Решение по дело №102/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№57/12.3.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №102/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба от ДСП – Девня с правно основание чл. 28 от ЗЗДт за постановяване на решение, с което детето М.В.С., ЕГН: ********** да бъде настанено в професионално приемно семейство на И.Т.К. и П.Й.К. *** за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се излага, че със Заповед №ЗД/Д-В-Д-Д-032 от 27.12.2019 г. /погрешно в молбата е посочена година 2020 г./ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня спрямо детето М.В.С. е постановена по административен ред временно мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство” на И. и П. ***. Твърди се също, че майката на детето е напуснала общо 5 – те си деца през 2016 г. и ги е изоставила на грижите на баща им и бабата по бащина линия и от тогава не се е интересувала от тях – не ги е търсила, не е предоставяла средства за издръжката им. Предвид факта, че майката е в неизвестност, а бащата не е в състояние да се грижи за петте си деца, е предприета спешна мярка за закрила спрямо М. и останалите четири деца, като две от тях са настанени в приемни семейства, а С.л, М. и И. в кризисен център за деца. Бащата е заявил категоричното си желание да се грижи за дъщеря си М., но не е предприел никакви действия в тази насока. Предвид ниската възраст на М. са търсени други възможности за отглеждането й и така със Заповед № ЗД/Д-В-311 от 10.09.2018 г. тя е настанена в професионално приемно семейство на територията на гр. Девня. С Решение №178/26.11.2018 г. на РС – Девня детето М. е настанено в приемното семейство на И. и П. Коларови за срок от една година. Във връзка с изтичащия срок на настаняването е извършено актуално социално проучване за евентуална реинтеграция на детето в дома на бащата или в семейството на роднини и близки, като до момента на завеждане на молбата не са получени положителни доклади с проучванията. Оценена е необходимостта от пренастаняване на детето в същото приемно семейство, което е сторено с горе цитираната Заповед №ЗД/Д-В-Д-Д-032 от 27.12.2019 г. Твърди се в молбата, че сочената мярка за закрила задоволява до голяма степен потребностите на детето М., стимулира нейното развитие и компенсира липсата на родителска грижа. Вносителят сочи, че именно тази мярка е в интерес на детето, поради което и сезира съда с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата срок. .

В открито съдебно заседание Дирекция „Социално  подпомагане” –Девня, чрез редовно упълномощен представител поддържат молбата си.

Назначеният особен представител на детето изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява интереса на детето.

Заинтересованата страна – И.Т.К. изразява желанието си детето да бъде настанено в нейното семейство. Изслушана в открито с.з.  заявява, че понастоящем нямат никакви проблеми във взаимоотношенията с детето и същото се развива много добре.

Заинтересованата страна – П.Й.К. също изразява съгласие да продължи да се грижи за детето. Изслушана в открито с.з.  заявява, че първоначално детето не е можело да говори добре български език, а понастоящем се справя отлично с учебния процес.

Родителят на детето – Х.Х.С., редовно призована, не се явява в открито с.з.

Родителят на детето – В.В.С., редовно призован, не се явява в открито с.з.

В с. з., съгласно чл.15 ал.2 от ЗЗДт съдът изслуша детето, което заяви, че се чувства добре при приемния родител, ходи на училище и се справя добре, има си приятелски кръг в гр. Девня. Детето споделя, че й харесва също в дома на бащата, където той понякога ги взема заедно с братчетата й. В дома на баща си детето нямало детска стая, докато при приемните си родители му била осигурена такава с бюро, на което да пише домашните си.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, детето М.В.С. е родена на *** г. от майка Х.Х.С. и В.В.С..

Със Заповед №ЗД/Д-В-Д-Д-032 от 27.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня е постановена по административен ред временно мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство“ на И. и П. *** /утвърдени за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.

В представения социален доклад, изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна се сочи, че детето М. е второ по ред дете на Х. С. от общо петте й деца, родени от съжителството й с В. С., като само М. е припозната от бащата. Сочи се, че семейството е настанено в помещение на Приюта за бездомни и социално слаби лица на Община Варна. Сочи се още, че майката е напуснала приюта през лятото на 2016 г., като оставила петте деца на грижите на биологичния баща и бабата по бащина линия. Твърди, че оттогава майката е в неизвестност, не е търсила и не е предоставяла издръжка за децата. Сочи, че условията и начина за отглеждане на детето М. и останалите деца в семейството са предпоставка за сериозни рискове за тяхното здраве и живот, което е наложило спрямо децата да се предприемат мерки за закрила. Между детето и неговия биологичен баща връзката не е прекъсната, като периодично се осъществяват срещи под контрола на служители на отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Девня. Твърди се, че бащата не е редовен в срещите. Същият е изразил желание да се грижи за децата си, но според доклада това не би било в интерес на детето, тъй като бащата няма нужния родителски капацитет. При извършено проучване на близки и роднини на детето М. е установено, че роднините й по майчина линия са установени трайно в чужбина. Сред роднините по бащина линия няма желаещи да полагат грижи за детето, видно от представените в с.з. проучвания и декларации по чл. 24 ал. 3 от ППЗЗД. Излага се становище, че настаняването на детето в приемното семейство би могло да задоволи адекватно потребностите му, обезпечавайки нуждите му и най-добрия интерес за него.

За да се произнесе по искането за настаняване на децата в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес.

В разпоредбата на чл.25 ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания.

Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпа реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето следва да бъде настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно семейство. В случая, видно от представените декларации по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на близки или роднини.

Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето М.С. са налице основанията, посочени в т. 2 и т.3 на чл. 25 от ЗЗДт - майката на детето, като единствен негов родител тайно не полага изискуемите ежедневни грижи за него, а бащата  не е в състояние да отговори адекватно на потребностите му. Не са установени и близки и роднини на детето, които да са заявили желание и да са в състояние да се грижат за него. 

Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да бъде настанено в семейството на приемен родител. Установи се от събраните доказателства, че приемното семейство на И. и П. К. разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето и по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда, най - близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед ниската му възраст, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Съдът счита, че тази мярка е в интерес на детето и настаняването му в посоченото професионално приемно семейство ще допринесе за правилното му отглеждане, физическо и психическо развитие и възпитание, при подходящи за неговите възраст семейна среда и социално - битови условия, под непосредствените и адекватни грижи. Предприемането на тази мярка би била най-благоприятна за правилното отглеждане, възпитание и развитие на детето още – повече, предвид създалата се емоционална връзка между него и приемния родител, трайно изградените отношения на топлота, внимание и непосредствени /предвид предходно взета мярка за закрила – настаняване в същото приемно семейство/.

Съобразно направеното искане за настаняване в приемно семейство за срок от една година, съдът намира, че не са налице пречки детето да бъде настанено за този срок, тъй като при желание и възможност на биологичните  родители, както и изразяване на готовност да се грижат за него, във всеки един момент може да се поиска прекратяване на настаняването. Респективно във всеки един момент при наличие на съответните предпоставки би могло да се приеме друга временна мярка за закрила на детето, ако това ще защитава най-добре неговите интереси.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.28 ал.1 от ЗЗДт, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАСТАНЯВА детето М.В.С., ЕГН: ********** в професионалното приемно семейство на И.Т.К. и П.Й.К. *** за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28 ал.4 от ЗЗДт.

 

            

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: