МОТИВИ
към решение по АНД №203 от 2019г. на Р.С.Т.
Производството е по реда на чл.
375 и следващите от НПК.
Районна прокуратура Т. е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда
на чл.78а от НК на привлечения А.А.М., ЕГН: **********,***, женен , неосъждан ,работи , български
гражданин за това ,че на 2.06.2016 г. в гр. Т., Лов. обл., е потвърдил неистина
в писмени декларации от 31.08.2015 г. и 2.06.2016 г., че едноетажна стопанска
сграда, реализирана с дървена конструкция в земеделски имот с кадастрален номер
№ ..... в м. .................... обл., е построена в периода 1997 - 1999
година, които по силата на закон - §127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ: „Времето
за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и е
декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят
наказателна отговорност.“, се дават пред орган на властта - Главния архитект на
Община гр. Т., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че
времето на въпросния строеж е преди 31.03,2001 г„, което е
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП Т. изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на
привлечения от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, като предлага на привлечения да бъде наложено административно наказание
"глоба" в размер, ориентиран в предвидения в закона минимум, а именно
1000 лв., като в последната си дума
привлеченият заявява ”съгласен съм”.Защитникът
моли съдът да наложи на привлеченият административно наказание глоба по реда на
чл.78а от НК в размер на 1000лв.
Привлеченият А.А.М.
редовно призован, се явява лично в проведеното съдебно заседание и с упълномощения от Д.П. защитник адвокат Б.Ц.
и заявява ,че няма да дава обяснения и признава фактите и обстоятелствата от
постановлението на прокурора.
По
делото от фактическа страна е установено следното : На
02.06.2016 г.привлеченият М. е подал
пред главния архитект на община Т. искане за издаване на удостоверение за
търпимост на обект по §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, към което е приложил
две декларации, от 31.08.2015 г. - от негово име, в качеството на собственик на
ПИ № ....., м. ,Д.“, землище на с. Г., Лов. обл., и от името на З.А.М.-
продавач на този имот по сделка за продажба между нея и М. - н. а. № 52, т.
Пети, ОР 2421, дело № 265/ 2012
г. на нотариус Р.В.- район на действие съдебен район гр.
Т.; и от 02.06.2016 г., само от негово име, в които е декларирано
обстоятелството, че едноетажна стопанска сграда, реализирана с дървена
конструкция в земеделски имот с кадастрален номер № ..... в м. ,Д.“, землище на
с. Г., Лов. обл., е построена в периода 1997 - 1999 година. Искането е подадено
до главния архитект на Община гр. Т. и двете декларации са приложени и съответно
взети предвид при произнасянето на компетентния орган.При извършеният оглед в
хода на досъдебното производство е установено, че въпросната постройка - с площ
120 кв.м., изградена от дървена конструкция върху железобетонна основа, с
двускатен покрив, за която се отнася издаденото удостоверение за търпимост, не
е построена в посоченото в декларациите време – 1997-1999 год., а много по-
късно, в частност по- късно от 31 март 2001 г., както предвижда §127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, и във всички случаи след 2007 година, видно от техническата
експертиза по делото. Доказано е ,че постройката е построена в периода 2013 г. - 2016 г. Въпросната солидна
постройка няма нищо общо, в частност не е изградена върху основите, най- малко
може да представлява „ремонт“, „подобрение“, „възстановяване“ или каквото и да
е, с паянтов обор, покрит с найлон и папрат, намиращ се и понастоящем на около 25 м. от постройката, в който
майката на привлечения гледа една крава./ протокол за оглед от 17.06.19 г./.
Административното производство, е проведено и главният архитект на Община Т. и
същия е издал удостоверение за търпими строежи - УТСИД-04-2—15/1/ 10.06.2016
г., възприемайки като действителни декларираните подадени от привлеченият .Тоест
привлеченият М. е потвърдил неистина с цитираните писмени декларации, които по
силата на закон - §127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, се дават пред орган на
властта - главния архитект на общината, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, което деяние е инкриминирано с разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява и подкрепя от всички установени и събрани в
хода на разследването доказателства , които изцяло кореспондират с целокупния
доказатеклствен материал от ДП №171/2018 г. на РУ-МВР- Т.- протокол за оглед ,фотоалбум
,писма от Община –Т., писмо от Кмета на Община – Т., писмо от Кмета на с.Г.,
писмо от ОСЗГ – Т. , писмо от Служба за кадастър – Ловеч, удостоверение от
Община - Т., касаещи главния архитект, материали от административната преписка,
незаверени материали от административна преписка от Община –Т., оригинално
удостоверение за търпимост, оригинално заверена декларация, скица на „Геодезия
и кадастър” - Ловеч, писма и материалите от ОСЗГ - Т., съдебно - почеркова
експертиза, съдебно - почеркова експертиза на кмета на Г., на главния архитект –, и
съдебно-техническа експертиза, справка за съдимостл, имейл от НАП , който е
представен от РП- Т. към справката за съдимост.
Горната
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
При така установената но несъмнен
начин фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си привлеченият А.М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна състав на престъпление по чл.
313, ал. 1 НК, а именно: на 2.06.2016 г. в гр. Т., Лов. обл., е
потвърдил неистина в писмени декларации от 31.08.2015 г. и 2.06.2016 г., че
едноетажна стопанска сграда, реализирана с дървена конструкция в земеделски
имот с кадастрален номер № ..... в м. .................... обл., е построена в
периода 1997 - 1999 година, които по силата на закон - §127, ал. 9 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ се представят пред орган на властта
в случая Главния архитект на
Община гр. Т., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че
времето на въпросния строеж е преди 31.03.2001 г .От
доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е
съставомерно деяние по посочения наказателен закон.
От обективна страна от привлеченият е
осъществено изпълнителното деяние на чл.
313, ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация.
Правната норма на чл. 313, ал.1 НК има
бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на
наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в
широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява
истината за определени обстоятелства в писмена декларация в случая съгл.§127 от
ЗУТ . От субективна страна
деянието е извършено виновно от привлечения , при пряк умисъл, като привлечения
е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
По
въпроса за приложението на чл. 78а НК: Привлеченият М. е реабилитиран , а
именно по НОХД № ../....г на Т.Р.С. е реабилитиран по реда на чл. 86 ал.1 т.1
от НК , по НАХД № 402/2008г на Р.С.Ловеч
му е наложено адм. наказание глоба от 500
лева и лишен от право да ловува за срок от 1 година , като видно от писмо на
НАП по НАХД ../....г НА р.с.Ловеч задължението от 500 лв е заплатено по сметка
на НАП и разпределена по сметка на ВСС
на 24.09.2010г. ,същия видно от справката за съдимост е изтърпял наказанието
лишаване от право да ловува на 19.06.2009г. , т.е реабилитиран е по реда на
чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК и съобразно указанията в Постановление №
7/04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985 ,т.4 –
От наказателна отговорност по чл. 78а НК могат да се освобождават и лицата, които са
осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма
от НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за
обществено въздействие или на административното наказание по чл. 78а НК. Видно
от приложената по делото справка за съдимост и писмо на НАП привлеченият е реабилитиран , т.е е неосъждан
не към момента на извършване на деянието
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки привлечения
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като
му бъде наложено административно наказание "Глоба" по реда на чл. 78а НК. Привлеченият М. е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК/реабилитиран
/, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание "
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева", като не
са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението
което е формално, т. нар. "на просто извършване", не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При индивидуализирането на административното
наказание "Глоба" съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства за привлечения ниската
степен на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало
/същият е реабилитиран/, трудовата му ангажираност, семеен е . Не се отчетоха
отегчаващи вината обстоятелства. Поради това и като отчете степента на
обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че справедливо
размерът на наложената му глоба да бъде определена при превес на смекчаващите
вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер. Ето защо съдът
определи и наложи на привлечения административно наказание "глоба" в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като именно така определеният размер на
глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане
целите на наказанието.
По изложените мотиви Съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: