№ 976
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100502410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.А.Е.. срещу действия на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ по
изпълнително дело №20218440402687, с които е насочено изпълнение върху имущество на
длъжника, чрез налагане на запор върху банкови сметки, с налични парични средства, които
са несеквестируеми в Б. ДСК ЕАД и Р.Б. АД. Излага съображения, че съдебният изпълнител
неправомерно е наложил запор върху сметки, които са несеквестируеми тъй като са с
постъпления от пенсия на жалбоподателя и съобразно чл.446 от ГПК. Поддържа
изпълнителните действия да са незаконосъобразни поради това, че изпълнителен лист е
издаден по решение, което е предмет на касационно обжалване пред ВКС. Поддържа по
изп.дело №202008440402364 от ЧСИ Я. да са изтеглени суми, които все още не са
възстановени.
Предвид изложеното моли наложените запори да бъдат отменени. Заявено е искане за
спиране на изпълнителното дело на осн.чл.435, ал.2 от ГПК.
В срока за отговор постъпил по реда на чл.436 от ГПК -взискателят В.С.Ю. излага
становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Претендира
разноски.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ С.Я. излага становище за допустимост на
жалбата, с която се обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
счита за несеквестируемо, но по същество счита същата за неоснователна.
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирана страна в изпълнителното
производство, в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК срещу насочване на
изпълнението от съдебния изпълнител чрез налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника в Б. ДСК ЕАД, Р. ЕАД и НОИ.
1
Видно от преписката по делото изп.д.№20218440402687 по описа на ЧСИ С.Я. е
образувано по молба на взискателя В.С.Ю. от 17,12,2021год. на основание издаден
изпълнителен лист от 19,11,2021год., издаден по гр.д.№46208/2019год., СРС и решение от
29,10,2021год. по гр.д.№3482/2021год. по описа на СГС, 3Б състав срещу С.А. Е. за
осъждане за сума 6500,00лева-наемна цена, за периода от 05,06,2017год. до 05,08,2019год. за
1/2ид.част от имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07,08,2019год.
до изплащане на вземането.
В хода на изпълнението по описа на ЧСИ Я. е изпратено съобщение/ПДИ/ до С.Е.,
връчено на 10,01,2022год.
Със запорно съобщение от 23,12,2021год. е наложен запор върху вземанията на
жалбоподателя в Б. ДСК ЕАД, Р. Б. ЕАД за сума в размер на общо 9626,66лв.
С уведомление по чл.508 ГПК трето лице Б. ДСК ЕАД е постъпило уведомление за
открита разплащателна сметка на длъжника, по която постъпва пенсия над установения
размер на МРЗ като са поискани указания как да се изпълнява запора.
Насочването на изпълнението подлежи на преценка по реда на чл.435, ал.2 от ГПК,
когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия
нарушаващи несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което
нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава
несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е
направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР
№2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от
жалбата, с оглед твърдението за приложено изпълнителното действие/ запор/възбрана/ от
ЧСИ, с което се създава възможност за удовлетворяване на взискателя, чрез накърняване
несеквестируемостта на вземането или възможността вземането да бъде получено само от
титуляра, което определя и защитимия правен интерес от търсената съдебна защита.
В конкретния случай видно от уведомлението на Б. ДСК АД сумите по сметка на
длъжника имат несеквестируем характер –пенсия, която видно от уведомлението на НОИ и
приложена справка е в размер на 840,24лв./съгласно чл.446, ал.1 от ГПК/. При постъпването
им по банкова сметка несеквестируемостта се запазва, в случай, че не са постъпили по-
рано от един месец преди налагане на запора. Секвестируема би била наличността по
сметка преди постъпилото последно по ред плащане, тъй като съставлява спестявания на
длъжника-/мотиви към т.13 от ТР 2/2014год./. С оглед нормата на чл.446а, ал.2 от ГПК в
тази хипотеза запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и
обезщетенията по чл.446, ал.1 ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размер на
минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка. В този смисъл е и
уточнението в съобщение изпратено на Б.та 13,01,2022год., с което ЧСИ е посочил запорът
да не се счита наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от
2
националния осигурителен институт или имащи характер на трудово възнаграждение,
социални помощи и обезщетения, с изключение на сумите имащи този характер, но
оставени за съхранение в Б.та в период, предхождащ месеца на налагане на запора.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, тъй като насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор не обхваща доходите на жалбоподателя от доход от
пенсия с размер под минималната работна заплата.
Аналогично е и съображението за неоснователност на жалбата по отношение на
наложения запор в Б. Р. ЕАД. От друга страна за ЧСИ възниква задължение да събере
необходимата информация за основанието и размер на сумите по банкова сметка, с оглед
определяне на секвестируемата част, ако е налице такава, което задължение възниква след
получаване на уведомлението от страна на третото лице по чл.508 от ГПК. Едва след като
установи по сведение на Б.та или длъжника основанието и размер на доходите може да
зачете несеквестируемостта, евентуално да върне получени суми на длъжника, ако
междувременно са събрани, въз основа на наложения запор. В конкретния случай в
уведомленията на двете банки не е посочено дали е имало наличност по сметка към
налагане на запора, какъв е размерът на постъпленията, която информация следва да бъде
събрана от ЧСИ, доколкото не се представя и от длъжника.
Налагането на запор върху изцяло несеквестируемо вземане я нарушава, какъвто е
абсолютно несеквестируемият минимум от доход от трудово възнаграждение или пенсия в
размер на минималната работна заплата. Въпреки това по делото няма данни какъв е
доходът на жалбоподателя по сметка в Р. Б., с оглед преценка несеквестируемост -под
минималната работна заплата, която към налагане на запора е в размер на 650,00лв.
Частично основателна е жалбата по отношение насочване на изпълнението, чрез
налагане на запор върху пенсия на длъжника от НОИ. Видно от приложените
доказателства същата е в размер -840,24лв., с добавка от 120,00лв. или пенсията е над
абсолютния несеквестируем минимум –МРЗ в размер на 650,00лв. Въпреки това по делото
няма данни за характера на добавката от 120,00лв.-обезщетение, социална помощ или др., с
оглед преценка чл.446а, ал.2 от ГПК, като задължението за установяване на основанието на
дохода е в тежест на ЧСИ. Същото не се установява и от мотивите на ЧСИ, поради което,
съдът приема, секвестируем размер на пенсията да е 190,24лв., който съдебен изпълнител
следва да съобрази. Тъй като се касае до частично несеквестируемо вземане, то не се налага
отмяна на запора, тъй като за несеквестируемия доход не поражда действие.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№01581/12,01,2022год. по описа на ЧСИ С.Я.,
рег.№844, от КЧСИ на С.А.Е.. по изпълнително дело №20218440402687, с която се обжалва
насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, чрез налагане на запор върху
банкова сметка в Б. ДСК ЕАД, Р. Б. ЕАД и НОИ като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното дело на
осн.чл.438 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на В.С.Ю. като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4