№ 433
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1305/05.04.2019 г., постановено по гр. д. № 14315/2017 г.
на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, е отхвърлен като неоснователен предявения
от Г. В. Т., ЕГН **********, против Х. ХР. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, за премахване застрояването в североизточната част
на поземлен имот с идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „****, върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение на
регулационната граница откъм улица *** между жилищните сгради на ул.
„**** и 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от
поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда,
заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор 56784.519.87.2).
С решение № 110 от 24.01.2020 г. по въззивно гр. д. № 1393/2019 г., в
правомощията си по чл.271,ал.1 от ГПК, състав на Пловдивския окръжен съд
е отменил първоинстанционното решение в тази му част и приемайки
исковата претенция за основателна е уважил предявения от ищеца негаторен
иск.
С решение № 19 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1709/2020 г.
1
на ВКС, II г. о., въззивното решение е отменено и делото върнато за ново
разглеждане от ОС-Пловдив, със задължителни указания по чл. 294, ал. 1
ГПК.
При новото разглеждане на делото жалбоподателите Д. Р. Т.,ЕГН
********** и Г. Г. Т.,ЕГН: **********, конституирани като наследници по
закон в правата на починалия на 17.04.2021г. ищец Г. В. Т., поддържат
подадената въззивна жалба, като настояват за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения негаторен иск.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. А., поддържа
становище, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде
потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.
Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните с оглед разпоредбите на чл. 271 от ГПК и след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е
предявен от Г. В. Т. , ЕГН **********, против Х. ХР. П., ЕГН **********,
иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС за защита право на собственост
върху недвижим имот.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим
имот, представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, ведно с 1/3 идеална част от
общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост
върху посочения поземлен имот. Ответникът Х. ХР. П. притежава правото на
собственост върху останалите 2/3 идеални части от поземления имот, както и
построения в него гараж, втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и
правото на собственост върху постройка в североизточната част на
поземления имот, заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар
идентификатор 56784.519.87.2).
Твърди се, че последно посочената постройка е била с площ от около 9
кв. м., но ответникът без правно основание преместил източната й стена на
регулационната граница на имота, с което увеличил застроената площ на
2
постройката (понастоящем отразена в кадастралната карта като „хангар, депо,
гараж“) с около 6 кв. м. и по този начин тя затваря изцяло единия от
прозорците на североизточното помещение в жилището му и го лишава от
необходимото естествено осветление.
Като сочи, че описаното състояние създава неоснователни пречки за
упражняване правото му на собственост, ищецът претендира ответникът да
бъде осъден да премахне застрояването в североизточната част на поземлен
имот с идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****,
върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение на
регулационната граница откъм улица *** между жилищните сгради на ул.
„**** и 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от
поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда,
заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор 56784.519.87.2).
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск
и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Не оспорва да е
осъществена процесната постройка, закриваща един от прозорците на
североизточното помещение на първия етаж , но твърди това да е станало още
през 1949 г. от неговия баща , собственик на имота. Счита, обаче, че същото
не обосновава ангажиране на отговорността му, тъй като не ограничава
правото на собственост на ищеца и не създават пречки за упражняването му.
От приетите по делото писмени доказателства е документално
установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че ищецът, въз
основа на договор за продажба от 2008г., е собственик на недвижим имот,
представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, ведно с 1/3 идеална част от
общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост
върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите 2/3
идеални части от поземления имот, на построения в него гараж, на втория
жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като
„хангар, депо, гараж“, с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор
56784.519.87.2).
Притежаваната от ответника постройка с идентификатор 56784.519.87.4,
находяща се в североизточната част на поземления имот – между жилищните
3
сгради с адреси ул. К. *** – от две страни, и източната регулационна линия на
имота – от трета страна, е реализирана без необходимото за това разрешение.
Липсва и съгласие на собствениците на сградите в процесния и в съседния от
север имоти, с които се установява свързано ниско застрояване. Установено е
безспорно от писмените доказателства - нотариални актове и скици, че
спорната постройка, наречена „барака” в нотариалния акт от 1983г., е
изградена от бащата на ответника в периода 1949-1950г. Според скица на
имота от 1980г. /л.15 от първоинстанционното дело/ сградата с площ 9 кв.м. е
ситуирана навътре от уличната регулационна линия; по същия начин е
отразена и в скицата на поземления имот по одобрената кадастрална карта,
издадена през 2010г./л.16/ Понастоящем сградата е с площ 15 кв.м. и се
намира на уличната регулационна линия /тротоара/. Последното е
констатирано както от приетата техническа експертиза, така и при извършени
проверки от длъжностни лица на Община Пловдив. През 2017г. за процесната
сградата - гараж , със застроена площ 14 кв.м. е издадено удостоверение за
търпимост, в което е посочено, че строежът е изграден преди 07.04.1987г. и е
допустим по действащите планове, правила и нормативи към момента на
построяването му.Безспорно е по делото, че в обема на процесната постройка
попада и с това изцяло се закрива един от прозорците (на северната фасада)
на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се
намалява естественото осветление на стаята.
Без значение за предмета на спора са сочените от ответника
обстоятелства за това кога и кой фактически е реализирал строежа.
Доколкото като собственик на постройката ответникът допуска и поддържа
фактическото състояние в имота, той е пасивно легитимиран по предявената
негаторна претенция, в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да
упражнява собственическите си права.
Така установените по делото факти са били обсъдени от касационната
инстанция с постановеното решение № 19 от 12.04.2021 г. по гр. д. №
1709/2020 г. на ВКС, II г. о., като в същите е прието, че тези обстоятелства са
налице.Затова наведените от въззиваемия доводи и ангажираните от него във
въззивната инстанция доказателства за установяване на обстоятелствата кога
и кой фактически е реализирал пристрояването на гаража, са преклудирани и
не могат да бъдат разглеждани и обсъждани от въззивния съд при
4
повторното разглеждане на правния спор, тъй като споровете за правното
значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се
преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното
тълкуване при постановяване на решението си, в който смисъл е Решение
№250 от 18.07.2013г. на ВКС по гр.д.№634/2011г., второ гр. отд.; Решение
№119 от 26.05.2014г. на ВКС по гр.д.№7034/2013г. на ВКС, първо гр. отд.
В процесния случай делото е върнато за ново разглеждане от ВКС със
задължителните указания по чл.294, ал.1 от ГПК за събиране от въззивния
съд на доказателства за установяване дали с реализираното пристрояването на
гаража е налице нарушение на законовите норми за осветеност на
помещенията като бъде изслушано заключение на вещо лице, което
категорично да установи какви са двата прозореца на стаята на ищеца, каква е
площта им и затварянето на единия прозорец от гаража води ли до
нарушаване на нормативните изисквания за осветеност на жилищни
помещения.
С оглед задължителните указания за този съдебен състав, дадени в
отменителното решение на ВКС, при повторното разглеждане на делото е
изслушано заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Б.К.-Х..
Според експертното заключение на вещото лице в североизточната стая
(към ул.“***“), към североизточната външна стена на която е долепен гаража
с идентификатор 56784.519.87.4, има два прозоречни отвора с дървена
дограма. Този откъм улицата е трикрил, а този към гаража е двукрил и от него
2
се вижда вътрешността на гаража.Площта на стаята е 14,88м, а на
22
прозоречните отворисъответно : 2,40м на трикрилия и 1,80м на двукрилия
2
или общо 4,20 м. За гостна (каквото е предназначението на помещението по
2
проекта от 1936г.) площта на отвора трябва да е най-малко 1/6 от 14,88м =
2
2,48м площ на пpoзopeчни отвори.За спалня (каквото е ползването на място)
22
площта на отвора трябва да е най-малко 1/7 от 14,88 м= 2,13 м площ на
прозоречни отвори.За помещение „гостна“ (каквото е предназначението на
помещението по утвърдения на 01.12.1936г. проект и издаден позволителен
билет на стр. линия) за пряко странично осветление само от трикрилния
прозорец не са изпълнени изискванията, определени в чл.113, ал.1 от Наредба
N 7/2003г.
5
С оглед на така събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост от
всякакви неоснователни въздействия върху имота, които ограничават,
смущават и пречат на пълноценното му използване според неговото
предназначение.
Правото на собственост върху жилищен имот предполага помещенията
в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина , в този смисъл
са и нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. С оглед на това, когато изграждането на сграда, води до
засенчване на жилищната сграда в имота, като препречва влизането
на светлина през прозореца, то е налице неоснователно действие по смисъла
на чл. 109 ЗС, което препятства упражняването на правото на собственост
върху засенчваната сграда. В този смисъл Решение № 122 от 25.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2074/2016 г., II г. о., ГК.
