Решение по дело №696/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

01.08.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

03.07.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

696

по описа за

2018

година.

         

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № КГ-2112 от 03.04.2018г., издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „Симекс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, представлявано от Р.М.Б., за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, както и е постановено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 675 лв.

Жалбата против наказателното постановление е подадена от „Симекс” ЕООД гр.Кърджали, чрез управителя Р.М.Б., която намира същото за незаконосъобразно. Сочи, че процесните проби от гориво за дизелови двигатели не били взети по установения ред. За вземането на проби от такъв вид гориво било необходимо съобразно чл.21 от НИКТГУРНТК спазването на особени правила, а за това нямало данни. Съгласно чл.17 от Наредбата пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземали съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171. В случая пробите от гориво за дизелови двигатели не били транспортирани по установения за това ред съгласно Наредбата и БДС EN ISO 3170. Пробите не били транспортирани и съхранени по приложимия стандарт, в обърнато положение на съда, за да се предотврати загубата на леки фракции, а това водело до недостоверност на изпитванията. Не били налице данни за температурата на използваните съдове и на хладилната чанта, охладителя бил ли е изправен, а удължителя за гориво, с помощта на който била взета пробата, не бил промит с горивото или с веро на място. Не били промити достатъчно прецизно и металните съдове за съхранение на пробите, което водело до замърсеност и давало отражение върху резултатите на изследвания показател на горивото. Методът на изпитване и определяне на пламната температура на гориво за дизелови двигатели бил съгласно БДС EN ISO 2719:2004 и се провеждал в специализирана апаратура-апарат на Пенски-Мартенс, при определени условия, като било необходимо да се направи и корекция в налягането и това да се вземе предвид при определяне на пламната температура. При извършените изпитвания на горивото в протоколите не било отразено направена ли е корекция на получения резултат съобразно атмосферното налягане. В съставения протокол от 04.10.2017г. било изписано, че пробите са взети в момент на разпространение на горивото, но доказателства в тази насока нямало. Протоколът бил подписан от Б.К.-оператор бензиноколонка на бензиностанцията, като не му била дадена възможност да направи възражения и бележки в протокола. Нарушен бил чл.40 от ЗАНН, тъй като в случая актът бил съставен без посочване на свидетелите на извършването или на установяването на нарушението. Непосочването на свидетели в акта блокирало правото на защита на нарушителя, а това съставлявало основание за отмяна на наказателното постановление. Наказващият орган от своя страна не изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката не проверил АУАН с оглед негова законосъобразност и обоснованост. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Изтъква, че не бил спазен реда за вземане и транспортиране на пробите от горивото, както и, че била нарушена процедурата по съставяне на акта. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като това не било отбелязано. Упълномощеното лице Н.Р., което получило акта, го подписало като получател, а не като представляващ управителя на фирмата. Моли съдът да отмени изцяло оспореното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 04.10.2017г. свидетелите Е.Д. и Д.И. - инспектори към ГД “Контрол на качеството на течните горива” в ДАМТН гр.София, извършили проверка в безиностанция, намираща се в гр.Кърджали, бул.Беломорски № 157, стопанисвана от „Симекс” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката, която се извършила в присъствието на св.Б.К. - служител в дружеството, от бензиноколонка № 1 били взети проби от гориво за дизелови двигатели. Св.Д.И. взела пробите от горивото с помощта на удължител за дизел, в количество 6 литра, разпределено в 6 бр. еднолитрови чисти метални съдове за еднократна употреба, промити на обекта със съответното гориво. Всеки съд бил промит с по 0.200 литра от взетото за проба гориво, като количеството използвано за промиването било включено в общото количество взета проба. Съдовете с взетите проби дизелово гориво били запечатани, етикетирани и пломбирани. Установено било, че горивото доставено с Експедиционна бележка № 071598/21.09.2017г. се разпространявало на пазара с Декларация за съответствие № 10134/20.09.2017г., издадена от „Инса Ойл” ООД, за партида № 3015/20.09.2017г. За извършената проверка и вземане на проби от течно гориво бил съставен Протокол № Хс-089/04.10.2017г., в който е отразено, че 4 бр. от съдовете с взети проби са контролни /3 бр. за ГД „ККТГ” и 1 бр. за проверяваната фирма/, а 2 бр. са арбитражни проби за ГД „ККТГ”, както и, че пробите са взети в момент на разпространение на горивото. Протоколът бил подписан от свидетелите Д.И. и Е.Д., а също и от св.Б.К. - оператор бензиноколонка на проверения обект. Един съд от контролните проби бил изпратен за изпитване в подвижна лаборатория в гр.Бургас, за резултатите от което били съставени Протокол от изпитване № В-0222-2/06.10.2017г. и Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0606/06.10.2017г. Видно от протокола и заключението, изпитаната проба от гориво за дизелови двигатели не съответствала на изискванията за качество съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Посочено е, че по показателя „пламна температура” полученият резултат от изпитването е 50.5 ^оС при норма над 55.0 ^оС. Контролна проба от дизеловото гориво била изпратена за следващо изпитване и в стационарна акредитирана лаборатория към ГД „ККТГ” в гр.София. За проведеното там изпитване били изготвени Протокол от изпитване № С-0415/10.10.2017г. и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0640/10.10.2017г., видно от които получените резултати се отклонявали от допустимите гранични стойности по показателя „пламна температура”. Полученият резултат от изпитването бил 50.5 ^оС при норма над 55.0 ^оС. Съгласно БДС  EN ISO 4259  “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 52.88 ^оС продуктът не съответствал на изискванията за качество по този показател. Заключението на експертите било, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответствало на изискванията за качество в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Копия от констативния протокол и протокола за изпитване били изпратени на „Симекс” ЕООД гр.Кърджали. На основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ жалбоподателят поискал изпитване на арбитражната проба, като се съгласил такова да се проведе в Изпитвателен център Сейболт-България при „Сейболт-България“ ЕООД гр.Бургас. С Приемо-предавателен протокол № 32/03.11.2017г. една опаковка от арбитражната проба била предадена от длъжностно лице от ГД „ККТГ“ за изпитване в акредитиран Изпитвателен център Сейболт-България при „Сейболт-България“ ЕООД гр.Бургас. Това станало след като била установена ненакърнимостта и идентичността на опаковките с арбитражна проба, за което се подписали служител на ДАМТН, представител на „Симекс” ЕООД и представител на изпитвателния център. За проведеното изпитване на арбитражна проба била изготвена Експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване № ЕА-025/06.11.2017г. Полученият резултат от изпитването по показателя „пламна температура” бил 50.0 ^оС при норма над 55.0 ^оС. Според заключението в експертизата течното гориво за дизелови двигатели по изпитания показател и получения резултат не съответствало на изискванията за качество в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. По този повод била изпратена покана до жалбоподателя да се яви на 14.12.2017г. в офис на ДАМТН в гр.Хасково за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена от жалбоподателя, който упълномощил лицето Н.Р. Нури да го представлява пред ДАМТН за съставяне, връчване и получаване на АУАН за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. На 14.12.2017г. св.Е.Д. съставила срещу „Симекс” ЕООД гр.Кърджали акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице Н.Р. Нури, което го подписало без възражения. На 03.04.2018г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателя бил санкциониран за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.И., Е.Д. и Б.К.; Акт за установяване на административно нарушение от 14.12.2017г.; Протокол № Хс-089/04.10.2017г.; Фискален бон от 04.10.2017г.; Декларация за съответствие № 10134/20.09.2017г.; Декларация от 04.10.2017г. на Б.К.; Експедиционна бележка № 071598/21.09.2017г.; Справка от Търговски регистър; Заявка за изпитване на течни горива от 06.10.2017г.; Сертификат за акредитация от 30.09.2016г.; Протокол от изпитване № В-0222-2/06.10.2017г.; Експертно заключение № ЕЗ-0606/06.10.2017г.; Заявка за изпитване на течни горива от 096.10.2017г.; Протокол от изпитване № С-0415/10.10.2017г.; Констативен протокол № КП-0640/10.10.2017г.; Искане с правно основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ на „Симекс” ЕООД гр.Кърджали; Потвърждение от „Симекс” ЕООД гр.Кърджали; Заповед № 69 от 01.11.2017г.; Протокол за изземване на арбитражна проба от 02.11.2017г.; Приемо-предавателен протокол № 32/03.11.2017г.; Акт за отваряне на арбитражна проба от 03.11.2017г.; Сертификат № 1522СН/03.11.2017г.; Експертиза № ЕА-025/06.11.2017г.; Покана за съставяне на АУАН от 06.11.2017г.; Пълномощно; Разписки за предадени/получени документи; Писма до „Симекс” ЕООД гр.Кърджали; Известия за доставяне; Калкулация за разходите по вземане и изпитване на проба по А-343/14.12.2017г.; Заповед № А-167 от 01.03.2017г. на заместник-председател на ДАМТН; Заповед № А-824 от 07.11.2017г. на Председателя на ДАМТН, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК. Съгласно чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на изискванията за качество, съдържащи се в Приложение № 2. Там е посочено, че пламната температура на горивата за дизелови двигатели следва да е над 55 ^оС, като относно изпитването на продукта е приложим БДС EN ISO 4259. Посочената в атакуваното постановление норма - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, гласи, че лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2 000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя „Симекс” ЕООД гр.Кърджали на 04.10.2017г. е разпространявал на пазара течно гориво - гориво за дизелови двигатели, със съдържание на „пламна температура“ 50 ^оС, при норма съгласно БДС EN ISO 4259 над 55 ^оС. Тези резултати относно показателя „пламна температура“ в дизеловото гориво са безспорно установени при изпитване на взетите в проверения обект проби. Правилно е прието, че жалбоподателя е разпространявал процесното гориво, тъй като дейността му отговаря на легалната дефиниция за „разпространение на течни горива“ в §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, а именно това е: движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5 /резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства/. Не на последно място, санкционираното дружество притежава и качеството на „краен разпространител“ на течни горива по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ - краен разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Законосъобразно административнонаказващият орган е възложил на жалбоподателя да заплати и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 675 лв., съобразно чл.25, ал.2 и ал.4 от НИКТГУРНТК.

