Решение по дело №814/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 83
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 15 май 2024 г.)
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20211230100814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100814 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.34 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба от Г. А., гражданин на Р Г., роден на *** г. в
Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с. Т., ул.„Г." № 5, чрез адвокат В.Г. П. - АК - Благоевград,
съдебен адрес: гр. П., ул.„А." № 14а, срещу К. С. ПР., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
"К." № 31 и К. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул."М." № 52.
В исковата молба се посочва, че ищецът заедно с ответниците са съсобственици на
недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. „М.“ № 52. Съсобствеността е възникнала по
следния начин: ищецът А. заедно със съпругата си Т.Х. П. /б.ж. на гр. П., починала на
****г./, през 2007 г. закупили процесните имоти с нотариален акт за покупко-продажба
№126, том V, peг. № 11238, дело № 858 от 2007г. на нотариус с peг. № 510 в РНК, вписан вх.
peг. № 3261/27.12.2007 г., акт № 102, том XII, дело № 2775/2007 г. на Служба по вписване -
гр. П. и притежавали същите в режим на СИО, тъй като бракът им бил сключен на
26.01.2000 г. Посочва, че със смъртта на съпругата му СИО се прекратило, като вследствие
на това той е притежател на 1/2 ид.част от имотите, а 1/2 ид.ч. на съпругата му наследили
заедно с двете й деца поравно като нейни законни наследници. Навежда, че по този начин
квотите им на собственост върху имотите са 4/6 ид. части за ищеца и по 1/6 ид. част за
децата на съпругата му /ответници по настоящото дело/. Ищецът твърди, че откакто
съпругата му починала, имотите се ползват единствено от съделителката К.П., от която
желае да започне да му заплаща обезщетение.
Навежда, че след смъртта на съпругата му, провел няколко разговора с ответниците, в
които им заявил желанието си да им продаде своите части от имотите или да закупи техните
дялове, тъй като няма как в имотите да живее повече от едно семейство /дворното място е
почти изцяло застроено, а сградата е еднофамилна/, които заявили, че на този етап нямат
възможност да ги закупят, а и не желаят да продават. Посочва още, че през пролетта на 2019
г. им изпратил писмени предложения-покани за доброволно прекратяване на собствеността,
но отново не успели да се договорят.
Според ищеца не е възможна доброволна подялба на съсобствените им с ответниците
недвижими имоти, поради което за него се поражда правен интерес да предяви иск за
съдебна делба.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне делба на следните
недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор - 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД18-70
от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018 г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, ул. "М.“ № 52 /петдесет и две/, с площ от 67
/шестдесет и седем/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно застрояване - ниско застрояване до 10/ десет/ метра, номер
по предходен план - 3289, квартал 232, парцел X, при съседи на поземления имот, имоти с
идентификатори: 56126.603.9249; 56126.603.3290; 5612.603.9921, и
- Сграда с идентификатор - 56126.603.3289.1 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и
шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет, точка, едно/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18-70
от 14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, ул. "М." № 52 /петдесет и две/, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди
сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/,
със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра, брой етажи - три,
предназначение - жилищна сграда еднофамилна, като делбата бъде извършена при следните
квоти:
- 4/6 ид.ч. за ищеца Г. АНГ.,
- 1/6 ид.ч. за ответника К. СТ. ПР., и
- 1/6 ид.ч. за ответника К. СТ. ПР.;
На основание чл.344, ал.2 от ГПК се иска от съда да осъди съделителката К. С. П.,
която единствена от съделителите ползва имотите към настоящия момент, да заплаща на Г.
А. ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствените му 4/6 ид.части от имотите
/предмет на делбата/, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
приключване на делбата в размер на 500 /петстотин/ лева месечно.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски.
В казуса, съдът е счел, че депозирана искова молба отговаря на изисквания на чл.127
и чл.128 ГПК. Същата е подадена до надлежния съд (по аргумент на чл.103, във връзка с
чл.104, т.4 ГПК, изм. ДВ, бр.50/2008 година) и е даден ход като на основание чл.131 ГПК, е
изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответниците
ответниците К.П. и К.П..
В законоустановения срок от последните са постъпили писмени отговори, в които
изразяват позиция за неоснователност на предявения иск. Сочат едни и същи обстоятелства,
а именно, че през 2006г. ответникът П. сключил предварителен договор за процесния имот,
като заплатил 8 000 лева първоначална вноска. През 2007г. имотът бил закупен от
ответницата П., но в сделката за покупко-продажба, изповядана пред нотариуса, била
вписана тяхната нейната майка – Тинка П.а заради семейни проблеми, които имала в този
период ответницата. Средствата, с които заплатила договорената цена на имота били
осигурени от нея и брат й К.П.. Посочва се, че ответницата е ремонтирала и обзавела
жилището, след което през 2008 г. заедно със семейството й се нанесли да живеят в него.
След смъртта на майката на ответниците, К.П. се снабдила с нотариален акт за собственост
върху имота. Майката на ответниците приживе посещавала жилището, но само като гост.
Посочва се, че ищецът А. не е предявявал спрямо ответницата собственически намерения
към процесния имот. Ответниците оспорват искането на ищеца за заплащане на обезщетение
за ползване на имота, посочвайки, че имотът бил закупен от К.П., в последствие същата
направила всички подобрения в жилището с лични средства, без никакво участие или
заинтересованост от страна на А.. Твърдят, че от 2008г. до момента, никой не е смущавал
или оспорвал владението на ответницата върху имота, нито е показвал каквито и да е
претенции към него, въпреки демонстрирането на собственическо поведение и съзнание от
страна на ответницата П..
Ответниците прилагат към отговорите писмени доказателства. Правят
доказателствени искания.
2
В хода на производството по първата делбена фаза са ангажирани от страните
писмени и гласни доказателства.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На л.7-8 по делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 126, том V, рег. № 11238, дело № 858 от 2007 г. на Нотариус Костадинка Топалова,
по силата на който наследодателката на страните Т.Х. П. става собственик на УПИ Х – 3289
в кв.272 по плана на гр.П. от 1990 г., с площ на имота от 70 кв.м., при граници на имота по
скица: изток УПИ IX – 3290 и УПИ XII – 3249, запад – улица, север УПИ IX – 3290 и юг
УПИ XII – 3249, ведно с изградената в имота триетажна еднофамилна жилищна сграда, с
разгъната застроена площ от 191,088 кв.м.
Прието като доказателство е и удостоверение за наследници на Т.Х. П.а, починала на
**** г., от което се установява, че наследници на починалата са А. Г., К. С. П. и К. С. П.
/л.9/.
Приложено е и удостоверение за сключен граждански брак през 2000 година между
Г. А. и Т.Х. П. /л.10/.
Приети като доказателства по делото са и скица на поземлен имот № 15-
476491/31.05.2019 г./л.11/ и скица на сграда № 15-476493/31.05.2019 г./л.12/.
На л.13 се съдържа Акт за узаконяване № 15 от 05.12.2007 г., издаден от Главния
архитект на Община П..
Представена е и обяснителна записка относно жилищна сграда, част Архитектура, във
фаза работен проект /л.14-17 от делото/.
По делото е приложена и Предложение-покана от А. Г. до К.П. и К.П. /л.18-19/.
Прието и е удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към
ЗМДТ за процесния имот /л.37/.
На л.51 от делото е представен Предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 26.07.2006 г., сключен между К.С. Д. и К. С. П., по силата на който продавачът-
изпълнител се задължава да построи и продаде на купувача недвижим имот находящ се в
гр.П., представляващ триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни и
гаражен етажи, която се строи в УПИ Х – 3289, в кв.272 по плана на гр.П., целият имот с
площ от 70 кв.м., за което е заплатена първоначална вноска в размер на 8 000 лева /л.51-53/.
Приобщен към доказателствата по делото е и Нотариален акт за признаване право на
собственост по давност, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка № 170,
том II, рег.№ 10681, дело № 352 от 2019 г. на Нотариус Костадинка Топалова /л.56 от
делото/.
Прието по делото е и копие на нотариално дело № 352/2019 г. по описа на Нотаруис
Костадинка Топалова, въз основа на който е издаден нотариалният акт за признаване право
на собственост по давност, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка на
К.П., съдържащо молба-декларация изх.№ 134/22.05.2019 г. на ОА-П., скица на поземлен
имот № 15-657482 от 21.07.2019 г., издадена от СГКК-Благоевград, скица на сграда № 15-
654780 от 21.07.2019 г., издадена от СГКК-Благоевград, протокол за разпит на свидетели от
03.09.2019 г., Постановление по нот.дело № 352/2019 г., удостоверение за данъчна оценка
№ДО002569 от 23.08.2019 г., удостоверение изх.№ 94К-00-42(1) от 17.06.2021 г. издадено от
Областна администрация Благоевград /л.105-115/.
Приобщени към делото са и изисканите и представени като доказателства писмо изх.
№ 11-03-778-001/09.11.2021 г. от Кмета на Община П., към което са приложени
удостоверение за семейно положение и дубликат на акт за брак на отв.К. СТ. ПР., писмо изх.
№ 11-03-776-001/17.11.2021 г. от Дирекция „МДТ“ към Община П., декларация по чл.14
ЗМДТ с вх.№ ДК14001260/14.11.2018 г. подадена от К. СТ. ПР., декларация по чл.14 ЗМДТ
с вх.№ ДК14000636/27.05.2019 г., подадена от ищеца Гиантиос А., декларация по чл.14 от
ЗМДТ с вх.№ ДК14001147/25.09.2019 г., подадена от отв.П., писмо изх.№ 11-03-775-
001/17.11.2021 г. от Дирекция „МДТ“ към Община П., ведно с декларация по чл.14 ЗМДТ с
вх.№ ДК14000636/25.05.2019 г., подадена от ищеца Г. АНГ. и писмо изх.№ 11-03-780-
3
001/13.12.2021 г. от Зам.кмет по „ТСУ, С и Б“ на Общ.П., ведно със становище от Главния
архитект на Община П. /л.116-148 от делото/.
В хода на делото, като свидетели са разпитани лицата Й.А.Ц., Х.С.К., С.Д.С. и
А.Л.Ц..
Свидетелят Ц., племенник на ищеца, посочва, че знае от вуйчо си, че същият има
имот в П., триетажна къща като един път по покана на вуйчо си отишъл на гости, заедно с
майка си, другата сестра на вуйчо му и още един племенник. Заявява, че вуйчо му искал да
се похвали, че има къща в П., искал да покаже на сестрите си, че не е сам, че има къща, че
има семейство, че има всичко. Сочи, че когато отишли, видели, че къщата е на хубаво място
близо до гората, и в нея всичко било добре, само от едната страна било само с тухли, но
другото си било както трябва. Посочва, че отдолу имало паркоместа и те отишли на втори
етаж, където пили кафе. Когато влезнали в къщата, на ляво имало хол, и от лявата страна
имало като затворена кухня с бар плот. Свидетелят заявява, че вуйчо му им казал, че
дъщерята на съпругата му, която била в къщата ще им направи кафе, като посочва
присъстващата в залата ответница К. П.. Заявява, че вуйчо му им казал колко пари е дал за
къщата и обзавеждането й. Твърди, че не е общувал много с вуйчо си, тъй като последният
от години живеел във Франция със съпругата му. Посочва, че не познава съпругата на вуйчо
си, както и нейните деца. Заявява, че докато били на гости, вуйчо му се държал като
собственик на къщата и им показвал какво е направил. Твърди, че когато отишли през 2014
г. в къщата, вуйчо му им казал, че като си идва живее в къщата, но сега в нея живеят децата
на съпругата ми, като им дава да живеят там безплатно. Посочва, че когато е идвал в П.
вуйчо му е оставал и при тях и на хотел. Заявява, че от вуйчо си разбрал, че имал проблем с
къщата и че имал проблем с децата на жена му, които сменили бравата на вратата и той не
можел да влиза в къщата защото го гонили. Сочи, че преди да почине съпругата му, вуйчо
му имал ключ за къщата, че сега пак има ключ, но не може да влиза в къщата. Посочва, че
посъветвал вуйчо си, ако има документи да си вземе къщата защото е негова и трябва да
остави нещо на децата си от първия си брак.
Свидетелят К. посочва, че е съсед на К., че живее в гр.П., на ул. М. № 50, в кв. В..
Заявява, че К. живее над него и граничат, тъй като са къща до къща. Твърди, че през 2006 г.,
К. по прякор „Б.“ закупил парцел и построил къща, която била отдолу гараж, входна врата,
на два етажа, след което през 2007 г. К. и С. съпруга й, дошли и се запознали като съседи.
Посочва, че когато К. купили къщата от „Б.“, тя била карабина и започнали да надграждат и
да си стягат етажите, тъй като къщата била гараж и два етажа, а те си направили и веранда и
покрив, започнали да измазват къщата, и оттогава насам си живеят там, като това било 2007-
2008 г. Свидетелят заявява, че никой друг не е виждал да живее там, а майката на К. един-
два пъти я е виждал като отивала на гости.
Посочва, че имало период, в който прекъснала тока и той дал ток на К., за да може детето да
не стои на студено. Излага твърдения, че не е виждал грък в къщата, а братът на К. го
познава, тъй като той помагал докато се стяга къщата и носил строителни материали с
микробус. Твърди, че от 2007-2008 г. до днешна дата в този имот живеят К., мъжа й и сина
й, а други хора свидетелят не е виждал да живеят в имота. Сочи, че къщата само от юг не е
измазана, понеже там е калкан с други комшии и има друга къща, която пречи. Заявява, че
друг не е обзавеждал освен К. и С.. Сочи, че къщата няма ограда, няма двор, като от улицата
се влиза директно в къщата. Посочва, че за тока, който ползвали К. му давала пари.
Свидетелката Д., заявява, че познава К. и К., тъй като живели на една улица. Заявява,
че знае, че те имат апартамент на ул.К., в кооперация, на първи етаж, като този апартамент е
на К.П., а К. в момента живее в кв.В. в къща, която е на два етажа или три етажа. Твърди, че
К. живее в къщата заедно с нейния съпруг, като тази къща е закупена към 2007г. и откакто е
закупена К. живее там и я стопанисва. Сочи, че къщата е закупена карабина, като К. и
нейния съпруг С. я завършили и оттогава, от закупуването си живеят там постоянно. Не знае
4
друг освен К. и съпруга й да са живели и в този имот, както и дали има друг собственик.
Заявява, че не познава гръцки гражданин, а майката на К. я познава. Посочва, че когато била
в България, майката на К. живяла в апартамента на К., а извън България живяла във
Франция, и постоянно била във Франция откакто напуснала България, но когато идвала в
България оставала при К.П.. Заявява, че е ходила на гости на К., че къщата е обзаведена
много хубаво, тъй като те постоянно си обновявали, направили си веранда. Посочва, че
докато закупят къщата К. и съпругът й живели при неговите родители в блоковете, които са
над „Авалон“, но започнали да оправят къщата, за да може максимално бързо да отидат да
живеят там. Заявява, че не знае период, в който К. да е живяла в чужбина, че в момента
съпругът й С. работи в чужбина, а К. заедно с детето й живеят в къщата.
Свидетелят Ц., съсед на К.П., заявява, че живее на ул.М. № 53 а, срещу К.. Посочва,
че познава К. и мъжа й откакто отишли там. Излага, че къщата е строена през 2006 г., а през
2007 г. те отишли като до тогава не ги познавал. Заявява, че познава брата на К. в
последствие когато те довършвали мазилки и той с микробуса идвал и носел материали.
