Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................................... 2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІV касационен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 617 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от Б.М.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Решение № 252/08.02.2019 г. по АНД № 4748/2018 г. по описа
на Варненски районен съд, ХХХVІ състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 18-0819-003225/18.09.2018 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Варна, с което на жалбоподателя са били наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП, „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
В
касационната жалба се моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на
друго, с което да бъде отменено НП. Навеждат се доводи, за нищожност, а в
условията на евентуалност за неправилност и незаконосъобразност на решението,
тъй като не става ясно по какъв начин и на основание какви доказателства
първоинстанционният съд е приел, че касаторът виновно е нарушил разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Твърди се, че няма основание да не се приеме резултатът
от направеното на жалбоподателя медицинско изследване, тъй като последният е
закъснял за взимане на пробата само с 10 минути от указаното му време, което е
в рамките на максималният срок - 120 минути, от издаване на талона, определен в
Наредбата.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, не депозира писмен отговор на
жалбата, обективиращ неговата позиция за правилност на обжалваното решение.
Окръжна
прокуратура – Варна депозира писмено заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което
е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 252/08.02.2019 г. по АНД № 4748/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХХVІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 18-0819-003225/18.09.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Варна. С процесното НП на жалбоподателя са били наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
„глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
За да
постанови решението си, районният съд е приел описаната в АУАН фактическа
обстановка, а именно: че на 14.04.2018 г. около 08:55 часа в гр. Варна на бул. ***********касаторът управлявал
товарен автомобил – „МАН ТГС 41.400 ББ“ с peг.№ ********, като до входа на
„Карго експрес“ в посока бул. „Цар Освободител“, несъобразявайки характера и
интензивността на движението, респ. непривеждайки скоростта на движение на
автомобила в съответствие с тях, достигнал и блъснал завиващия надясно лек
автомобил рег.№ *******, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. А.
бил тестван от дошлите на място да обслужат ПТП полицейски служители за
концентрация на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест -
7510" ARDM-0230, като показанията на дрегера били над 0,5 на хиляда - 0,81
‰ в обема на издишания от водача въздух. Впоследствие в 10:35 часа на А. бил
предоставен талон за медицинско изследване, в който било отразено, че същият
следва да даде кръвна проба до 45 минути от връчване на талона. Такава същият
дал за изследване в 11:30 часа, като обективираните в протокол за ХЕ резултати
от същата били 0.57 ‰. Тези резултати обаче не били зачетени от АНО, тъй като
жалбоподателят просрочил предоставеното му време за даване на пробата с 10
минути.
Направен бил е извод за
извършени нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, за които бил съставен АУАН, предявен и връчен на жалбоподателката,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
3-дневен срок. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният съд направил извод, че
нарушението е съставомерно, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени процесуалните разпоредби,
че същите са валидни актове, като при издаване на НП АНО е спазил материалноправните разпоредби, като с тези мотиви потвърдил НП.
При проверката по чл.218 ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо - постановено е по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка, установена от
решаващия съдебен състав, е обоснована от събраните в хода на административно
наказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон.
По т.1 от наказателното постановление:
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с „глоба“ от 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
Възраженията на касатора, поддържани и пред настоящата
инстанция досежно допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление са неоснователни. Съдебният контрол в касационната
инстанция не е относно правилността на НП, а относно законосъобразността на
първоинстанционното решение. Доводите изложени в касационната жалба не са нови,
били са изложени и пред въззивния съд, които им е дал отговор в мотивите на
съдебния акт. При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите
съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. Правната
квалификация по чл.20 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. В АУАН и в НП са описани в
достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и
няма съмнение, че посочените факти индивидуализират в достатъчна степен
нарушението от обективна страна, поради което и не се констатира твърдяната
неяснота, респективно правото на защита на касатора не е нарушено.
