РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдията административно дело №
463 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма „ДМВ
ПЕТРОЛ" ЕООД,
със седалище: гр.Русе, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
10369
от 25.02.2019 год. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ)
- запечатване на търговски обект
– бензиностанция,
находящ се в гр. Лом. ул.„*****"
№2, стопанисван от търговеца-ЮЛ, както и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие
с материалноправни норми, при съществени нарушение на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изтъкват се
съображения по наведените основания. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 13.02.2019
г. в 09:20 ч. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в гр. Лом. ул.„*********"
№2, стопанисван от търговското дружество
„ДМВ ПЕТРОЛ" ЕООД. При тази проверка и последваща в информационната
система на НАП, било установено, че наличната в бензиностанцията електронна система с фискална памет (ЕСФП) с
нивомерна система, е предала некоректни данни за дата 07.02.2019 г. На таза
дата в обекта било доставено 15142 л дизелово гориво, за което са налице
акцизни данъчни декларации, товарителници и документи за произход на стоката, но
липсват такива придружаващи документи за течно гориво, бензин А-95 в количество
от 11535 л, за което били предадени данни по дистанционната връзка с НАП. Резултатите
от проверката са отразени в Протокол
за извършена проверка №
0201131 от 13.02.2019 г. (л.16- л.20 от преписката),
направена съвместно с органи на Агенция
Митници.
Протоколът сочи, че в обекта има 2 бр. резервоари,
свързани към 2 броя колонки с 3 бр. пистолети. Съгласно заверените калибровъчни(калибриращи)
таблици, резервоар 1 за Бензин А-95 е с вместимост 10 112 л, а резервоар 2
– за дизелово гориво, с вместимост 39 632 л. контролните органи са установили и
описали налични механични пломби на сондата на нивомерната измервателна
система, както и стикери от метрологичните органи върху дисплея на тази система
и върху пистолетите (л.17 от преписката). Преди проверката бил изваден междинен
отчет и показания на нивомерната система, като те (показанията на нивомерната
система) били намерили отражение в ЕСФП. На л.4 от протокола, л.19 от
преписката, е записано, че при нулиране на нивомерната система със Z отчет, включващ показанията на
нивомерната система, наличното гориво, бензин А-95, в резервоар 1 е в размер на
2918 л. Източено било количество от 2763,26 л за нуждите на проверка от
митническите органи.
Протокол за извършена проверка съставили и органите от
Агенция Митници – л.33-37 от делото, по
т.8 от който е записано, че е взета проба за лабораторен анализ от горивото от
резервоар 1 (за
бензин)
с протокол за вземане на проба №43/13.02.19 г.(л.35 от делото) – допълнителни
редове към т.3 от митническия протокол, л.37 от делото. Липсва представен
документ с резултатите от лабораторните изпитвания на пробата, но в текста на
наказателно постановление №1777/2019 от 04.10.2019 г. е записано, че митническата лабораторна експертиза
№21_19.02019/27.03.2019 г. определя изследваната стока, взета с протокол
№43/13.02.19 г. като нефтопродукт, бензин за двигатели, различен от авиационен бензин,
безоловен, с октаново число 95 – л.57 от делото.
По преписката са приложени дневни отчети и за
приключване на смените (Z
отчет)
за датите 06.02.2019 г.
от 18:50 ч и от 07.02.2019 г., 18:51 ч – л.33-34 от преписката. При сравняване
на данните от нивомерната система става ясно следното – от количеството гориво
бензин А-95 в резервоар 1 при приключване на смяната на първата дата-06.02.19
г., с изваждане на продадено количество от това гориво на 07.02.(по дневния отчет от тази дата), се получава показанието на
нивомерната система на този резервоар при приключване на смяната от втория ден,
като нивомерната система не отчита доставката от 11535 л. Това обстоятелство –
за липса в Z
отчети на доставката, е
отразено и в протокола за извършена проверка от органите на НАП №0201131, стр.5
от него. При сравняване на данните от нивомерната система за другия резервоар –
за дизелово гориво, е ясно, че смяната на 06.02 приключва с количество дизелово
гориво от 1 690 л(при
15 градуса),
на 07.02. е продадено количество от 1 645 л, а в края на смяната от втория
ден нивомерната система показва наличност от 14 886 л(при 15 градуса).
Горепосочените конкретни данни са точно цитирани в
писмените обяснения на Г. П.Г.- обслужващ бензиностанцията, дадени в деня на
проверката 13.02.2019 г. - л.41 от преписката. Той сочи и, че на 07.02.2019 г.
било получено течно гориво-дизел, физически не е извършено зареждане на гориво
в резервоар 1, тъй като неговата вместимост е само 10 112 л, в който
резервоар в края на смяната от 06.02.19 г. било налично количество от 4 625
л.
Писмени обяснение е направил и друг служител на
дружеството - Вл.Т., обслужвал бензиностанцията на
процесната дата 07.02.19 г., който твърди, че доставката на дизелово гориво
била извършена към 13:45 ч в този ден, т.е. преди края на смяната – л.42 от
преписката.
По делото са ангажирани гласни доказателства. При
разпита на св.Г.С. се установява, че той е служител на търговското дружество
„Термо хит“ООД, Пловдив, сключило сервизен договор с оспорващото дружество (ДМВ
Петрол ЕООД), подновяван ежегодно, а самият той извършва дейности по поддържане
на фискални устройства. Твърди, че при токов удар програмата не работи
правилно. Посетил обекта в гр.Лом след като бил уведомен за възникналия
проблем. По препоръка на производителя и след консултация с програмиста на нивомера,
обновил програмата-софтуера с пълна версия. За извършените действия съставил 2
бр. протоколи - №1493/13.02.2019 г. и №1494/15.02.2019 за ремонт в обекта,
който ремонт е отразен и в паспорта на устройството – л.52-55 от преписката. При
записване на данните в паспорта на устройството е изрично отбелязано, че то не
е било разпломбирано. След ремонта/сервизно обслужване е изпратено и
уведомление от „Термо хит“ООД до НАП за преинсталиране на нов софтуер на
нивомерната конзола – л.50 от преписката. Свидетелят твърди, че инсталираната в
процесната бензиностанция програма не поддържа параметри, които да позволяват
на работещите там да проследят точно какви данни се подават от системата към
НАП, т.е. за тях липсва обективна възможност да установят какво е отчитането за
доставен течен нефтопродукт от нивомерната система по дистанционната връзка с приходната
агенция. Свидетелят твърди още, че процесната доставка на дизелово гориво е
била изчислена от електронното устройство по другата калибрираща таблица - за бензин
в другия резервоар, и така формираното количество е предадено като данни по
дистанционната връзка с НАП. Сочи, че от
страницата на НАП ясно личи, че инсталираната в обекта система е от вид,
одобрен от тази агенция и съответства на изискванията на Наредба №18 за
изграждане на фискални системи.
Така изложените данни се потвърждават от писмено
доказателство по преписката – справка от НАП за регистрирани съобщения за
доставка на гориво – л.43 от преписката, които потвърждават и свидетелските
показания за предаване на данните от нивомерната система в обекта. В тази
справка личи, че в 13:55:18 ч на 07.02.2019 г. в резервоар 1 са доставени
11 535 л гориво.
На 21.02.2019 г.
била извършена проверка на документи –вж.препис от Протокол №0201138, л.44-48
от преписката.
На същата дата бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F473343 – л.14-15 от преписката, с
който на оспорващото дружество е повдигнато обвинение за извършено
административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4 и ал.6 от ЗДДС заради това, че не е изпълнило задължението
си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които да дават
възможност за определяне на наличните горива в резервоарите за течни
нефтопродукти.
Записаните констатации при проверката и съставеният АУАН за извършено
административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4 и ал.6 от ЗДДС, обосновали издаването на процесната ЗНПАМ
№ 10369 от 25.02.2019 г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л.62-63 от
преписката). С нея,, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б „г“
от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Лом.
ул.„******"
№ 2, стопанисван от „ДМВ Петрол" ЕООД, със седалище гр.Русе, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Оспорващата страна представя по делото редица писмени
доказателства, от които личи, че
търговското дружество „Термо хит“ООД е регистрирано в Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор (сега Български институт по метрология-БИМ)
като фирма, извършваща ремонт и сервиз на фискални устройства – л.39 от делото
и, че между това дружество и оспорващата страна е бил сключен абонаментен
договор за сервиз на ЕСФП.
За процесния период на м.февруари 2019 г. на
жалбоподателя „ДМВ Петрол" ЕООД било издадено свидетелство по чл.17, ал.2
от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистрация на фискално устройство от
21.06.2018 г., л.45 от делото, в което са вписани модела на фискалното
устройство Дайс-KL,
типа на нивомерната система NAX
121 и номера на сервизния договор с „Термо хит“ООД. Фискалното устройство било
регистрирано и в приходната администрация с потвърждение №3936341. През м.май
2019 г. е налице промяна в модела фискално устройство и типа нивомерна система и
посочен сега действащия договор за абонаментно сервизно обслужване, отразени в
ново свидетелство по чл.17, ал.2 от наредба №Н-18/2006 г., също регистрирано в
НАП с потвърждение.
През 2015 г. за обекта, бензиностанция в гр.Лом, било
издадено свидетелство за калибриране №Р1838 с калибриращи таблици за резервоара
за бензин, показваща максимален обем от 10 112
л и за резервоар за дизелово гориво, показваща максимален обем от 39 632
л.
По правото
Допустимост
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на пълномощник на
представляващия дружеството 01.04.2019 г., л.4-л.6 от преписката. Дружеството е
упражнило правото си по чл.81, ал.1 АПК на жалба пред горестоящия
административен орган. Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП постановява решение по жалба от 12.04.2019
г. - №ГДФК-33 на 24.04.2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството – л.7-л.10 от
преписката. Предвид връчване на това решение на пълномощника В.А.на 27.06.2019 г., жалбата до съда, изпратената чрез
куриер на 11.07.2019 г. на горестоящия орган, както и данните за заплатена на
същия ден дължима държавна такса от 50 лв. (л.7-8 от делото) сочат, че правото
на оспорване от надлежна страна-адресат на потвърдения първоначален
административен акт, е упражнено в срока по чл.149, ал.1 вр. ал.3 от АПК. При
тези данни съдът намира производството за допустимо.
По същество
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл.
186 от ЗДДС (л. 58 от а.д.№2267/19 г.). Не се спори, че издателят на заповедта
заема длъжност „началник сектор“ в дирекция „Оперативни дейности“-Велико
Търново. При тези данни се налага извод, че заповедта е постановена от оправомощен
орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не
страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0201131 от 13.02.2019 г., връчен на работещ в
дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. Записано е за какво
нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага процесната
ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне
наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В заповедта са изложени и мотиви
досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с погрешните данни от нивомерната
система на обекта, които показват, че на 07.02.2019 г., в 13:55:18 ч е предадена
информация от нивомерната система за доставка на бензин от 11 535 л без
изискуеми акцизни данъчни и други придружаващи документ, докато фактически била
извършена доставка на дизелово гориво 15 142 л.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на
данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.". В нормата на чл.
118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано
лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. В изпълнение на
предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на
финансите е издал наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в
режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От
събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от
страните, че на 07.02.2019 г. в НАП са постъпили данни по установената
дистанционна връзка с търговския обект-бензиностанция, стопанисван от
жалбоподателя, които не отразяват реалната доставка на течно гориво, даващи
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и за извършените продажби.
Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл.3, ал.2,
изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем
на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП, на това устройство е осъществяван метрологичен
контрол, има сключен договор за техническо обслужване с лице, получило
разрешение от БИМ и удостоверение за сервизно обслужване на съответния вид
фискално устройство. При въвеждането в експлоатация на устройството е издадено
свидетелство за регистрация по утвърдения образец –Приложение №11 към чл.17,
ал.2 от наредба №Н-18/2006 г. и то е регистрирано в приходната агенция с
потвърждение. За ремонта, извършен
от лицето за сервизно обслужване/ремонт,
на 15.02.2019 г. е подал уведомлението по чл.49б, ал.1 от наредба №Н-18/2006 г.
на 15.02.2019 г., от което личи, че е преинсталиран софтуера на нивомерната
система. Поставените от органи на БИМ стикери и пломби са налице. Санкционираното
дружество ползва електронна система от одобрен тип, липсват каквито и да било
данни за модифицирани или премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват
данни, че в обекта-бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в
публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат
изпълнение на редицата изисквания, въведени с Наредба №Н-18/2006 г. към лицата
по чл.3, ал.2 от с.н. По силата на тези установени факти липсва основание да се
постанови извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на
НАП по изградената дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични
количества горива в резервоарите. Ангажирането на безвиновна отговорност на ЮЛ
не означава, че неизпълнението на вмененото по закон задължение не се
осъществява чрез действия или бездействия на негови представляващи, служители и работници. В актовете на
приходната администрация по настоящия случай, не се сочи извършването на
каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от състава на „ДМВ
Петрол“ЕООД, което да е в пряка причинна връзка с предаване на некоректни данни
за вид и количество гориво, доставено на 07.02.2019 г.
В
рамките на производството пред административния орган не са съобразени данните,
получени от писмените обяснения на обслужващите бензиностанцията, както и от
уведомлението от сервизното обслужване при преинсталиране на софтуера. Не се
сочат мотиви защо следва да бъдат изключени като доказателства данните от тези
документи.
Следва
да се отбележи и факта, че за предаването на некоректни данни за доставка на
бензин А-95 вместо реално получено дизелово гориво на 07.02.2019 г., работещите
в бензиностанцията разбират при проверката на 13.02.2019 г., този факт
обективно не е можело да бъде възприет от тях, доколкото ФУ, с което е бил
оборудван обекта, към инкриминираната дата ,не е поддържало параметри, даващи
възможност за проследяване на изпратените по дистанционната връзка данни. В
търговския обект са били налични (разпечатани) дневни финансови отчети отчет за приключване на смяната, които
отразяват реалните обеми на горива в резервоарите.
Именно
от тези приобщени към преписката и делото отчети става ясно, че служителите на
дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното
законодателство.
Не
на последно място съдът съобразява данните от гласните доказателства, че
програмното осигуряване на нивомерната измерителна система се нарушава при
токов удар, което е наложило обновяване на този софтуер. Съдът изцяло кредитира
тези показания, тъй като са на лице, професионално ангажирано с поддръжката на
фискални устройства и то е потърсило препоръки от самия производител на
нивомерната система, както и програмиста, създал софтуера, за да отстрани
проблема. Тези данни сочат наличието на причина, независеща от човешкия фактор.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, тъй като не е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално
твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с
конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на
жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно
правилно или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и
какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от
жалбоподателя, което е довило до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС
се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването
на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ
не съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите на чл. 6,
ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия
за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „ДМВ Петрол“ЕООД, седалище в гр. Русе Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10369 от 25.02.2019 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Велико Търново в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която дружеството
„ДМВ Петрол“ ЕООД, представлявано от В.И., е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Лом, ул. „*********“ № 2, стопанисван от ДМВ Петрол“
ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.
1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: