Определение по дело №376/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 10.08.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                   ЧЛЕНОВЕ:        1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                               2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 376 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Райфайзенбанк“ ЕАД, срещу Разпореждане № 697 от 14.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 195 по описа за 2020 г. на Районен съд – Тетевен в частта, с която съдът оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на искането за присъждане на законна лихва за периода от 13.02.2020 г. до 12.03.2020 г. Сочи, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. законната лихва се дължи от датата на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Моли разпореждането да се отмени в обжалваната част.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 05.06.2020 г., а жалбата е подадена на 12.06.2020 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея частично е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 195/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление с вх. № 1626/03.04.2020 г., по което е образувано производството пред Районен съд – Тетевен, заявителят „Райфайзенбанк“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А.К.Г. за следните суми: 32939,85 лв., представляваща главница; 884,21 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.08.2019 г. – 12.02.2020 г.; 570,75 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски. 

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., като на 13.02.2020 г. същият е бил обявен за предсрочно изискуем с писмо с изх. № ИЗХ-001-9236 от 10.02.2020 г., връчено на длъжника.

С Разпореждане № 697 от 14.05.2020 г., постановено по делото, съдът уважил заявлението с изключение на искането за присъждане на законна лихва, считано от 13.02.2020 г. В мотивите си районният съд приел, че искането за присъждане на законна лихва се явява неоснователно за периода 13.02.2020 г. – 13.05.2020 г., тъй като за времето 13.02.2020-12.03.2020 г. същата представлява мораторна лихва и следва да се посочи размера на претенцията, а периода 13.03.-13.05.2020 г. попада в обявеното извънредно положение, през който е суспендирано начисляването на законната лихва.  

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с мотивите на проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:  

Претендираното в заявлението вземане за периода 13.02.2020-12.03.2020 г. представлява мораторна лихва. Действително съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на парично задължение се дължи от момента на настъпване на забавата, тоест за кредитора възниква право да го претендира. Така мораторната лихва трябва да се предяви пред съда по надлежния ред, а именно да се посочи период на забавата и размер на възникналото вземане. Изложеното не противоречи на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК, в което е прието, че при настъпила предсрочна изискуемост по договор за кредит се дължи непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Видно от приложеното по делото заявление молителят не е посочил, че претендира вземане за мораторна лихва, а само е поискал да му се присъди законната лихва, което и районният съд е сторил, доколкото законната лихва се дължи от предявяване на претенцията – подаване на исковата молба/заявлението.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :  

            

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 697 от 14.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 195 по описа за 2020 г. на Районен съд – Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………       ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….                                                                                                                                                                                                                                                                                          2…………………………..