Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 18.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора Иван Кадев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№5323/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 21.09.2017г. по Н.О.Х.Д.№20380/2016г., СРС, НО, 19-ти с-в е признал подсъдимия И.Б.А. за невиновен в извършването на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските и приобщените веществени доказателства по делото
като е постановил съответно връщане на част от тях на собственика им.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП,
изготвил обвинителния акт срещу подсъдимия, в който се моли за постановяване на
осъдителна присъда. В сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя като
неправилна, тъй като приобщените по делото доказателства категорично водят към
извод за съпричастност на подсъдимия А.
към вмененото му престъпление. В протеста не се прави искане за събирането на
нови доказателства.
В разпоредително заседание на 20.11.2017г.
въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Солидаризира се с съображенията на СРС, вкл. и с изложените от представителя на обвиннието в пледоарията му. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъдата.
Защитата на подсъдимия – адв.Д. моли съда да остави протеста без уважение като неоснователен, неправилен и немотивиран, а присъдата на СРС да бъде потвърдена като основателна, правилна и обоснована от обстоятелствата и фактите, събрани в съдебното следствие пред СРС. Твърди, че по делото няма нито преки, нито косвени доказателства относно вината на подсъдимия А. по повдигнатото срещу него обвинение. Сочи, че същият е с чисто съдебно минало, няма противообществени прояви, като единствената слабост, която е проявил е, че в деня на извършване на престъплението, е употребил алкохол.
Подсъдимият А., редовно призован, се явява лично. В правото си на
лична защита се присъединява към доводите на защитника си, а в предоставената
му последна дума твърди, че е невинен.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, подробно
обсъдени в мотивите към съдебния акт на СРС. Долунаведената фактическа картина
е изградена на база на задълбочен анализ на наличния и надлежно приобщен
доказателствен материал от съдебното и досъдебно производство. Настоящият
въззивен състав не намира основания за съществено ревизиране фактологията,
приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият И.Б.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работи като
перонно наземно обслужване на летище София, с адрес по местоживеене:***1, с
ЕГН:**********,
неосъждан.
Подсъдимият
И.А. и св.М.С./спрямо когото
производството е приключило с одобрено от СРС споразумение по НОХД№18722/2016г.
по по описа на СРС, НО, 7-ми с-в/ се познавали от по-рано.
На
08.09.2016г. вечерта двамата били заедно в дома на С. като употребили
значително неустановено количество алкохол. В ранните часове на 09.09.2016г.
подсъдимият А. си тръгнал, но не се
прибрал у дома си. Около 04:00-04:30 часа покрай него минал св.С., който бил
излязъл по-рано. Последният помолил подсъдимия да дойде с него, за да му
помогне да пренесат колела. Подсъдимият А.
се съгласил и двамата отишли в близост до 125-то училище, където се намирали
три колела и един вентилатор. Подсъдимият А.
взел в ръце две от колелета, а св.С. едно колело и вентилатора. Докато двете
лица ги носели били засечени от полицейски служители при 07 РУ СДВР – св.А.К.и св.А.Б..
С. и подсъдимият обяснили при запитване на полицаите, че са намерили вещите в
храсти.
На
място останали св.Б. и негов колега от ППГ контрола от 07 РУ-СДВР, подсъдимият А. и св.С.. Полицейските служители
извършили обход, в който участвал св.К., при който установили, че между блокове
43 и 31 срещу бул.„Александър Малинов“ се намира магазин за велосипеди и в
близост до него склад на магазина, чиято задна стена, която била изградена от
итонг била разбита, като няколко блокчета били махнати и вътре можело да се
влиза свободно.
Бил
извършен оглед на местопроизшествие, онагледен в протокол за оглед на
местопроизшествие, при който била констатирана дупка в стената с размери 1 м х
0,8 м.
Отделно
от това бил извършен оглед на мястото /отразен в друг протокол за оглед от
същата дата/, където полицейските служители видяли подсъдимият А. и св.С. - пред вх.9 в ж.к.„*******,
на около 10 метра северно от стълбите на входа. На място били установени: един
брой детски велосипед със спомагателни колела, син на цвят, с надпис на рамката
„united flowers”, рамка PL70006286, един брой детски велосипед марка „Cross”,
размер 20“, рамка LY27132385, един брой детски велосипед марка „Cross”, размер
16“, рамка JK1610430340, бяла на цвят рамка, един брой електрожен, марка
„Кракра”, модел „Е01У”, зелен на цвят и един брой вентилатор на стойка, синя на
цвят перка, марка „Есперанца”, модел „ES-1760-В”, които били иззети.
Собственикът
на търговския обект – св.Д., действащ и в качеството на ЕТ „М.- Р. Д.“ се
свързал със св.А. – негова дъщеря и продавач. Тя била затворила магазина и
последно заключила складовото помещение, предната вечер в 18:30 часа. По данни
на магазинерката, в склада е имало шест колелета, две от които нови, а другите
без стойност. Била установена липсата и на електрожен и радиатор. По-късно се
обадила магазинерката и заявила, че са писали шест броя, но са били пет броя като
уточнила, че тези пет колелета са две на „Кросс”, едно на „Пасати”, едно
„Лидер”, едно старо, малко детско колело, синьо на цвят.
Св.Д.
предоставил фактури, скоито разполагал. Двата велосипеда били производство на
„Крос Монтана“, единият - 16 инча и струвал 132лв., а другият е 20 инча и
струвал 189лв. Третият бил велосипед без стойност. Радиатора бил електрически с
обдухвател. Св.С. заявил за електрожена, че го е занесъл в дома си, който го
предал с протокол за доброволно предаване на 09.09.2016г.
Подсъдимият
А. и св.С. били задържани, като на
подсъдимия на място му станало лошо и дошла при него жената, с която живее, за
да му донесе вода. С. и подсъдимият били отведени в 07 РУ“П“ СДВР.
Според
съдържанието на справката на 07 РУ-СДВР по досъдебно производство ******2180/2016г.
на съхранение при тях се намирали: един брой детски велосипед марка „Cross”,
размер 20“, рамка LY27132385, синя на цвят рамка, един брой детски велосипед
марка „Cross”, размер 16“, рамка JK1610430340, бяла на цвят рамка, един брой
употребяван детски велосипед, със спомагателни колела, син на цвят, надосъдебното
производствоис на рамката „united flowers”, рамка PL70006286, един брой
електрожен, марка „Кракра” модел „Е01У”, зелен на цвят и един брой вентилатор
на стойка, синя на цвят перка, марка „Есперанца”, модел „ES-1760-В”.
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на
един брой детски велосипед марка „Cross”, размер 20“, рамка LY27132385, синя на
цвят рамка на стойност е 189.00лв. /сто осемдесет и девет/, на един брой детски
велосипед марка „Cross”, размер 16“, рамка JK1610430340, бяла на цвят рамка е 132.00лв.
/сто тридесет и два/, на един брой употребяван детски велосипед, със
спомагателни колела, син на цвят, с надпис на рамката „united flowers”, рамка
PL70006286 е 30лв. /тридесет/, на един брой електрожен, марка „Кракра” модел
„Е01У”, зелен на цвят е 160лв. /сто и шестдесет/ и на един брой вентилатор на
стойка, синя на цвят перка, марка „Есперанца”, модел „ES-1760-В” е 19,20лв.
/деветнадесет лева и двадесет стотинки/, като общата стойност е 530,20лв.
/петстотин и тридесет лева и двадесет стотинки, като минималната работна
заплата за 2016г. е 420лв. /четиристотин и двадесет лева/.
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния
съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени
изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от чл.305, ал.3 от НПК доказателствен анализ.
Изложената
фактическа обстановка, правилно възприета от СРС се подкрепя в действителност от
обясненията на подсъдимия А.,
показанията на св.Р. Д., св.А.Б., вкл. прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, св.М. С., св.А.К.и св.Емилия А..
В
подкрепа на фактологията, районният съд правилно е кредитирал и се е позовал и
на писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие от
09.09.2016г. (л.5-6 и л.7-8 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване от 09.09.2016г. (л.20 от досъдебното производство),
заповед за задържане на лице от 09.09.2016г. (л.23 от досъдебното производство),
фактури (л.57-62 от досъдебното производство), уведомление за упражняване на търговска дейност (л.63 от досъдебното
производство), трудов договор №619/04.10.2016г. (л.92 от досъдебното
производство).
Съдът, подобно
на предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на
извършената в досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза (л.66-68 от досъдебното производство).
Тук
следва да се отбележи, че по делото няма изготвена дактилоскопна експертиза, а
само дактилоскопна експертна справка, която в действителност е установила
идентичност на един от намерените отпечатъци с този на подсъдимия. Визираната експертна
справка не е способ за събиране на доказателства, нито доказателство или
доказателствено средство в наказателния процес, поради което и настоящата
инстанция изолира този документ от доказателствената съвкупнос
Констатация
за необремененото съдебното минало на подсъдимия И.А., съдът вярно е направил въз основа на приложената и приета по
делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.47-52 от досъдебното
производство и л.13-14 от съдебното следствие).
Първата
инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина по делото, като след направен анализ на
доказателствените източници е достигнала до верни крайни изводи, с които
настоящият въззивен състав се съгласява.
В резултат
на извършеното самостоятелно доказателствено изследване въззивният съд намира,
че ангажираните в производството гласни доказателствени средства са били
правилно интерпретирани от страна на контролираната инстанция. От тях се
установява по безспорен начин времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние, както и участието на св.М.С.в него, но същите не доказват по
категоричен начин съпричастност на подсъдимито лице в така извършеното
престъпно посегателство.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.Д. и св.А., депозирани
от тях в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, от които
се установява времето на извършване на деянието, а именно периода през който
св.А. е напуснала магазина, а преди това е заключила складовото помещение. В
показанията си свидетелите дават пряка доказателствена информация относно част от инкриминираните
вещи, противозаконно отнети от складовото помещение. Разгледаните показания
въззивният съд намира за последователни, логични и обективни, поради което
счита за правилно решението на контролираната инстанция да им се довери. От
своя страна кредитираните от съда показания на св.Д. и св.А. кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства – главно протокол за оглед на местопроизшествие
от 09.09.2016г., прибщените фактури, което обстоятелство затвърждава
направената от съда оценка за достоверност на изложената от пострадалатие лица
релевантна информация.
От показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители А.К.и А.Б. правилно долната
инстанция е констатирала датата, на която са били отнети противозаконно от
склада част от инкриминираните вещи, описани в протокола за оглед на местопроизшествие
от 09.09.2016г. В показанията си свидетелите последователно възпроизвеждат
информация относно събитията, случили се в нощта на 09.09.2016г. около 04:00-
04:30 часа, а именно относно възприемането на подсъдимия и св.С.о и носените от
тях вещи. От показанията на свидетелите се установява за извършения обход и
установеното разбиване на складовото помещение, ползвано от ЕТ, както и за
доброволното предаване от св.С. електрожен. Констатираните непълноти по време
на проведения разпит на св.Б. в хода на съдебното следствие, законосъобразно е
бил отстранен от страна на СРС чрез
приобщаване по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК
показанията на свидетеля от досъдебното производство. Правилно проверяваната
съдебна инстанция е дала вяра на изложеното от горепосочените свидетели, тъй
като показанията им са конкретни, убедителни, кореспондиращи помежду си, без
вътрешни противоречия и подкрепящи се от ангажираните по делото писмени
доказателствени източници.
Правилно
долният съд се е позовал и на показанията на св.С., който е изложил подробно и
изчерпателно фактите по намирането на вещите, това, че той е бил извикал от
подсъдимия, за да му помогне да ги пренесат. Констатира се, че изложената от
него фактология не е в противоречие с показанията на останалите свидетели,
както и с обясненията на подсъдимия.
Въззивните
съдии, след внимателен анализ, дават вяра на изложеното посредством обясненията
на подсъдимия А., както е сторил и
районния съд. В тези обяснения прозира двояката им правна природа на основно
гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето
упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли,
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване на дефинитивните
правила за оценка на доказателствата.
В
тази насока следва да бъде адмириран избрания от контролираната инстанция начин
на посочване на конкретните доказателствени средства и фактите, установени по
делото чрез информационните източници, въпреки липсата на съществени
противоречия помежду им, показващ задълбоченост и яснота при мотивирането на
съдебния акт. Този анализ напълно се споделя от настоящия въззивен съдебен
състав. В доказателствен план напълно правилно първоинстанционният съд е
кредитирал изцяло показанията на цитираните по-горе свидетели, които са дадени
добросъвестно, и всеки от тях е възпроизвел пред първата инстанция онези факти и обстоятелства,
които е възприел лично и непосредствено.
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото доказателствен материал и установените
по делото факти от страна на
първоинстанционният съд съответства на точното информационно съдържание
на източниците на доказателствата и обхваща в пълнота включените в предмета на
делото обстоятелства, поради което не намира основание за приложение на
правомощията си , визирани в чл. 316 от НПК да приеме нови фактически положения
по делото.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изовиди за липсата на събрани достатъчно доказателства по
делото за участие на подсъдимия във вмененото му престъпление. В този смисъл
анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното
едниство води до безспорен и несъмнен извод, до който е достигнал и първия съд,
че от обективна страна не е доказано подсъдимият А. да е изпълнил с
деятелността си състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
По
делото не са налице преки доказателства, че подсъдимито лице през
инкриминирания период е отнел от складово помещение обитавано от св.Д.
инкриминираните вещи. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи,
че и с оглед съдържанието на показанията на полицейските служители, не може да
се направи извод, че именно подсъдимито лице е взело участие във вмененото му
престъпление.
За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Отсъствието на такива в конкретния случай налага едниственият
извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване.
С
оглед на горното въззивният съд намира за неоснователни доводите, застъпени в
протеста за категорична доказаност на вмененото на подсъдимия обвинение.
Поради
липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна (участие на
подсъдимото лице в извършване на инкриминираното деяние), безпредметно се явавя
обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от
субективна страна.
След
направения самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният
съдебен състав намира, че деянието предмет на повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение е недоказано по едни безспорен и категоричен начин, поради което
законосъобразно подсъдимият А. е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено в съучастие като извършител
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.18, ал.1 от НК.
С
оглед нормата на чл.303, ал.1 от НПК, съгласно която присъдата не може да
почива на предположения, когато въпреки предприетите от съда възможни и
необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина
и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото
лице е останало недоказано, единственият възможен изход от делото се явява
постановяването на оправдателна присъда. В тази връзка въззивният съд намира, че първата
инстанция е постановила законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Правилно СРС се е произнесъл и по приобщените по делото веществени доказателства,
поради което и ревизия в тази насока не се налага.
Вярно с оглед
изхода на делото на осн. чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото следва да
останат в тежест на държавата.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна
проверка на решението, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради
което прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед
горното и на основание чл.334, т.6 и
чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.09.2017г. по Н.О.Х.Д.№20380/2016г., СРС, НО, 19-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................