При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма - чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, както и на санкционната такава - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Фактите, които са съставомерни за административното нарушение са описани и в АУАН и в наказателното постановление, като е налице пълно съвпадение. Процесното нарушение е установено въз основа на официални документи, поради което и АУАН е съставен в отсъствие на свидетели, каквато възможност дава разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Няма спор в случая, че акта е бил съставен в присъствие на лице, изрично упълномощено от жалбоподателя за това действие. Именно то е подписало и получило акта в деня на съставянето му, поради което и правото на защита на нарушителя не е било нарушено. На следващо място, от показанията на разпитаните свидетели И. и Д. се установява, че е била изпълнена изцяло и точно процедурата, предвидена в НИКТГУРНТК за извършване на проверка и вземане на проби, за тяхното транспортиране и съхранение. Това е видно и от съставения в деня на проверката съгласно чл.16 от Наредбата Протокол № Хс-089/04.10.2017г. Формалната доказателствена сила на този протокол не бе оборена в хода на съдебното производство, поради което и отразените в него факти следва да се приемат за установени, в т.ч. и относно реда за вземане на пробите и факта на вземането им в момент на разпространение на горивото. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че пробите от горивото не били взети, транспортирани и съхранени по установения ред, остава абсолютно недоказано и не кореспондира с писмените и гласни доказателства по делото. Цитираните от него стандарти БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171 изобщо не са приложими в процесния случай, тъй като пробите от течно гориво не са били взети от резервоари и тръбопроводи и чл.17 от НИКТГУРНТК е неотносим. В чл.18 и сл. от НИКТГУРНТК е описан начина и поредността на вземане на проби от горива от бензиноколонки, като никъде не се сочи, че това следва да става по определен БДС. След анализ на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът няма основания да счита, че пробите от гориво за дизелови двигатели по някакъв начин са били компрометирани или замърсени. В тази връзка следва да се отбележи още, че процесуалния представител на жалбоподателя на 03.11.2017г. е подписал без възражения актовете и протоколите свързани с отварянето и изпитването на арбитражната проба, удостоверяващи ненакърнимостта на запечатването и автентичността на пробата. Санкционираното дружество се е възползвало от законовата процедура по извършване на арбитражно изследване в акредитирана лаборатория, чиито резултати не може да се поставят под съмнение и се приемат за окончателни съгласно чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК и чл.30в, ал.1 т.3 и т.4 от ЗЧАВ. Затова и исканата в жалбата съдебна химико-техническа експертиза не бе назначена, доколкото за обстоятелствата от предмета на доказване са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2112 от 03.04.2018г., издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „Симекс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, представлявано от Р.М.Б., за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, както и е постановено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 675 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                                                              Районен съдия: