№ 6419
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110147629 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Й.Б. против Д. Й. Й. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 106,15 лева,
представляваща месечни абонаментни такси за потребление, сумата от 250,67
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставени
устройства и сумата от 145,37 лева – договорна неустойка, обективирани във
съответните фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че между него и
ответника били сключени посочените договори за мобилни услуги. По силата
на договор за лизинг от 17.01.2022 г. на ответника било предадено устройство:
NOKIA G10 32GB Dual Blue. Ответникът не заплатил претендираните от
ищеца лизингови вноски, както и предоставените мобилни услуги. Поради
неизпълнението на договорите, същият дължал неустойка за прекратяването
им, както и разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по всеки договор за лизинг. Ищецът
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи процесните суми,
както и да бъде осъден да заплати претендираните лизингови вноски.
Претендира разноските. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взема становище на неоснователност на исковете.
Твърди наличие на неравноправни клаузи.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава молба с
която поддържа исканията си. Ответникът се представлява от особен
представител, чрез когото също поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
1
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 177-ми състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във чл. 229 ЗЕС, във чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, чл. 205 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в
обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно
между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2)
ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно
уговореното в договора; 3) страните да са уговорили валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора,
поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да
бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на
потребителя.
По приложеното към настоящото Гражданско дело № 15970 от 2024 г. е
представен Договор за мобилни услуги и за лизинг на устройство Nokia G10
32GB Dual Blue от 17.01.2022 г., сключен между Т.Б. от една страна в
качеството на оператор и ответника от друга страна в качеството на абонат. По
силата на договора за мобилни услуги операторът предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги съобразно уговореното в договора и общите
условия към него, а абоната е поел задължение да заплаща последните,
съобразно уговореното.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност,
последният обвързва страните с обективирани в него изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представени са следните писмени доказателствени средстава във връзка
с договора за мобилни услуги: фактури, както следва: № ********** от
20.02.2022 г.; № ********** от 20.03.2022 г. и № 73355947023 от 20.05.2022 г.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по
силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни
задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на
§ 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен
и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да
осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално
от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда
задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни
услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.
По делото между страните не се оспорва фактът, че през процесния
период ответникът, в качеството му на абонат е имал достъп до
регламентираните съгласно използваните пакети далекосъобщителни услуги.
Безспорен е и размера на тези вноски за сумата от 106,15 лева – абонамент,
такси и потребление. Съгласно определителната правна норма на § 1, т. 17
ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по
2
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по
електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на
електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от
пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да
ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т.н. Доколкото тези факти са безспорни между страните,
съдът намира, че този иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска за сумата от 145,37 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор и сумата от 250,67 лева – неустойка
представляваща разлика между стандартната цена на устройството Nokia G10
32GB Dual Blue и заплатената от ответника цена на това устройство при
предаването му, съдът намира следното: по делото беше представени
договорът за лизинг по силата на който заявителят се е задължил да
предостави на ответника съответното устройство, като в същия изрично е
посочено, че със сключването му, представител на оператора е предал
устройството на потребителя. Съгласно общите условия на ищеца страните са
уговорили, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не за повече от
три месеца….(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора. Според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по
договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква
предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления
искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за
развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята
трябва да бъде недвусмислено изразена. Следва да бъде съобразено, че
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да уговорят
отклонение от нея. Съгласно Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6836/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев,
едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна е
допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която
3
не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за
разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на
допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след
изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Договорът може да бъде
развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно
едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с
петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи
ефекта на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по
чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира,
ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането
на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. Следва да се
отбележи, че изискването за предоставяне на потребителя на допълнителен
срок е уговорено и в самите общи условия на ищеца – т. 75 от същите. В хода
на производството се установи по безспорен начин, че ответникът не е
изправна страна по процесните договори, доколкото не е заплатил изискуеми
задължения за ползваните мобилни услуги и дължимите лизингови вноски. От
приложената по настоящото дело (л. 9 от същото) последна покана за
доброволно изпълнение от 20.04.2022 г. се установява, че ищецът е упражнил
потестативното си право за едностранно прекратяване на облигационните
отношения с ответника, поради което условията за търсенето на посочените
неустойки, а именно – разваляне на договора – са изпълнени. Твърдяното с
отговора на исковата молба наличие на нищожност на посочените клаузи,
поради противоречие с добрите нрави, не се споделя от съда. Неустойките са
уговорени в договора и съгласувани със задължителните указания, дадени от
Комисията за защита на потребителите. Размерът им не е прекомерен, нито се
установява те да се отклоняват от присъщите им обезпечителни,
обезщетителни и санкционни функции. В тази връзка съдът намира
предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за основателни.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са сторени разноски в размер на 50 лева – държавна такса в заповедното
и настоящото производство, 400 лева – възнаграждение за особен
представител и 960 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и в
настоящото производство. Разноските са доказани и следва да се заплатят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. И., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *** дължи на Й.Б., ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр. ***, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във чл. 229 ЗЕС,
във чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 106,15 лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор от 17.01.2022 г. за аб. №
*********, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. И., ЕГН: **********, дължи
на Й.Б., ЕИК: *** на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 145,37 лева,
представляваща неустойка при прекратяване на договора в размер на три
месечни абонаментни такси и сумата от 250,67 лева, представляваща
неустойка при прекратяване на договора в размер на разликата между
4
стандартната цена на устройството Nokia G10 32GB Dual Blue и заплатената
от Д. Й. И., ЕГН: ********** цена на това устройство при предаването му,
ведно със законната лихва върху пълната сума от 396,04 лева считано от
19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН: ********** да заплати на Й.Б., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите: 50 лева – държавна такса в заповедното и
настоящото производство, 400 лева – възнаграждение за особен представител
и 960 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5