Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18
октомври 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Лилова
и с участието на прокурор от СОП Барбалова, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.н.о.х. дело № 208 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда от 02.03.2021 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 502/2020
г. по описа на същия съд, подсъдимата Н.П.С.,***, с ЕГН **********, е призната
за невиновна в това, че за времето от 14,02 ч. до 14,43 ч. на 20.07.2019 г., в
гр.Б., област Софийска, пл.“****“, бл.****** № **, от магазин № *, е отнела
чужди движими вещи – 1бр. жълто на цвят дамско портмоне на стойност от 5,00
лв., със сумата от 1900 лева в него, или всички вещи на обща стойност 1905
лева, от владението на В. Т. Б., от гр.Б., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение.
Със
същата присъда е постановено иззетите по делото веществени доказателства – 2
броя оптични носители на информация, да останат приложени по делото.
Срещу
така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор от Районна
прокуратура – гр.Б.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда
е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, доколкото е довело до ограничаване на
процесуалните права на един от пострадалите от процесното престъпление – Н. Т.
Б.. Като такова се сочи липсата на осигурена от първостепенният съд възможност
на това пострадало лице да участва в съдебното производство, като упражни
правата си по чл.76 и чл.84 от НПК. Твърди се и, че протестираната присъда е неправилна,
доколкото се гради на необосновани и неверни фактически изводи, формирани при
неправилен анализ на доказателствата. Според подалият протеста прокурор,
неправилно първия съд е приел обвинителната теза за недоказана, без да съобрази
показанията на пострадалата В. Б., които са последователни, непротиворечиви и
изцяло кореспондират на показанията на свидетелите Н. Б. и М. М.. Сочи се, че
всички тези гласни доказателствени източници са ценени от първия съд превратно
и не съобразно действителното им съдържание. В тази насока, според прокурорът,
необосновано е изключен от годната доказателствена маса приложения видеозапис
от охранителните камери в процесния магазин, доколкото неговия статут на
веществено доказателство не може да бъде отречен. Сочи се от прокурорът и, че
при формиране на изводите си по фактите, неправилно първостепенният съд е
игнорирал заключенията на приетите видео-техническа и лицево-идентификационна
експертизи, които носят информация за извършен запис от камера в магазина, на
действията на лице по отнемането на портфейла, и че това лице е именно
подсъдимата Н.С.. Също така в протеста се изтъква, че първоинстанционният съд
неправилно е приел и, че доколкото предметните ваучери за храна нямат имуществена
стойност, то липсва извършено от
подсъдимата деяние, което по своето обективно и субективно проявление, да
осъществява признаците на инкриминираното й престъпление. С оглед на това и на
основание чл.335 ал.2, във вр. с чл.334 т.1 от НПК в протеста се предлага
въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да върне делото за ново
разглеждане на първата инстанция. Алтернативно се заявява искане въззивната
инстанция да отмени протестираната присъда, с която подсъдимата Н.С. е оправдана
по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и да я осъди
за същото.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.о.п. поддържа
протеста на прокурора от РП – гр.Б. срещу оправдателната присъда на районния
съд, като моли въззивната инстанция да уважи протеста и да признае подсъдимата
за виновна по повдигнатото й обвинение. В подкрепа на това искане не излага
собствени доводи, а се солидаризира с тези, изведени в протеста на долустоящия
прокурор.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимата Н.П.С. в
лицето на адвокат И.Н., моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъде
потвърдена оправдателната присъда на първия съд. Изтъква твърдения, че обвинителната
теза не може да бъде успешно подкрепена единствено от свидетелските показания
на пострадалата, доколкото ангажираната по делото доказателствена съвкупност,
по никакъв начин не я обезпечава. С оглед на това, защитникът претендира
атакуваната присъда да бъде изцяло потвърдена от въззивната инстанция.
Във
въззивното съдебно заседание, подсъдимата Н.П.С. поддържа заявеното от
защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на
правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, включваща и
проверка за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените в
производството пред първата инстанция или на предходната процесуална фаза, констатира
допуснато в тази насока от първостепенния съд особено съществено процесуално
нарушения, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, съставляващо
самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.
Производството пред първата съдебна
инстанция е било инициирано по внесен от Районна прокуратура – гр.Б. в Районен
съд – гр.Б. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимата Н.П.С.
за престъпление по чл.194 ал.1 от НК. В диспозитива на обвинителният акт се
претендира, че инкриминираното престъпление е осъществено от обвиненото лице на
датата 20.07.2019 г., когато в гр.Б., в магазин № * на бл.”******” № **, отнела
чужди движими вещи – 1 брой жълто на цвят дамско портмоне на стойност 5,00
лева, сумата от 1900 лева в него и 12 броя ваучери за храна с единична стойност
от 5,00 лева, всеки с последователни номера – от № ********* до № 16674100, или
общо ваучери на стойност от 60,00 лева, или всички вещи на обща стойност
1 965 лева, от владението на В. Т. Б. и Н. Т. Б., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Видно от инкриминираното с процесуалния
акт на прокурора обвинение, подсъдимата е предадена на съд за извършена от нея
кражба, имаща за предмет посочените движими вещи – дамско портмоне, паричната
сума от 1900 лева и 12 броя ваучери за храна с единична стойност от 5,00 лева,
всеки с последователни номера – от № ********* до № 16674100.
В принципен план е известно, че
предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен
начин от прокурора с внесения в съда обвинителен акт. Този процесуален документ
определя фактическите и правни рамки на обвинението, определя параметрите, в
които следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, както и
предмета на доказване. Решаващият съд следва да се произнесе с крайния си
съдебен акт по обвинението, така, както е формулирано от прокурора в обвинителния
акт /освен ако в хода на съдебното следствие не бъди предприето изменение на
обвинението, с което се е стигнало до частична промяна в предмета на делото/.
В случая, обаче при съпоставяне фактическите
параметри на така повдигнатото обвинение и постановената първоинстанционна
присъда, се установява липса на произнасяне от страна на решаващия съд по целия
предмет на обвинението. Така, с проверяваната присъда първостепенният съд се е
произнесъл само по част от предмета на престъплението, в извършването на което
подсъдимата С. е обвинена, а именно за движимите вещи, представляващи дамско
портмоне на стойност от 5,00 лева и паричната сума от 1900 лева, а за
останалите процесни вещи - 12 броя ваучери за храна, не е ясна волята на първия
съд. Макар и решението му по този въпрос да е обективирано в мотивите на атакуваната присъда, това не е
достатъчно и съответно не позволява извършването на инстанционна проверка на
съдебния акт, тъй като няма произнасяне в диспозитивната му част.
В този си вид съдебният акт не
дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната
воля на съда относно правно-релевантните факти, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК. Констатираното отклонение на проверяваната присъда от стандарта на
чл.305 от НПК /съгласно която
разпоредба присъдата съставлява единствено от диспозитив и мотиви, като
диспозитива е логическо продължение на мотивите/, води до съществено нарушение
на процесуалните правила /липсва годен съдебен акт по смисъла на чл.305 от НПК/
и е от категорията на абсолютните основания за нейната отмяна, защото накърнява
процесуалното право на защита на подсъдимия. Последният не може да разбере
какво е решението на съда по въпросите, посочени в чл.301 от НПК и в частност –
той /подсъдимия/ признат ли е за виновен или респективно оневинен за
инкриминираната му кражба на всички процесни вещи. От друга страна, липсата на
яснота за волята на съда по тази част от обвинението, поставя в невъзможност настоящия
съд да извърши въззивен контрол на постановената присъда от първостепенния съд.
Изложените съображения оправдават
констатацията за реализирано нарушение по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 от НПК,
което е основание за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Предвид характера на допуснатото
в контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въвзивния
протест, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от 02.03.2021 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д.
№ 502/2020 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.