Понятието „пътнотранспортното произшествие“ е
легално дефинирано в т.30 на §6 от ДР на ЗДвП, като събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. По делото безспорно е установено, че А. е причинил
пътнотранспортно произшествие по смисъла на дадената от законодателя легална
дефиниция, тъй като по два автомобила са били нанесени материални щети. За
съставомерността на процесното нарушение е необходимо единствено констатиране
на нанесени материални щети, което обстоятелство не се спори от санкционираното
лице. В този смисъл, правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност
на констатираното деяние, приемайки за безспорно, че на посочената дата и място
касаторът е управлявала автомобила със скорост, несъобразена с характера на
пътя, в резултат на което е допуснала пътнотранспортно произшествие. Всяка
скорост, дори и тази под допустимата, която не позволява на водача да намали и
да спре управляваното от него пътното превозно средство и е станала причина за
пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост и води до нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
По т.2 от наказателното
постановление:
Съдът счита за установено и
доказано и второто нарушение, за което е санкциониран А., а именно: нарушение на разпоредбата на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП, която съдържа изрична забрана за водача на пътно превозно
средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В случая след проверката с техническо средство, каквото безспорно е „Дрегер Алкотест – 7510“
ARDM-0230 е
установено, че концентрацията на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в
момента на проверката е 0,81 ‰. Поради несъгласие с показанията на техническото средство на
жалобопадателя бил издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в
МБАЛ "Св. А.",
където след проведено изследване, отразено в Протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта, било установено наличие на
алкохол в кръвта 0,57‰. Правилно
според настоящият съдебен състав в случая АНО е преценил, че показанията от
химическата експертиза не следва да бъдат ценени поради факта, че кръвта за
изследване е дадена от А.
в 11:30 ч. на 14.04.2018 г., а талонът за медицинско
изследване, връчен в 10:35 ч. на същата дата, му е
предоставил за това 45 минути, съобразено с императива и на
чл.6 ал.6 т.2 от Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози. Безспорно пробата е дадена след този пределен времеви срок и
по този начин нейните констатации не следва да се вземат предвид поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.6 ал.6 т.2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. постановява, че на водача се връчва талон за
медицинско изследване, в който се посочва срок за явяване – до 45 минути,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. Действително от страна на
жалбоподателя е
налице забавяне от 10 минути от указаното от полицейския служител време от 45 минути и същото е в рамките на въведения с чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата краен срок за явяване в
медицинското заведение от 120 минути от установяване на нарушението. Съгласно ал.7 на чл.6 от
цитираната наредба, този срок се определя от контролния орган, който следва да
отчете отдалечеността на мястото за извършване на съответното изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Т.е.
касае се за субективна преценка, която в случая настоящата инстанция намира за
правилна, тъй като ПТП-то е настъпило в рамките на гр. Варна, на бул. „Ян Хуняди“ № 7, което е на не повече от 6-7 км. от МБАЛ "Св. А." (в зависимост от
предпочетения маршрут), където е следвало наказаното лице да даде кръвна проба.
От страна на жалбоподателя не са посочени причините, които са наложили това
закъснение, нито са представени доказателства за наличието на обективни пречки
да извърши медицинското изследване в указания му срок.
При установените факти районният
съд правилно е приел, че за процеса относими остават показанията на
използваното за първоначално тестване на жалбоподателя техническо средство – „Дрегер
Алкотест – 7510“ ARDM-0230, отчело процесната концентрация на алкохол от 0,81 ‰
в издишания от водача въздух. При неговото използване са спазени предвидените в
горепосочената Наредба правила, издадени са и съответните документи, което
налага извод, че фактическият състав на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП се
явява осъществен и изцяло доказано, поради което НП правилно е потвърдено от
въззивния съд и в тази му част.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Пред районния
съд, а и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. Налага се изводът, че в случая по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Касационният състав приема, че деянията са
правилно квалифицирани по чл.20 ал.2 и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а санкциите са
определени съответно по чл.179 ал.2 пр.1 и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Не са
допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като
фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не
пораждат никакво съмнение какво точно нарушение е вменено на водача. Дадената
правна квалификация на нарушението е правилна и наказанието е правилно
определено. Мотивите на Варненския районен съд са подробни и обосновани от
събраните доказателства, поради което не следва да бъдат преповтаряни, по арг.
от чл.221 ал.2 изр. второ от АПК.
Предвид изложеното, съдът намира,
че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
предл. І-во от АПК, Варненският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 252/08.02.2019 г. по АНД
№ 4748/2018 г. по описа на Варненски районен съд, ХХХVІ състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.