Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                         21.09. 2010 година                                     гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                наказателен състав

На  двадесети септември                                                                         2010  година

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНА КОЛЕВА

       Членове:

           Съдебни заседатели:

Секретар: П. С.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия К.

наказателно-административно дело номер 3412              по описа за 2010 година

Производството е образувано по повод жалбата на В.С.С., ЕГН **********,***, от гр. Б. против Наказателно постановление № 3309/10 от 30.04.2010г., издадено от началник сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят, моли в жалбата си да бъде отменено наказателното постановление като противоречащо на закона и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Ангажира доказателства.

За наказващия орган, редовно уведомени, представител не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Ангажира доказателства.

 По делото в качеството му на свидетел е разпитан актосъставителя С. К. П..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, според чл.189, ал.6 от ЗДвП, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Бургас.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.04.2010г. около 14,45 часа в гр.Бургас, отсечката от ул.”Захари С.”*** Езерово жалбоподателят управлявал лек автомобил “Хюндай” с ДК№ А 1679 КР. Актосъставителят установил, че жалбоподателят като водач на автомобила по време на управление не използва обезопасителен колан и ползва мобилен телефон, без наличието на устройство, което да позволява ползването без участието на ръце.

С оглед на така установената фактическа обстановка е съставен акт за нарушение № 829984 от 18.04.2010г., същият е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя, който го е подписал, като е вписал: „отказвам да разпиша акта, поради факта, че ще го обжалвам. ” Видно от акта за нарушение, същият е подписан от жалбоподателя след разписката, че е получил екземпляр от акта за нарушение, което удостоверява че същият се е запознал със съдържанието му каквато е функцията на подписа.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Такива биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца.

  Относно първото нарушение жалбоподателят счита, че попада в хипотезата на чл.137а ал.2 т. 2 от ЗДвП и е сред изключението от лицата задължени да използват обезопасителен колан. Твърди, че физическото му състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Представя Експертно решение №2734 от 10.12.2009г. с диагноза инсулинозависим захарен диабет, амбулаторен лист от 21.04.2010г. и медицинско направление от същата дата до органите на КАТ. Видно от представеното медицинско направление от 21.04.2010г. жалбоподателят е в състояние след тотална лапаротомия, като към същата дата се изпраща с диагноза –херния. Според д- р И., издал направлението състоянието на пациента е такова, че не трябва да се притиска от тъпи предмети. Съдът като съобрази представеното медицинско направление, счита че жалбоподателя е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а ал.2 т. 2 от ЗДвП т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП и следователно не е осъществил съства на нарушение визиран в чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.137а ал.1 от ЗДвП. Предвид изложеното наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Относно второто нарушение жалбоподателят твърди, че е разполагал с устройство „хендс фри” и служителят го е видял, когато го е настигнал с мотора. За доказване на твърдението си жалбоподателя не ангажира доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид на посочената правна норма тежестта на доказване е в тежест на жалбоподателя, след като той не посочва доказателства в подкрепа на твърденията си Съдът приема за установена фактическата обстановка в акта за нарушение.

От обективна страна и субективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл.183 ал.4 т.6 вр. с чл.104а от Закона за движение по пътищата, за  това че на 18.04.2010г. около 14,45 часа в гр.Бургас, отсечката от ул.”Захари С.”*** Езерово жалбоподателят управлявал лек автомобил “Хюндай” с ДК№ А 1679 КР, като ползвал мобилен телефон, без наличието на устройство, което да позволява ползването му без участието на ръце. Определеното наказание в размер на 50лв., наложено на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е в конкретен размер, съобразено е с административно-наказателната разпоредба, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.

 

Мотивиран от  гореизложеното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3309/10 от 30.04.2010г., издадено от началник сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Бургас, с което на В.С.С., ЕГН **********,***, в частта му в която за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3309/10 от 30.04.2010г., издадено от началник сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Бургас, с което на В.С.С., ЕГН **********,***, в частта му в която за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

СЪДИЯ:……………………..           

 

Верно с оригинала! Петя Минкова