Заявява, че къщата е еднофамилна, долу било гараж, стълбище, отгоре имало една стая
дневна без нищо, с кухня и на горния етаж са спалните. Когато дошли нямало покрив и те
направили веранда, К. и С., съпруга й. Посочва, че те се нанесли в къщата някъде около
2008 г., тъй като майсторите, които работили на тях, след техния обект отишли да работят
при него. Сочи, че на майсторите им плащали К. и С.. Твърди, че от 2009 г. до настоящия
момент само К. и С. живеят там, като в последно време С. е по чужбина, но имам едно
момченце, което си живее при тях. Твърди, че братът на К. не е живял там. Сочи, че майката
на К. я е виждал един-два пъти когато е отивала на гости. Заявява, че друг не е живял в този
имот и свидетелят не знае друг да е живял в имота. Заявява, че не може да посочи точно за
колко време са приключили с обзавеждането на къщата, но посочва, че К. и съпругът й
живели в къщата, докато майсторите работили на другия етаж. Според него те се нанесли да
живеят в къщата може би около 2007 г., като в началото къщата била карабина, но
започнали да идват и бързо се нанесли. Не може да посочи дали К. е работила в чужбина,
като посочва, че знае, че съпругът й е чужбина.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Претенциите са допустими – ищецът твърди, че е наследник на починалата си
съпруга Т.Х. П., б.ж. на гр.П., починала на **** г., а ответниците са нейни деца. Легитимира
се като съсобственик на процесния имот, предмет на делбата, като заявява, че същият е
придобит в режим на СИО по време на брака. Твърди, че с ответниците не могат
доброволно да прекратят съсобствеността върху процесния недвижим имот, поради което за
него е налице правен интерес да предяви иск за допускането му до делба при посочените
квоти.
Не е спорно, а и събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че жилищната сграда, предмет на делбата, е построена от трето на настоящия спор лице -
К.С. Д., който на 26.07.2006 г. е сключил предварителен договор за продажба на недвижим
имот с ответника-съделител К. С. П. със задължение за построяване и продажба на
триетажна масивна жилищна сграда.
В хода на процеса е ангажиран Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 126, том V, рег. № 11238, дело № 858 от 2007 г. на Нотариус Костадинка Топалова,
обективиращ това, че процесния имот е продаден К.С. Д. на Т.Х. П. /наследодател на
страните/ по време на брака и с Г. А..
Ответницата К.П. в хода на процеса извежда възражения, че е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение, упражнявано повече
от десет години преди 2019 г., когато се е снабдила с нотариален акт за признаване право на
собственост на основание извършена обстоятелствена проверка.
От първостепенно значение в казуса е да се прецени дали действително в
патримониума на отв.П. е попаднало правото на собственост досежно делбената вещ на
оригинерно правно основание /изтекъл придобивно-давностен срок/, защото това пряко
рефлектира върху наличието или не на съсобственост между страните.
5
Придобиването на един недвижим имот при условията на общата давност /чл. 79, ал.
1 ЗС/ е юридическа последица на фактически състав, включващ: 1/ упражняване на
фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ осъществяваното владение да бъде
явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10
години.
Т.е. фактическия състав на придобивната давност, изисква на първо място
упражняването на владение върху вещ. Съгласно съдебната практика и доктрина – първият
признак на владението /т. нар. обективен критерий или „corpus”/ е упражняването на
фактическа власт върху вещта, което представлява възможност за владелеца да въздейства
непосредствено върху нея, като я държи по изключителен начин, изключвайки действията
на други лица. За да е налице този признак на владение, необходимо е фактическата власт да
е установена трайно по начин, който позволява на владелеца да извърши желаните от него
действия върху имота.
Вторият признак на владението се свежда до това, владелецът да държи вещта като
своя /анимус/, т.е. като че ли той е собственик. Като съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС – се
предполага, че владелеца държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
Макар, че в сега действащия ЗС не е възпроизведен текста на чл. 302, ЗИСС /отм./,
според който владението е законно – освен когато съдържа посочените по-горе признаци – и
когато е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, то няма съмнение, че и
тези признаци намират отражение в чл. 68 и сл. от ЗС.
А владението е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането й
като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Следва да се
приеме, че владението е непрекъснато, ако не е било прекъсвано за повече от 6 месеца.
Владението, пък е несъмнено, когато намерението да се държи вещта като своя е изразено по
начин, от който е видно, че владелеца отрича чуждата власт върху вещта и не допуска
чужди действия върху нея. То /владението/ е явно, когато не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец, както и когато се упражнява по начин, който ясно разкрива
намерението на владелеца да държи вещта като своя, т.е. волята на владелеца да е
манифестирана по начин, че да достигне до знанието на всеки заинтересован. И владението
е спокойно, когато фактическата власт върху вещта не е установена, чрез насилие от
предишния владелец.
В казуса, анализирайки кредитираните показания на свидетелите извън роднинския
кръг на съделителите, а именно - Х. К. и А. Ц. /непосредствени съседи на ответницата,
единият живеещ в имот граничещ с процесния, а другият живеещ срещу него/,
първостепенната инстанция от фактическа страна приема, че откакто е построена къщата,
ответницата К.П. и нейното семейство /съпруг и дете/ единствено са заживели в процесния
имот.
Именно същите са довършили къщата, тъй като при закупуването й същата е била
карабина, обзавели я, както и построили веранда и покрив.
Решаващият състав преценявайки доказателствената тежест на показанията на
различните свидетели приема, че освен семейството на К.П., никой друг не е живял в
процесния имот за постоянно.
Според съда, пак от свидетелските показания се установява, че майката на К.П. и
нейния съпруг, ищецът по делото никога не са владеели процесния имот, като майката е
посещавала къщата рядко, когато е идвала на гости, а никой от свидетелите не е виждал
ищецът - гръцки гражданин да посещава имота, извън неговия племенник св.Ц., който
споменава за едно единствено негово /и на негови близки/ посещение в процесния имот.
Установи се в процеса, че на 04.09.2019 г. ответницата К.П. се е снабдила с
Нотариален акт за признаване право на собственост по давност, издаден на основание
извършена обстоятелствена проверка № 170, том II, рег.№ 10681, дело № 352 от 2019 г. на
Нотариус Костадинка Топалова, с който е призната за собственик по давност на спорния
недвижим имот.
По особено релевантния въпрос за „своенето“ на вещта, предмет на настоящето
делбено производство, съдът намира, че е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, още
повече и вземайки предвид обстоятелството, че всички страни по делото са знаели и са били
наясно, че в спорното жилище се е настанило и живее постоянно семейството на К.П..
Т.е. презумпцията, че владелецът държи вещта като своя следва да се приложи /вж. в
6
подобна насока решение № 2/11.05.2016 г. по гр.д. № 3532/2015 г. на ВКС, 2 гр.о. и решение
№ 236/18.11.2013 г. по гр.д. № 2810/2013 г. на ВКС, 1 гр.о./.
Анализирайки отново събрания гласен доказателствен материал според съда,
владението реализирано от К.П. е било постоянно, именно там протича семейния й живот,
там отглежда своето дете заедно със съпруга си /когато се намира в страната и не работи в
чужбина/, както и са извършвали необходимите ремонти по завършване и обзавеждане на
къщата, с оглед заживяването им там.
По делото не се установиха непротиворечиви данни, че ищецът се е противопоставил
на владението на семейството на П. в периода 2007-2008г. /построяване и завършване на
къщата/ до 2019г. /нотариалното производството по обстоятелствената проверка в полза на
ответницата/, както и нещо повече - по явен и недвусмислен начин не е манифестирал своя
фактическа власт върху процесния имот, с което да прекъсне владението на К.П..
Липсват безспорни данни, че това владение на семейството на П. е било прекъсвано
от някои с надлежни фактически или правни действия. Напротив. От построяването на
къщата до настоящия момент ответницата П. е заживяла, а и продължава да живее със
семейството си в процесния имот и то без прекъсване.
Не се събраха и данни, владението на ответницата да не е било осъществявано
спокойно (вж. Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС).
Обратното. Видно от показанията на свидетелите /непосредствени съседи на имота и
без родствена връзка със страните/ това владение е било и явно, не е установено по скрит
начин, а напротив, всички роднини и съседи са били наясно, че процесната къща жилище се
владее от К.П. и нейното семейство.

Съобразявайки изложеното, първостепенната инстанция приема, че от момента на
установяване на владението /построяването на къщата през 2007 г. и заживяването в нея от
ответницата през 2008 г./ до момента на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена
проверка – 04.09.2019 г. са изминали повече от десет години, т.е. е изтекъл определения от
закона период от време, през който упражняването на фактическо господство е продължило
и правото на собственост чрез давностно владение е придобито от ответницата К.П..
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва
да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки сънаследник (съделител).
Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва
със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата, между
които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо
се ползва и решението за извършване на делбата /вж.Р 352 –80 –І г. о. ; Р15–97–ІV г.о.; Р
174–04– І г.о./.
Последното означава, че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява
самото потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране
имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост
между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на
това решението за допускане на делбата има преди всичко една установителна част, с която
се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части.
Ако не бъде обаче установено наличието на съсобственост, то не би следвало и да
се допуска съдебна делба.
Т.е., без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да
настъпи и да се постанови решение за допускането й /в тази насока: Р 996–95– І г. о./.
В случая, доказаното оригинерно придобиване на правото на собственост досежно
делбената вещ от страна на един от съделителите – К.П., предпоставя изводи за това, че
настоящата делбена претенция по чл.34 ЗС - се явява неоснователна, т.к. не е налице
посочената в исковата молба съсобственост.
Относно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл.344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява
кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената
7
разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
В конкретния случай не се установява такова ползване касателно процесния имот и
след като съдът приема, че същият не е съсобствен между страните, то и при това
положение липсва основание за постановяване на привременната мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК, като молбата на ищецът-съделител за това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на всеки от
ответниците направените по делото разноски за адвокатски хонорар, който съгласно
представените списъци по чл.80 ГПК е в размер на по 1000 лева.
На страните /съделители/ следва да бъде съобщено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр.
чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по
вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията - гр.П..
Водим от гореизложеното и на основание чл.34 ЗС, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.34 ЗС, предявен от Г. А., гражданин на Р
Г., роден на *** г. в Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с. Т., ул.„Г." № 5, чрез адвокат В.Г. П. -
АК - Благоевград, съдебен адрес: гр. П., ул.„А." № 14а, предявен срещу К. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. "К." № 31 и К. СТ. ПР., ЕГН: **********, с адрес гр. П.,
ул."М." № 52, за допускането на делба на недвижими имоти, представляващи -
Поземлен имот с идентификатор - 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и
шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД18-70
от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018 г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, ул. "М.“ № 52 /петдесет и две/, с площ от 67
/шестдесет и седем/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно застрояване - ниско застрояване до 10/ десет/ метра, номер
по предходен план - 3289, квартал 232, парцел X, при съседи на поземления имот, имоти с
идентификатори: 56126.603.9249; 56126.603.3290; 5612.603.9921, и Сграда с
идентификатор - 56126.603.3289.1 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет, точка, едно/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18-70
от 14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, ул. "М." № 52 /петдесет и две/, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди
сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/,
със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра, брой етажи - три,
предназначение - жилищна сграда еднофамилна, като делбата бъде извършена при следните
квоти: 4/6 ид.ч. за ищеца Г. А., 1/6 ид.ч. за ответника К. С. П., и 1/6 ид.ч. за ответника К. С.
П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.344, ал.2 ГПК на Г. АНГ., гражданин на Р Г., роден
на *** г. в Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с. Т., ул.„Г." № 5, за осъждане на съделителката К.
С. П., която единствена от съделителите ползва имотите към настоящия момент, да заплати
на Г. А. ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствените му 4/6 ид.части от имотите
/предмет на делбата/, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
приключване на делбата в размер на 500 /петстотин/ лева месечно, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г. А., гражданин на Р Г., роден на *** г. в Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с.
Т., ул.„Г." № 5, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. "К." № 31,
8
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени разноски в делбеното производство.

ОСЪЖДА Г. А., гражданин на Р Г., роден на *** г. в Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с.
Т., ул.„Г." № 5, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул."М." № 52,
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени разноски в делбеното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________

9