№ 190
гр. Пловдив, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „У.“ ЕООД против Решение № 221/
22.02.2023 г. по гр. д. № 1732/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е осъден да
заплати на В. П. З. сумата от 35 000 лв., като получена без основание на
12.09.2017 г. чрез банков превод.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното
решение, като се излагат доводи за наличие на заемно правоотношение между
страните, въз основа на което ищцата е превела процесната сума на ответното
дружество. Жалбоподателят счита, че търсената сума не е получена без
правно основание, поради което иска да се отмени решението, вместо което
се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата В. П. З. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
1
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
В изпълнение на правомощията по чл. 269 ГПК настоящата инстанция
намира обжалваното решение за процесуално недопустимо като постановено
по непредявен иск. Посочената хипотеза е налице, когато решаващият съд е
разгледал предявения иск въз основа на фактическо основание или по искане
за защита, различни от формулираните в исковата молба. Предметът на
делото се определя от ищеца чрез посочване в обстоятелствената част на
исковата молба на правопораждащите юридически факти (основанието на
иска), а в петитума – конкретното искане за защита и съдържанието на
спорното право. Правната квалификация на иска се определя служебно от
съда чрез подвеждане на заявените в исковата молба обстоятелства под
съответната правна норма, от която се извежда претендираното право.
Посочената от ищеца правна квалификация (с посочване на конкретната
правна норма или текстово описание вида на спорното правоотношение в
обстоятелствената част или петитума на исковата молба) не е задължителна за
решаващия съд при определяне предмета на делото.
В случая в исковата молба са изложени фактически твърдения за
наличие на валидна договорна връзка между страните по делото, която
изключва посочената от ищцата и приета от съда правна квалификация на
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Посочено е, че на 12.09.2017 г. между
ищцата и ответното дружество е сключен устен договор за временна
финансова помощ, по силата на която се задължила да му предостави сумата
от 35 000 лв., която превела по банков път на същата дата. На 15.09.2017 г.
оформили постигнатата устна договорка в писмен договор за заем, подписите
по който не били положени едновременно. При направеното искане за
връщане на заема управителят оспорил своя подпис върху писмения договор,
поради което ищцата счита, че претендираната сума е получена без
основание. В съдебното заседание на 01.11.2023 г. във въззивната инстанция
пълномощникът на ищцата уточнява, че уговорката за предаване на парите е
постигната между доверителката му и К.З. (неин бивш съпруг и настоящ на
управителя на ответното дружество – С.Б.).
Договорът за заем е неформален, поради което за сключването му е
достатъчно постигането на устно съгласие между страните и предаване на
2
парите. Обстоятелството, че ищцата е договаряла не пряко със законния
представител на ответното дружество, а с нейния съпруг, не изключва
наличието на валидно възникнало заемно правоотношение, след като не се е
противопоставил на договора веднага след неговото узнаване (чл. 301 ТЗ), а
по делото е представено изрично решение на едноличния собственик на
капитала за получаване на временна финансова помощ от ищцата.
Оспорването на подписа от управителя не рефлектира върху валидността на
договорната връзка при постигната устна договорка, тъй като писмената
форма служи само за доказване на заемното правоотношение, което освен
това не се оспорва от ответната страна. Поради изложеното, като се е
произнесъл по предмет, с който не е сезиран, почиващ на неоснователно
обогатяване, фактически твърдения за което не се съдържат в исковата молба
независимо от поддържаната от ищцата правна квалификация по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК обжалваното решение следва да се
обезсили, като делото се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 221/ 22.02.2023 г. по гр. д. № 1732/ 2022 г. на
ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за разглеждане на делото от нов състав
на съда съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения за
наличие на заемно правоотношение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3