Решение по дело №16369/2015 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………/25.04.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16369 по описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

С исковата молба ищецът А.В.П., твърди, че на 02.01.2014г. в град Банско, по ул. „Глазне“, около 17:30 часа, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, поради движение с превишена и несъобразена с метеорологичните условия скорост, губи контрол върху управлявания от него автомобил, навлиза върху тротоара и го блъска. В резултат на произшествието претърпява следите телесни увреждания: охлузване на лявата челна област на главата; открито диафизарно счупване на двете кости на дясната подбедрица. По спешност е приет в „УМБАЛСМ Пирогов“ АД, където чрез оперативна интервенция фактурата е стабилизирана с титаниев интрамедуларен застопоряващ се пирон „Медин“. С последващи две операции извършени на 06.03.2014г и на 06.07.2015г металните импланти са извадени. За лечението са платени общо 2000,00 лева. Претърпените травматични увреждания му довеждат болки и страдания, затруднения в ежедневието, които то изпитва и към предявяване на иска, които оценява на 80 000,00 лева. С влязла в сила присъда по НОХД № 784/2014г на РС-Разлог, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, С.Д.Л.е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред. 2 от НК вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ответника З. „Л.И.“ АД по застрахователна полица № 22113002270966, със срок на валидност от 18.09.2013г. до 18.09.2014г. По изложените съображения претендира заплащане на застрахователно обезщетение от ответника за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 80 000,00 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на ПТП – 02.01.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „Л.И.“ АД счита искът за недопустим, тъй като не е проведено рекламационно производство преди предявяването му съгласно чл.380, ал. 3 вр. чл. 432 от КЗ. Оспорва иска по основание, като твърди, че механизмът на настъпване на ПТП не е описани в исковата молба; вредите; продължителността на лечението причинната връЗ.а. Твърди, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът З. „Л.И.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, съгласно застрахователна полица № 22113002270966, със срок на валидност от 18.09.2013г. до 18.09.2014г.

С влязла в сила присъда по НОХД № 784/2014г на РС-Разлог, С.Д.лев, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред. 2 от НК вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 02.01.2014г около 17:30 часа в град Банско, ул. „Глазне“, в района на дом №21, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, поради движение с превишена и несъобразена с метеорологичните условия скорост, губи контрол върху управлявания от него автомобил, навлиза върху тротоара и блъска А.В.П., роден на ***г в Р.Ф., като му причинява средна телесна повреда, изразяваща се в открито диафизарно счупване на двете кости на дясната подбедрица, което е довело до трайно затруднения в движенията на долен десен крайник.

От заключението на СМЕ, се установява, че в причинна връЗ.а с ПТП от  02.01.2014г ищецът получава следните травматични увреждания: открито счупване на дясната подбедрица; пунктиформена рана в средната трета на дясната подбедрица; контузия и кръвонасядане на главата. Във връЗ.а с травматичните увреждания ищецът провежда следното лечение в периода от 03.01.2014г – 07.07.2015г общо 24 дни болничен престой, по време на което е опериран, както следва: 1. За закрито наместване и фиксация на голямопищялната кост с метални импланти; 2. За изваждане на динамичния винт и 3. За изваждане на всички метални импланти. В периода от 13.01.2014г до 19.03.2014г провежда домашно-амбулаторно лечение, през което време ходи на превръЗ.и, прегледи и провежда раздвижван. Травматичните увреждания причиняват на ищеца болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за период от 9-10 дни, а също така 3-4 дни след втората операция и 5-6 дни след третата операция. В останалия период лечебния възстановителен процес, интензитетът на болки и страданията е намалявал за около 5-6 месеца,а след третата операция за 20-дни. Болките в десния крак ще продължат с непериодичен характер при студено и влажно време, и при по-продължително ходене и стоене прав до 2-3 години от ПТП. Към извършване на прегледа състоянието на ищеца е стабилизирано. Самостоятелната походка е възстановена. Налице са следните увреждания: десния крак е по-дълъг с 0,5 см, дясната подбедрица е по-дебела с 1,5 см от лявата; в средната й трета се вижда белег от рана 15/8 см.; в горната трета по предната повърхност белег от операция 4,0 см. И в долната трета – белег от операция 5,00 см. Дясната колянна става извършва движения в намален обем  от нормата с 5%, дясната глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%. Няма чувствителност по външната страната на дясната подбедрица. Счупването на двете кости е зараснало. Металните импланти са извадени. Направения за лечението разходи са в размер на 2000,00 лева за поставяне на металните импланти.

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):

Отводът за недопустимост на предявени иск е неоснователен. Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта на отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ищецът извлича правата си от договор за застраховка "гражданска отговорност", сключен между делинквента и ответното застрахователно дружество при действието на отменения Кодекс за застраховането, като ответника не твърди да е договарял с делинквента приложение на новия КЗ. Следователно предявеният от ищцата пряк иск намира правното си основание в разпоредбите на част четвърта на отменения КЗ, където не е предвидено производство аналогично на чл. 498 от сега действащи КЗ.

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва по вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при ответника. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на присъда по НОХД № 784/2014г на РС-Разлог. Установено е също, че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и неимуществени вреди.

Следователно искът е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението съдът обсъди представените медицИ.ки документи и заключението на СМЕ, от които се установява, че болките и страданията са с по-голям интензитет непосредствено след ПТП и след всяка от следващите три операции. Във връзка с травматичните увреждания ищецът провежда следното лечение в периода от 03.01.2014г – 07.07.2015г общо 24 дни болничен престой, по време на което е опериран, както следва: 1. За закрито наместване и фиксация на голямопищялната кост с метални импланти; 2. За изваждане на динамичния винт и 3. За изваждане на всички метални импланти. В периода от 13.01.2014г до 19.03.2014г провежда домашно-амбулаторно лечение, през което време ходи на превръзки, прегледи и провежда раздвижван. Съдът отчете, че счупването оставя загрозяващи белези. Към настоящия момент здравословното състоянието е стабилизирано. Възстановена е самостоятелната походка, въпреки това болките в десния крак ще продължат с непериодичен характер при студено и влажно време, и при по-продължително ходене и стоене прав до 2-3 години от ПТП. Налице са и трайни белези от операциите. Десният крак е по-дълъг с 0,5 см спрямо левия. Дясната подбедрица е по-дебела с 1,5 см от лявата. Съдът съобрази, че към настъпване на произшествието ищецът е на 35 години, както и социално-икономическата обстановка в страната към 2014г. Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000.00 лева.

От заключението на вещото лице и фактура № **********/06.07.2015г се установява, че за проведеното лечение ищецът заплаща сумата от 2000,00 лева, което представлява пряк и непосредствена имуществена вреда от настъпилото ПТП, за която ответникът дължи застрахователно обезщетение.

Ответникът не твърди не доказва способ за погасяване на задълженията, поради което и съдът не може да приеме, че такива са осъществени.

При това положение исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважат, както следва до сумата от 40 000,00 лв. за неимуществените вреди и в пълен размер от 2000,00 лева за имуществените, които суми следва да се присъдят, ведно със законната лихва считано от 02.01.2014г до окончателното им изплащане. За разликата над сумата от 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева искът за неимуществените вреди следва да се отхвърли, като неоснователен.

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора и двете страни по спора имат право на разноски.

Ищецът не доказва направата на разноски, поради което такива не му се присъждат.

Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2990,00 лева, от която съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи 1531,46 лева.

Адвокат Я.В.С. от САК има право на възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на ищеца съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 2990,00 лева, от която съразмерно на уважената част от  исковете ответникът дължи 1458,54 лева. Съдът не присъжда върху възнаграждението ДДС, тъй като адв. С. не ангажира доказателства, че е регистриран по ДДС.

 

 

 

 

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 1605,85 лева, съразмерно на уважената част от исковете.((82000+300)х(40000/82000)=1605,85)

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.В.П., роден на ***г***, Р.Ф., със съдебен адрес:***, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 40 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени болки, страдания и неудобства в ежедневието в следствие на ПТП настъпило на 02.01.2014г. около 17:30 часа в град Банско, на ул. „Глазне“, по причина на противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество; на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 2 000.00 лева – застрахователно обезщетение за проведеното здравно лечение на травматичните увреждания получени в следствие на ПТП настъпило на 02.01.2014г. около 17:30 часа в град Банско, на ул. „Глазне“, по причина на противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество; ведно със законната лихва върху сумите от 02.04.2014г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за неимуществените вреди за разликата над сумата от 40 000.00 лева до сумата от 80 000,00 лева.

ОСЪЖДА А.В.П., роден на ***г***, Р.Ф., със съдебен адрес:*** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1531,46 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Я.В.С. от САК на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1458,54 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1605,85 лв. – разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: