Определение по дело №145/2025 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по жалба от С. Н. З. с адрес: [населено място], общ.., в която е налице искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1810961 по чл. 171 Т. 1 Б.Б от ЗДвЛ, издадена от мл.автоконтрольор към С-р „Пътна полиция“, [населено място] на 25.05.2025г. Със същата за извършено нарушение на чл. 5. ал. 3 т. 1 от ЗДвП на З. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 Т. 1 Б. Б от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач. който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. установена с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не поведе от 18 Месеца, като е отнето СУМПС [номер].

Посочено е че З., като водач на лек автомобил Тойота Рав-4 с регистрационен номер [рег. номер] собственост на Р. Ю. П. от [населено място] допуска следното нарушение, а именно управлява автомобила след употреба на наркотични вещества или техните аналози установено на горепосоченото място и по надлежния ред чрез тестова система Дрегер Драг Тест 5000 с Фабричен номер ARSD 0009 и тестова касета Дрегер дръг Тест STK 7 REF8323634, LOT ARTL-0371 със срок на валидност до 2026-02.като уреда отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин в 05:00ч. Проба номер 304 е взета от слюнката на водача посредством тестовата касета на горепосоченото място. Издаден е талон за изследване 132288 на 25.05.2025г. и връчени седем броя холограмни стикери с номер [рег. номер]. Констатирано е, че З. не е съгласна с показанията на уреда и заявила че е изпила една таблетка (нурофен) и три таблетки (аналгина) и (колаген). В заповедта се сочи, че съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

В жалбата се излагат доводи, че до излизане на резултатите е лишена неправомерно от възможността да управлява автомобила си, което е крайно необходимо за ежедневните й нужди. Моли за спиране на предварителното изпълнение до излизане на резултатите от медицинските изследвания.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ е неоснователно, по следните съображения: Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 от АПК.

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. Същото се основава на нормативно предписание, а не на усмотрението на административния орган, което означава, че по силата на законовата презумпция съществуват една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК на такъв акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставима на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. За да е основателно искането за спиране, е необходимо посочените вреди да са доказани или да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива, които са в пряка връзка и произтичат от действието на оспорения административен акт.

В случая, като взе предвид изложеното по направеното в жалбата искане за спиране и доказателствата по делото, следва да се посочи, че твърденията за необходимост от ползуване на автомобила за ежедневните нужди на З. са недоказани от страна на оспорващия, тъй като не се сочат доказателства да липсва друга възможност за придвижване, при което лишаването от възможността да ползува и управлява процесното МПС е по скоро въпрос на неудобство, а не на вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Съдът констатира, че към особеното искане в жалбата, оспорващият не сочи конкретни аргументи и съответно доказателства за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

При тези фактически изводи, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, при което предварителното изпълнение на оспорената заповед не следва да бъде спряно, а искането за това се остави без уважение, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Смолянският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Н. З. с ЕГН/[ЛНЧ], адрес: [населено място], общ.. за спиране на допуснато предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1810961 от 25.05.2025г. издадена от мл.автоконтрольор към С-р „Пътна полиция“, [населено място] по чл. 171 Т. 1 Б.Б от ЗДвЛ, като неоснователно.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му с частна жалба пред ВАС.