Относно техническите изисквания за осветеност на североизточната
стая на ищеца с предназначение „гостна“ има нормативно изискване площта
на отворите да е 1/6 от площта на помещението съгласно чл.113,ал.1 от
посочената Наредба. В стаята на ищеца има два прозореца- двукрил и
22
трикрил. Прозоречните отворисъответно са: 2,40м на трикрилия и 1,80м
2
на двукрилия или общо 4,20 м. Помещението, което обслужват е с площ
2
14,88м. Процесната постройка с идентификатор 56784.519.87.4 –
собственост на ответника, закрива изцяло двукрилия, северен прозорец и
осветеността на помещението се осъществява единствено от трикрилия
2
прозорец с прозоречен отвор- 2,40м
При тези данни по делото и за да се обезпечи спазването на
нормативното изискване за осветеност на помещението, то е необходимо
площта на отвора на трикрилия прозорец , през които единствено се
2
осъществява осветеността на гостната, да е най-малко 1/6 от 14,88 м= 2,48
2
м площ на прозоречния отвор.В процесния случай площта на прозоречния
2
отвор на трикрилия прозорец е 2,40 м, поради което не отговаря на
нормативно установената норма за осветеност.
6
При тези обстоятелства следва да се приеме, че е засегнато правото на
собственост на ищеца като собственик на засенченото помещение и той не е
длъжен да търпи това ограничение на собствеността си. Несъобразяването от
страна на собственика на постройка с идентификатор 56784.519.87.4 със
съществуващия прозорец в имота на ищеца, с главното предназначение за
осигуряване осветеност на жилищното помещение е създало условия за
ограничаване правото на собственост на ищеца, макар и чрез частично
засенчване и създаване на пречки за пряк достъп на светлина до
помещението. В този смисъл реализираните фактически действия на
собственика на постройка с идентификатор 56784.519.87.4, чрез извършеното
пристрояване на сградата до уличната регулационна линия /тротоара/, довело
до затваряне на един от прозорците в жилището на ищеца, е в пряка причинна
връзка с вредното отражение над обекта на правото на собственост на ищеца,
ограничавайки пълноценното реализиране на правомощието на собствеността
за ползване на обекта според неговото предназначение от гледна точка
осигуряване в достатъчна степен неговата осветеност като жилище.
Изложеното обосновава извода, че процесната постройка с
идентификатор 56784.519.87.4 – собственост на ответника, закриваща изцяло
северния прозорец в североизточното помещение в жилището на ищеца,
създава пречки за упражняване правото на собственост на последния, поради
което основателна е претенцията за премахване на част от застрояването.
Като е достигнал до противоположни изводи и е отхвърлил предявения
иск като неоснователен, РС-Пловдив е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и вместо това исковата претенция
следва да бъде уважена.
При този изход на правния спор на жалбоподателите следва да се
присъдят разноски за въззивното производство, които се констатираха в
размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1305/05.04.2019 г., постановено по гр. д. №
7
14315/2017 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от Г. В. Т., ЕГН **********, против Х. ХР.
П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за премахване
застрояването в североизточната част на поземлен имот с идентификатор
56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, върху площ от около шест
кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица
*** между жилищните сгради на ул. „**** и 51, осъществено незаконно чрез
включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на
съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор 56784.519.87.4
(стар идентификатор 56784.519.87.2) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. ХР. П., ЕГН **********, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Г. В. Т., ЕГН
**********, починал на 17.04.2021г. и на основание чл.227 от ГПК заместен
от наследниците си по закон Д. Р. Т., ЕГН: ********** и Г. Г. Т.,
ЕГН:********** – като собственик първи жилищен етаж от триетажна
жилищна сграда с идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен имот
с идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. Пловдив, ул. „**** и на 1/3
идеална част от поземления имот, да упражнява собственическите си права,
КАТО ПРЕМАХНЕ застрояването в североизточната част на описания
поземлен имот, върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение
на регулационната граница откъм улица *** между жилищните сгради на ул.
„**** и 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от
поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда,
заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор 56784.519.87.2).
ОСЪЖДА Х. ХР. П., ЕГН **********, да заплати на Д. Р. Т., ЕГН
********** и Г. Г. Т., ЕГН:********** , сумата от 1000 лева-разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9