обитавал и в която, за ползването и
по предназначение, се намирали различни негови вещи. Посочената къща не била
изцяло завършена, като за довършването и, в имота свидетел Т. държал на
съхранение различни строителни материали и техника.
През 2015 година свидетел Т. се
преместил да живее в с.И., обл.Пловдив, в къщата на своя баща, който бил болен
и се нуждаел от грижи, но посещавал имота си в гр.Пловдив.
Преди инкриминирания период
свидетел Т. бил в имота си находящ се в гр.Пловдив, кв. „Б.” № ** на 10.10.2016г. за да го нагледа.
Имота на свидетелката С.А. представлява дворно място, оградено от трите
страни с масивна тухлена ограда, в което
има постройка - барака, състояща се от една стая, обзаведена със стари мебели,
маса диван и легло, която не била електрифицирана и водоснабдена. В дворното
място има водоизточник, както и трайни насаждения. Свидетелката А. не разполагала с възможност
да се грижи за имота, поради което, в началото на 2016 година, потърсила чрез
обява във в.„Марица” човек, на когото да предостави безвъзмездно дворното място
за стопанисване. Така през пролетта на 2016 година свидетелката А. се запознала
със свидетел В.М.С., който решил да се възползва от предложението и да
стопанисва дворното място в кв. „Б.” № **. Свидетелката А. предоставила на
свидетел С. ключ от външната метална врата на дворното място, както и ключ от намиращата
се в него барака. Свидетел С. посещавал имота основно през почивните дни и се
грижел за насажденията в него.
Подсъдимият М.К. и свидетел К.А.К. са
братовчеди. Свидетел К.А.К. ***. В началото на месец октомври на 2016 година,
на 10.10.2016г., от гр.С. в гр.Пловдив
пристигнал подсъдимият К., при което се установил в дома на свидетел К., където
престоял до 14.10.2016г.
По време на престоя му, за
удостоверяване на трудово правоотношение пред кредитна институция за отпускане
на кредит, свидетел В.М.С. изготвил и предоставил на подсъдимия К. трудов
договор / копие лист 95 от досъдебното/.
Договора не е пораждал престиране на труд от страна на подсъдимия К., тъй като
същия бил издаден с удостоверителна цел, а не за да породи трудово
правоотношение. Договора не е бил
вписван в регистрите на фирмата на свидетел С.,
не е бил представян в ТД на НАП
Пловдив, и във връзка с неговото подписване не е било издавано уведомление
съгласно чл.63, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП Пловдив. Подсъдимият К. не е
престирал труд във фирмата на свидетел С..
Жилището на К.К. било с недостатъчна
жилищна площ и обитаването му от подсъдимия К. водело до неудобства в
ползването му от свидетел К. и неговото семейство, състоящо се от съпруга /лице
с което е във съпружески взаимоотношения/ и две деца. По същото време свидетел К.
К. започнал и ремонт, което мотивирало свидетел К. да се свърже със свидетел В.С.
и да поиска съдействие за намиране място
за настаняване на подсъдимия М.К.. Свидетел К.К. знаел, че свидетел С.
стопанисва имот в кв.„Б.”, както и че в имота има постройка, годна за
обитаване, поради което помолил В.С. за настаняването на подсъдимия К. в тази
постройка. След проведения разговор, свидетел С. дал съгласие за настаняването
на подсъдимия К., без да уведоми за това собственичката на имота свидетелката А..
На 15.10.2016г. свидетел С. настанил
подсъдимия К. в бараката находяща се в имота на свидетелката А., като за целта
му предоставил ключове от външната врата на имота и от вратата на бараката, за
да се изработят дубликати, което било направено от подсъдимия К.. Със
съгласието на брата на свидетелката А., свидетел В.С. захранил с ток бараката находяща
се в имота на свидетелката А., за да може подсъдимия К. да ползва
електричество.
Когато свидетелката А. научила, че свидетел В.С.
е настанил в нейният имот непознато лице без да я уведоми, тя много се ядосала
и решила да преустанови отношенията си със свидетел С. по повод ползването на
имота. Свидетелката А. посетила имота си и се срещнала с подсъдимия К., като
първоначално му казала да напусне, но впоследствие го съжалила и след негова
молба, му разрешила да остане в бараката, за което поискала да се заплаща
месечен наем в размер на 50 лева. Подсъдимият К. се съгласил и останал да живее
в имота на свидетелката А..
На 24.10.2016г. свидетел А.Т. се
прибрал в дома си в кв.„Б.” № ** и установил, че в къщата му е влизало
непознато лице, тъй като всичките му вещи били разхвърляни, а някои от тях
липсвали. Свидетел Т. установил наличие на счупено стъкло от прозорец на стая
на партера на къщата, от южната страна на същата, както и че прозореца е отворен.
Първоначално свидетел Т. установил
липсата на усилвател „Грундик”, усилвател „Онкио”, ДВД, комплект тонколони
„Тонсил” - 2 бр., месингов разпределител с четири гнезда, кранчета и части за
система за парно - 10 бр., уред за залепване на ПВЦ-тръби, удължител за ел.ток
с четири гнезда и кабел дълъг 30 м.,
прахосмукачка марка „VAX”,
въдичарски макари - 2 бр. , въдичарска макара, въдица „телескоп”, помпа
за изтегляне на вода, печка - комбинирана на ток и газ, котлон електрически-керамичен
„Дипломат”, огледало с размери 25x35см.,
тенджера тип „алпака”, тенджера под налягане, алуминиеви тигани - среден размер
- 4 бр., парфюм „Маскюлин” - 2 бр., дезодорант „Адидас”, касетофон с
неустановена марка, пътна чанта с рекламен надпис „Адидас”, помпа потопяема. Той знаел, че в имота на
братовчедка му живее непознато лице, и тъй като до преди това не е имало случай
на противозаконно влизане и къщата му и липса на вещи от нея, резонно се
усъмнил в него. По тази причина свидетел Т. се обадил на свидетелката А. и
двамата се уговорили на следващия ден след приключване на работното време да
проверят бараката в имота й където живеел подсъдимият К.. Така на 25.10.2016г.
свидетелите Т. и А. се срещнали пред къщата па свидетел Т., където той и показал
нанесените му поражения в имота, след което двамата отишли в имота на
свидетелката А.. Бараката била
заключена, като след почукването им вратата се отворила и отвътре се показал
подсъдимият К.. Когато той отворил вратата свидетел Т. видял точно отсреща
своята печка - комбинирана на ток и газ която се използвала, а когато влязъл в
бараката намерил там и други свои вещи, а именно уред за залепване на
ПВЦ-тръби, прахосмукачка марка „VAX”, пътна чанта с рекламен надпис „Адидас” и
тенджера тип „алпака”, поставена на печката и в която нещо се готвело, парфюм
„Маскюлин” - 2 бр., дезодорант „Адидас”, както и огледало с размери 25x35см.
Свидетел Т. взел тези свои вещи, а свидетелката А. изгонила подсъдимия К. от
бараката и заключила вратите на имота си.
На следващия ден свидетелката А.
уведомила свидетел С. за случилото се и той много се ядосал, тъй като се
чувствал отговорен за поведението на подсъдимия К., тъй като той го бил
настанил да живее там. Свидетел С. издирил чрез свидетел К.К. подсъдимия, и
двамата отишли в кв. „Б.”, където били свидетелите Т. и А.. В проверения
разговор първоначално подсъдимият К. отричал някакво отношение за вещите които
били в бараката, но в последствие заявил, че ги е откраднал от дома на свидетел
Т.. За останалите липсващи вещи подсъдимият К. заявил, че ги е продал на Руския
пазар. На 26.10.2016г. около 15,40 часа
в 01 РУ към ОДМВР Пловдив се явили свидетелите А.Т., С.А. и В.С., както и М.К..
Пред полицейски служител К.К. свидетелите дали обяснения за извършена от М.К.
кражба от дома на свидетел Т.. Било дадено описание на отнетите вещи. При проведената беседа на място М.К. признал пред свидетел К.К.К., полицейски
служител от 01 РУ към ОДМВР Пловдив за извършена от него кражба от дома на
свидетел Т., която извършил с цел да продаде вещите, както и желание да
възстанови щетата, ако не бъде задържан.
Впоследствие свидетел Т. установил
липсата и на други свои вещи, а именно комплект нож и вилица за барбекю - инокс,
виброшлайф и бутилка вино с шест чаши с дървена поставка, за което уведомил
полицейските служители. Била установена
липсата и на други вещи, но поради ниската им стойност свидетел Т. не заявил
тяхната липса пред полицейските служители. Свидетел Т. не заявил и наличие на
употребени лични вещи, което установил при огледа на дома си.
В хода на образуваното и провеждащо се досъдебно производство с Протокол за доброволно предаване от
27.10.2016г. свидетел М.К.М., ***** към заложна къща „Кеш и Корект" ЕООД
гр.Пловдив предал по досъдебното
производство 1 бр. керамичен котлон
„Дипломат”, заложен от М.К. на 18.10.2016г. В хода на досъдебното производство
керамичния котлон е върнат на свидетел Т., за което е изготвена разписка от
23.12.2016г.
С Протокол за доброволно предаване от
08.12.2016г. свидетел М.К.М. е предал по досъдебното производство един брой
договор за залог № 11086/18.11.2016г. сключен между заложна къща „Кеш и Корект”
ЕООД и М.К. в качеството му на заемател,
с лични данни за подсъдимия и за лична карта, компютърно въведени, подписан от
подсъдимия като след подписа е саморъчно изписал и трите си имена / лист 81 от
досъдебното /.
В хода на досъдебното производство са върнати на техния собственик А.Т.
вещи установени във владение на подсъдимия, както и предадения от заложна къща
керамичен котлон а именно: уред за залепване на ПВЦ-тръби на стойност
18,80 лева, прахосмукачка марка “VAX” на стойност
23,30 лева, печка- комбинирана на ток и газ на стойност 260 лв., котлон електрически-керамичен „Дипломат” на
стойност 44,20 лв., огледало с размери 25x35 см. на стойност 4,60 лв., тенджера тип „алпака” на стойност 46,60 лв.,
парфюм „Маскюлин” - 2 бр.х12 лв./бр. на стойност 24 лв., дезодорант
„Адидас" на стойност 5,60 лв., пътна чанта с рекламен надпис „Адидас"
на стойност 6,70 лв. които вещи са на обща стойност 433,80 лева.
Във връзка с данни за
здравословното състояние на привлечения като обвиняем М.К. в хода на
разследването по делото на същия е била назначена и извършена
съдебно-психиатрична експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Ф.Т., подсъдимият М.Н.К. е с лека
умствена изостаналост, но което не е пречка да разбира свойството и значението
на извършеното през инкриминирания период и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на вещото лице Р.С.
А. представено по досъдебното производство по назначената стоково – оценъчна експертиза
и приета по настоящето дело стойността на отнетите вещи възлиза както следва:
усилвател „Грундик” на стойност 80 лева, усилвател ”Онкио” на стойност 113
лева, ДВД на стойност 20 лева, комплект тонколони ,”Тонсил” -2 бр. по 100
лева/бр. на стойност 200 лева., месингов
разпределител с четири гнезда на стойност 20 лева, кранчета и части за система
за парно - 10 бр. на стойност 20,83 лева, уред за залепване на ПВЦ-тръби на
стойност 18,80 лева.; удължител за ел.ток с четири гнезда и кабел дълъг 30 м.
на стойност 22,67 лева, прахосмукачка марка ”VAX” на стойност 23,30 лева,
въдичарски макари - 2 бр. х 26,60 лв/бр, на стойност 53,20 лв., въдичарска
макара на стойност 23.50 лв., въдица „телескоп” на стойност 20 лв., помпа за изтегляне
на вода марка „Райдър” на стойност 54,17 лв., печка комбинирана на ток и газ на стойност 260 лв., котлон
електрически - керамичен „Дипломат” на стойност 44.20 лв., огледало с размери
25x35 см. на стойност 4,60 лв., тенджера тип „алпака” на стойност 46,60 лв., тенджера
под налягане на стойност 18,70 лв., алуминиеви тигани - среден размер - 4
бр.х8лв./бр. на стойност 32 лв., парфюм „Маскюлин” - 2 бр.х 12 лв./бр. на
стойност 24 лв., дезодорант „Адидас” на стойност 5,60 лв., касетофон с
неустановена марка на стойност 30 лв., пътна чанта с рекламен надпис „Адидас”
на стойност 6,70 лв., помпа потопяема па
стойност 33.30 лв., комплект нож и вилица за барбекю - инокс на стойност 17,95 лв., виброшлайф на стойност 26 лв., бутилка
вино с шест чаши с дървена поставка на стойност 30 лв., на обща стойност от 1249.12 лева.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещите лица д-р Ф.Т. и Р. А. като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същите не се оспориха от страните.
За да постанови решението си Съдът
прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка от
следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на
подсъдимия М. К. дадени в хода на
съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от свидетелските показания
на свидетелите А.И.Т., С.А.А., М. К. М., К.К.К., В.М.С. в кредитираната от съда
им част и на К.А.К. в кредитираната им от съда част, както и от
писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство и приети по
реда на чл.283 от НПК, от приетите по
делото заключение по СОЕ и заключение по СПЕ / лист 89 – 90 от досъдебното и
лист 83 – 86 от досъдебното /, протоколи за доброволно предаване / лист 79 и
лист 80 от досъдебното /, заложен билет – оригинал / лист 81 от досъдебното /, разписка / лист 22
от досъдебното /, справка съдимост за подсъдимия / лист 36 – 49 от досъдебното /,
характеристична справка за подсъдимия / лист 93 от досъдебното /, копия
документи удостоверяващи закупуване на керамичен котлон „Дипломат” / лист 56 –
60 от досъдебното /, документи търговска гаранция / лист 63 – 64 от досъдебното
/, справка за лице по АИС „БДС” / лист 12 от досъдебното /, справка от ГД”ИН”
относно търпяно наказание „Лишаване от свобода” от лицето М.Н.К. / лист 51 от
досъдебното /, снимки на вещи / лист 65 от досъдебното /, копия на трудово договори – 2 броя / лист 95
– 99 от досъдебното /.
За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства, с изключение на двата трудови договори. Тяхното
съдържание не се оспори от страните.
Съдът
не кретидира приетите по делото два трудови договора поради тяхната недействителност, поради не
установяване същите да са породили престиране на труд от страна на подсъдимия М.Н.К..
Както се посочи и по – горе съдът счита като установено по отношение на тези
договори, че те са имали само удостоверителна
функция по отношение кредитори и разследващи органи, пред които са били
представяни за доказване наличие на трудово правоотношение. За обосноваване на
това заключение съдът взе предвид следното:
Отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се
сключва в писмена форма между работник или служител и работодател. Законът
изисква трудовият договор да бъде сключен преди постъпването на работа, т.е.
преди да започне неговото реално изпълнение. Текстът на чл.66, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/ регламентира необходимото съдържание на трудовия договор.
Трудовият договор следва да съдържа определени от закона данни за страните -
работник/служител и работодател. “Данните” са определени в § 1, т.10 от
Допълнителните разпоредби на КТ.
За работника или служителя данните
са: името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер
за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за
притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната работа.
Данните за работодател, който е
юридическо лице или едноличен търговец са: наименованието, седалището и адреса
на управление, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата,
което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за
чужденец). Когато работодателят е физическо лице, се посочват данни за: името
на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за
чужденец); Съдържанието на трудовия договор се определя като необходимо
(задължително) и допълнително (незадължително).
В необходимото съдържание се
включват:
а) мястото на работа;
б) наименованието на длъжността и характера на
работата;
в) датата на сключването му и
началото на неговото изпълнение;
г) времетраенето на трудовия
договор;
д) размера на основния и удължения
платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
е) еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на трудовия договор;
ж) основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане;
з) продължителността на работния ден
или седмица.
Допълнителното съдържание е
уговарянето между страните на други условия, свързани с предоставянето на
работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
С трудовия договор се определят
датата на сключването му и началото на неговото изпълнение.
Датата на сключване на трудовия
договор е датата, на която страните са постигнали съгласие да уредят
отношенията помежду си за предоставяне на работна сила, и на която са подписали
договора. Необходимо е работодателят да предостави на работника или служителя
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни.
Началото на изпълнението е
започването на фактическото изпълнение на правата и задълженията по трудовото
правоотношение - моментът, в който работникът или служителят постъпва на
работа. Законът изисква постъпването на работа да се удостовери писмено.
Преди началото на изпълнение на
трудовия договор (датата на постъпването на работа) работодателят е
длъжен да предостави на работника или служителя: а) подписан от него и от
работника/служителя екземпляр от трудовия договор; б) заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите копие от уведомлението за регистрация на
трудовия договор, изпратено в тридневен срок от сключването му (чл. 62, ал. 3 КТ).
Данните, които се съдържат в
уведомлението, и редът за неговото изпращане са определени в Наредба № 5 от
29.12.2002 г.
Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.
Срокът за постъпване на работа се
определя от закона или се уговоря от страните при сключване на трудовия
договор. Определеният законов срок за постъпване на работа е едноседмичен и той
започва да тече от датата, на която на работника или служителя са предоставени
екземпляра от трудовия договор и копието от завереното уведомление. Посоченият
срок - 7 календарни дни започва да тече от деня, следващ деня, в който
документите са предоставени. Във всеки един момент в рамките на срока
работникът или служителят може да постъпи на работа. Уговореният от страните
срок за постъпване на работа се посочва в трудовия договор, сключен между тях.
Страните свободно договорят срока за постъпване на работа, като законът не
съдържа каквито и да било ограничения. Този срок може да бъде както по-кратък,
така и по-дълъг от законовия седмодневен срок.
Във връзка с посоченото при
изследване на представения в хода на досъдебното производство трудов
договор със страни – работодател „С.
Пласт” ЕООД и работник – М. Н. К.
находящ се на лист 95 от ДП, съдът
констатира, че същия няма посочен номер на договора, както и че същия е с дата
на подписване 01.09.2016г., за която дата по делото не се установи подсъдимия К.
***, както и че датата на постъпване на работа е 01.09.2016г., за която дата
както се посочи, съдът не установи наличието на доказателства, че подсъдимият К.
***. Свидетел К.К. – братовчед на подсъдимия посочи, че М.К. е пристигнал от
гр.С. в гр.Пловдив на 10.10.2016г., при което се установил в дома му, където
престоял до 15.10.2016г. Към договора
съдът не установи представянето на копие на уведомление в ТД на НАП съгласно
чл.62, ал.3 от КТ, както и наличие на длъжностна характеристика. Съдът не
установи наличието на трудово досие при посочения работодател за М.Н.К., както
и наличие на писмено удостоверяване постъпването на работа от подсъдимия.
Вписването в трудовия договор че е постъпил на работа на 01.09.2016г. само по
себе си е нарушение на трудовото законодателство, и при реално осъществено
престиране на труд следва наказателна отговорност за работодателя, за допусне
на лицето до изпълнение, без да изпълни задълженията си за регистрация на
договора в ТД на НАП и връчване на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Поради изложеното, съдът намира
като установено, че така подписания трудов договор е бил за удостоверяване „
наличието на трудово правоотношение” пред кредитор, както и че същия е
недействителен. В показанията си дадени в съдебно заседание свидетел В.С.
заяви, че му е било поискано изготвянето
на този договор за да се представи като доказателство за работа от М.К., за да
получи кредит. Не наличието на изискуемите действия от страна на посочения в
договора работодател за неговата регистрация, изготвяне на уведомление, трудово
досие и удостоверяване започване на трудовото правоотношение определя и
заключението на съда за истинността на показанията на свидетел С., че при
съставянето му нито една от страните не е имала намерение да се породи трудово
правоотношение, поради което и същия е недействителен.
Поради изложеното съдът не кредитира
посочения трудов договор като действителен, и не ползва при обосноваване на
своя краен съдебен акт.
По отношение на втория трудово
договор / лист 96 – 99 от ДП / с работодател „Експерия груп” ЕООД с управляващ
свидетел К.К. – братовчед на подсъдимия
и работник М.К. съдът намира
същия за недействителен, както и че при неговото изготвяне страните не са имали
намерение да се породи реално трудово правоотношение. Подсъдимият К. от
26.10.2016г. е бил задържан по образуваното ДП, и въпреки регистрацията на трудовия
договор в ТД на НАП, същия не е могъл да породи правни последици и постави
началото на трудово правоотношение, тъй като М.К., привлечен като обвиняем по
ДП е бил от 29.10.2016г. с МНО „Задържане под стража”, взета от състав при РС
гр.Пловдив, потвърдена с протоколно определение от 03.11.2016г. на състав при
ПОС, чието действие е продължило и по времето съгласно КТ когато е трябвало да
започне изпълнението на договора. За не наличие на породено трудово
правоотношение по посочения трудов договор, съдът намира потвърждение и в
посоченото от свидетел К.К. за предприети действия по прекратяването на
договора от негова страна с оглед не нарушаване разпоредбите на КТ и носене на
отговорност от работодателя.
Подсъдимият М.Н.К. не се признава за
виновен и дава обяснения. Въпреки, че обясненията на М.К. освен доказателствено средство, са и основно средство
за упражняване на правото на защита, съдът не намери никакви основания, които
да мотивират достоверност на обясненията
на подсъдимия. Съгласно трайно утвърдената
съдебна практика да кредитиране обясненията на подсъдимия /обвиняемия / от
страна на съда, не следва другите приети по делото доказателства да ги
потвърждават, а да не ги отричат.
Преди датата 10.10.2016г. съдът не установи
наличието на доказателства които да удостоверяват пристигането и присъствието
на подсъдимия М.К. ***. Както се посочи, свидетел К.К. с показанията си
удостовери, че след проведени разговори по телефона със близки на М.К.,*** и да
работи в неговата фирма, както и че пристигането е било на 10.10.2016г. В
показанията на свидетел К.К., както и в показанията на свидетел В.С. съдът не
установи посочването на факти за присъствието на подсъдимия М.К. *** преди
датата 10.10.2916г., както за трудовата му ангажираност, включително и към
фирма на свидетел В.С..
Поради изложеното съдът не кредитира
като достоверни обясненията на подсъдимия М.К. дадени пред съда в частта им
относно датата на пристигането му и неговата трудова ангажираност, и наличие на
задължения за заплащане на трудово възнаграждение към подсъдимия от трети лица.
Съдът не кредитира с достоверност и
обясненията на подсъдимия М.К. относно времето от когато е заживял в бараката
находяща се в имота на свидетелката А., както и за наличие на задължение да
заплаща наем на свидетел В.С. за това живеене. Както се установи по делото,
след проведен разговор между свидетелите К.К. и В.С., иницииран от свидетел К.
е дадено съгласие от свидетел С. подсъдимия да живее в бараката намираща се в
имота на свидетелката А., за който се грижел С.. Настаняването в имота е
станало на 15.10.2016г., поради което съдът и не кредитира обясненията на
подсъдимия К. в частта им, че настаняването в имота е станало през месец
септември.
Не кредитирам обясненията на
подсъдимия К. че в бараката в имота на свидетелката А., преди неговото
настаняване е имало печки, тъй като такива не е имало, видно от показанията на
свидетелката А.. На 25.10.2016г. свидетелите Т. и А. при влизане в бараката
установили наличието само на една печка, комбинирана на ток и газ и която печка
е собственост на свидетел Т.. Наличието на други печки съдът не установи да е
имало в бараката. Свидетел С. също така посочи, че в бараката не е имало печка,
както и водоснабдяване и електрическо, поради което и не е била годна за по –
дълго обитаване на бараката. За осигуряване възможност за такова обитаване е
бил прокаран ток от съседен имот, което е станало със съдействието на свидетел К.К.,
и със съгласие на собственика на имота – брата на свидетелката А.. Но и при
това прекарване на тока, нито свидетел К., нито свидетел С. посочиха наличието
на печки в бараката. По отношение на вещите които е притежавал подсъдимия К.,
свидетелите В.С. и К.К. са единодушни,
че той е имал колело, което е ползвал по време на престоя му в бараката на
свидетелката А..
Съдът не кредитира достоверност и
на обясненията на подсъдимия К. в частта им относно вещите които са били
открити в бараката , и които са собственост на свидетел Т., а именно че те са
били в бараката и той само е изкарал някои навън защото е било претрупано. Не
кредитирам достоверност на обясненията на подсъдимия и относно керамичен котлон
марка Дипломат, собственост на свидетел Т.. Видно от приетия по делото заложен
лист относно собствеността на посочения котлон, на 18.10.2016г. пред
представителят на заложната къща е било посочено в декларация, неразделна част
от билета от подсъдимия че е негова
собственост, но което не го прави собственик. По отношение отнетите вещи
котлон, усилвател „Онкио”, и др. свидетел Т. в хода на досъдебното производство
е представил надлежни доказателства за тяхната стойност и начина на заплащане,
както и търговски гаранции и гаранционни карти за вещи предмет на разглеждане
по настоящето дело. Обясненията на подсъдимия К. са достоверни единствено
относно факта, че е живял в бараката, в която е бил настанен от свидетел С., че
е имало прокарване на електрически ток в бараката от свидетелите К.К. и В.С.,
както и че е ползвал колело бегач. Поради изложеното, в обобщение съдът намира обясненията дадени от подсъдимия
К. в съдебното следствие че
представляват една защитна теза, чиято фактология се отрече изцяло от приетите писмени
и гласни доказателства по делото.
Поради не наличие на основание за
критика, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.К.К. и М. К. М. дадени в съдебното следствие, като
логични, последователни и потвърждаващи се от приетите по делото други
доказателства. При изпълнение на своите служебни задължения свидетелите К. и М.
лично са контактували със подсъдимия, възприели са неговото поведение, казаното
от него по повод предлаганата като залог вещ пред свидетел М., както и
отношение съм вещите за които свидетел Т. е посочил че са били откраднати от
дома му от свидетел К., което възприятие свидетелите възпроизведоха в съдебната
зала, без наличие на отношение към предмета на настоящето дело или към самия
подсъдим. Поради изложеното съдът кредитира показанията на свидетелите К. и М.
като обективни, логични, не противоречиви и подкрепящи се от другите
доказателства по делото.
Свидетелите А.Т. и С.А. преди 24.10.2016г. не
са имали срещи с подсъдимия К., нямат никакви отношения с него. Като свидетели
изложиха факти, възприети от тях при отиването им в собствените им имоти
находящи се в кв.Б.. В съдебното следствие свидетелите Т. и А. изложиха фактите
добросъвестно, логично и обективно, и поради не наличие на основание за критика
съдът ги кредитира с достоверност изцяло. Приетите доказателства по делото
потвърдиха посоченото от свидетелите Т. и А., поради което и съдът ги кредитира
като обективни, логични и не противоречиви.
Съдът кредитира като достоверни показанията на
свидетелите В.С. и К.К. дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите
се потвърждават и от приетите по делото други доказателства. Съдът не кредитира
достоверност на показанията на свидетел К.К. дадени в съдебното следствие в
частта им, относно притежание от подсъдимия на електрически котлон, идентичен с
дадени от него като залог срещу заем керамичен котлон. В показанията си дадени
пред съда свидетел К. даде описание на електрически котлон, с една плоча,
нагреваема с реотани, което като технология и изпълнение е различно от
керамичния котлон марка Дипломат, който е бил даден в залог в заложна къща от
подсъдимия на 18.10.2016г. Съдът намира, дадените показания от свидетел К.К. в
тази им част като недостоверни, поради което и не ги кредитира и ползва при
постановяването на крайния съдебен акт.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК,
съдът счита, че по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството. Особено внимателно съдът
анализира изложението на свидетел Т., /
лист 47 от наказателното / относно разположението на имотите, тяхното
ограждане, наличните заключващи устройства, както и врати за преминаване от
единия имот в другия имот, както и възможностите за преминаване от единия имот
в другия, в случай че не разполагаш с ключ за входната врата. След съпоставка с
показанията на свидетелката А., както и на свидетел С. съдът намира като вярно
даденото описание на механизма за извършване на престъплението от страна на
подсъдимия К., така както е даден в обвинителния акт. От приетите по делото
гласни доказателства – показания на свидетел С., показания на свидетел К.К.
съдът намира като установено, че подсъдимият К. не е разполагал със средства,
които да задоволяват неговите нужди, както и че не е бил подпомагат от неговите
близки или от посочените двама свидетели. По време на престоя си в бараката в
имота на свидетелката А., а и по време на прекарване на електрически ток,
подсъдимият се запознал с намиращите се в съседство с имота на свидетелката А.
имоти, включително и на свидетел Т., както и се уверил че имота на свидетел Т.
не се обитава към момента. За да набави нужните му средства, той решил да
отнеме противозаконно чужди вещи, така както го е правил и преди, след което да
се разпореди с тях като техен собственик, потребявайки ги лично или чрез
продажба или като залог срещу заем. Ноторно известно е на страните, че при лица
имащи трайно изградено поведение за нарушение на закона и отнемане на чужди
движими вещи, при реализирани успешни посегателства, същите ги повтарят като
действие и създават т.н. престъпен почерк на деянието. Видно от справката
съдимост на подсъдимия, същия е многократно реализирал посегателства върху
чужди имоти, при които посегателства е взломявал прозорец, катинар за заключване
на врата, брави на врати и е отнемал вещи, различни по вид и предимно от битов
характер, за пряко потребление, както и ценни вещи, с възможности за тяхната реализация чрез
продажба. Във връзка с установеното по делото, съдът намира като правилно
заключението че след като подсъдимият К. се уверил че в съседните имоти няма
лица, които да бъдат свидетели на действията му и да му попречат за реализиране
на намеренията му, той решил да проникне в къщата на свидетел Т. незабелязано и
да отнеме тези вещи. Така на неустановена дата в периода от 15.10.2016 г. до
24.10.2016 г. подсъдимият М.К. проникнал в имота на свидетел Т., като преодолял
оградата от външната страна на двора, влязъл в него и се приближил до
постройката. След като се уверил, че в къщата няма никой демонтирал външното
стъкло на прозорец на стая. използвана като всекидневна в къщата и счупил
вътрешното стъкло, тъй като прозорците били с двойни стъкла, като по този начин
проникнал вътре в къщата. Оттам той отнел установените по делото вещи собственост
на свидетел Т., намиращи се в дома му, като разхвърлял другата му покъщнина. Вещите били пренесени през оградата на имота
откъм улицата, като ползвал намиращата се там купчина дърва и на оградата, след
което ги отнесъл необезпокоявано в бараката на свидетелката А.. Разпореждането
с отнетите вещи като със свои се удостоверява от неговите действия, предприети
на 18.10.2016г., давайки като залог керамичен котлон марка Дипломат, в заложна
къща срещу получен паричен заем от 30 лева, с които се разпоредил, както и
съхранението на вещи собственост на свидетел Т., ползването им – комбинирана
печка на ток и газ, която е била включена и ползвал заедно с отнета от дома на
свидетел Т. тенджера, в която си приготвял храна. Други отнети, но с
неустановено местонахождение вещи подсъдимият продал, както сам посочил пред
свидетелите С., Т., А. и К. на „Руския пазар”, придвижвайки се с колело, което
притежавал.
Така установената фактическа обстановка
дава основание на съда да приеме за доказано, че подсъдимият М.Н.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Непосредствен обект на престъплението
кражба са обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото
на собственост или владение или държане върху движими вещи. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ с определена стойност. Субект на
престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което няма
фактическа власт върху предмета на престъплението и не е собственик на същия.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на вещта от владението на
другиго, което се осъществява чрез прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец и установяване на своя фактическа власт върху нея. Кражбата
е резултатно престъпление, чийто краен резултат е промяната във фактическата
власт върху вещта - предмет на посегателство. Съществен елемент от обективната
страна на кражбата е и липсата на съгласие от страна на владелеца за промяната
във фактическата власт върху вещта. От субективна страна се изисква пряк умисъл
и специфична цел – да се присвои вещта.
Подсъдимият
М.Н.К. е пълнолетно, дееспособно и вменяемо лице, което може да носи
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
Предмет на посегателството са чужди движими
вещи, имащи определена парична стойност, която съдът намира като правилно
определена от вещото лице, в заключението си дадено по назначената СОЕ, като не
следва да повтаря всяка една оценена вещ, като общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 1249, 12 лева / хиляда двеста четиридесет и девет лева и 12 стотинки/.
Подсъдимият
М.К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение на неустановена дата, в периода 15.10.2016г. –
24.10.2016г., от имот – къща, находяща се в гр.Пловдив, кв.Б. № 43А, е отнел чужди движими вещи – усилвател „Грундик” на стойност 80 лева,
усилвател „Онкио” на стойност 113 лева, ДВД на стойност 20 лева, комплект тон
колони „Тонсил” - 2 бр. по 100 лева/бр. на стойност 200 лева, месингов
разпределител с четири гнезда на стойност 20 лева, кранчета и части за система
за парно - 10 бр. на стойност 20,83 лева, уред за залепване на ПВЦ-тръби
на стойност 18,80 лева, удължител за ел.ток е четири гнезда дълъг 30м. на
стойност 22,67 лева, прахосмукачка марка „VAX” на стойност 23,30 лева,
въдичарски макари - 2 бр. по 26,60 лв./бр. на стойност 53,20 лева, въдичарска макара на стойност
23,50 лева, въдица „телескоп” на стойност 20 лева, помпа за изтегляне на вода марка „Райдър” на
стойност 54,17 лева, печка - комбинирана
на ток и газ на стойност 260 лева,
котлон електрически-керамичен „Дипломат” на стойност 44,20 лева, огледало с размери 25x35 см. на стойност
4,60 лева, тенджера тип „алпака” на стойност 46,60 лева, тенджера под налягане
на стойност 18,70 лева, алуминиеви тигани - среден размер - 4 бр. по 8лв./бр.
на стойност 32 лева, парфюм „Маскюлин” -
2 бр. по 2 лв./бр. на стойност 24 лева, дезодорант „Адидас” на стойност 5,60
лева, касетофон с неустановена марка на стойност 30 лева, пътна чанта с
рекламен надпис „Адидас” на стойност 6,70 лева, помпа потопяема на стойност
33,30 лева, комплект нож и вилица за барбекю - инокс на стойност 17,95
лева, виброшлайф на стойност 26 лева,
бутилка вино с шест чаши с дървена поставка на стойност 30 лева, всичко на обща
стойност 1249,12 лева от владението на А.И.Т., ЕГН: **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като взимайки ги от къщата и
отдалечавайки се с тях е прекъснал фактическата власт върху същите, упражнявана
от техния собственик – свидетел Т. и е установил свое владение върху отнетите
вещи. За извършване на престъплението е взломил прозорец на стая, находяща се
на първия етаж на къщата с цел да влезе
в къщата и установи своя фактическа власт върху вещите-предмет на
посегателство, което обуславя и квалификацията на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият М.К. е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Престъплението е извършено след
като М.К. е бил осъждан 7 пъти на ефективно наказание лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер. От значение за правната квалификацията на деянието по настоящото производство като
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК са следните осъждания:
- С Присъда № 1 от 11.01.2011г.
постановена по НОХД № 732/2010г. на PC Асеновград, в
законна сила от 14.04.2011г., е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А”, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание две
години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на М.К. за извършено престъпление по чл.216, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК е наложено и наказание „Пробация”. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено
едно общо, най – тежкото наказание, а именно две години и шест месеца лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
- С Определение № 131 от
26.05.2011г. по ЧНД № 346/2011г. по описа на Районен съд Асеновград е наложено
едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по НОХД №
635/2009г. с Присъда № 110/23.04.2010г. на PC гр.С., в сила от 11.05.2010г., с която М.К. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4. вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б”
от НК и му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от
свобода и Присъда № 1 от 11.01.2011г., в
сила от 14.04.2011г. по НОХД № 732/2010г. по описа на PC Асеновград с която е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А”, вр. чл.26,
ал.1 от НК и му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от
свобода, като му е определено едно, общо най – тежко наказание от две години и
шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК е увеличено така
наложеното общо, най-тежко наказание с шест месеца. Така определеното общо най
– тежко и увеличено наказание от три години лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, в затвор от закрит тип.
- С Решение № 530 от 01.12.2011г. по КНД № 2581/2011г. по описа на ВКС, е възобновено ВНОХД № 62/2011г. по описа на
ПОС и изменено Решение № 104 от 14.04.2011г. на ОС Пловдив по ВНОХД №
62/2011г., постановеното по НОХД №
732/2010г. по описа на PC Асеновград,
наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, като наказанието е
определено на една година и шест месеца.
- С Определение № 47 от 21.02.2012г. по ЧНД № 1011/2011г. по описа на
Районен съд Асеновград е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду
наказанията определени на М.К. с Присъда по НОХД № 635/2009г. по описа на PC С. и НОХД №
732/2010г. по описа на PC Асеновград като е
определено едно общо, най-тежко наказание в размер от една година и шест месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК е увеличено така наложеното
общо, най-тежко наказание с осем месеца, като общото, най-тежко и увеличено наказание
две години и два месеца лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
- С Присъда № 14 от 05.06.2012 г. по НОХД №48/2012г. по описа на ОС С.,
в законна сила от 21.06.2012г., М.К. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК и му е наложено наказание четири
години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим.
- С
Присъда № 185 от 11.06.2012г. по НОХД № 297/2012г. по описа на PC гр.С., в законна сила от 27.06.2012г. М.К. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
предл. второ и предл. трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „А” и б. „Б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и
му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
- С Определение № 625 от 11.10.2012г. по ЧНД № 505/2012г. по описа на РС
С. е определено и наложено на М.К. едно общо, най-тежко наказание измежду
наказанията определени му с присъда по НОХД № 297/2012г. по описа на PC С. и присъда по
НОХД № 48/2012г. по описа на ОС С., а именно четири години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип,
От субективна страна подсъдимият М.К. е действал при пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел,
че вещите са чужди и че няма съгласието на собственика им да установи
фактическа власт върху тях, но въпреки това ги е отнел. От субективна страна
подсъдимият е преследвал и специфична цел – противозаконно да присвои отнетата
вещ. Последното се потвърждава от действията по юридическото разпореждане с керамичния
котлон като със свой чрез даването му в
залог срещу паричен заем, с което всъщност е реализирал на практика и самото
присвоително намерение, както и с установено ползване на комбинираната печка и
тенджера собственост на свидетел Т..
Причините за извършване на деянието от
подсъдимия М.К. са незачитане на законния ред в страната, правото на
собственост и стремежа за противоправно облагодетелстване.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК законодателят е предвидил
наказание “Лишаване от свобода” от 3 /три/ до 15 /петнадесет/ години. При определяне на наказанието което следва да се
наложи на подсъдимият М.К. за извършеното от него престъпно деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация. Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът не
установи наличието на такива. При проведените досъдебно и наказателно
производство подсъдимият К. с поведението си не е допринесъл за изясняване
на обстоятелствата по делото. Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява обремененото съдебно минало на подсъдимия
– осъждан многократно за престъпления идентични с настоящото, включително
извършени при условията на опасен рецидив, които осъждания като брой надхвърлят
минимално необходимото по закон за квалификация на престъплението по чл.29, ал.1
от НК. Предишните осъждания на подсъдимия говорят за престъпна упоритост в
извършване на престъпления от този вид и дават основание за извод, че в случая
е налице висока степен на обществена опасност както на конкретното деяние, така
и на дееца. Съобразявайки посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът приема, че целите на наказанието и преди всичко
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който е проявил престъпна
упоритост, и след като вече има влезли в сила присъди е продължил да проявява
явно незачитане на установения в страната правов ред, ще бъдат постигнати като
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в законодателно определения среден
размер а именно 9 /девет/ години, при
първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.59, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. Според съдебния състав това наказание ще постигне целите на
индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимият е бил задържан на
основание ЗМВР и НПК, и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
съдът приспадна от наложеното му наказание лишаване от свобода, времето през
което е бил задържан, считано от 26.10.2017г. до влизане на присъдата в сила.
След като призна подсъдимия М.К.
за виновен, съдът уважи предявения срещу него граждански иск до размера на невъзстановените щети а именно 815,32 лева. Съгласно материята
на непозволеното увреждане, уредена в чл.45 и следващи от
ЗЗД, поначало отговорността за непозволено увреждане е отговорност за виновно
противоправно поведение и се поражда от фактически състав, включващ 4 елемента:
вина, противоправно поведение - действие или бездействие, щета (вреда) и
причинна връзка, при това, поначало отговорността е лична, т. е. отговаря
правният субект, причинил вредите, със собственото си виновно противоправно
поведение. Безспорно е по делото, че подсъдимият М.К. е
реализирал едно противоправно поведение, виновно е причинили на ищеца А.Т. вреди в размер на 1249,12 лева, както и, че е налице
причинно - следствена връзка между виновното противоправно поведение на
подсъдимия и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. В хода на проведеното ДП
на ищеца са били възстановени щети в размер на 433,80 лева, чрез връщане на вещи които са били установени по
местонахождение и иззети по надлежния ред от разследващите органи. При
така установеното, съдът счете, че са налице основанията на чл.45 ЗЗД,
предявеният иск се явява основателен и уважи същия до размера на
невъзстановената щета. На основание изложеното съдът осъди подсъдимия М.Н.К. да заплати на гражданския ищец
и частен обвинител А.И.Т. с ЕГН: ********** сумата
от 815,32 лева, представляващи
обезщетение за нанесени имуществени щети, причинени от престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, t.3,
вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б” от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението – 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер отхвърля гражданския
иск.
Съдът осъди подсъдимия М.Н.К. да
заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 50 лева, държавна такса върху уважения
граждански иск.
С оглед изхода на делото съдът
осъди подсъдимия М.Н.К. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител А.И.Т. с ЕГН: **********
сумата от 800 лева, направени разноски за платен адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Н.К. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното
производство в размер на 213,90 лева,
както направените по делото разноски в размер на 60 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.