Решение по КНАХД №28/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 151
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700028
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№151

 

гр. Враца,10.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.04.2021г., тринадесети април  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА  и в присъствието на  прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ  като разгледа докладваното от съдия  ВАСИЛЕВА КАН дело № 28 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

          Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

          Образувано е въз основа на постъпила  касационна жалба от И.М.И. ***,предявена чрез пълномощника му адв.Т.П.  против  РЕШЕНИЕ №260088/01.12.2020г. , постановено по анд №985 по описа за 2020г. на Районен съд – Враца, с което  е потвърдено  издаденото против него от Началник група  в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца Наказателно постановление №20-0967-001728/19.08.2020г.  за налагане на административно наказание  глоба в размер на 200лв. на основание чл.179  ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4  от ЗДвП  за нарушение на  чл.50 ал.1 от същия закон.

          В жалбата  като  касационно основание, обуславящо  неправилност на  оспореното решение, се сочи нарушение  на материалния закон. Твърди се, че при спорна  фактическа обстановка, неоснователно въззивният  съд е приел, че  касаторът е извършил  вмененото му нарушение,  без да  се мотивира защо дава вяра на показанията само на едната група свидетели, които не са очевидци на нарушението. Иска се отмяната на решението   и постановяване на друго, с което да бъде отменено   наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът по касационната жалба  не изразява становище по нея.

         Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за  основателност на жалбата и прави искане за нейното уважаване. Заявява, че  първостепенният съд не е изяснил фактическата обстановка, не е обсъдил  противоречивите свидетелски показания, не е установено мястото на удара, което изисква делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

           Настоящият съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е  неоснователна по следните съображения:

            При постановяване на съдебния си акт   въззивният съд е проявил процесуална активност, като е събрал относими към спора писмени и гласни доказателства. Правилно е възприел  АУАН и НП като издадени от компетентните органи,  при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържащи задължителните реквизити  . В мотивите към постановеното от него решение е обсъдил  възраженията, направени от жалбодателя във въззивната му жалба и в съдебно заседание и се е мотивирал защо ги преценява като неоснователни. Действително, в съдебното производство АУАН не се ползва с материална доказателствена сила, а изложените в него факти и обстоятелства следва да бъдат доказани от административно-наказващия орган, но той е сторил това  чрез събраните по делото гласни доказателства и съставеният протокол за ПТП, които не са опровергани от настоящия касатор  чрез представените от него гласни доказателства и приложен снимков материал. Безспорно, контролните органи, разпитани като свидетели пред въззивната инстанция, не са очевидци на пътнотранспортното произшествие, но  те установяват, че са заварили участниците в него и превозните средства  в самото кръстовище. Този факт не се опровергава от останалите свидетели, посочени от санкционирания водач. Той се е възползвал от предоставеното му право да възрази против съставения против него АУАН, а от текста на възражението му може да се направи и извода, че възразява и против изготвения протокол за ПТП, в който е отразено, че той е виновен поради неосигуряване на предимство на движещия се  по пътя с предимство водач. Преди да постанови оспореното пред съда НП, АНО е провел допълнително разследване, като е снел обяснения от контролните органи, разследвали произшествието и се е запознал с изготвените  снимки на превозните средства, участващи в него. Не се спори, че  автомобилът, управляван от  касатора, е ударен  в дясната задна част, това личи и от снимките, предоставени от самия него. Логичен е изводът на АНО, че  ако ударът е настъпил по време на движение на автомобила  по улицата с предимство, то същият е щял да бъде  в централната задна част на същия, а не вдясно и странично. Посоченият от настоящия касатор свидетел И. установява, че водачът е спрял на знака „Спри.Осигури предимство“, но  това не означава, че при потеглянето си той  е преценил адекватно обстановката  и  е потеглил, след като се е уверил, че с маневрата си няма  да застраши другите участници в движението, още повече, че свидетелят заявява, че не е видял удара между двете превозни средства.  Показанията на другия посочен от касатора свидетел Г. в смисъл, че водачът е бил напуснал кръстовището, когато е последвал удара с мотора,  противоречат на  установеното разположение на  МПС от контролните органи, на мястото и характера на уврежданията на автомобила, а  същият може да се приеме и като заинтересован от изхода на спора, тъй като в протокола за ПТП, в АУАН и НП  е вписан като собственик на управлявания от настоящия касатор автомобил. Макар и да не е анализирал подробно събраните писмени и гласни доказателства, първостепенният съд е  постановил правилен съдебен акт като краен резултат, като е приел оспореното пред него НП за законосъобразно.

             При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност, касационният състав не намира  основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при  правилно прилагане на материалния закон.

           При така изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.221 ал.2 от АПК Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА   РЕШЕНИЕ  №260088/01.12.2020г.,  постановено по анд №985/2020г.  по описа на  Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №20-0967-001728/ 19.08.2020г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца.     

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.